Начало / Икономика / Здравеопазване / Кражбите с направления 101

Кражбите с направления 101

В статията се говори за една реална българска община и случката е базирана на реални и публични данни. Ще я наречем „община Х“, поради факта, че не трябва да се злепоставят нито името на общината, нито лекарският колектив, който работи на нейна територия. Статията ще представи какво е състоянието на здравното осигуряване на местно ниво и колко лесно е да бъдат извършвани кражбите с направления на средства от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Това е една история за община Х, която има една функционираща болница с капацитет 60 легла и три функциониращи отделения – за вътрешни болести, акушерство и гинекология и детски болести. Община X също така разполага с няколко общопрактикуващи лекари и едно звено за спешна помощ. Общината е с население от приблизително 18 хиляди души и негативен естествен прираст. По всичко личи, че община Х е сравнително малка и живущите в нея постепенно намаляват. Как се оказва, че заболеваемостта в община Х се е увеличила с 53% в периода между 2014 г. и 2015 г.?!

Източник: РЗИ към община Х

Заболеваемостта нараства рязко между 2014 и 2015 г., като на територията на община Х през първата година са регистрирани 2849 случая, а през втората болните нарастват до 4370. Увеличението е от 53%, като причините за това не са нито епидемиологични, нито демографски, а по-скоро административни – направления, клинични пътеки и болнични лимити.

Най-голямо нарастване на заболели се вижда сред болестите на дихателната система, където растежът е с около 50%. Това, казано по прост начин, звучи така: Отивате при вашия лекар с кашлица и болка в гърдите, оказва се някаква форма на грип. Той ви изписва медикаменти, а в направлението ви пише „Бронхопневмония“, за което се изисква минимален болничен престой от 7 дни. Вие си отивате спокоен къщи, а болница Х усвоява пари за вашето несъществуващо заболяване.

Следващото покачване се вижда при болестите на органите на кръвообращението където регистрираните случаи през 2014 г. са 355, а през 2015 г. се покачват до 600 – скок с приблизително 69%. Не на последно място, в графиката се намират и болестите на костно-мускулната система и съединителната тъкан, където увеличението е с 95%.

Заключението от горепосочените данни е, че състоянието и измамите в здравноосигурителната система в България се забелязват най-добре на микрониво. Поговорката гласи, че не е луд този, който яде зелника, а е луд е този, който му го дава. При подобна статистика, Районната здравна инспекция  към община Х е следвало да изиска одит на съответното лечебно заведение и на лекарите към болница Х, но не го е сторила. Другият проблем е, че подразделенията и централата на НЗОК имат разплащателни, а не контролни функции.

Монополната мегаструктура на НЗОК предразполага към порочни практики на регионално и общинско ниво, които трудно биват забелязани в националната статистика. Решението на проблема се корени в демонополизацията на НЗОК и преминаване към  частен осигурителен модел, поради факта, че частно дружество никога не би се разплатило с болница за несъществуващи здравни манипулации или поне би направило проверка за достоверността на подадената информация преди да го стори. Началото на реформата в здравеопазването стартира чрез създаването на НЗОК, но краят й следва да приключи с плавно преминаване към частно-осигурителен модел, който да прекъсне злоупотребите с нашите 8% вноски от нашите заплати.

 

 

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!
Become a patron at Patreon!

Относно Аркади Шарков

Аркади Шарков е макроикономист с опит в публичния и частния сектор. Неговата експертизата е в сферите на икономика на здравеопазването, данъчна политика, европейски проекти и управление на инвестиционни проекти. Завършил е магистратура по Публични политики в Маастрихтския университет и Университета на ООН. Към момента е докторант в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е по проекти, свързани с лекарствената политика и оптимизация на публичните разходи в сферата на здравеопазването, а също и по такива, свързани с устойчивото развитие на индустрията в България. Член е от обществения съвет към "Индекс на болниците", а също е член и съосновател на обществения консултативен съвет към БЛС.

Прочети още

Достъп на пациентите до антиревматични лекарствени продукти

|Пълен текст на анализа четете на този линк| Анализът разглежда предизвикателствата пред достъпа до лекарства …

3 коментара

  1. На първо място, тсзи графика като вид и формст трябва да бъде изкарана навън и застреляна от милост.

    Второ, още с параметрите от първия параграф би могло да се идентифицира лесно общината. Най-малкото има само 3-4 общини с такова население.

    Трето, не поставям под съмнение това, че касата се точи яко. Все пак би било добре да се проверяват данните за коректност, също както интерпретацията. Не съм сядал да гледам коя точно община е, но и в 4-те средната възраст е доста висока. През 2015-та имаше доста сериозни щамове на грип, което би обяснило скокът в усложненията. Всъщност, обяснява и увеличението на сърдечни заболявания, също както времето и други фактори. Виж, за последната пътека е интересно наистина и трябва да видим разбивката по месеци дали увеличението е само през зимата.

    Данните определено трябва да се използват с такива цели, но трябва да внимаваме с условностите и да забелязваме какво сме приели като аксиома. Заболеваемостта не е константа.

    • Изследването е много по-задълбочено от това, което се вижда в статията. Тя е заключение от него. Ако се даде още информация за общината – ще стане видима. Не са малко общините с такива показатели, btw. Но в изследването е имало и интервюта с мед. лица и други методи за извличане на информация. Проверено е също така за външни фактори като миграция, епидемии, вируси, административно добавяне на други общини към тази и пр. Изводът е, че нито едно от тези неща не се е случило.

      Така е – заболеваемостта не е константа.

      Колкото до графиакта – опитах се да е една и да е максимално информативна. Изглежда шарена, но представя данните, каквито са.