В допълнение на чудесната статия на Методи Цанов за противоречивата политика на Федералния резерв в САЩ решихме да ви покажем и какво се случва с борсовия индекс S&P 500 по време на бума преди глобалната финансова криза и по време на последвалото възстановяване.
Еуфорията покрай рязкото покачване на цените на акциите в САЩ и силният растеж на икономиката достигна дори и широката публика в предкризисните месеци. Година по-късно думи като алчност и неразумност царяха в медиите по света, а всички се обединиха, около мнението, че крахът е бил непредсказуем. Кратък поглед върху това, което се случва в момента, ще ни покаже, че текущия балон е по-мащабен.
Ръстът на индексът S&P 500, включващ 500-те най-големи компании в САЩ, преди кризата достига 96.0% за период от 5 години, като за същия период икономиката нараства с 14.5% в реално изражение. Само за последните 4 години и 3 месеца (периодът след дъното от 2009г.) S&P500 нараства с цели 144.4%, докато растежът на реалния БВП от 8.5% за периода е далеч по-умерен и незадоволителен.
И така, по-силен растеж на фондовата борса при липса на възстановяване на пазара на труда и видимо по-слаб растеж на БВП? Отговорът на тази загадка, както вече сте се досетели, се крие именно в паричната политика на Фед. Огромното количество средства (85млрд долара месечно), които попадат във финансовите институции в САЩ, създават изкуствено търсене за високодоходни ценни книжа. Както Методи крайно точно отбеляза – „имаме пълно разминаване между цени и фундаменти в условията на лесни пари“.
Този феномен ще бъде наличен до момента, в който Фед реши да прекъсне своето наводняване на финансовия сектор с ликвидност. Показателно за това беше и силният спад в индексите в САЩ през последните две седмици след изказването на Бернанке, в което той загатна за възможността за намаляване на количествените улеснения, поради подобряването на пазара на труда.
ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение

