ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Шест години след фалита на Лемън Брадърс Великобритания е една от малкото развити икономики, които упяха да възвърнат нивото си на производство от преди кризата (измерено чрез брутния вътрешен продукт) и дори се очаква тази години икономиката на Острова да е най-бързо растящата сред страните от G7. През третото тримесечие на 2014 година БВП на Великобритания се увеличи с 0.7% на тримесечна база и 3.0% на годишна база, забавяйки леко своя ръст от второто тримесечие на годината, но въпреки това Островът остана една от най-бързо растящите икономики като изпреварва дори растежа на много от развиващите се пазари.
Пазарът на труда в страната продължава да се възстановява – процентът на безработните достигна 6-годишно дъно от 6% през третото тримесечие на 2014 г., докато нивото на заетост (по-добрия индикатор за състоянието на пазара на труда) вече е по-високо от това, регистрирано преди началото на Голямата рецесия. Тези развития карат много анализатори да очакват централната банка на Великобритания да бъде първата от големите централни банки в света, която ще пристъпи към затягане на паричната си политика чрез повишаване на основния лихвен процент, въпреки че потребителската инфлация на Острова остава под таргета на финансовата институция от 2%.
Графика 1: БВП на Великобритания с база 100 през първото тримесечие на 2008 г.
Източник: Guardian
На пръв поглед, особено през призмата на най-често използваните икономически индикатори, изглежда, че Великобритания вече и излязла от кризата и е поела стремглаво нагоре. Дяволът обаче се крие в детайлите. С изключение на третото тримесечие на 2014 година, от 5 години насам растежът на потребителските цени на Острова изпреварва номиналния растеж на заплатите, което означава, че на агрегатно ниво работещите във Великобритания обедняват, тъй като реалните заплати постоянно падат. Въпреки че не сме привърженици на използването на агрегирани данни, тъй като те скриват случващото се на микро ниво, цифрите ясно показват, че нещо не е наред с британската икономика. Ако погледнем данните за растежа на БВП през третото тримесечие отблизо, ясно се вижда, че той е движен основно от потреблението на домакинстватa, което нараства с най-бързия си темп от 3 години насам, докато износът спада. Централната банка започна да поставя под въпрос устойчивостта на икономическото възстановяване, основаващо се основно на потребление, особено предвид факта, че реалните заплати спадат и съответно ръстът на консумацията се постига изключително чрез трупане на частни дългове. Ироничен е фактът, че централната банка се съмнява в устойчивостта на този модел на икономически растеж, след като именно разхлабената парична политика на тази институция и програмите за улесняване на кредитирането са в основата на стимулите за домакинствата да теглят кредит и да консумират.
В резултат на разхлабената парична политика на централната банка покупките на дълготрайни стоки на кредит бележат силен ръст през 2014 г. От януари до октомври например британците за закупили 2.14 милиона нови автомобила, достигайки нивата на покупки от 2007 г., а „лесният“ кредит успя отново да надуе балон на пазара на недвижими имоти – тема, за която вече сме писали. Годишният дефицит по текущата сметка на Великобритания надхвърля 5% от БВП – исторически най-високият дефицит в страната – и е индикация, че британците живеят отвъд своите действителни икономически възможности. Нещо повече – толкова висок дефицит по текущата сметка е много по-типичен за развиваща се икономика, поради липсата на вътрешни спестявания, които да финансират инвестициите в капиталови активи и така да осигурят устойчив растеж в бъдеще. За Великобритания проблем представлява не само финансовата част на платежния баланс, но и детайлната разбивка на текущата сметка. Дори и дефицитът по текущата сметка да се финансира с дълг, ако харчовете, които го надуват са всъщност инвестиции в капиталови стоки, закупени в следствие на действителните пазарни сигнали, а не на разхлабената парична и кредитна политика, които ще генерират доход през следващите години, тогава потенциалните рискове пред Великобритания нямаше да са алармиращи. Дефицитът по текущата сметка обаче основно се дължи на текущата консумация на потребителски стоки, което е сигурна рецепта за бъдещи проблеми.
Графика 2: Баланс на текущата сметка във Великобритания като % от БВП
Източник: ОИСР
Могат да се напишат още няколко абзаца с коментари върху различни икономически индикатори за Великобритания, но в крайна сметка изводът няма да се промени – икономическото възстановяване на страната не е устойчиво, а структурните проблеми на Острова все още не са адекватно адресирани. Централната банка и нейната разхлабена парична политика са сред основните виновници за тази ситуация, поради стимулирането на евтините кредити, което от своя страна изкривява пазара и надува балони в някои класове активи.
