Имаме ли достатъчно лекари и медицински сестри?

Втората вълна на Ковид-19 епидемията и огромните трудности на българската здравна система при справянето с нея, поставиха на публично внимание въпроси около функционирането на здравеопазването, които вече си проправяха път към челните места на важните обществени теми.

Един от тези въпроси е свързан с размера, подготовката и възнагражденията на медицинския персонал– лекари, сестри, санитари и други. Последните седмици, трудовият пазар в сектор здравеопазване е и едно от основните оправдания на политическото ръководство в страната за катастрофалното положение в лечебните заведения. Аргументът е, че осемте месеца от началото на пандемията не са достатъчни за обучението/намирането на нови лекари и медицински сестри, следователно не е имало никакъв начин да се предотвратят всички възникнали проблеми. Нека прегледаме ситуацията, за да оценим това твърдение.

Брой лекари и медицински сестри

Според последните налични данни в Евростат, броят на лекарите в страната през 2018 г. е 29 625, от тях общопрактикуващи са 4199, специалистите 11 162, а специалистите с хирургическа насоченост 8292. Като абсолютна стойност, броят на лекарите в България е по-голям от тези в страни като Дания, Финландия, Хърватска, Ирландия, Словакия и др. Точното сравнение, обаче, трябва да се направи според това колко са лекарите спрямо населението на страната.

Графика 1

Както се вижда на Графика 1,  донякъде изненадващо спрямо реториката, по този показател България е на впечатляващото 8-мо място в ЕС със завидните 421 лекари на 100 000 души. Зад нас в класацията са страни като Италия, Испания, Великобритания и Холандия. Още повече, някои страни като Гърция, които демонстрират по-добри показатели, броят в своята статистика и пенсионираните, непрактикуващи лекари, което изкуствено ги изкарва по-напред в класацията. Интересно е да се отбележи, че въпреки сериозната миграция, в последните 10 години, всъщност съотношението лекари/население у нас се е подобрило с малко над 20/100 000.

Тук е моментът да се посочи, че все пак сериозен проблем е възрастовата структура на лекарския персонал. Младите лекари са само около 10%, докато над 60% са на възраст над 51 години. Очевидно системата не успява да привлича младите специалисти, което е особено неприятно, имайки предвид, че в същото време образова немалко такива, както ще се види малко по-долу.

При медицинските сестри ситуацията е на другия полюс. През 2018 г. медицинските сестри като абсолютен брой са почти колкото лекарите – 30 589, като 73% от тях са в. Много пъти е повтаряно, че съотношението лекари/сестри трябва да е значително по-голямо от 1/1 – средното за страните в  ОИСР то е 2,8/1 . Т.е. над 80 000 в нашия случай.

Графика 2

От Графика 2 виждаме, че само четири страни в ЕС имат по-лошо ниво сестри спрямо населението от нашите 435 на 100 000 души – това са Румъния, Гърция, Словения и Хърватска. Т.е. имаме твърде малко сестри и към броя лекари, и към цялото население. За разлика от при лекарите, при медицинските сестри наблюдаваме лек спад в съотношението спрямо 100 000 души. Според по-новите данни на Евростат за 2019 г., България е страната в ЕС, в която сестрите и акушерките представляват най-малък процент от всички заети – само 1,1%.

Миграция на лекари и медицински сестри

Съвсем скоро показахме , че броят на българските лекари, работещи в Германия, се е увеличил с повече от три пъти в периода 2009-2019 г. – от 652-ма на 1834. От базата данни за регулираните професии в ЕС можем да погледнем по-широката картина, която не обхваща целия миграционен поток, но вероятно покрива значителната част от него. Базата данни за регулираните професии ни показва колко лекари са преминали през процеса на признаване на квалификацията при преместване в друга страна от Съюза.

Според данните, от влизането на България в ЕС до 2020 г. са емигрирали 3670 лекари, като още 313 са в процес на приравняване на дипломи, изчакване на решение и адаптация. Това са около 13% от всички работещи лекари у нас през 2018 г. При медицинските сестри, числата са 1876 вече емигрирали и 734 изчакващи решение, което представлява 8,5% от практикуващите сестри през 2018 г. Тези данни могат да се интерпретират в посока на това, че по-малко сестри спрямо лекари заминават, поне такива, които официално използват системата за признаване на квалификация. Също така, от големия брой изчакващи решение, можем да спекулираме, че има голяма бройка сестри, които наскоро са опитали да напуснат страната и да заработят другаде в ЕС.

България се нарежда сред страните нетни износители на лекари, които са основно от Източна Европа, но тази група включва и по-богати южни държави като Италия и Гърция. Като абсолютни стойности в този период много повече лекари напускат Полша (ок. 9000) и Румъния (ок. 14000), например, но е важно отново да ги съпоставим спрямо броя им във всяка страна (по този начин отчитайки и разликите в размера на населението). Използвайки съотношението напуснали 2007-2020 спрямо работещи през 2018 г. можем да придобием някаква относителна представа[1]. То ни показва, че ситуацията в Румъния, Словакия, Унгария е по-лоша от тази у нас. При всички останали става дума за нетен внос на лекари или износ, който е съотнесено по-малък от този на България.

