ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Както всеки друг държавен монопол и този в сектор здравеопазване от години изпъква със своята неефективност, но в същото време никое правителство така и не се зае да направи нужните реформи за децентрализация му. Резултатът от липсата на промяна е ясен – все по-западащо качество на услугите, отразяващо се най-вече на крайните потребители.
Антоанета Лазарова
Новото правителство също няма намерение да се заеме с така належащите структурни реформи, а ще продължи с неефективното вливане на пари в здравната система, като поддържа твърде задлъжняли болници с ниско качество на услугите и неадекватни клинични пътеки. Отново липсва ясна представа, дали пръскането на пари ще доведе до подобрение на системата. Това прави много вероятен провала и на този кабинет в сектора здраве
Ниското качество на услугите в здравеопазването произлиза на първо място от наличието на (частичен) монопол в лицето на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Липсата на конкуренция в сектора намалява стимулите за ефективност, като в същото време силно ограничава правото на личен избор от страна на потребителите. Разчупването на централизацията на здравната каса, чрез допускане на частни фондове, които се състезават с нея при равни условия в привличането на осигурители, е единственият начин за сериозно подобряване качеството на медицинските услуги.
Има различни начини, по които децентрализацията може да се приложи в здравната ни система. Например, да има един базисен пакет c минимална задължителна здравна осигуровка, която покрива най-необходимите услуги. Така осигурителите ще се конкурират при допълнителните доброволни проценти, които покриват различни услуги. Потребителите ще имат право на личен избор за какви допълнителни здравни услуги да бъдат осигурени. Друг начин е различните фондове изцяло да определят пакетите здравни услуги, което да дава пълна свобода на избор на потребителите, но и да изисква по-голяма здравна култура от тяхна страна.
Важен проблем на здравната система е и недостигът на финансиране в болнична инфраструктура и апаратура, защото отпусканите средства от бюджета са по-скоро за самата дейност в болниците, а не толкова за условията в нея. Така на мениджърите остава да търсят финансиране чрез дарения и кандидатстване в проекти от ЕС, които често са недостатъчни. Затова частните фондове ще бъдат още един начин за финансиране на болничната среда , тъй като могат да финансират болниците и да се договарят с тях на по-ниски цени, което ще подобри услугите за крайния потребител. Така недостигът на финансиране от държавния и общинския бюджет ще стане по-малък.
Въпреки че приходите от осигуровки нарастват, това не означава задължително увеличаване на броя осигурени лица. Промяната по-скоро се дължи на скока на здравните осигуровки от 6% на 8% през 2009г., на покачването на минималния осигурителен праг през годините и на други похвати, като намаляването на срока за възстановяване на здравните права на три години, което стимулира част от хората да заплатят голяма сума еднократно.
Графиките по-горе показват, че вливането на ресурси в здравната система нараства все повече през годините. В същото време тенденцията е все повече хора да да спират да се осигуряват.
– Към месец юни 2013г. броят неосигурени лица е около 2млн. души
– 2012г месец април- 1,5 млн. души
– 2011 месец май- 1,9 млн. души
– 2010г. месец май- 1,4 млн. души
– 2009г. месец май- 1млн. души
Главна причина за ситуацията е нарасналата безработица, следствие на икономическата криза започнала през 2008г., и все по- западащото качество на здравните услуги, което обезкуражава потребителите да поддържат своя здравноосигурителен статус. Голям е и броят хора, които напускат страна и спират да внасят в тукашната осигурителна система.
Отсъствието на ясни критерии за оценка на качеството на здравните услуги е още една пречка пред наложителните адекватни реформи. Но както при предоставянето, така и при оценката на качеството на услугите, държавният монопол няма достатъчен стимул за ефективност. Криво определяните и тълкувани показатели, които се използват, могат лесно да покажат добро качество, там където има твърде голяма неефективност.
Качеството на здравните услуги се измерва чрез множество качествени и количествени показатели. Като измерител на ефективност на здравната система може да се приемат следните : продължителност на живот, обща заболеваемост, обща , както и майчинска и детска смъртност. Тези индикатори, обаче, могат лесно да бъдат манипулирани. Например, често срещаната практика в миналото бе пациенти да бъдат изписвани от лечебното заведение преди да починат. Така те не попадат в общата смъртност в болницата и излиза, че там се предоставя по-добро качество на услугите.
Количествените индикатори, които се използват при оценката на здравната система са: брой болници, брой болнични легла, брой лекари и т.н. Това са просто цифри, които не дават ясна представа за ефективността на здравеопазването. Може да имаме много болници, но да са с лоша инфраструктура и твърде много натрупани загуби, което ги показва като неефективни.
Качествените индикатори, за оценка на болничната среда, които се ползват в България, също не могат да са от значителна полза при анализа на ефективността. Те са направени, за да разпределят средствата между болниците, спрямо наборът от услуги, които предлагат, а не толкова за да следят качеството. За да може една болница да предлага различни манипулации, тя трябва да покрива дадени критерии. Например да разполага с определени специалисти – кардиолози, хирурзи и т.н. или със специфична техника като ядреномагнитен резонанс например. Така се получава, че тези качествени критерии не показват качеството на медицинските услуги, а само какви точно услуги могат да се извършват.
През последните няколко мандата председателят на НЗОК е същевременно и заместник министър на здравеопазването, като по този начин здравната каса обслужва по-скоро интересите на правителството, отколкото на гражданите. Ясен пример за това е трансферирането на близо 1,4 млрд. лева от бюджета на НЗОК в републиканския бюджет през 2009г.; 100млн. лева към Министерството на здравеопазването (МЗ) през 2012г.; 340млн. лева към МЗ през 2011г. Така уж отделният бюджет за здравеопазване започва да запълва чужди дупки. При положение, че финансовото състояние на здравната система в страната далеч не е цветущо.
Водените неефективни политики от правителствата са причината за ниското качество на здравните услуги и отсъствието на адекватни критерии за оценката им. Поради това без структурни реформи в здравната система, вливането на по-голямо финансиране, в иначе дефицитното здравеопазване, няма да доведе до желаното подобряване на качеството на услугите.
Източници:
