Макроикономически монитор: Средната заплата в България прехвърли 1000 лв.

Акценти:
– През първото тримесечие на 2017 г.средната заплата расте с рекорден за последните 7 години темп
– Средното заплащане вероятно ще продължи да нараства със сходно бързи темпове през останалата част от годината
– Заетостта достига едно от най-високите си нива през последните 10 години
– Износът нараства с най-висок темп от 2011 г. насам, но вносът расте по-бързо на годишна база
– Инвестициите във физически капитал бележат лек спад като цяло, но сериозен растеж бива отчетен в индустрията
– Макроикономическата картина в страната е една от най-позитивните за последните 5-6 години.

Драги читатели,  от ЕКИП имаме удоволствието да ви представим първото разширение на нашата най-нова рубрика „Макроикономически монитор“. Докато в месечното издание ние ви представяме нашия прочит на последните месечни данни публикувани от НСИ и БНБ за редица ключови сектори на икономиката на България, в рамките на това тримесечно издание ще обърнем поглед върху (логично) най-важните тримесечни данни публикувани от НСИ.

По-наша преценка най-съществествените тримесечни индикатори, измерващи пулса на икономическото развитие на страната са данните за нивото на заетост, нивото на средно заплащане, разходите на предприятията за придобиване на дълготрайни материални активи (т.е. инвестициите) и разбира се външната търговия (внос и износ). В бъдеще може да включим и други показатели в рамките на този анализ, ако преценим, че са достатъчно важни и най-вече – ако има висок интерес от вас към тях. Данните анализирани в рамките на тримесечното и месечното издание са достатъчни, за да представят една сравнително подробно картина на макроикономическата ситуация в България.

Като за начало ще обърнем внимание на нивото на средната работна заплата (брутна) в страната по икономически дейности. Нивото на средно заплащане е може би най-подходящият индикатор за измерване на цялостното икономическо благоденствие на една страна, защото то ни показва какво възнаграждение получават хората за своя труд, което е един от най-директните и опростени показатели на икономическо благоденствие. А в статистиката винаги трябва да търсим показатели, които са възможно най-директни и най-прости, защото това минимизира вероятността да ги интерпретираме грешно. Поради тези съобръжения динамиката на средната номинална заплата в България е заглавен индикатор в това премиерно издание на тримесечната версия на нашия макроикономически монитор.

 

Средната заплата расте с рекорден за последните 7 години темп

Според данните на НСИ през първото тримесечие на 2017 г. средната заплата в страната е достигнала 1006 лв. Това означава, че тя се е увеличила с 9.11% спрямо нивото през първото тримесечие и с 1.6% спрямо нивото през четвъртото тримесечие на 2016 г. Този темп на растеж от над 9.0% на годишна база е най-бързият, с който средната работна заплата расте от 2009 г. насам. Тоест, растежът на средната заплата достига най-бързото си ниво от преди началото на първият сериозен кризисен период за българската икономика през последното десетилетие.

Най-сериозен скок на заплащането е отчетен в професионалните дейности и научните изследвания – 13.40% през първото тримесечие. С двуцифрени темпове на растеж за този сектор се нареждат операциите с недвижими имоти (12.64%), административните и спомагателни дейности (12.50%), търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети (11.85%) и създаване и разпространение на информация и творчески продукти (10.45%). Високото ниво на растеж на заплащането в търговията е очаквано развитие, предвид високото потребление и скок в оборота на търговията на дребно, който бе отчетен през първите три месеца на тази година. Както споменахме, от четирите най-големи сектора (промишленост, услуги, търговия на дребно, и строителство) именно в търговията на дребно бе отчетен най-бърз цялостен темп на растеж в началото на 2017 г.

Източник: НСИ

На първосигнално ниво рекордното за последните години ниво на покачване на средното заплащане може да се изтълкува като силно положително развитие, но трябва да сме внимателни. Този повишен растеж на заплащането може и да е индикация, че в някои сектори на българската икономика са се появили балони, както беше случая през годините непосредствено преди кризата  – 2009 всъщност беше именно такава предкризисна година, през която нивото на средно заплащане растеше с двуцифрени темпове.

Този растеж обаче бе неустойчив, защото бе следствие от силно експанзивната монетарна политика на централните банки по цял свят, която стимулира огромен скок в нивото на инвестиции, които преляха и в България. Тези инвестиции обаче не бяха устойчиви, защото не бяха подсигурени от спад в потреблението и спестяване на реални физически ресурси, а само от пари напечатани от централните банки.

