Бюджет 2019: Все повече данъци, все по-малко фискална отговорност

Знаехте ли, че в родния Бюджет 2019 е заложен по-висок дефицит, отколкото в този на Португалия, която допреди няколко години беше във фискална криза? Бюджет 2019 беше официално публикуван на сайта на Министерството на финансите този понеделник и за съжаление за пореден път правителството се фокусира върху по-големи разходи без структурни реформи, както и по-високи данъци, без спестявания за криза. Освен това, поради някаква необяснима причина, се очаква забързване на растежа на БВП през 2019 г., при положение, че наклона на фискалната му политика по-скоро бута растежа в обратната посока.

Пореден излишък, пореден дефицит – защо?

Правителството залага дефицит равняващ се на 0.5% от БВП за 2019 г., въпреки че за трета поредна година, събира рекорден по своя размер излишък (още в края на първото полугодие вече беше стигнал 2 млрд. лв.). За съжаление, към този момент залагането на дефицит при рекордно високи излишъци дори не е неприятна изненада, а порочен навик, който рано или късно ще се отрази изключително негативно на фискалната стабилност. Фундаменталната икономическа мъдрост гласи когато имаш неочаквани излишъци да спестяваш, а не да правиш всичко възможно, за да ги изхарчиш. Спестявай, защото това, което днес те изненадва приятно, утре може да те изненада неприятно. Рекордната данъчна събирателност наближава своя край.

По всяка вероятност, настоящият икономически цикъл вече е преминал своя пик на глобално и местно ниво. Първите индикации, че това се е случило са налице в развиващите се икономики като Турция и Аржентина, които изпаднаха в тежки кризи през настоящата година. България не трябва да остава в позиция, при която в държавния фиск не са предвидени никакви буфери срещу рязък спад в данъчните приходи и последващ скок в размера на дефицита, който би бил следствие на една рецесия или дори едно по-осезаемо забавяне на ръста на БВП.

Следващата криза няма да ни чака да си балансираме бюджета

През последните няколко години правителството имаше невероятна възможност на практика да имунизира държавния фиск срещу кризисен сценарий, благодарение на рекордните излишъци година след година. Тези излишъци (или поне значителна част от тях) може да бъдат спестени във фонд за „черни дни“, както например прави правителството на Ирландия, което дори не е събирало бюджетни излишъци през последните години!

Но вместо това, нашето правителство прави обратното. Разходите се вдигат и то значителното увеличение не е дори при инвестиционните разходи, които може би биха могли да повишат продуктивността на икономиката. Правителството се фокусира в текущите разходи за персонал – заплати и пенсии. Това е изключително опасно, защото текущите разходи са най-трудни за съкращаване на по-късен етап, дори в периоди на тежка икономическа криза. Това се дължи на огромния натиск от страна на определени лобистки групи (конкретно в държавния сектор). Поради това, когато се вдигат текущи разходи в периоди на рекордно високи данъчни приходи, това значително увеличава риска от изпадането във фискална криза, когато икономическият цикъл се обърне и приходите спаднат.

Залагаме по-висок дефицит от страни, които доскоро бяха във фискална криза

И като си говорим за фискални кризи, знаете ли, че в родния Бюджет 2019 е заложен по-висок дефицит отколкото в този на Португалия? Точно така. Българското правителство залага по-висок бюджетен дефицит отколкото този в страна, която допреди 4 години беше във фискална криза след като постигна рекорден дефицит от 11.2% от БВП през 2010 г. В началото на мандата първия кабинет на ГЕРБ България беше фискален отличник, а Португалия на ръба на фискална катастрофа. Сега, по време на третия кабинет на ГЕРБ правителството на Португалия очаква по-нисък бюджетен дефицит. Това е изключително тревожно развитие, което много ясно разкрива деградацията на качеството на фискалната политика в страната през последните няколко години.

Разбира се, тук трябва да се отбележи, че с оглед на факта, че вече няколко години поред фиска събира излишъци, то заложеният дефицит всъщност не е реален дефицит. Парите ги има за да се елиминира целия дефицит, просто правителството не иска да го признае официално. Защо? Защото залагането на дефицит дава повече свобода на управляващите буквално да си правят каквото поискат. Когато държавната хазна събере „непредвиден“ излишък той може да бъде изхарчен от правителството по какъвто начин си избере, без да е необходимо одобрението на парламента.

След става въпрос за милиарди левове в ръцете на правителството, които може да си харчи както иска без да се консултира с никого, изненадващо ли е, че година след година се залагат мними дефицити? Не е изненадващо, но подобно харчене е опасно, поглъщайки финансов ресурс, който можеше да се използва за спестявания, да не говорим за това, че е и изключително непрозрачно.

Нереалистична ли е прогнозата за ръст на БВП през 2019 г.?

