Бъфетология

В последната седмица сред водещите новини на финансовите пазари бе годишното обръщение на американския инвестиционен магнат Уорън Бъфет към борда на директорите на Berkshire Hathaway.

„Бъди страхлив, когато другите са алчни, и алчен, когато са страхливи.“ – У.Б.

В последната седмица сред водещите новини на финансовите пазари бе годишното обръщение на американския инвестиционен магнат Уорън Бъфет към борда на директорите на Berkshire Hathaway. Въпреки че за четвъртото тримесечие на 2011 г. дружеството отбелязва 30% спад в печалбите, инвеститорският нюх на Бъфет винаги е предизвиквал завист. Дори признанието му за напълно погрешната прогноза по отношение възстановяването пазара на недвижимите имоти, което обиколи всички икономически медии, не може да срине дългогодишния му авторитет на „инвестиционен гуру“. В положение на икономическа нестабилност и несигурност си струва да помислим върху какво е изграден успеха на Berkshire Hathaway.

В своя статия, публикувана в онлайн страницата на CNN от 12 февруари  „Оракулът от Омаха“ разграничава три вида инвестиции, като за основен критерий приема степента на риска, който носят:

1. Инвестиционни инструменти, деноминирани в определена валута (фондове, паричен пазар, облигации, ипотеки, банкови депозити и др.) – Противно на всеобщото схващане, според Бъфет те носят най-голям риск и дори имат отрицателна възвръщаемост. В настоящата ситуация, където политика и икономика си влияят все повече (валутните войни, проблемите в еврозоната, високата инфлация, спадащи лихви и др.) инвеститорите, а и обикновените потребители, са обхванати от психозата около валутните колебания на пазара и инфлацията. Всъщност именно деноминираните в определена валута инструменти са най-уязвими на валутен и инфлационен риск, но донякъде парадоксално, именно тези активи най-често са разглеждани като „сигурни“.

2. Непроизводствени активи (злато, сребро и др.) – За тях Бъфет казва, че популярността им сред инвеститорите се гради на презумпцията, че този актив ще става все по-търсен на пазара и в бъдеще друг инвеститор, воден от подобни очаквания, ще плати за него по-висока цена. Това може да бъде предпоставка за раздуването на ценови балон. И наистина, именно поради страха на инвеститорите и несигурността на пазарите цената на златото в последните години отбеляза значителен ръст (от 200 $ до над 1700 $ за трой унция в последните 10 години). Въпросът е, че очакванията за възвръщаемост се градят главно на психологията на инвеститорите, която сама по себе си е непостоянна.

3. Инвестиции в производствени активи – бизнеси, стопанства или недвижими имоти, които имат потенциала да запазят и увеличат покупателната сила без нуждата от прекалени разходи за иновации.

Именно този последен вид инвестиции Бъфет счита за най-печеливши. Инвестиционният стил на Уорън Бъфет се базира на много елементерна, но ефективна логика – купувай, когато е евтино и продавай, докато пазарите не са стигнали пика си. От своя страна, инвестиционната стратегия на Бъфет (т.нар. value investing) предполага инвестиране в:

• производства с дълга история, чиито потенциал е голям;
• производства облагодетелствани от благоприятно данъчно облагане (напр. Procter & Gamble и Johnson & Johnson, чиито печалби отвъд океана не се облагат по американкото законодателство, докато капиталът не бъде върнат в границите на САЩ);
• производства, облагодетелствани от демографски фактори;
• силен бранд (Coca Cola) и добра търговска репутация;
• производства, които не се влияят прекомерно от фазите на икономическия цикъл.

Акциите в такива бизнеси той нарича „equity bonds“ ( букв. акции-облигации или акции, чиято доходност е прогнозируема заради потенциала на бизнеса, в който се инвестира). По неговите думи в Berkshire Hathaway гледат на закупуването на инвестицията в бизнеси като „трансфер на покупателна способност сега с обосновано очакване за по-голяма покупателна способност в бъдеще.“ В случай че портфейлът е добре преценен и диверсифициран и инвестиционният хоризонт е достатъчно дълъг[1],  тази стратегия тушира шума от пазарната паника и предпазва от импулсивни и необмислени решения.

По принцип инвеститорската логика предполага влизане (купуване) по време на бичи (оптимистичен) пазар, т.е. пазар във фаза на растеж. Уорън Бъфет, обаче, има друго виждане по въпроса. Според него правилната стратегия е да разполагаш с достатъчно налични пари, когато другите се страхуват да купуват и цените са ниски. Тогава инвеститорът може да си позволи  влизане и по време на мечи (песимистичен) пазар.

Търговията на финансовите пазари, обаче, е подобна на руска рулетка. Възходящият тренд на цените е опияняващ, а ставането от масата е трудно. Изкуството е в това да уцелиш точния момент за продажба преди съответната инвестиция да стигне пика на пазарите и да стане част от низходящ тренд. В такива случай следва масово разпродаване, а ликвидността на финансовите инструменти е обратно пропорционална на скоростта, с която се срива цената. Именно в такава ситуация Уорън Бъфет оприличава желанието си да купува с това на „секс маниак в харем“. И печели.

Негов основен и водещ принцип е да не прави нещо само, защото другите го правят. Може би именно тази логика го е извела до челните места в листата на най-богатите хора в света.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!