Япония, търговски баланс и държавен дълг

Няма разумен човек, който да си мисли, че огромните количества дълг, натрупан от японското правителство с цел увеличаване на държавата на благоденствието, някога ще бъде изплатен. Само лихвите  в момента „изяждат” около една четвърт от публичните приходи и едно незначително покачване в нивата на лихвените проценти ще увеличи този дял до 100%

Много икономисти твърдят, че размерът на държавния дълг на една страна е не по-малко важен от това кой го държи. Ако дългът е в ръцете основно на резиденти, то не съществува голям риск за покачване на лихвените проценти по  него, дори да нараства като процент от БВП. В Япония държавният дълг отдавна вече надминава границата от 200% от БВП и фактът, че кредитори са основно японски инвеститори, кара много анализатори да вярват, че лихвените проценти по тези задължения могат да останат на рекордно ниските нива още дълго време.

Съществува обаче важна зависимост, която определя размера на дълга, държан от чуждестранни инвеститори. Когато производството и търговията в една държава води до търговски излишъци, то резидентите разполагат с излишък от чуждестранна валута, получена за изнесените стоки и услуги. Логично следствие е този излишък да бъде насочен към местни активи, като държавния дълг е един от най-предпочитаните кандидати. Именно затова Китай и Япония са най-големите външни кредитори на американската икономика, те са страните, с които САЩ реализира големи търговски дефицити. Излишъците от долари, които остават в ръцете на местните компании в двете азиатски държави, биват веднага инвестирани в американски ДЦК поради високата ликвидност на тези инструменти и предоставената от тях (макар и малка) доходност.

Връщайки се към нашия пример с Япония, държавният дълг на страната се държи основно от резиденти, защото страната се характеризира със силния си износ, който дълги години спомага за реализирането на търговски излишъци. Това обаче започва да се променя. През ноември Япония регистрира търговски дефицит от 953 млрд. йени, пети подред (виж Графика 1). През последните 12 месеца (декември 2011 – ноември 2012) страната успява да регистрира само  два търговски излишъка на месечна база, на обща стойност 95 млрд. йени, а за целия  период общият търговски дефицит възлиза на 6.4 трлн. йени. Възниква логичният въпрос: какво се случва с държавният дълг на Япония?

Графика 1

По данни на Японската централна банка, към края на септември 2012 година, делът на притежание на японски държавен дълг от чуждестранните инвеститори стига рекордните 9.1%, което отговаря на 86 трлн. йени. Освен това общият размер на чуждестранния дълг в Япония в края на септември 2012 стигна 246 трлн. йени, регистрирайки първи спад за последните 2 години (виж Графика 2). Тази тенденция (на увеличаващ се чуждестранен дълг) създава куп други въпроси, отговори, на които никой не могат да се  дадат с точност. Сигурно е обаче едно; ако Япония продължи да регистрира търговски дефицити в бъдеще, това автоматично ще увеличи делът на чуждестранни инвестиции в японски дългови инструменти. Това от своя страна поставя под сериозен риск увеличаването на възвръщаемостта по тези инструменти –  събитие, чието настъпване държи под напрежение всички управници в страната на изгряващото слънце.

Графика 2

Няма разумен човек, който да си мисли, че огромните количества дълг, натрупан от японското правителство с цел увеличаване на държавата на благоденствието, някога ще бъде изплатен. Само лихвите  в момента „изяждат” около една четвърт от публичните приходи и едно незначително покачване в нивата на лихвените проценти ще увеличи този дял до 100%. Експанзивната политика на новия „консервативен” премиер Шиндзо Абе няма да реши проблема; тя ще го задълбочи и отложи за неопределен период от време. Въпросът за  милион долара в случая е кога увеличаващият се брой чуждестранни инвеститори в японски дълг ще решат, че държат в ръцете си празно обещание.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!