Решението на ФЕД за по-високи лихви: Причини и последствия

На 14-ти декември предсетателят на Федералният резерв, централната банка на САЩ, официално обяви повишаването на основната лихва на институцията с 25 базисни пункта, от 0.25% на 0.50%. Това е първото повишаване на лихвите от страна на ФЕД от декември 2015-та, въпреки че първоначално Йелън каза, че ще видим три-четири покачвания на лихвите тази година. След дълго отлагане ФЕД най-накрая реши да предприеме повторно вдигане, което пазарите очакваха с много високо ниво на сигурност. Йелън каза, че можем да очакваме три до четири повишавания на лихвените проценти през 2017 г., но същото чухме и в края на 2016-та. Защо Йелън избра да вдигне лихвите точно сега и какви ще са ефектите от това решение са ключовите въпроси от чиито отговори зависят действията на ФЕД през 2017 г.

Защо ФЕД вдигна лихвите?

Истината е, че ФЕД най-накрая просто остана без извинение за допълнителни отлагания.

Избирането на Доналд Тръмп предизвика еуфория във финансовият сектор и капиталовите пазари, които се изстреляха до рекордно високи нива в последните няколко седмици. Междувременно, на практика всички важни статистически данни за реалния сектор, които бяха публикувани през последния месец, индикират, че състоянието на американската икономика бележи сериозно подобрение. Безработицата падна до 4.6% през Ноември, най-ниското ниво от Август 2007 г. насам, докато същевременно ценовата инфлация през Октомври достигна най-високото си ниво от 2 години насам, след което продължи да се покачва и през Ноември. Инфлацията и нивото на безработица са основните индикатори, които ФЕД следи що се отнася до парична политика – ако инфлацията расте бързо и безработицата е ниска ФЕД обикновено вдига лихвените проценти, а ако инфлацията пада или стагнира и безработицата расте, ФЕД или сваля или държи лихвените проценти стабилни.

В края на ноември бяха публикувани и отчетите на корпоративния сектор на САЩ за третото тримесечие на тази година, които показаха, че големите фирми във почти всеки един сектор на американската икономика са подобрили финансовото си състояние през периода Юли-Септември. Най-голямото увеличение в печалбите беше отбелязано във секторите недвижимо имущество (35.0%), utilities (16.4%) и финансовият сектор (8.0%). Състоянието на последния до голяма степен диктува и динамиката на капиталовите пазари, особено що се отнася до най-големият такъв индекс в САЩ – S&P 500, който нарастна с 3.9% през последния месец.

С оглед на всички тези позитивни развития през последния месец, за ФЕД не останаха извинения да продължия да отлага дългоочакваното вдигане на лихвените проценти. За последен път те бяха вдигнати миналият Декември, когато Йелън каза, че през тази година ще последват още три-четири подобни вдигания. Това обаче не се случи, поради редица неприятни развития – през първото тримесечие на годината капиталовите пазари претъпяха огромна корекция надолу, докато корпорациите продължаваха да трупат загуби а през второто тримесечие гласуването на Брекзит през Юни внесе голяма доза несигурност бъдещето на икономическата активност на глобално ниво. Освен това Йелън много вероятно се боеше да не предизвика някоя по-сериозна корекция на финансовите пазари непосредствено преди президентските избори в САЩ, което би могло да афектира и техния резултат.

Какви ефекти да очакваме?

Когато една централна банка вдигне лихвените проценти по депозитите на частните банки това винаги означава едно нещо – по-малко и по-скъпо кредитиране от страна на банковия сектор. Това е добре за банките – по-високи лихви означава повече приходи и увеличаване на сегашния им лихвен марж. Това не е добре за не-финансовите корпорации в САЩ, обаче, повечето от които са сериозно задлъжнели и силно зависими от евтин кредит, за да поддържат настоящото си ниво на печалба. Вдигането на лихвените проценти означава повече разходи и съответно по-ниски печалби за тези корпорации и това бута към фалит пределните пазарни играчи – тези фирми, които към момента са на ръба на фалита и само ниските лихвени проценти им позволяват да продължат своите операции. Именно поради този фактор е много вероятно да видим корекция на капиталовите пазари в САЩ в рамките на първото тримесечие на 2017 г., подобно на корекцията, на която станахме свидетели в началото на тази година, когато индексът S&P 500 падна с близо 10% в рамките на месец.

