ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Според мейнстрийм икономикса централната банка е ключовият фактор при определяне на нивото на лихвения процент. Определяйки краткосрочните лихвени проценти и на база очакванията в бъдещия курс на нейната лихвена политика, тя влияе върху цялата структура на лихвените проценти. От това следва, че икономическите играчи почти нямат каквото и да е участие в този процес и просто механично нагласят очакванията си относно бъдещата политика на централната банка.
Времевото предпочитание у индивида
Едни от най-видните представители на Австрийската икономическа школа, а именно Карл Менгер и Лудвиг фон Мизес предлагат друг прочит на ситуацията и стигат до извода, че движещата сила при определянето на лихвения процент не е централната банка, а времевите предпочитания на отделния индивид. Една стока в настоящето е с по-висока стойност за индивида спрямо същата тази стока, но в бъдещ времеви момент. Това означава, че сегашните стоки се оценяват с премия спрямо бъдещи стоки. Това произтича от факта, че даден заемодател/кредитор се отказва от някои ползи в настоящето и изисква бъдеща премия, за да предостави заем на кредитоискателя.
Нека вземем хипотетичен пример с индивид, който разполага със средства, които са достатъчни само за неговото физическо оцеляване. Твърде вероятно е той да не е склонен да предостави незначителните си средства. Цената (ползите, от които се отказва), която той би платил може дори да му струва живота и следователно дори ако му бъде предложен много висок лихвен процент той най-вероятно не би кредитирал никого. В момента, в който е налице увеличение в неговото богатство разпределянето на част от богатството му за кредитиране би повлияло в по-малка степен на живота и благосъстоянието му. От това можем да заключим, че всичко, което води до разширяване реалното богатство на индивидите води и до спад на лихвения процент (т.е. до намаляване на премията на настоящите стоки спрямо бъдещите такива). И обратно – факторите, които подкопават експанзията на богатството водят до по-висок лихвен процент.
Времевото предпочитание и търсенето на пари
В паричната икономика времевите предпочитания на отделните индивиди се реализират чрез търсенето и предлагането на пари. Намаляването на времевите предпочитания (т.е. спад на премията на настоящите стоки спрямо бъдещите), повлияно от увеличение в богатството ще доведе до по-голяма готовност да се отпускат заеми и да се инвестират пари, а по този начин и до спад в търсенето на пари.
Обратното ще се случи при спад в реалното богатство. Хората няма да имат желание да отпускат заеми и да инвестират, като по този начин ще увеличават търсенето си на пари в сравнение с предишната ситуация. При равни други условия налице е спад в паричната ликвидност и търсенето на други активи, като по този начин цените на последните спадат, а доходността се повишава.
Какво ще се случи с лихвените проценти в резултат на увеличено парично предлагане? Увеличаването на предлагането на пари означава, че лицата с нетен прираст в паричните си наличности са по-богати. Следователно са с по-голяма готовност за инвестиране и кредитиране. Увеличение в кредитирането и инвестициите означава спад в търсенето на пари от страна на заемодателя/инвеститора. Следователно увеличението в паричното предлагане, в съчетание със спад в търсенето на пари водят до паричен излишък, който на свой ред води до по-високи цени на активите и понижава доходността им.
С течение на времето ръст в ценовата инфлация, породен от увеличение в паричното предлагане започва да подкопава благосъстоянието на хората и това води до общото повишение на техните времеви предпочитания. Това от своя страна намалява склонността на последните за инвестиции и кредитиране, т.е. повишава търсенето на пари и намалява паричния излишък, оказвайки натиск върху лихвените проценти да вървят нагоре.
Парична политика и реално богатство
В съвременната икономика ключовият фактор, който влияе върху темпа на реалното нарастване на богатството, е паричната политика на централната банка. Разхлабената (ниски лихвени проценти) монетарна политика понижава реалното богатство и покупателната способност на парите. Можем да заключим, че ръст на ценовата инфлация в резултат на увеличение в паричното предлагане и последващ спад в реалното богатство е фактор, който поставя началото на общо повишение на лихвените проценти. И обратно – спад на ценовата инфлация в резултат на рестриктивна парична политика и увеличение на реалното богатство подтиква към спад в лихвените проценти.
