ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Акценти:
- Данните за търговията на дребно индикират, че растежът на потреблението се ускорява, вероятно стимулиран от по-високите нива на кредитиране към домакинствата
- Промишленото производство и оборот бележат спад на годишна база през януари, но основно поради базови ефект
- Инфлацията на потребителските цени продължава да се ускорява, но леко изостава зад средното ниво за ЕС
- Инфлацията на производствените цени достига рекордни за последните 4 години нива
- Предприемачите продължават да цитират несигурната икономическа среда като основен рисков фактор за развитието на бизнеса
Сигурни сме, че най-актуалната тема за много от вас в момента са идните парламентарни избори след една седмица, но политическият театър не би трябвало да е оправдание за неглижирането на…реалният свят. А и е полезно да имаме поне някаква представа в какъв икономически контекст правим своя избор коя политическа формация ще ни управлява и съответно ще пречи (политиците почти никога не помагат) на икономическото развитие на страната. В предишното издание анализирахме последните данни за 2016 г. и направихме кратък обзор на динамиката на българската икономика през изминалата година. Сега е време да насочим своя поглед изцяло към 2017-та, през първия месец от която растежът на потреблението е основен положителен акцент. Отново ви приканваме да споделите всякакви забележки, критики и препоръки към нашите анализи в коментарите долу.
Влиянието на базови ефекти води до спад в промишленото производство
През януари календарно изгладеният индекс на промишлено производство спада с 1.19% на годишна база. Това е първият спад, който индексът отбелязва на годишна база от май 2016 г. насам и той се дължи основно на сериозно свиване в производството в преработващата промишленост. Индексът на производство в този под-сектор се понижава с 3.75% на годишната база през януари и значително изостава зад средното за ЕС ниво на растеж от 0.6%, след като нараства със рекордните 7.79% през декември. Този спад сам по себе си не е голям повод за тревога, защото до голяма степен се дължи на базов ефект. През януари 2016 г. стойността на индекса на промишленото производство е рекордна за годините след кризата и това прави базата за сравнение на растежа през януари 2017 г. необичайно висока. Нивото, което индекса достига през януари 2017 г., всъщност е по-високо от нивата достигнати през януари месец през всяка една от годините след 2008-ма с изключение единствено на 2016 г.
Графика 1: Индекси на промишленото и строителното производство, календарно изгладени
Източник: НСИ
Поради влиянието на базовите ефекти, засега няма причина да се тревожим от спада в индекса през януари, който вероятно е само временен. Ако това се превърне в по-дългосрочна тенденция обаче и индексът продължава да спада през февруари и март, това би било индикация за по-сериозно забавяне в ръста на промишленото производство в началото на тази година спрямо предишната. Такава по-дългосрочна тенденция едва ли ще се появи обаче, предвид факта, че инвестициите в промишления сектор растат и все повече заводи на чуждестранни инвеститори биват отворени на територията на страната.
Междувременно, индексът на стоителното производство продължава да пада, както на месечна, така и на годишна база и нямаля с 10.34% през януари 2017 г., спрямо януари 2016 г., но същевременно продължава и да забавя своето темпо на контракция за трети пореден месец. Както сме споменавали преди, строителният сектор в България е силно зависим от финансиране по линия на европейските структурни фондове, което беше забавено през 2016 г. и основно на това се дължеше продължителният спад в производството в сектора.
Положението се очаква да се подобри през 2017 г., след като еврофинансирането бъде подновено. Като цяло нивото на производство продължава да пада на годишна база, но със сравнително все по-бавни темпове през последните месеци. Напомняме, че климатичните условия през януари бяха доста неблагоприятни с оглед на силните и продължителни снеговалежи и това със сигурност е оказало отрицателен ефект върху строителната активност.
Промишленият оборот забавя своя растеж, но засега няма повод за тревога
Графика 2: Индекс на промишления оборот, календарно изгладен
Източник: НСИ
Промишленият оборот продължава да расте през януари, но със значително по-бавни темпове в сравнение с предишните месеци. Индексът на промишленият оборот нараства с 5.87% на годишна база през януари, забавайки своето темпо със 6.51 процентни пункта спрямо декември. Това се дължи основно на по-нисък растеж на продажбите в преработващата промишленост, докато тези в добивната всъщност ускориха своя растеж.
От географска гледна точка, ръстът на промишления оборот се забавя както в рамките на вътрешния, така и на външния пазар. Много по-значително бе забавянето на растежа на продажбите на външния пазар, който бе 9.59% на годишна база през януари, в сравнение с 27.95% през декември. Това забавяне в растежа не е повод за тревога обаче, с оглед на факта, че индексът на промишления оборот на външния пазар достигна рекордно високи нива през ноември и декември. В този контекст, забавянето на темпото на растеж през януари не е нещо необичайно или притеснително. Нивата на растеж в промишления оборот по принцип са много волатилни от месец до месец, особено на външния пазар, така че освен ако това забавяне не се държи като по-дългосрочна тенденция повод за тревога засега няма.
Растежът на потреблението се подобрява във почти всички категории
При търговията на дребно през януари се забелязва ускорение в растежа на всички категории освен търговията с хранителни стоки, според предварителните данни на НСИ. Календарно изгладеният индекс на търговията на дребно без автомобили, мотоциклети и горива нараства със 6.85% на годишна база през януари, в сравнение с 4.74% през декември. Тази стойност е значително по-висока от средната за Европейския съюз през същия период – 1.8%. Освен това се забелязва, че докато растежът в търговията на тази категория стоки в ЕС се забавя от 2.4% през декември според предварителните данни на Евростат, този в България се ускорява. Сезонно изгладените данни на НСИ също показват, че оборотът в търговията на дребно без автомобили, мотоциклети и горива у нас нараства както на месечна, така и на годишна база. Фактът че растежът на потреблението на годишна база остава високо и продължава да се подобрява е добър знак за сектора, но не трябва да забравяме, че базата за сравнение е сравнително ниска, защото януари месец обикновено е сред най-слабите месеци за бизнеса.
Графика 3: Индекс на търговията на дребно, календарно изгладен
Източник: НСИ
Търговията на дребно с нехранителни стоки (вкл. горива) значително ускорява своето темпо на растеж през януари и то достига 4.19%. Още по-забележително обаче е ускорението в растежа на търговията с нехранителни стоки (с изкл. на горива), което достига най-високото си ниво от януари 2015 г. насам – 10.1%. Това ниво на растеж у нас е с над 7 процентни пункта по-високо от средното за ЕС в същата категория стоки през същия период – 2.7%.
По-подробната разбивка на НСИ показва, че това се дължи най-вече на факта, че много сериозен растеж в търговията с компютърна и електронна техника. Тя отбелязва 24% ръст на годишна база, което е най-високият растеж отчетен сред всички категории стоки, докато същевременно се забелязва и сериозно покачване при поръчките през интернет. Растежът на календарно изгладения индекс на търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия се забавя с 4 процентни пункта спрямо нивото отчетено през декември, но това е естествено и очаквано забавяне след края на празничния сезон. Според сезонно изгладените данни на НСИ, търговията на дребно както в хранителните така и в нехранителните стоки отчита много сериозни нива на растеж (с около 5% и 10%, респективно) на годишна база през януари, което е индикация, че подобрението в сектора не се дължи (единствено) на благоприятни сезонни фактори. Въпреки това, бизнес климатът в сектора се влошава през февруари (повече за това долу), което е индикация, че растежът на потреблението през януари се е подобрил временно, вероятно под влиянието на следпразнични намаления.
Инфлацията достига рекордни за последните четири години нива
Обръщайки поглед към ценовата динамика, виждаме, че инфлацията продължава да се ускорява с много сериозни темпове. През февруари индексът на потребителските цени нараства с 1.70% на годишна база, в сравнение с 1.35% през януари. Същевременно индексът на цените на производител в промишлеността скача с цели 4.31% и след поредното сериозно ускорение инфлацията в този сектор достигна най-високото си ниво от декември 2012 г. И все пак, въпреки че значително се ускорява, инфлацията на потребителските цени в България остава с 0.2 процентни пункта под средното за ЕС ниво, което е било 1.9% през февруари.
