ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
В последните седмици сме свидетели на изострен дебат между лекари и магистър фармацевти за правото и реда за предписване на лекарства за българските пациенти. Фармацевтите изхождат от ъгъла на това, че вследствие на извънредното положение, е налице възможността определени лекарства или техните аналози да се превърнат в дефицитна стока. Ето защо предлагат да имат правото да заменят предписаната от лекаря терапия по собствено усмотрение. От друга страна лекарите казват, че отговорността за лечение на пациента е тяхна, както и че подобна замяна не може да става без тяхното знание и разрешение.
Защо?
Генеричното заместване се прилага в много от европейските държави и по света като мярка за оптимизация на обществения ресурс, а също и с цел увеличаване на достъпа на пациентите до терапии за масови хронични социално-значими заболявания. Разбира се, като всяка друга мярка в сферата на здравеопазването, тя е съпътствана от строги правила и ограничения – от медицински и икономически характер. Като например, че заменения лекарствен продукт трябва да бъде със същото активно вещество, лекарствена форма и дозировка, както и да е по-евтин от предписания оригинатор. В много от държавите лекарят трябва да бъде информиран своевременно за замяната, като има право да я забрани, обосновавайки се медицински за това. За определени медикаменти генеричната субституция е ограничена – като например лекарства за лечение на психиатрични заболявания, както и при имуносупресори при трансплантации, редки заболявания и пр. Други ограничения сред европейските държави касаят вертикалната интеграция (производител – търговец на едро – аптека), където се създават предпоставки за монопол или олигопол на големи вериги аптеки и изтласкване на малките извън пазара.
Кога?
Основният въпрос е дали в момента е наложителна подобна законодателна промяна? Единственият аргумент за нея е, че поради извънредното положение, в което светът се намира, има опасност от дефицит на определени лекарствени продукти от рафтовете в аптеките. От друга страна обаче липсва анализ и оценка на въздействието. Няма и информация за потенциални липси на конкретни медикаменти в аптечната мрежа. По отношение на наличностите – вследствие на добрата координация между българските и чуждестранни генерични лекарствени производители, към момента в България не се наблюдава липса на медикаменти.
Също така със съдействието на всички производители и вносители на лекарства под ръководството на Министерството на здравеопазването, към Изпълнителната агенци по лекарствата бе създадена система за събиране на данни относно евентуални проблеми с производство или доставки на медикаменти. Подобна система е организирана и към Европейската комисия, като до момента няма оповестени данни за липси. Създадени са и т.нар. „зелени коридори“ за доставка на лекарства и суровини за производство, които да предотвратят появата на дефицити на българския пазар. Ето защо аргументите за въвеждане на генерична замяна в момента са преувеличени. Всяка една непремерена и необмислена промяна на законодателството сега може да се окаже в ущърб както на българските пациенти, така на техните лекуващи лекари, а също и на част от фармацевтите.
Как?
Стига се до най-важният въпрос в уравнението – условията и реда, по който трябва да бъде извършена прогенеричната политика в България. Здравеопазването е система от скачени съдове, ето защо, на първо място е нужно да има съгласие между всички заинтересовани страни в процеса, а именно – съсловните организации на лекари, зъболекари, фармацевти, но също така и пациентите. Второто необходимо условие, което съществува във всички държави, въвели генеричното заместване е наличието на електронна рецепта и пациентско досие. Целта е здравните фондове и институциите да разполагат с навременна информация по отношение на наличностите и предписването на лекарствени средства в мрежата. Електронизацията на системата също така служи и за комуникация между лекуващите лекари и фармацевтите, за това, че при смяна на терапията при една от двете страни другата ще бъде информирана своевременно. Третото условие е социално – минимизирането на доплащането от страна на пациента, касаещо лекарства за социално-значими заболявания, като например сърдечно-съдовите.
В България около 1,5 млн. пациенти долащат между 60% и 70% за тези медикаменти. Държавите, които са въвели генерично заместване са го направили с цел оптимизация на публичния си ресурс, но също така и на ресурса на домакинствата, тъй като разходите за лечение за големите групи пациенти нарастват ежегодно. Четвъртото условие е, че замяната винаги трябва да бъде във финансова полза, а не ущърб на пациента, а именно с медикамент на по-ниска цена. Петото необходимо условие е ограничаването на вертикалната интеграция, за да се предотвратят злоупотреби с монополно или олигополно положение на пазара, които да доведат до отлив на конкуренция, а впоследствие и повишаване на цените на лекарствата. Шестото необходимо условие е премахването на вътрешното ценово рефериране по отношение на медикаментите, заплащани от НЗОК, което вреди на конкуренцията между различните производители и води до отсъствие на конкретни медикаменти от българския пазар.
Решението не е добре обмислено и обсъдено
Към момента няма официална информация от страна на Изпълнителна агенция по лекарствата за липса на конкретни продукти от аптечната мрежа в България. Предложените промени, касаещи генерично лекарствено заместване имат нужда от оценка на въздействието и съгласие на всички заинтересовани страни в сферата. В противен случай приемането им може и ще доведе до много сериозни здравни, икономически и политически сътресения в моменти, когато обществото, медицинските специалисти и институциите трябва да са обединени, за да преборят опасността от COVID-19.
Статията е оригинално публикувана във в. „Труд“