Всичките тези фискални ужасии се залагат в условията на макроикономическа прогноза, която, конкретно по отношение на БВП, изглежда да е по-оптимистична от оправданото. С оглед на факта, че тази година растежът на БВП се очаква да отслабне (поради забавянето на ръста в първото полугодие), няма защо да смятаме, че догодина ще има обръщане на тази тенденция, било то и минимално (с едва 0.1 пр. пункта). За сравнение, МВФ прогнозира растежът у нас през следващата година да се забави до 3.1%, което изглежда като много по-реалистичен сценарий. По отношение на прогнозата на нашето правителство, няма как да не възникне въпросът какви ще са обстоятелствата, които биха довели до въпросното (леко) забързване в темпото на растеж на БВП, което то очаква?

Едва ли могат да са глобални. Икономическият климат през 2019 г. ще е доста несигурен, особено за Европейския съюз. Брекзит трябва да се случи тогава, което със сигурност не би имало стимулиращ ефект върху икономическата активност в съюза, а напротив – понеже се очаква да достигне своята кулминация, факторът „Брекзит“ ще прави инвеститорите по-предпазливи от всякога. Директен ефект върху България, разбира се, едва ли ще има, но индиректният е гарантиран след като сме страна-членка на ЕС. Освен това, Европейската централна банка се очаква най-накрая да вдигне лихвите си във второто полугодие на 2019 г. С оглед на това колко усилия чрез парични стимули бяха необходими на ЕЦБ, за да избута средното ниво на растеж на БВП в Еврозоната до едва 2.5%, бизнесът ще е особено притеснен от потенциалното покачване на лихвите, било то и минимално. Още един фактор, който бута растежа надолу.

На глобално ниво ситуацията всъщност е дори по-зле. Тази година развиващи се пазари като Турция и Аржентина изпаднаха в тежки кризи, които от своя страна до по-малка или по-голяма степен (в случая на Турция доста голяма) бяха предизвикани от редовното покачване на лихвените проценти от страна на американската централна банка – ФЕД. Нейната все по-рестриктивна парична политика предизвиква масово отдръпване на ликвидност от глобалните финансови пазари, и в последствие – изтегляне на инвестиции от развиващи се икономики. Откъде тогава се очаква да дойде това покачване в ръста на БВП в България?

Вътрешен двигател на растеж при по-висока данъчна тежест?

Явно правителството очаква генераторът на този растеж да е вътрешен. Което е изключително нереалистично очакване, с оглед на факта, че правителството не предприема никакви мерки да стимулира подобен растеж. Точно обратното – за трета поредна година ставаме свидетели на покачване на осигурителната тежест, този път по линия на повишаването на максималния осигурителен доход. Миналата година бяха минималните осигурителни прагове и размера на осигуровките. По-миналата размерът на осигуровките също беше вдигнат. И това се случва в период, в който няма икономическа криза, има рекордно висока данъчна събирателност (вкл. на осигуровки) и рекордно високи бюджетни излишъци година след година.

Откъде се очаква да дойде този по-висок растеж когато правителството завишава данъчната тежест върху труда? Особено когато става въпрос за високоплатения труд, който е специфичния потърпевш от вдигането на максималния осигурителен доход? Това е трудът, който носи най-висока добавена стойност на българската икономика и съответно много значителен принос към ръста на БВП. Когато инвестициите в този тип труд биват де-стимулирани поради увеличаване в осигурителната тежест, то неговият принос към растежа на БВП със сигурност ще е по-нисък, отколкото би бил иначе.

Наскоро от Институт за пазарна икономика припомниха, че през последните 10 години е имало поне 25 повишавания на настоящи данъци или въвеждането на нови такива. Да, това не са директните данъци върху дохода и ДДС с чиято „стабилност“ правителството толкова обича да се хвали. Но „по-дребните“ индиректни данъци също са от особено значение. И конкретно що се отнася до цената на труда, т.нар. „осигуровки“ (които на практика са си данъци понеже изпълняват чисто преразпределителна функция) са от особена важност. И през последното десетилетие те са на силно възходящ тренд. И въпреки това, финансовите състояния на публичното здравеопазване и пенсионна система остават критични. Защо? Защото правителството отказва на прокара необходимите структурни реформи!

Заключение

С рекордните излишъци, които се събират в хазната през последните няколко години, последните две правителства на ГЕРБ (с РБ и ОП преди 2017-та и с ОП оттогава) имаха възможност да подсигурят дългосрочната фискална стабилност на държавата. Чрез създаването на фискални буфери и по-бързото погасяване на дълг, последните два кабинета можеха да гарантират, че България ще е фискалният отличник на ЕС и по време на следващата криза. Вместо това обаче, избраха да направят точно обратното – чрез непрозрачно изразходване на всеки един излишък, безразборно вдигане на текущи разходи в нереформирани сектори, и задушаване на растежа чрез постоянни увеличения в данъчната тежест.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!