Що се отнася до сравнение при миграцията на медицински сестри, положението е по-сложно поради това, че в много държави от ЕС системата за класификация на такъв тип медици е различна от българската. Докато у нас отчитаме само медицински сестри, статистиката при голямата част от европейските здравни системи брои асоциирани специалисти по здравни грижи, здравни асистенти и др. В този смисъл прецизното сравнението излиза извън обхвата на тази статия, но основните тенденции са ясни. Голямата част от европейските страни имат проблеми с привличането на сестрински персонал, като най-успешни в това са Великобритания, Ирландия, Швейцария, Германия, Австрия, Норвегия и Белгия. Останалите под една или друга форма губят такъв.

“Производство“ на медицински кадри

Тъй като не може да очаква имиграционни потоци от медицински персонал, българският здравен сектор трябва да разчита основно на кадри, които се обучават на местно ниво. Това са около 1000 лекари годишно за 2018 г.

Статистиката също така мери този процес със завършили на 100 000 души – за нас през 2018 г. това са 15/100 000. Като положителната тенденция, която данните сочат, е почти двойното увеличение на завършилите на 100 000 души от 2008 г. насам. Немалка част от тези нови студенти са чужденци, които искат да се възползват от сравнително ниската цена на медицинското образование у нас, което придобиват в страна-членка на ЕС. Спрямо останалите страни в Европа, попадаме в средата на класацията по завършили спрямо населението.

При медицинските сестри положението е значително по-лошо. Завършилите са почти двойно по-малко на 100 000 души – 8,8 през 2018 г. Нещо повече, във всички страни от ЕС всяка година завършат значително повече сестри на 100 000 души отколкото у нас, от два в някои случаи до три пъти повече. Особено сериозен проблем, имайки предвид ниската база, застаряващото население и емиграционните процеси.

Доходи на медицински персонал

Заплатите и възможностите за по-високи доходи са ключов фактор за състоянието на всеки трудов пазар. За съжаление леснодостъпни и всеобхватни статистически данни за доходите на лекари и медицински сестри в България няма. Могат да се открият публикации от проф. Петко Салчев и Емилия Станева с данни от Националния център по обществено здраве и анализи, но те обхващат единствено заплатите на лекари в лечебните заведения до 2016 г. Съвсем скоро във в. Капитал бяха публикувани заплатите на болничните директори за изминалата година.

Най-подходящи за международно сравнение са данните от НСИ за годишните заплати по икономически дейности. Там интересуващите ни професии са класифицирани под дейност „Хуманно здравеопазване и социална работа“ и годишната заплата е в размер от 13 962 лв. – 12 978 лв. за обществения сектор и 16 573 лв. за частния сектор.

В свой доклад за трудовия пазар в сферата на здравеопазването[2], Виенският институт за международна икономика сравнява доходите на заетите в здравния сектор в ЕС и Eвропейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) спрямо средното възнаграждение в първите 15 страни от Съюза (ЕС-15). Резултатите са видими на Графика 3, от която става ясно, че българските медици получават малко над 20% от средното на  възнагражденията в ЕС-15. Както се вижда от графиката и данните в статията на в. Капитал, съществуват огромни диспропорции във възнаграждениято на медицинския персонал – както в зависимост от професията им, така и специалността им.

Графика 3

Допълнителна работа трябва да се свърши по намирането и подреждането на по-подробни и използваеми данни за доходите не само общо на медицинския персонал, но и отделно на лекари, сестри, администрация. Така или иначе, изоставането е видимо и очаквано.

Заключения

1. България е по-скоро в челото на Европа по брой лекари спрямо населението.

При тези данни е трудно да се твърди, че за бързия крах на системата при втората вълна е виновен основно броят на лекарите. Изглежда, че малко е свършено за подготовка през последните осем месеца.

2. Нужни са още близо 50 000 медицински сестри за достигане на международните стандарти. Казусът с дефицита на медицински сестри е особено сериозен и се отнася не само до Ковид-19 епидемията, но и цялостното функциониране на здравеопазването, дори в по-спокойни времена.
3. Образователната система произвежда задоволителен брой нови лекари, макар и да има напускащи, общата бройка се увеличава. В същото време е ясно, че съществуват съществени дисбаланси между различните специалности. Тези с добри условия остават тук, тези с лоши заминават в чужбина.
4. Завършилите нови медицински сестри са малко и недостатъчни. Това е лесно обяснимо с наличната информация – от една страна заплащането в България е много ниско, докато търсенето на сестри в чужбина е особено отчетливо.

5. Остава въпросът защо задълбочаващият се дефицит и големият брой напускащи страната не са съпроводени и с увеличаване на възнагражденията и подобряване на условията на труд.

 

[1] Възможни са и по-прецизни сравнение на база средния брой лекари работещи и напуснали през периода, които отчитат и други динамики, които тук са пропуснати.

[2] Mara, Isilda, “Health Professionals Wanted: Chain Mobility across European Countries”, Vienna Institute for International Economics, Report Number 45, 2020

Източник на данните: https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-datasets/-/tps00167