Този път корекцията едва ли ще е толкова мащабна, най-вече поради факта, че състоянието на енергийния сектор в САЩ спря да се влошава след сравнителното стабилизиране на цените на петрола тази година. В края на 2015 г. печалбите в корпоративния сектор в САЩ като цяло падаха, дори преди повишаването на лихвените проценти. Този път това не е така. Както отбелязах, състоянието на корпоративния сектор сега е по-добро от преди и има изгледи то да се подобри още повече, ако Доналд Тръмп изпълни обещанието си за мащабни данъчни и регулаторни реформи. Поради тези фактори настоящото покачване на лихвените проценти от страна на ФЕД вероятно няма да има толкова тежки последици колкото предишното.

Що се отнася до валутните пазари, понеже вдигането на лихвените проценти ще доведе до по-ниски темпове на инфлация, това означава покачване на стойността на долара, която така или иначе расте от както Тръмп бе избран за президент. С оглед на факта, че докато ФЕД вдига лихвените проценти, други централни банки като тези в ЕС, Япония и Великобритания държат лихвите си на по-ниски нива, и много от по-големите икономики, най-вече Китай, забавят своите темпове на растеж, доларът вероятно ще е най-сигурната инвестиция на валутните пазари през следващите няколко месеца. Разбира се, ако ефекта от вдигането на лихвените проценти е толкова сериозен, че предизвика рецесия, стойността на долара ще падне, но в настоящите пазарни условия това едва ли ще се случи след едно единствено повишение от 0.25 процентни пункта. Вдигането на лихвите естествено ще доведе и до повишаване на доходността по държавните облигации (ДЦК).

Тези два ефекта – повишаването на стойността на долара и доходността по ДЦК означава понижаване в цената на златото. Златото е хедж срещу заслабваща валута (поради инфлация) и ниска доходност по ДЦК и други видове облигации. Именно затова решението на ФЕД да вдигне лихвите означава, че търсенето за злато ще се понижи, и съответно цената ще падне в краткосрочен план.

Какво да очакваме от ФЕД през 2017 г.?

В официалното си изказване Джанет Йелън индикира, че през 2017 г. ФЕД планира поне три вдигания на лихвените проценти. Това със сигурност няма да се случи. Икономическата ситуация, както в САЩ, така и в останалия свят все още е твърде несигурна, за да може ФЕД да си позволи толкова бързо да вдигне лихвите. Ако видим три повишения на лихвените проценти през 2017 г. това е много вероятно да доведе до рецесия в дългосрочен план, а Йелън никога не би предприела този риск. От както стана председател на ФЕД в края на 2013 г. нейният подход е изключително предпазлив и тя видимо се стреми да отлага всяко едно повишаване на лихвите колкото се може по-дълго.

Като остави времеви интервал от една година между първото (края на 2015) и второто повишаване сега, Йелън вероятно се опита да даде максимално много време на бизнеса в САЩ да се адаптира към малко по-високата цена на кредита преди да я повиши отново. Едва чак след като се появиха индикации, че бизнесът се е адаптирал успешно и състоянието на икономиката осезаемо се подобрява (както се случи през последния месец), Йелън бе склонна отново да вдигне лихвите.

Този процес най-вероятно ще се повтори и през 2017 г., но този път вероятността от две повишения на лихвите в рамките на една година е по-висока от преди (три обаче е почти сигурно, че няма да видим). Ключовият фактор тук е Доналд Тръмп и неговият икономически план. Ако той изпълни обещаното мащабно съкращаване на данъците, комбинирано с по-високи инфраструктурни инвестиции, това би довело до подем в темпото на растеж на американската икономика, което би позволило на ФЕД да вдигне лихвите два пъти през 2017-та.

Проблемът е, че докато Тръмп говори за по-ниски данъци и стимулиране на частни инфраструктурни инвестиции той не говори много за съкращаване на държавните разходи – нещо което трябва да се случи, за да се избегнат по-високи дефицити и нарастване на държавния дълг. А нарастването на държавния дълг в контекста на покачващи се лихвени проценти е проблем, защото това означава по-високи разходи за обслужването на този дълг. Предстои да разберем как действията на президентсвото на Тръмп и тези на Федералния резерв ще си влияят взаимно. От това взаимодействие зависи бъдещото развитие на американската икономика.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!