Поради това се стигна до все по-бърза инфлация в цените на физически капитал и заплащането в тези сектори, докато фирмите използваха евтиният кредит напечатан от централната банка, за да се конкурират помежду си за все по-оскъдния физически капитал и работна ръка. Това доведе до много бърз но и много неустойчив растеж в нивото на заплащане. В един момент този прилив на все по-евтин кредит спря и резултатът беше, че кратък период на просперитет беше последван от неизбежни фалити и съкращения, които доведоха до по-висока безработица и разбира се – спад в нивото на трудово заплащане.

Nе трябва да сме твърде ентусиазирани от факта, че средното ниво на заплащане в страната вече расте с темпове подобни на тези достигнати преди световната икономическа криза да удари България. Това е възможно да е в резултат на формирането на друг неустойчив балон, предвид факта, че през последните години централните банки по света свалиха лихвените проценти до най-ниските нива в историята и се опитаха да инициират невиждана кредитна експанзия.

В краткосрочен план от ЕКИП смятаме, че заплатите ще продължат да растат и то вероятно с все по-бързи темпове в следващите тримесечия до края на 2017 г. Ако това е в следствие на балон обаче, тази тенденция може рязко да се обърне. Затова е много важно да следим и ситуацията на международно ниво. Понеже от една страна сме малка държава, а от друга централната ни банка не може да провежда автономна парична политика (заради валутния борд), нашата икономика следва тенденциите на международно ниво и конкретно ниво ЕС, където са концентрирани основните ни търговски партньори и инвеститори.

 

Заетостта достига едно от най-високите си нива през последните 10 години

Нека обърнем поглед към динамиката на заетостта в пазара на труда. В рамките на този анализ ще се фокусираме върху коефициента на заетост като основен индикатор за здравето на пазара на труда в България. Причината да предпочетем тримесечните данни за нивото на заетост пред месечните данни за нивото на безработица е следната:

Данните за нивото на безработица показват само каква част от гражданите търсят работа, но не могат да намерят такава. Данните за заетостта обаче показват какъв е делът на икономически заетите лица от населението на страната. Това представя една по-пълна и подробна картина за състоянието на пазара на труда в България. Данните за безработицата се отнасят само за част от населението, конкретно тази част, която е икономически активна и вписана в бюрото по труда, докато данните за заетостта се покриват цялото население на страната.

Източник: НСИ

Нека видим какво показват числата. Според НСИ нивото на заетост през първото тримесечие на 2017 г. е нарастнало с 2.07% на годишна база сред цялото население, което поставя коефициента на заетост за населението между 15 и 64 години на ниво 64.3%. Това е най-високото ниво на заетост от третото тримесечие на 2015 г. Сред възрастовите групи под 65 г. най-много се покачва заетостта в групите между 45-54 г. и 55-64 г., с 3.11% и 3.78%, съответно. Младежката заетост във възрастовата група между 15 и 24 г. също расте, с 0.68% на годишна база и това е първият ръст на заетостта отчетен в тази възрастова група от първото тримесечие на 2015 г.

През тази година можем да очакваме по-сериозен принос на строителния сектор към ръста в заетостта поради подновеното финансиране на европроекти, от което той е силно зависим. Липсата на растеж в сектора през 2016 г. се дължеше именно на забавеното финансиране по линия на такива проекти, което  доведе и до по-ниско търсене на работна ръка от строителните предприятия. През 2017 г. това ще се промени и вече виждаме първите индикации.

Като цяло даните за заетостта показват значително подобрение през първото тримесечие на настоящата година и сочат, че състоянието на пазара на труда е доста добро. Коефициентът на заетост достигнат в началото на 2017 г. е един от най-високите през последните 10 години, което е много положително развитие. Освен това, след спад през цялото второ полугодие на 2016 г., в началото на 2017 г. се отчита растеж и значително подобрение конкретно при младежката заетост. Тази положителна динамика на пазара на труда у нас като цяло следва предимно положителните тенденции в останалата част от ЕС. Занапред от ЕКИП очакваме заетостта да продължи да расте или поне да се задържи много близо до настоящото ниво с оглед на положителните развития и подобрения на бизнес климат в основните сектори на икономиката.

 

Износът нараства с най-бързо темпо от края на 2011 г. насам

След като анализирахме динамиката на пазара на труда се обръщаме към външната търговия на страната. Избрахме да анализираме данните за външна търговия в рамките на нашето тримесечно издание на Макроикономическия монитор, защото смятаме, че тримесечните данни представят една по-пълна и подробна картина на търговската динамика в сравнение с месечните. Месечните данни за търговията често са силно волатилни и, ако се анализират месец по месец, е трудно да се направи задълбочен анализ на някаква по-дългосрочна тенденция.

