ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
С наближаването и началото на всяка нова година, хората започват да си правят равносметки за отминалите 12 месеца. От гледна точка на финансовите пазари има една дума, която добре описва случилото се през 2011 – волатилност. Годината поднесе много изненади за инвеститорите като само на пазарите за акции стойността, която беше заличена за годината, възлиза на 6,3 трилиона долара, „благодарение” най-вече на дълговата криза в Европа.
В графиката по-долу е представена възвръщаемостта за 2011 година на някои от основните видове активи, търгувани на финансовите пазари. Противно на очакванията на много специалисти, най-добре са се представили облигациите на американското правителство. Въпреки че дори в началото на годината лихвите по тези инструменти бяха ниски, те продължиха да падат през годината и в момента се намират на рекордно ниски нива.
Както се вижда от графиката, други добре представили се активи са петролът и златото. Една от причините за поскъпването на черното злато (в допълнение на постоянно растящото търсене и ограниченото предлагане) са бунтовете по време така наречената Арабска пролет. Въпреки срива от последните няколко седмици, златото успя да завърши годината на плюс, благодарение на статута му на убежище в несигурни времена и на защита от инфлация, опасенията от която бяха породени от програмите на централните банки за наливане на ликвидност в икономиките.
В отбора на губещите може да срещнем някои изненанди. Среброто, за което се говореше, че тепърва ще поскъпва много повече в сравнение със златото, не успя да изпълни тази прогноза. От друга страна акциите на развиващите се икономики също завършват 2011 с голяма загуба. Причина може да се търси в слабото търсене от страна на развитите икономики, несигурността, породена от дълговите неволи на стария континент, и не на последно място, в опасенията от забавяне на растежа на китайската икономика.
Какво ще се случи на финансовите пазари през 2012?
Засега ситуацията с дълга в Европа остава неразрешена, а освен проблемите на страните от валутния съюз, започват да излизат на преден план и проблемите на страни извън него като Унгария. Развиващите се икономики най-вероятно ги очаква още една турбулентна година, като вниманието ще е фокусирано отново основно върху Китай, където някои скептици очакват да има чувствително забавяне на икономическия растеж.
И през тази година инвестицията в ниско рискови държавни облигации (САЩ, Великобритания, Германия и т.н.) не изглежда много удачна. Този вид инвестиция не следва напълно да се изключва от портфолиото, но имайки предвид, че в момента лихвените проценти по тези инструменти са на рекордно ниски нива, вероятността те да продължат да падат, водейки до капиталова печалба, е малка. По-атрактивни изглеждат корпоративните облигации на финансово стабилни компании със силни парични потоци и наличие на голям запас от финансови ресурси. Те в момента предлагат добра възвръщаемост и могат да се включат в портфолиото като източник на доход от купонните плащания.
Друг актив, който заслужава сериозно внимание, са акциите на финансово стабилни компании, плащащи дивиденти. Акциите, плащащи дивиденти, са доказали през годините, че са по-доходоносни от тези, които не предлагат този паричен поток.
Инвестициите в суровини остават рискови, имайки предвид голямата волатилност в цените им през последните месеци. Намаляващата ликвидност на пазарите ще засегне много играчи на този пазар, които използват голям левъридж (средства на заем) да търгуват тези активи.
Що се отнася до валутите, внимание заслужават американският долар, както и валутите на някои от скандинавските страни – например Швеция и Норвегия. Последните няколко седмици донесоха много положителни новини за американската икономика – подобряващо се производство, намаляваща безработица, увеличаване на енергийната независимост (вследствие на открити нови залежи на петрол и разработване на залежите от шистов газ). Тези новини вече оказаха влияние на щатския долар и през последнте няколко седмици той направи огромен скок спрямо еврото. Що се отнася до скандинавските страни, в момента те са най-добре представящите се икономики в Европа и това най-вероятно ще доведе до повишаване на техните валути спрямо еврото.
Накратко, през 2012 се очакват нови турбуленции на финансовите пазари и личните ми очаквания са, че пазарите ще се движат настрани с големи скокове надолу и нагоре. Основните новини, които ще движат пазарите, ще бъдат свързани с дълговата криза в Европа, евентуалното забавяне на развиващите се икономики и не на последно място, изборите за президент в САЩ.
*Позициите, изложени в статията, изразяват личното мнение на автора и не следва да се възприемат като съвет за инвестиция. Отговорността за всяко действие, което предприемете в резултат на информация, изложена на този сайт, е лично ваша.
Това, че медта е на последното място по ръст не е много обнадеждаващо за възстановяването на световната икономика. Аз поне очаквам нов шок на финансовите пазари, породен основно от твърдото, или в по-добрия случай меко, приземяване на китайската икономика и на други развиващи се страни. Според мен е редно и Азия да изживее своята криза, след като тя започна в САЩ, пренесе се в Европа (където, ако трябва да сме честни все още не си е и тръгнала) и по пътя на логиката би трябвало да засегне и по някакъв начин развиващите се икономики, които растяха с по 8-10% през последните 4-5 години, основно водени от фискални стимули и насъбралия се „моментум“ ми се струва. Индия, например, е вече във валутна криза, след като рупата се обезцени доста сериозно. Това със сигурност ще намали вноса от други страни, което вероятно ще се отрази и на развитите страни. Естествено, шокът на Уолстрийт би следвало да е по-малък при едно китайско приземяване, отколкото беше при европейската дългова криза, а самите европейски пазари едва ли биха намерили по-големи проблеми от своите собствени. Така че, може би първите шест месеца ще са за Европа и нейните проблеми, а следващите – за развиващите се страни и изборите в САЩ (където също трябва да се решава проблема с дефицита), като резките движения сигурно ще са по-малко от миналата година.
