ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Тази година се очертава да бъде много интересна за световните финансови пазари, но за разлика от предходните пет, в които фокусът беше върху развитите икономики и техните дългови проблеми, то сега вниманието се измества на изток. Не че Западът е успял да се пребори със своите проблеми и вече уверено е поел по пътя на възстановяването, напротив, нивата на задлъжнялост в развитите страни са по-високи отколкото бяха в началото на кризата, а структурните проблеми в повечето държави почти не са адресирани. Фокусът се измести към развиващите се пазари заради оттока на капитал, наблюдаван през последните няколко месеца, в резултат, на което валутите на много от тези страни се сринаха до рекордно ниски нива. Започна да се говори за валутни кризи в много страни поради неспособността на властите да се противопоставят на пазарните сили чрез инструментите, с които разполагат.
С началото на Голямата рецесия развиващите се икономики се превърнаха в основен двигател на световната икономика, след като развитите държави бяха изправени пред една от най-сериозните дългови кризи в своята история. За съжаление обаче, интересът към страните на изток не беше движен от структурни предимства, а почти изцяло от наличието на лесни пари, създадени от централните банки на големи развити страни и пренасочвани към тези икономики с цел арбитражна печалба. Факт е, че има и структурни различия в тези държави, които ги прави апетитна инвестиционна дестинация. Нивата на дълг в тези държави (и на частно и на държавно ниво) беше (и все още е) много по-нисък от нивата в развития свят, демографската картина е много по-благоприятна, има редица неизследвани възможности и неразработени бизнеси, които от години съществуват на запад . Но не трябва да забравяме, че тези държави носят и много рискове за всеки потенциален инвеститор. Високите нива на корупция, слабата защита на частна собственост и неработещите институции са само част от проблемите, които биха отблъснали много голяма част от бизнеса. И при наличието на тези недостатъци, възниква въпросът дали щяха да бъдат наляти около 4 трлн. долара в развиващите се икономики през последните 5 години, ако тези пари не бяха влезнали във финансовата система под формата на заеми с почти нулев лихвен процент? Най-вероятно не и в този обем.
Капиталовите оттоци от развиващите се пазари започнаха през лятото, когато Федералният резерв (ФЕД) на САЩ съобщи намерението си да намали месечната програма за изкупуване на активи. Първоначалният скептицизъм към тази програма е разбираем, предвид незадоволителното възстановяване на САЩ и влошаващият се пазар на труда в страната. Но ето, вече сме свидетели на две намаления от по 10 млрд. долара на месец и програмата за изкупуване на държавни и ипотечни облигации вече е в размер на 65 млрд. долара месечно. И докато много анализатори преписват случващото се на финансовите пазари в развиващите се страни изцяло на действията на ФЕД, не трябва да се забравя, че тези държави все още имат сравнително сериозни проблеми.
Въпреки че икономическият растеж през последните години успя да извади много хора от клопките на бедността, то в повечето държави корупцията все още съществува по всички етажи на властта, частната собственост си е все така слабо защитена, а върховенството на закона далеч не е подсигурено. С други думи, оттокът на капитал от развиващите се икономики е следствие не само на политиката на ФЕД, но и на специфични местни проблеми, пред които са изправени много развиващи се страни, „възстановяването“ в Еврозоната, което пренасочва много капитали в тази част на света, завидното представяне на фондовите пазари в Европа и САЩ през 2013, което също събужда инвеститорски интерес. Тук е уместно и да се спомене, че противно на често срещаните мнения, намаляване на месечната програма за изкупуване на активи от страна на ФЕД не е същото като затягане на паричната политика в най-голямата икономика в света. Основният лихвен процент в САЩ се очаква да остане близко до нулата още дълго време и дори централната банка да намали до 0 своите месечни покупки на активи, банките все още ще могат да взимат „безплатни“ заеми и да пренасочват парите към активи по техен избор.
Последиците от капиталовите оттоци от развиващите се страни могат да бъдат много сериозни както за тях самите, така и за световната икономика като цяло. И докато някои държави разчитат повече на вътрешни спестявания за инвестиции, то тези, които заемаха средства в чужда валута, през последните години са изправени пред много по-сериозни рискове. Такъв е случаят в Турция, където на агрегирано ниво значително количество от заемите в икономиката са краткосрочни и са деноминирани в долари. Всеки се досеща какво става с номиналния размер на тези заеми в условия на намаляваща стойност на местната валута. Както бях писал в един мой коментар от края на август, капиталовият отток ще доведе до затягане на паричната политика в развиващите се страни и вече станахме свидетели на няколко такива действия от страна на централните банки.
Реакцията на пазарите обаче не говори добре за доверието на инвеститорите в способността на властите да се справят с валутната криза. Повишаването на основните лихвени нива обаче е нож с две остриета, тъй като през последните няколко години в много развиващи се страни се надуха балони поради засиленото кредитиране. Тъй като голяма част от отпуснатите заеми са обвързани по един или друг начин с основния лихвен процент, то повишаващите се разходи по обслужването им ще доведе до много фалити и потенциално пукане на тези балони, благодарение на които до голяма степен се движеше икономическият подем в развиващите се пазари през последните години. В коментара си от август бях казал, че след затягане на паричната политика ще последва помощ от МВФ или фалит, но бих добавил и че поставянето на капиталови ограничения също е възможен сценарии. В много развиващи се страни съществуват редица капиталови ограничения под различни форми, но в момента, в който започне да се говори за налагане на мерки, подобни на тези в Кипър (които само да отбележа първоначално трябваше да са в сила не повече от няколко седмици), валутната криза ще стане неизбежна.
