ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
За 2021 година е заложено повишение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) с приблизително 312 млн. лв. За разлика от предходната година този път то е номинално – в рамките на 7,2%, за сравнение през 2019 – 2020 г. то беше 9,1%. Основните пера, по които се очаква тези постъпления да бъдат насочени са болничната помощ и лекарствата. Като процентово съотношение покачването за болничната помощ ще е в рамките на 6,3%, а при лекарствата (в т.ч. и медицински изделия) то ще бъде с приблизително 7,1%. По-консервативното увеличение на бюджета има своето логично обяснение. По неофициални данни се очакват с намалени постъпления от здравни осигуровки, което ще доведе до дефицит от 100 млн. лв. в приходната част. Също така се очаква и повишение на броя граждани без здравни осигуровки с около 15% до края на годината по данни на НАП. Въпреки тези фискални ограничения, здравната система би следвало да бъде компенсирана с оглед финансовата и здравна криза, в която България се намира. Макар и привидно да има покачване на разходите, на практика то е недостатъчно по няколко направления:
Болничната помощ
Увеличението в бюджета за болничната помощ е символично, поради няколко основни причини. На първо място в анекса към Националния рамков договор бе подписано увеличение от средно 10% на цените на клиничните пътеки, което ще важи до края на 2021 г. Това неминуемо ще доведе и до по-големи разходи, казусът тук се състои в съществуващите лимити за дейност. Икономическата логика казва, че ако повишиш базата, би следвало и да коригираш тавана, в противен случай болниците ще получат същите пари, но ще могат да изпълнят много по-малко дейности, от което ще пострадат пациентите. От друга страна финансирането на болничната помощ в години на здравна и финансова криза е ключово, за да бъде поддържан устойчив здравният стандарт – както на медицинските специалисти, така и на пациентите. Що се касае до правилното разпределение на този ресурс, в момента то работи на полу-пазарен принцип. Какво означава това – приходите на лечебните заведения зависят от клиничните пътеки (около 90% от постъпленията им са от платеното за клинични пътеки). Пациентът може да реши къде да се лекува, следователно касата заплаща пътеката на това лечебно заведение. Какво се случва обаче, когато дадени лечебни заведения не са посещавани – приходите секват и те нямат възможност да правят нито капиталови разходи, нито да се разплащат с контрагенти, нито да се разплатят със служителите. Естественият завършек на всичко това е фалитът, който може да бъде оздравителен, но трябва да бъде в краен случай. Ето защо оптимизацията трябва да се случи чрез консолидация на лечебното заведение или неговата приватизация, за да може достъпът до лечение за местното население да остане.
Лекарствата
Според проучвания на Европейската комисия, както и на други институции от роден и международен характер, българските граждани доплащат най-много за здравеопазване в сравнение с пациентите от другите европейски държави. Когато се направи разбивка на доплащането се оказва, че то е най-високо в сферата на лекарствата – между 60% и 70%. Детайлно погледнато, това касае лекарствата за най-масовите заболявания, свързани с кръвоносната система – сърдечно и мозъчно съдовите, от колит страдат приблизително 1,5 млн. пациенти. За разлика от другите групи медикаменти, държавата е решила да заплаща за най-масовите едва 25% от референтната стойност, което само по себе си води до диспропорции и неравно третиране на пациентите. Отделно около 85% от пациентите в тази категория са основно във възрастовата група от 50 г. и нагоре. Към тях спадат и българските пенсионери, които са най-ощетени от дискриминационното ценово третиране. Би следвало в Закона за бюджета на НЗОК за 2021 г. да бъде заложено поетапно покачване на процента реимбурсация на тези медикаменти с оглед задаващата се криза и обезпечаването на рискови групи от населението, каквито именно са българските пенсионери.
Допълнителни проблеми за същите пациенти създава и неаргументираното вкарване на „такса рецепта“ (това, което НЗОК заплаща на аптеките за единица обработена рецепта) в бюджета на групата на лекарствата за домашно лечение. Излиза така, че бюджетът им спрямо предходната година е намален, въпреки привидното общо увеличение в тази, тъй като разходите за „такса рецепта“ се равняват на около 24 млн. лв. Тази сума би следвало да бъде на отделен ред – за да има прозрачност и да не се ощетяват пациентите.
Друг казус, който стои на дневен ред е свръхрегулацията по отношение на лекарственото потребление и това, което компаниите трябва да върнат на НЗОК, ако превишат заложеното по бюджет. Става въпрос за механизма за предвидимост и устойчивост, чиято цел е да ограничи ръста на бюджета за лекарства. От фискална гледна точка ограничаването на ръста е логична политика с оглед намаляването на постъпленията, но от друга страна това води до отлив на компании, заинтересовани да предлагат своите лекарствени продукти на българския пазар.
Свръхрегулацията на цените започва от ценовото рефериране (външно и вътрешно), което подбива цената до най-ниската сред тази на референтните държави. Следват задължителните отстъпки, които компаниите трябва да направят, както и специфичните (спрямо типа на продукта), а след това бива прибавен и механизма, който наказва ръста. Вследствие на цялата ценова регулация се стига до там че много ключови медикаменти се изтеглят от българския пазар и пациентите остават без възможност за лечение. Немалка част от медикаментите могат да бъдат наново внесени, като заобиколят регулацията, навлизайки “неразрешени за употреба“ – където липсва симетрия на информацията по отношение на цената, а и тя набъбва между 5 и 10 пъти в сравнение с тази, с която е била в позитивния лекарствен списък.
Държавата
Държавата продължава да е лош платец – от 8%, които трябва да се изплащат за 9-те групи от населението които осигурява (в т.ч. деца, пенсионери, администрация, военни и пр.), се заплащат около 5%. Въпреки, че увеличението на този процент е заложено законово – то се случва твърде бавно и с много условности. С оглед на изтегления от България външен заем, държавата може да заложи увеличение на процента до достигане на законовите му стойности. Това ще доведе до постъпления от около 900 млн. в бюджета на Касата и до еквивалентно третиране на заетите в частния и публичния сектор. От друга страна има и бюджетно неутрални начини постъпленията в системата да бъдат повишени – чрез целево заделяне от акцизи (което ние от ЕКИП вече предложихме). Използването им по предназначение, може да повиши приходите към бюджета на НЗОК с около 550 млн. на годишна база (10% целево заделяне) при равни други условия.
Бюджетът следва да бъде ушит по мярка спрямо нуждите на българската държава в години на криза – а именно осигуряване на финанси за третиране на най-широкоразпространените социално значими заболявания. Създаване на зелени пътища за навлизане на терапии за редки заболявания, а също и повишаване на заплатите на медицинските специалисти.