Ускорението в инфлацията на индекса на потребителските цени отново се дължи основно на по-висок растеж на цените на нехранителните стоки който се удвоява през февруари и достига най-високото си ниво от септември 2012 г. насам. Същевременно, растежът в цените на хранителните стоки остава сравнително висок (3.55%), въпреки че леко се забавя в сравнение с януари. Транспортните цени нарастват с 6.01% през февруари – с близо 4 процентни пункта по-бързо отколкото през предишния месец, вероятно под въздействието на динамиката в цените на петрола (повече за това долу).
Що се отнася до инфлацията в цените на производствените стоки през януари, там най-голямо увеличение претърпяват цените в добивната промишленост. Те нарастват с цели 15.68%, което е рекордно за последните 5 години ниво. За ускорението в инфлацията на основният индекс най-голям принос обаче имат цените в преработващата промишленост, което е естествено предвид факта, че това е най-големият промишлен сектор. Тяхното темпо на растеж се ускорява с почти 2 процентни пункта и достига 6.20% през януари, което пък е рекордно ниво за последните 4 години.
Графика 4: Индекс на потребителските цени, индекс на цените на производител в промишлеността, кредити на нефинансови предприятия, домакинства и НТООД
Източник: НСИ, БНБ
Нивото на отпуснатия кредит расте със все по-бързи темпове
По-бързият ръст в цените както на потребителските, така и на производствените стоки за трети пореден месец бе подкрепен и от по-бърз ръст в нивото на отпуснатия кредит. То нараства с 2.49% на годишна база през януари, което е най-бързото темпо на растеж от почти четири години насам. Един от факторите, който дава стимул на увеличението в кредитирането към реалната икономика през последните месеци е дълговата политика на държавата. Както икономистът Георги Ангелов наскоро коментира, напоследък взимането на нов дълг от страна на държавните власти е по-ниско отколкото изплащането на стар, което стимулира банковата система да търси печалби чрез кредитиране в частния сектор, вместо да изкупува държавни ценни книжа. Най-сериозно се увеличава нивото на отпуснат кредит към домакинствата. То нараства с 4.07% през януари, което е рекордно висок темп на растеж за последните 4 години. Растежът на потреблението през януари със сигурност е бил положително повлиян от това по-високо ниво на кредитиране към домакинствата.
Раздвижването в кредитирането в България следва тенденциите в Еврозоната и тези в ЕС като цяло. В Еврозоната кредитирането на домакинствата през януари нараства с 2.20%, което е най-бързия темп на растеж от май 2011 г. насам, а корпоративното кредитиране с 2.30%. При положение, че ЕЦБ за разлика от ФЕД все още не е взела решение да вдигне лихвените проценти в Еврозоната, това ускорение в кредитирането най-вероятно ще продължи поне в краткосрочен план. Това вероятно ще повиши и нивата на икономическата активност в България, предвид много близките търговски връзки на страната ни с членки на Еврозоната като Германия.
Засега е трудно да се каже дали тенденцията за ускорение в ценовата инфлация ще се задържи в дългосрочен, а и дори средносрочен план, предвид влиянието на динамиката на цените на петрола през 2016 г. В първите три месеца на 2016 г. цените на петрола стигнаха последното си дълбоко дъно и след това започнаха да се покачват докато не се стабилизираха по-късно през годината. Поради този факт, базата за сравнение на ценовите индекси на всички стоки в производството на които петролът, и съответно неговите цени, имат ключова роля е доста ниска. В следствие на това сред цените на производствените стоки тези на енергийните продукти нарастват с 5.34% на годишна база през януари 2017 г.
Въпреки че дългоочакваното завръщане на инфлацията се счита за позитивен знак от някои експерти, не трябва да забравяме, че ускорението в ръста на цените на производствените стоки е опасно ако се задържи като дългосрочна тенденция. В действителност ръста на ценовата инфлация никога не е позитивно развитие, в който и да е сектор, защото е признак на това, че търсенето расте по-бързо от предлагането и съответно продуктивността в този сектор не расте достатъчно бързо. Както отбелязахме миналия месец, ръста на инфлацията на цените на производствените стоки може да доведе до ескалиращо увеличение на капиталовите разходи, което би принудило предприятията да започнат да съкращават инвестиции и разходи за труд. Ако сериозното ускорение в ценовата инфлация се запази и след като влиянието на базовия ефект по линия на цените на петрола спре да е фактор след март, тогава вече ще има повод за известна тревога.
