Балонизирано възстановяване – част 2: Балонът на недвижими имоти във Великобритания

След като в първата част от серията статии за балонизираното възстановяване на световната икономика ви разказах как разхлабената парична политика на големите централни банки създава грешното впечатление, че някои от големите икономики вървят по пътя на възстановяването, във втората част ще се спра на един конкретен балон, който  успява да замаскира негативните последици от правителствената интервенция.

Великобритания e една от държавите, в които годините преди избухването на Голямата Рецесия са съпроводени от надуването на балон в цените на недвижими имоти (виж Графика 1). Причините за това са вече ясни: разхлабена монетарна политика (интервенция на пазара, определящ цената на ипотечния заем от страна на централната банка), интервенция от страна на правителството чрез различни програми за стимулиране закупуването на жилище, увеличено търсене на „социални“ жилища заради постоянно увеличаващата се държава-майка (nanny state) в Обединеното Кралство, както и типичното за англо-саксонците желание всеки да притежава свой собствен дом. Покачващите се цени на жилищата, от своя страна, са един от основните двигатели на прекомерния ръст на потреблението в годините преди кризата заради така наречения ефект на богатството (wealth effect), според който колкото повече расте цената на активите, притежавани от даден икономически субект, толкова повече се увеличава неговото потребление, заради очаквания, че цената ще продължи възходящия си тренд в бъдеще, увеличавайки нетното богатство на този субект.

Графика 1

След като балонът в цените на недвижимите имоти във Великобритания се спука през 2007 година, правителството и централната банка предприеха редица мерки с цел да ограничат спада в цените на жилищата (с което да ограничат и негативните последици от намаленото потребление заради споменатия вече ефект на богатството) и да помогнат на хиляди британци да продължат да обслужват своите ипотечни заеми и така да не останат на улицата. Английската централна банка намали основния си лихвен процент от 5.75% през юли 2007 до 0.5% през март 2009 – ниво, на което бенчмаркът остава и до днес. Освен това, централната банка предприе количествени улеснения (quantitative easing), покупки на активи от търговските банки с цел подобряване ликвидността и целящи увеличаване на кредитирането, чиито размер към днешна дата достигна 375 млрд. паунда. От страна на законодателната власт, правителството лансира схемата „Помощ при покупка“ (Help-to-Buy), която разполага с бюджет от 130 млрд. паунда и цели да помогне на купувачите на жилище чрез предоставянето на безлихвени заеми в размер на 20% от стойността на жилището и правителствени гаранции при вземането на ипотечен заем.

Първите индикации за повторно надуване на цените на имотите на Острова са вече на лице. През юли 2013 цените на жилищата стигнаха 5-годишен връх в условията на стагнираща икономика (нивото на БВП е все още под пика, достигнат през 2008), отрицателен ръст на реалните заплати през последните пет години (виж Графика 2), влошено състояние на пазара на труд и високо ниво на задлъжнялост на домакинствата (около 100% от БВП).

Графика 2

Интервенцията на пазара за ипотечни заеми от страна на правителството и централната банка свалиха лихвените проценти по тези инструменти до рекордно ниски нива. Трудно е човек да си представи, че при сегашната конюнктура, рискът (измерен чрез лихвеният процент по ипотечните заеми) е по-нисък отколкото преди 6-7 години, примерно. „Благодарение“ на интервенцията обаче, цената на тези заеми е занижена под пазарната, което води до прекомерно търсене, а наличието на морален риск (moral hazard) прави банките непредпазливи, знаейки, че при ликвидни проблеми техните дружки в парламента ще ги спасят с парите на данъкоплатците.

Надуващият се балон в цените на жилищата във Великобритания е един от многото примери, свидетелстващи за балонизираното възстановяване на световната икономика. Дори е трудно да се каже, че има някакво възстановяване във Великобритания предвид очакванията БВП да нарасне с малко над 1% та
зи година, което влиза в рамките на статистическата грешка. Намесата на държавата в икономиката на Острова вече гони нива от 50% от БВП при скромните 34% през 1989 към края на управлението на Тачър. Само тези два показателя   ясно сочат разрастващата се държава на благоденствието през последните малко повече от 20 години, водеща до задушаване на частния бизнес, неефективно разходване на ограничените ресурси и увеличаване на „шуробаджанашки“ капитализъм (crony capitalism).

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!