Първото тримесечие на 2017-та се очертава като много силно за българския износ. Износът расте с 14.84% на годишна база, което е най-високото ниво достигано от края на 2011 г. насам. Това ниво на растеж бива предшествано от 11.93% ръст през четвъртото тримесечие на 2016 г., което, както виждате от графиката, сочи към сериозно подобрение в износа на страната през последните шест месеца.

Източник: НСИ

Вносът обаче расте с още по-сериозни темпове. През първото тримесечие вносът се е увеличил 20.63% на годишна база, което бележи много рязко ускорение от нивото отчетено в четвъртото тримесечие на 2016 г. – 5.12%. Този скок във вноса най-вероятно се дължи на значително по-високо потребление през първото тримесечие на 2017 г. Месечните данни за търговията на дребно през периода януари-март определено индикираха значително по-високо потребление, поради което търговията на дребно беше като цяло най-бързорастящият сектор в началото на тази година. Скокът в потреблението вероятно обособява и скока във вноса.

Въпреки, че беляза рекорден за последните години растеж износът не успя да изпревари вноса и в следствие на това търговският дефицит на страната нараства значително на годишна база и достигна 1.07 милиарда лева. Трябва да се отчете обаче, че този дефицит е с 2.3% по-нисък от отчетения през последното тримесечие на 2016 г., така че в краткосрочен план това всъщност е подобрение. Занапред можем да очакваме покачването на износа и вноса да продължи, ако положителните тенденции в потреблението и производството през първото тримесечие на 2017 г. се запазят и във второто. Засега няма причина да очакваме нещо различно, при положение, че международната икономическа среда също бележи подобрение, особено в рамките на ЕС.

 

Инвестициите във физически капитал бележат лек спад

За финал, в първото издание на тримесечната версия на нашия макроикономически монитор ще обърнем внимание на един много важен, но за съжаление често неглижиран индикатор – разходите за придобиване на дълготрайни материални активи. Този индикатор на практика ни показва какво е било нивото на инвестиции във физически капитал в страната в рамките на даден период от време – в случая едно тримесечие.

Това е много важен индикатор, защото физическият капитал заедно с работната ръка (и земята) са основните фактори за производство, които се употребяват в абсолютно всеки един производствен процес. Употребата на повече такъв капитал увеличава производителността на работниците, което в последствие увеличава икономическия растеж и води до по-високи реални доходи. Следователно, инвестициите във физически капитал са много важни за поддържането и ускоряването на растежа на една икономика.

За съжаление, в базата на НСИ има тримесечни данни за разходите за придобиване на дълготрайни материални активи само от началото на 2016 г. досега. Това ни позволява да правим анализ на динамиката на годишна база, но за съжаление не ни позволява да анализираме по-дългосрочните (годишни) тенденции и да сравняваме сегашните нива на растеж/спад с тези от преди 2016 г. (НСИ има само годишни данни за периода преди 2016-та). Това е сериозно ограничение, но ние смятаме, че този индикатор е твърде важен, за да не го разглеждаме в рамките на нашите тримесечни анализи.

Източник: НСИ

Данните на НСИ показват, че разходите за придобиването на дълготрайни материални активи като цяло падат на годишна база през първото тримесечие на тази година, с темп от 0.21%. Този спад е много по-значителен на тримесечна база. Инвестициите във физически капитал падат с 38.67% в началото на тази година, спрямо последното тримесечие на изминалата 2016-та.

На годишна база най-голям спад е отчетен в строителството, което е напълно очаквано развитие, предвид забавеното финансиране по линия на европроектите. Както неколкократно сме споменавали в месечните издания на нашия макро монитор, строителният сектор е силно зависим от прилив на инвестиции по линия на еврофондовете, които бяха забавени през 2016 г. и тепърва биват подновени с по-бързи темпове през тази година. Занапред през останалата част от 2017 г. най-вероятно ще станем свидетели на значително по-високи разходи за придобиване на материални активи в този сектор.

На втото място с най-значителен спад на разходите за придобиване на материални активи се нарежда държавният сектор. Спадът в инвестиции в този сектор най-вероятно също се дължи на забавянето при еврофинансирането – както знаем държавният сектор е може би най-силно зависим от притока на инвестиции от еврофондове.

Докато в тези сектори разходите за материални активи падат, в селското стопанство, индустрията, професионалните дейности, и финансовият сектор, както и операциите с недвижими имоти биват отчетени стабилни нива на растеж на годишна база. Растежът на инвестициите в индустриалния сектор е нещо очаквано предвид ускорението в растежа на промишленото производство и оборот през първите три месеца на годината. Предвид ускорения оборот в сектора, особено на външния пазар към момента изглежда вероятно, че инвестициите ще продължат да се покачват и през второто тримесечие на тази година.