За валутите, според мен трябва да се държи под око Озито (AUD) защото Австралия е силно зависима от търсенето в Китай и макар, че САЩ се възстановява, спад в търсенето на нейните суровини и евентуални намаления на лихвения процент за да се избегне рецесия ще се отразят негативно на техния долар. Шведската крона може и да спечели нещо спрямо еврото, но поради зависимостта на икономиката си от Еврозоната, ще има затруднения спрямо щатския долар и други по-сигурни валути според мен.
И последно да кажа, че таблицата, която си приложил е много хубава.
Косьо и аз мисля, че „призимяването“ на Китай ще е водеща тема през 2012, но не мисля, че шокът от това ще е малък в САЩ и Европа. Все пак Китай е най-големият търговски партньор на САЩ и освен това е най-големият чуждестранен американски кредитор. За австралийския долар съм съгласен с теб. Предполагам знаеш, че преди околко 2 месеца Австралийската Централна Банка понижи лихвения процент за първи път от доста време, което не говори много добре за възстановяването там.
(Явор) Лично аз очаквам силна година за златото и среброто. Намаляващата ликвидност на пазарите бързо може да се превърне от аргумент в контрааргумент за закупуването на ценни метали, тъй като натискът върху централните банки за по-нататъшни количествени улеснения ще се засили.
Дълговата криза в Европа вече навлиза в нов етап, което е видно от слабия интерес към проведените търгове за облигации от Франция. Лихвите по 10-годишните италиански облигации се върнаха на нивата от ноември (над 7%), които за държава с толкова големи падежи през 2012 са абсолютно неустойчиви, дори в средносрочен план.
Намаляването на основния лихвен процент засега не дава ефекти. Сравнително слаби са ефектите и от новата програма за тригодишно кредитиране на ЕЦБ, въпреки че лихвите по 2-годишните облигации бяха подтиснати до известна степен.
До Явор,
имай предвид, че Италия се финансира основно краткосрочно (мисля, че средният им падеж на книжата е малко над 5 г.), така че по-важни ще са за тази година 3-годишните, които точно съвпадат с предложеното ЛТРО (Long Term Refinancing Operation) от ЕЦБ. Ако вече ножът опре до кокала, Драги може да даде и 10-годишно ЛТРО, което да финансира и по-дългосрочните ДЦК, и което вече ще е доста екстремно ми се струва. Но с лихви около 6% в началото на кривата би трябвало да се справят. Освен това едва ли имат голямо желание да плащат такива лихви за 10 години, или 30, отделно от това дали могат да си го позволят.
За златото и среброто според мен ще има разнопосочни сигнали, от една страна доларът пак се очертава да е силен, а от друга парите се очертават да са доста „хлабави“ въобще в глобален план. Освен това големите риби едва ли ще скачат толкова масово на ценните метали отново, след като цената им падна значително за последните 4-5 месеца, но това е само мое виждане. По-скоро ще предпочетат сигурността на „сигурните убежища“ (между впрочем Германия почна да прибира пари от своите 6-месечни книжа, -0,0122% лихва))) и някои и други корпоративни облигации на големи, сигурни компании.
Аз си мисля, че десет годишното LTRO ще разкаже играта на еврото и съвсем ще приравни статута на ЕЦБ на този на Фед – нещо което германците не приемат, поне на хартия. Лихви от 6% продължават да са високи за страна с дълг 120% от БВП и слаб растеж.
И все по-често си мисля, че купуването на германски облигации при такава абсурдно ниска доходност и при инфлация от близо 3% е по-скоро застраховка срещу разпадането на еврозоната и изчезването на еврото. При такъв сценарии, никой не иска да има да взима драхми, например 🙂
Само да добавя, че платината в момента е с по-ниска цена от златото, което исторически не е било много срещано, тоест има доста „инвестиционно злато“ на пазара, и което не говори много добре за устойчивостта на търсенето. Може да има леко повишение на цената за годината, при липса на големи геополитически вълнения, но не мисля че ще е като миналата година.
Да, то в момента страшно много неща са само за застраховка, поне докато не се разсеят облаците над всички възможни решения на Европроблема.
В допълнение към дискусията за търсенето на убежище, все повече се увеличават депозитите на банките в Европа в ЕЦБ – пари вложени без доходност. Това е много лошо, защото освен, че показва, че банките ги е страх да инвестират и търсят къде да „скрият“ парите си на сигурно, се намалява кредитирането, а бизнеса без кредитиране ше изпадне в големи затруднения и оттам реалната икономика ще бъде сериозно засегната. „Делевъриджинг“ с една дума 🙂