ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Автор: Джеф Дейст, Mises.org
Блумбърг терминалът, финансовият софтуер, който се използва от безброй анализатори и трейдъри по цял свят има проблем: системата му не може да оценява облигационни връзки, които използват отрицателни лихвени проценти. На програмистите никога дори не им е хрумвало, че подобна ситуация е възможна и затова не са ѝ програмирали системата по начин, който да ѝ позволи да се адаптира. Затова потребителите на софтуера получават „грешка“, когато се опитат да вкарат отрицателни лихвени проценти по облигациите в своите терминали:
„Калкулационна грешка“ е много точна метафора за състоянието на политиката на централните банки. Както Европа, така и Азия са се напълнии с 13 трилиона долара корпоративни и държавни облигации с отрицателни лихви и Алан Грийнспан (бивш председател на Федералния резерв) смята, че отрицателните лихви скоро ще се появят и в САЩ. Противно на твърденията както на президент Тръмп, така и настоящия председател на ФЕД Джером Пауъл относно здравето на Американската икономика, Федералният резерв вчера отново се придвижи към отрицателните лихви – с 0.25% съкращение в основната лихва на ФЕД, сваляйки я под 2%.
Отрицателните лихвени проценти са просто най-новата „иновация“ на „иновативната“ парична политика в ерата след кризата от 2008 г. Те представляват отчаян опит на централните банкери да стимулират вземането на все повече и повече дълг, въпреки че днес глобалното ниво на дълг е в пъти по-високо, отколкото през 2007. Стимулът е предполагаемата цел на всяка икономическа политика, както фискална, така и монетарна. Стимул от страна на търсенето е манията, която сме наследили от Кейнс, или по-точно – неговите последователи. Това е абсурдната идея, че икономиката просперира чрез консумация и заемане вместо производство и спестяване. Отрицателните лихви обръщат всичко, което знаем за икономиката с главата надолу.
В каква ситуация някой би заел 1000 долара, за да получи 900 обратно в някакъв бъдещ момент? Единствено когато алтернативата е да получиш 800 долара, поради очаквани интервенции от страна на централни банки и правителства. Единствено тогава съгласяването на фиксирано ниво на капиталова загуба изглежда смислено. И под капиталова загуба имам предвид точно това – когато няма положителна лихва, (част от) самата главница бива изядена.
Няма „пазар“ за отрицателни лихви. Бъдещето е несигурно и винаги съществува риск, че отсрещната страна няма да може да изплати дължимото. Този, който заема може да се откаже или да фалира. Пазарните условия може да се променят докато заемът е в сила, вдигайки лихвените проценти нагоре и така ощетявайки кредитора (който е заел пари на по-ниски лихви). Инфлацията може да се покачи по-високо и по-бързо над номиналната лихва по заема. Длъжникът може дори да почине преди да изплати.
Положителните лихви компенсират кредиторите за всичкият този риск и несигурност. Лихвите, както всички икономически феномени, намират в своята обосновка в човешката природа и действия. Ако отрицателните лихви можеха да се появят естествено, без интервенции от страна на централни банки и държави, то тогава учебниците по икономика имат нужда от спешна ревизия.
Всяка теория на лихвата касае положителни лихви, които се плащат за заемане на капитал. Класическите икономисти и тяхната теория казва, че лихвата представлява „възвръщаемост върху капитала“, не санкция. Капиталът наличен за кредитиране, като всяка друга стока, се влияе от реалните сили на търсенето и предлагането. Никой човек не би „продал“ своя капитал като самият той плаща на купувача лихва, както е при отрицателните лихви, той просто би задържал своя капитал и би избегнал риска свързан с кредитирането.
Марксистите, разбира се, мислят, че лихвените плащания представлява експлоатация от страна на собствениците на капитал спрямо нуждаещия се пролетариат. Те мислят, че размерът на лихвата, която се изплаща в допълнение към върнатия капитал е „открадната“ от длъжника, защото кредиторът не е свършил никаква работа за нея (игнорирайки, разбира се, рискът свързан с отпускането на заем). Но как е възможно длъжник да бъде експлоатиран когато той получава лихвени плащания за взимане на дълг, т.е. плаща обратно по-малко, отколкото е взел?
Предполагам Марксистите може би всъщност се радват на появата на лихвените проценти и някак си ги виждат като преразпределение на богатство от кредитори към длъжници (когато, в действителност, ние знаем, че „евтините“ пари и кредит всъщност винаги основно облагодетелства богатите, чрез т.нар. „Ефект на Кантийон“). Така че те следва драстично да премислят своята теория на лихвата.
Икономистите от Австрийската школа акцентират върху времевия елемент на лихвите, сравнявайки готовността на кредитора да жертва настоящо потребление спрямо желанието на длъжника да плати премия за настоящо потребление. В Австрийската теория лихвените проценти представляват цената, на която сравнителните времеви предпочитания на кредитори и длъжници се срещат. И отново, отрицателните лихви не могат по никакъв начин да обяснят как и защо някой някога би отложил потребление без заплащане за това – камо ли обратното.
Разбира се, трябва да се отбележи, че адекватните купувачи на облигации с отрицателни лихви се надяват да ги продадат преди матуритет, т.е. надяват се цените на облигациите да се качат докато лихвите стават оше по-ниски. Те се надяват да продадат облигациите на „по-голям глупак“ и така да генерират капиталова печалба. Те не „купуват“ облигацията заради лихвата, а заради шанса да я препродадат на печалба. Така че купуването на облигация с отрицателна лихва може да има смисъл като инвестиция в този смисъл, което обаче е противно на практиката на институции и централни банки, които често държат облигации до матуритет и така буквално плащат, за да отпускат заеми. Но, дори така, ако и когато лихвите се покачат, загубите за тези, които продължават да държат тези 13 трилиона долара в облигации могат да са катастрофални.
Междувременно, огромният изкуствен пазар за американският държавен дълг с поне номинално положителни лихви продължава да расте, подсилвайки долара и задържайки лихвите на местния пазар ниски. За пореден път доларът представлява сравнително най-чистата риза в мръсното пране. Американският Конгрес разбира се много се радва на този факт, защото ако лихвите в САЩ се покачат дори до едва 5% това би разбило федералния бюджет на парчета. Покачващи се лихви биха направили обслужването на дълга най-голямото годишно перо в бюджета, по-голямо дори от социалните помощи и пенсии, здравеопазването и отбраната. Така че можем да кажем, че Конгресът и ФЕД са в „симбиозна“ връзка към този момент; останалата част от света би могла да нарече тази ситуация „прекомерната привилегия“ на Америка.
Отрицателните лихвени проценти са цената, която плащаме за съществуването на централни банки. Унищожението на капитал, на което сме свидетели, е противно на всеки човешки импулс. Цивилизацията изисква акумулация и продукция; де-цивилизация протича когато твърде много хора в едно общество теглят заеми, харчат и консумират повече, отколкото произвеждат. Нито едно общество в изминалата човешка история дори не се е замисляло за отрицателните лихви като идея, така че, точно като централните банки, всички се намираме в напълно непозната територия.
