ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
На 29 февруари тази година Европейската централна банка (ЕЦБ) реализира своята втора ликвидна инжекция от нисколихвени тригодишни заеми (т.нар. Long Term Refinancing Operations (LTRO)) за банковата система в еврозоната. Размерът на предоставените заеми беше в размер на 529 млрд. eвро и от него се възползваха над 800кредитни институции. При първата операция, проведена през декември 2011 г., бяха отпуснати заеми в размер на 489 млрд. eвро на 523 банки. И в двата случая лихвеният процент е в размер на 1%. Както прави впечатление, желаещите да получат подобно евтино финансиране се увеличават –това са предимно много на брой малки институции участващи във втория транш. Тази статистика е притеснителна, защото най-вероятно причината за увеличения брой банки-заемополучатели са затрудненията, които все повече кредитни институции в еврозоната срещат при финансирането на своя бизнес от пазарите.
Чрез разглежданите операции ЕЦБ се опитва да предотврати ликвидна криза в европейския банков сектор. Тази цел беше постигната още с първия транш на операцията, както се вижда в Графика 1, която показва динамиката на тримесечния EURIBOR – лихвеният процент на междубанковия пазар или с други думи цената на междубанковото кредитиране. Междубанковият пазар е много важен за поддържането на ликвидност в системата. Обикновено увеличаването на лихвения процент по междубанковото финансиране се свързва с увеличаване на риска. Както се вижда в графиката, EURIBOR бележи постепенен ръст от средата на 2010 г. до към края на 2011 г. Именно операцията LTRO 1 на ЕЦБ от декември 2011 г. успя да донесе спокойствие напазара и да намали лихвените проценти.
Графика 1: Динамика на тримесечния EURIBOR за периода март 2009 – март 2012
Друг аргумент за предоставянето на тригодишните нисколихвени заеми от ЕЦБ е, че част от тези пари може да бъдат използвани за закупуването на облигации на страни от периферията на Европа, което ще доведе до спад в лихвените проценти по тези ценни книжа. Тази цел също доведе до очакваните от ЕЦБ резултати, след като лихвените проценти по облигациите на редица страни спаднаха през последните 2 месеца. (вж. Таблица 1)
Дотук с положителните ефекти от това кредитиране. Въпреки че операцията на ЕЦБ успя да предотврати една краткосрочна криза в банковия сектор в Европа, тя по никакъв начин не адресира проблемите в този сектор и причините за тяхното възникване. Освен това, не изключва възможността да се докаже в дългосрочен план, че LTRO e причинила повече вреди отколкото ползи.
Причините за моя скептицизъм са следните:
1. Най-вероятно много малка част от инжектираните средства ще стигнат до реалната икономика. В Графика 2 съм представил размера на депозитите на банките от Еврозоната в ЕЦБ,където ясно се вижда, че големите скокове на тези депозити са през декември 2011 г. и началото на март 2012 г., съвпадайки съответно с LTRO 1 и LTRO 2. На 1 март 2012 г (един ден след началото на LTRO 2) депозитите в ЕЦБ са се увеличили с 302 млрд. евро, т.е. повече от половината от предоставени средства на банките са депозирани в централната банка.
Графика 2
Това води след себе си до поне две негативни последствия. Първо, банките получават лихва в размер от 0.25% по тези депозити и тъй като за заемането на същите средства плащат лихва в размер на 1%, нетният ефект е загуба в размер на 0.75%. Второ, това действие от страна на банките говори за наличието на висок риск. Депозирайки парите си на сигурно в ЕЦБ срещу възвръщаемост от 0.25% на година, банките сигнализират, че в момента не намират по-изгодна инвестиция за тези средства. Следователно, в момента няма достатъчно платежоспособни и надеждни инвестиции в реалния сектор на икономиката, които банките да кредитират.
2. Дългът от операциите LTRO е с по-висок приоритет от другите дългове на банките, т.е., ако една банка изпадне в неплатежоспособност, то тя ще трябва първо да погаси дълговете си към ЕЦБ. Това създава проблем за евентуалните бъдещи финансирания от други източници, защото или няма да има желаещи да отпуснат средства, или ще се изисква по-висок лихвен процент.