Очакванията на предприемачите за развитието на бизнеса са предимно оптимистични
Що се отнася до състоянието на стопанската конюнктура, динамиката на бизнес климата е смесена през февруари, подобно на тази през януари. В два от четирите сектора – строителство и услуги – се забелязва леко подобрение в бизнес климата, докато другите два отчитат леко влошаване.
Графика 5: Бизнес тенденции по сектори
Източник: НСИ
Бизнес климатът в промишления сектор спада с 0.7 пункта през февруари, за първи път от октомври насам. Това се дължи основно на по-слабите оценки на мениджърите в сектора за настоящото бизнес състояние на предприятията. Производствената активност обаче се оценява като леко подобрена, докато същевременно очакванията са тя да се увеличи и през следващите три месеца. Предприемачите не очакват продажните им цени да се променят през идните месеци и продължават да посочват несигурната икономическа среда като основна пречка през повишаването на активността в сектора.
Подобна е ситуацията и в търговията на дребно. Бизнес климатът в този сектор се понижава с 1.3 пункта през февруари, поради по-песимистичените оценки на търговците за настоящото бизнес състояние на техните предприятия. От предишната оценка за състоянието като „добро“, сега тя е паднала на „задоволително“, но това само по себе си не е повод за притеснение предвид факта, че исторически това е нормална оценка за този период от годината. Тези по-ниски оценки на предприемачите за състоянието на бизнеса са индикация, че растежът на потреблението вероятно се е забавил през февруари и подобрението през януари е било временно. Очакванията на предприемачите за бъдещото състоянието на бизнеса и обема на продажбите обаче се подобряват. И в този сектор на несигурната икономическа среда се гледа като основен рисков фактор пред бъдещото развитие на предприятията, заедно с недостатъчното търсене и голямата конкуренция. Очаква се известно повишение в продажните цени в сектора през следващите три месеца, което е индикация, че инфлацията в цените на потребителските стоки ще се задържи в краткосрочен план, поне на месечна база.
Бизнес климатът в строителството бележи слабо подобрение от 0.5 пункта основно поради подобрение в очакванията на предприемачите по отношение на състоянието на техните предприятия през следващите шест месеца. Това подобрение в очакванията относно бъдещите нива на бизнес активност в сектора вероятно е свързано с очакванията за подновяването на по-високи нива на финансиране по линия на еврофондовете през 2017 г., от което, както отбелязахме, активността в строителния сектор е силно зависима. Според предприемачите в сектора основните пречки пред техният бизнес са несигурната икономическа среда, следван от неблагоприятните климатични условия (което е чисто сезонен фактор). В сектора на услугите бизнес климатът също се увеличава с 0.5 пункта благодарение на по-благоприятни очаквания за състоянието на бизнесите през следващите шест месеца. И тук, както във всички останали сектори несигурната икономическат среда се цитира като основен рисков фактор за развитието на предприятията.
Заключение
Като цяло засега няма сигурни индикации, че позитивните тенденции в промишлеността ще се обърнат в дългосрочен план поради това, че отрицателният растеж в индекса на промишленото производство през януари се дължи основно на базови ефекти. Същевременно, ръста на търговията на дребно се подобрява и изпреварва средните стойности за Европейския съюз, което е индикация, че потреблението в страната е било силно през януари. Сезонно изгладените данни на НСИ дават индикация, че това подобрение е устойчиво и не се дължи единствено на сезонни фактори. Повишеното потребление стимулирано от много високи нива на ръст на кредитирането към домакинствата през януари, което води и до ускорение в нивото на ценова инфлация на потребителските стоки. Същевременно инфлацията в производствените стоки достига рекордно високи за последните 4 години нива, което може да се превърне в опасна за бизнеса тенденция, ако се задържи дългосрочно и доведе до ескалиращи капиталови разходи.
Състоянието на бизнес климата като цяло остава смесено, но очакванията на предприемачите за развитието на бизнесите им през следващите шест месеца са оптимистични. Несигурната икономическа среда обаче остава основен рисков фактор за тях. Като цяло през януари като позитивна тенденция може да се подчертае фактът, че растежът на потреблението в България се ускорява и задминава средните за ЕС стойности, но същевременно с това инфлацията на потребителските стоки леко изостава зад средното за съюза ниво.
