ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Кои са критичните точки, пред които ще се изправи здравната система до края на 2018?
През последните няколко месеца сме свидетели на редица скандали в сферата на здравеопазването и един нестихващ водовъртеж от идеи, предложения и политики, които след опит да бъдат положени – биват всячески отхвърлени от системата и нейните потребители. Неслучайно се казва, че здравеопазването е сферата натоварена с най-много заинтересовани страни, ето защо е и толкова трудно там да бъде проведена последователна и кохерентна политика. Друг е въпросът за липсата на приемственост в институциите, а също и за страха на управляващите да наложат непопулярни мерки, за да проведат така обещаваната реформа в тази сфера. По-долу се изброяват три проблема пред родното здравеопазване, които се очаква да се задълбочат в идните месеци.
1. Болнична помощ
Въвеждането на Единен финансов стандарт (ЕФС) за държавните и общински болници е един от възможните препъни-камъци за провеждане на политика на реформи в сферата. От една страна такъв стандарт е нужен, макар че всеки самоуважаващ се мениджър или управител на болница следва да знае заложените в стандарта условия. Причината е следната – ЕФС обобщава в себе си условия от редица други нормативни и поднормативни актове, които касаят управлението на дружество. Ако досега такива условия не са били спазвани, то за какво финансово управление на организация може да се говори?
От друга страна ЕФС въвежда рестриктивни мерки спрямо преразхода на болниците, като не позволява, при наличие на такъв, да се изплащат допълнителни материални стимули (ДМС) на служителите. Това би стимулирало директора на болничното заведение да съблюдава разходването на ресурс внимателно, а също и би създало възможността за вътрешно-организационен укор от страна на служителите.
Не трябва да се пропуска и до какво може да доведе подобен негативен стимул за фискална дисциплина по отношение на човешките ресурси в системата. Много от персонала може да реши да „гласува с краката си“ и да смени работодателя, ако няколко месеца не е получавал ДМС. Това може да доведе до липса на кадри в ключови болнични заведения по регионите. Но както всяка реформа и тази следва „да отлежи“ няколко години, за да могат да се проследят ефектите от нейното налагане.
2. Лекарства
Ежегодното увеличение на бюджета за медикаменти стана рязко видимо миналата година (2017 г.), съпътствано с много политически скандали за вписване на иновативни медикаменти в Позитивния лекарствен списък, за да бъдат частично или напълно реимбурсирани от НЗОК. Поглеждайки към разходите за лекарства за периода 2012 – 2015 г., виждаме, че те ежегодно нарастват средно с 14%, а общо разходите за медикаменти между 2012 и 2015 г. са нараснали с 53%. През 2018 г. разходите за медикаменти представляват около 29% от годишния бюджет на НЗОК, което ни слага на първо място в ЕС по разходи за медикаменти спрямо бюджета за здравеопазване. Другото, което се забелязва е разликата между заложения бюджет и отчетените средства. Кумулативно в периода 2012 – 2015 г. заложените разходи за лекарства са били на стойност от 2,65 млрд. лв, докато отчетените разходи са достигнали 3 млрд. лв. – с 350 млн. повече.
Обещаната политика за оптимизация на средставата в сектора липсва до момента. Тази политика е добре известна на родните политици и представителите на Комисията по здравеопазване в Народното събрание. Тя се нарича про-генерична и от години е инструмент в ръцете на европейските институции за справяне с резкия растеж на разходите за медикаменти в Европа. Една от първите стъпки, които правителството може да направи е да раздели бюджета на медикаменти с аналог и медикаменти без аналог, за да бъдат по-лесно проследими разходите на двете групи. Така ще може реално да се сравни доколко политиката на Министерство на здравеопазването спомага за увеличение на достъпа до медикаменти за социално значими заболявания, а също и дали средствата от здравни вноски се изразходват рационално.
Това също така би увеличило вътрешно-групувата конкуренция в съответните бюджетни пера, намаляйки цената като икономически ефект. Подобна крачка бе направена когато в отделно перо в бюджета се изкараха разходите за онкологични лекарства и там вече има частична проследяемост. Втората важна стъпка е въвеждането на електронна рецепта, която позволява на органите за контрол да следят какво се изписва, тъй като по закон е нужно вашият лекар да ви предупреди за алтернативите на вашето лечение.
3. Електронното здравеопазване
Електронното здравеопазване, като част от Електронното правителство, на практика не съществува. През 2013 г. бе въведено т.нар. електронно пациентско досие. Статистиката за неговата употреба не е ясна и до днес, поради липса на анализ на въздействието, също така липсва интегрираност с други системи.
В момента върви проект за изграждане на Национална здравна информационна система (НЗИС), чиято продължителност е 22 месеца и трябва да приключи в края на 2018 г. След парламентарно запитване към Министъра на здравеопазването преди месец стана ясно, че електронно здравеопазване ще имаме чак в края на 2019 г. Въпросът е – как подобен проект ще приключи, ако липсва изпълнение на заложените индикатори за ефективност?
Електронното здравеопазване в страната на няколко пъти през последните години е претърпявало крах, след иначе сигурен старт. Преди година от Сметната палата публикуваха одит, който посочва, че в периода 2010-2016 г. са правени няколко безуспешни опита за реализиране на проекти за създаване на Национална здравно информационна система (НЗИС), като обществените поръчки са прекратявани с различни мотиви, а в сегашния проект дори не е даден техния старт. През годините заради прекратяването на обществените поръчки веднъж не са усвоени 9.7 млн. лева финансова помощ през 2012 г. и втори път 12 млн. лв. от европейска програма през 2014 г. Тези неуспешни опити показват, според одиторите, че „цялостната организация на процеса по планиране и реализация на проектите за електронно здравеопазване и обществените поръчки е неефективна и се нуждае от съществено подобряване“.
