Евтиното понякога излиза скъпо

Когато става въпрос за проблеми с дълга, Гърция е може би първата държава, която изплува в съзнанието напоследък. Проблемите с дълга, обаче, не трябва да се асоциират единствено с държавния такъв. Унгария може да се радва на значително по-ниски нива на задлъжнялост от Гърция, но от друга страна има дългови неволи, каквито южната ни съседка няма.

В годините преди световната икономическа криза, изкушени от ниските лихвени проценти по деноминираните в швейцарски франкове ипотечни заеми и от стабилността на швейцарската валута, унгарските граждани финансираха покупките на нови жилища с ипотечни заеми, деноминирани именно в тази валута. В момента тези заеми представляват около две трети от всички ипотечни заеми в страната. На пръв поглед финансирането на жилищна покупка със заем с по-нисък лихвен процент изглежда резонно, но картинката става коренно различна, ако погледнем курса на унгарския форинт към швейцарския франк.

Данните от графиката са от статистиката на унгарската централна банка. Според тях в началото на 2006 година за закупуването на един швейцарски франк са били необходими 161.87 форинта, а към края на ноември тази година за същото са били нужни 251.39 форинта, което представлява скок от 55%. Или с други думи, ако в началото на 2006 година един унгарец е изтеглил ипотечен заем, деноминиран във франкове, то той сега изплаща с 55% по-високи главница и лихви.

Основно правило във финансите е, че за да се предпазим от валутен риск, разходите и приходите ни трябва да са в една и съща валута. Когато обаче това не е така и разходите са във валутата с повишаваща се стойност, при равни други условия това води до загуби. Загубите, разбира се, в случая трябва да се поемат от домакинствата, които не са се съобразили с горепосоченото правило при покупката на ново жилище. Популисткото правителство на Унгария, обаче, реши, че няма да позволи такова нещо.

През септември тази година управляващите в страната предложиха схема, според която редовните платци по ипотечните заеми ще имат възможност да ползват фиксиран курс от 180 форинта за франк. Банките в страната скочиха срещу това решение, защото то означава, че те ще трябва да понесат загубите от разликата между този курс и пазарния, който е значително по-висок. Една такава новина не е никак приятна за унгарската банкова система особено в момент на слаба капитализация на европейския банков сектор и затягащата се ликвидност на финансовите пазари. Рейтинговите агенции не закъсняха да изкажат своето мнение и на 25 ноември тази година Moody’s намали рейтинга на унгарския дълг до статус „junk”, а S&P ги последваха на 21 декември.

Случаят с назряващата криза в Унгария е поредният пример за ефектите на държавната намеса в банковата система. Рисковото финансово решение – създаване на дълг във валута, чиято стойност расте във време на несигурност, се превръща в заплаха за цялата банкова система чрез въвеждането на фиксиран курс. Вместо пазарът сам да намери механизмите за справяне със ситуацията, функционирането на цялата унгарска икономика е поставено под въпрос. А ние наблюдаваме поредният европейски пример, който ни показва, че когато политиците „помагат” с тежка ръка, кризите просто се задълбочават.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!