Бразилия на кръстопът

Международната финансова криза не пречеше по никакъв начин на една латиноамериканска държава да подобрява относителната си позиция в световната икономика.

Международната финансова криза не пречеше по никакъв начин на една латиноамериканска държава да подобрява относителната си позиция в световната икономика. Необичайният ръст на БВП от 7,5% на годишна база през 2010 г. също допринесе за повишаване на репутацията на Бразилия, издигайки я в челото на континента с най-висок и стабилен растеж. Оптимистичното развитие даваше резонни основания да се вярва, че въпреки глобалната криза страната ще може да расте още по-бързо и по още по-устойчив начин.

Силното забавяне на икономическото развитие на Бразилия през последните няколко месеца, което повлия и на други страни, доказва, че ефектите от световната криза са много по-сериозни, отколкото управляващите смятат. Да се предвиди как точно кризата ще се прояви в близките месеци не е никак лесна задача. По този начин анализът на бъдещите икономически политики придобива още по-голяма важност. Фокусът трябва да бъде насочен към минимизиране рисковете, на които е изложена на бразилската икономика, както и към максимизиране на възможностите, създадени от кризата. За съжаление, повечето от икономическите мерки, предприети в последно време от правителството, не са били заченати с подобни цели.

Графика 1

Правителството пропусна възможността, появила се в предкризисния период, да понижи лихвените проценти – както на основния Selic, така и на базовия. Да се въведат към днешна дата по-ниски нива е, без съмнение, една голяма стъпка, тъй като ще стимулира икономическия растеж, ще се подобри разпределението на доходите и ще е налице възможност за растеж на дребния и среден бизнес. Съществува обаче и немалък риск – намаляването на реалния лихвен процент, който днес е между 2% и 3%, би могъл да даде тласък на инфлационните процеси.

Понижаването на размера на Selic от 12,5% на 8% през последните 12 месеца беше възможно поради стартиралата дефлационна тенденция, генерирана от глобалната икономика. Съществуват две основни заплахи за стремежа на Бразилската централна банка към намаляване на Selic. Първата заплаха идва от шоковите промени в стойностите на вносните стоки. Днешното покачване на цените на хранителните продукти, причинени от проблемите в САЩ, е пример за подобен риск. Предпоставки за сериозен инфлационен ефект ще бъдат създадени и от евентуален военен конфликт в Иран, който ще генерира огромно покачване на цените на петрола. Изобщо, всякакво отпускане на монетарната политика може да доведе до сериозни проблеми в дългосрочен план, да не забравяме, че ипотечният балон в САЩ е пряко последствие от подобни решения на Федералния резерв.

Колкото и да е парадоксално, втората заплаха ще се появи с постепенното завръщане на световната икономика към нормалния ѝ ритъм. С възстановяването на икономическия растеж в развитите страни ще дойде и истинският тест за намаляване на неутралния реален лихвен процент. Чрез определени политики правителството може да влияе на монетарното развитие. Например, при увеличаване на бюджетния дефицит, нараства и търсенето на заеми от правителството, което от своя страна повишава и равновесната стойност на реалния лихвент процент. Най-разумната опция при подобна ситуация е съкращаването на държавни разходи и строгото спазване на фискалните правила, заложени в държавния бюджет.

Сериозен проблем в икономическата политика на правителството е погрешното и неефективно използване на фискалната политика. Съществуват две основни дилеми. Първо, доказаната неспособност на правителството да предприема печеливши публични инвестиции. Година след година, въпреки подновените приоритети, коефициентът на полезно действие на публичните инвестиции намалява, като се има предвид, че текущите разходи увеличават размера си. Краткосрочно решение на проблема трудно може да бъде постигнато, поради силните идеологически предразсъдъци в обществен план, насочени към по-голяма държавна намеса в полза на по-беззащитните и бедни социални прослойки.

Графика 2

Втората дилема е, че правителството упорито отказва да се възползва от една чудесна възможност, създадена от кризата. В днешни дни Бразилия се радва на добра репутация на международните финансови борси. Страната е много по-малко уязвима към внезапни сривове, които могат да бъдат генерирани от резки изменения на световните валутни пазари. Налице е отлична възможност за използване на антициклична фискална политика за борба с икономическия спад. Потенциална възможност е въвеждането на целеви структурен излишък, който да се коригира в замисимост от икономическия цикъл – в лоши времена като днешните, излишъкът се намалява, а в по-добри – се покачва. Много страни, сред които и Чили, са предприели подобна мярка с голям успех. Резултатите са красноречиви – макар и с малко, чилийската икономика расте, дори и в най-трудните месеци (Виж Граф. 2). Стабилността е налице, въпреки проблемите както в континентален, така и в глобален план. Въвеждането на целеви структурен излишък ще позволи да бъде избегната евентуална неплажоспособност на публичния сектор, която би довела до множество обществени катаклизми.

С оглед серията изявления в полза на подобни мерки, направени лично от самия министър на финансите Гиду Мантега, трудно може да бъде обяснено защо те все още не са факт. Наред с обещаните реформи към либерализация на пенсионните фондове и данъчната политика, както и електронизация на държавната администрация, налице е поредната пропусната възможност, излагаща на риск растежа на бразилската икономика.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!