Като цяло операциите LTRO 1 и LTRO 2 успяха да доведат до временно спокойствие на финансовите пазари и да предотвратят ликвидна криза в банковия сектор в Европа. Част от тези средства бяха използвани за закупуването на дългови инструменти на страни от периферията на Европа и това свали лихвените проценти по тези книжа. Последното може да се окаже много изгодна инвестиция . При инвестирането на средствата от заем с 1% лихва в книжа, носещи възвръщаемост от 3-4% годишно, се получава печалба от един не лош спред (т.нар. carry trade). Въпросът е, обаче, как банките ще изплатят тези средства след три години, особено след като по-голямата част от тях в момента носят отрицателна номинална лихва. Президентът на ЕЦБ, Марио Драги, заяви, че LTRO 2 ще сложи край на нисколихвените заеми към кредитните институцииот еврозоната, но този сценарий е възможен единствено, ако икономиките от блока на единната валута започнат да се възстановяват. За съжаление, засега няма такива изгледи.
Мето, според мен е твърде рано да се правят заключения за използването на парите от ликвидните операции от страна на банките… Все още има доста време да се употребят тези пари и банките да спечелят от това. Даже е по-добре да не прибързват толкова с отпускането на заеми на реалната икономика, а лека-полека да увеличават кредитирането.
Лихвите по европейските ДЦК паднаха обаче, благодарение на същите банки и „лошите“ спекулантите, което беше и една от основните индиректни цели. Капиталовите пазари буквално изхвърчаха за последните месеци, особбено вчера подпомогнати от продължаващата хлабава политика на Фед.
След като обаче започне отливът на ликвидност сигурно и ще се види кои банки са слаби в Европа и най-вероятно ще има и период на консолидация. Масови фалити на банки обаче, едва ли се очакват при положение, че всички атрибути на работещата пазарна икономика са налице и ЕЦБ не трябва вече да бута каруцата с банките.
Косьо не знам доколко икономика, в която централната банка определя лихвените проценти и налива огромни количества ликвидност в банковата система може да се нарече пазарна, но това е друг въпрос. Иначе според мен това няма да е послдното LTRO. Европа тепърва навлиза в рецесия и докато не започне едно истинско възстановяване ще има още наливане на ликвидност. Иначе за употребата на тези заеми си прав. Ще видим как ще се изпозлват те в бъдеще. От друга страна е добре тези пари постепенно да навлезнат в реалната икономика, защото ако това стане изведнъж, ще последва инфлация, а никой не иска това в една стагнираща икономическа обстановка.
Да, пазарната икономика по принцип не би трябвало да търпи такива вмешателства от страна на държавата/централната банка, но в днешно време според мен е невъзможно да има такова състояние, при положение, че има банки с по 10-тина процента от БВП в активи. Едва ли някои демократично избрано правителство би желало да въведе страната си в двуцифрено свиване на икономиката си, когато някоя или някои от тези банки фалират, а и не би трябвало. Според мен точно размерът на банките е виновен за тяхното толкова внимателно пазене от страна на държавните органи.
Относно това, че ЕЦБ се е превърнала в централна банка от типа на Фед, според мен трябва да се отбележи, че такава операция за рефинансиране е доста уникална по своя характер. КЮИ-то не беше заеми на банките, а директно купуване на финансови инструменти, което насочи инвеститорите доколкото е възможно от нисколихвените облигации към капиталовия пазар (което все още се разгръща)… ЛТРО-то са заеми към банките, които могат да бъдат изискани по всяко време и си имат падеж. Рекапитализацията на банките също е интересно как ще се извърши, при положение, че доста от англо-саксонските банки бяха рекапитализирани държавно още през 2008-ма. Така, че Еврозоната изостава вече с 3-4 години в борбата с кризата от други развити икономики, което сигурно подчертава тромавостта на разнопосочната и многоскоростна система, която имаме в Европа в момента.