Кому са нужни структурните дефицити?

С началото на Голямата Рецесия правителствата на държавите от Европейския съюз (ЕС) развързаха кесията и оставиха автоматичните стабилизатори да заработят, което очаквано разду техните бюджетни дефицити с надеждата, че растящите публични разходи ще накарат икономическият двигател отново да заработи. Но пречките пред растежа на повечето икономики от ЕС винаги са били по скоро от структурен, а не от цикличен характер, поради което допълнителното раздуване на държавните разходи в отговор на кризата доведе единствено до трупане на дълг.

Държави като Италия, Гърция, Португалия страдаха от хронични дефицити още преди началото на кризата, а други (като Ирландия), увеличиха своите разходи значително едва в годините след фалита на Лемън Брадърс.

Бюджетни дефицити в избрани страни от еврозоната, % от БВП

Антицикличната фискална политика на правителствата намира изражение в т.нар. структурен баланс, които се използват в ЕС за определяне на мерките, размера и обхвата на фискална консолидация, прилагана когато една държава се е разпростряла отвъд своята черга. Структурният баланс е разликата между приходите и разходите на една държава, без да се отчитат ефектите върху бюджета от икономическия цикъл и еднократни мерки като (примерно) рекапитализация на банковата система. В контекста на цикличността, структурният баланс следва да „изчисти“ ефекта върху фиска от по-високите разходи и по-ниските приходи по време на рецесия, в резултат от намаляващите данъчни постъпления и растящите трансферни плащания (помощи за безработни например).

Вниквайки малко по-надълбоко в методологията на ЕС за изчисляване на структурните баланси както и резултатите, които използваните модели създават, човек лесно стига до извода, че дефицитът в Съюза е по-скоро мозъчен отколкото структурен. За да се изчисли структурният баланс на бюджета на една държава трябва да се дадат количествени оценки на:

1. Потенциалният икономически растеж, който се постига при употреба на всички ресурси в икономиката. Разликата между потенциалния растеж и регистрирания растеж за даден период се нарича отклонение от потенциалния БВП.
2. Въздействието на това отклонение върху фиска;
3. Еднократните мерки и тяхното въздействие върху фиска.

Но нещата не свършват тук. За да се изчисли потенциалният БВП, се използва производствена функция, която включва три променливи: капитал, труд и обща факторна производителност. Правят се следните допускания:

1. Капиталът се измерва като стойността на натрупания капиталов запас, т.е. стойността на направените инвестиции минус амортизацията;
2. За променливата труд се използва мярка за равновесно ниво на безработица, което се изчислява чрез статистически методи;
3. Общата  факторна производителност се изчислява като остатък на иконометричен модел, който пресмята какъв е приноса на капитала и труда към реално произведения брутен продукт. За да се пресметне потенциалния БВП, се предполага, че производителността се променя постепенно с времето и отново се прилагат статистически модели, за да се направят изчисленията.

Не е нужно човек да е ядрен физик, за да съзре недостатъците в изчисляването на структурните баланси изразяващи се основно в използването на множество променливи и модели с допускания. Още по-очевиден е провалът на цялостната концепция, когато погледнем някои от резултатите получени при използването на тази методология.

Според ЕС равновесният процент на безработица в Испания през 2013 е 23.7%, което не е много под реалния, който се очаква да бъде около 27% в края на годината. За 2014 резултатите са още по-фрапантни, когато равновесното ниво на безработица е 25.9%, а прогнозите за отчетената безработица я слагат на нива от около 26.4%. В Ирландия отчетената безработица през следващата година ще падне под равновесната, което означава, че ще има излишна заетост – т.е. в ущърб на икономиката.

Освен това, оценките за равновесния процент на безработица и потенциален БВП за всяка страна се сменят постоянно. През 2007 ЕС изчислява, че равновесният процент на безработица в Латвия е 6.3%, но тази година променя тази своя вече стара прогноза на 11.4%. При потенциалния размер на БВП резултатите са още по-стряскащи. През 2007 година ЕС изчислява, че отклонението от потенциалния БВП на Латвия е 1%, през 2009-2012 тази оценка скача до 14-15%. Сами може да се досетите до каква промяна в размера на фискална консолидация води тази разлика.

Що се отнася до капитала, основният недостатък при изчисляването на структурните баланси е че се калкулира стойността на натрупания капиталов запас към момента, т.е. не се отчита възможността голяма част от този капитал да е следствие от лоши предприемачески решения (malinvestment) и той да е ненужен. Типичен пример е раздутият строителен сектор преди кризата в страни като Испания и Ирландия, където благоприятните условия за кредитиране (създадени до голяма степен заради приемането на единната европейска валута от тези страни) доведоха до строителен бум и множество лоши инвестиции.

Недостатъците на модела на ЕС за пресмятане на структурни баланси са много, но на първо време е редно да се запитаме какъв е смисълът от един такъв индикатор? Какво „необикновено“ или „еднократно“ има в една рекапитализация на банковата система, когато тя е станала с политическо решение? Какво „необикновено“ има, когато при рецесия разходите за социални плащания растат, след като политиците са решили какъв да бъде размера на държавата на благоденствието, най-вероятно под натиска на една сплотена и добре организирана група в обществото (колко добре работи демокрацията!)? Това е нищо повече от поредният инструмент в ръцете на бюрократите в Брюксел, с който да извършват социално инженерство.

Източници:

http://www.bruegel.org/nc/blog/detail/article/1170-mind-the-gap-and-the-way-structural-budget-balances-are-calculated/

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!