Вечно бърза, вечно закъснява. Що е то? Европа.

Преди началото на световната финансова криза спредът между доходоността на германските облигации и тези на останалите държави от еврозоната беше относително тесен и постоянен. Самото членство на страните във валутния съюз се приемаше като гарант за тяхната стабилност и платежоспособност, което дълго време изкривяваше  възприятията на пазарите за индивидуалния суверенен риск, който носи всяка отделна държава. Разрастването на дълговата криза в еврозоната през последните три години сложи край на този феномен.

Спредът между германските и италианските облигации към 16 октомври 2011 г. е 360 базисни пункта, в сравнение с периода 1999–2007 г., когато варира между 10 и 50 базисни пункта. Спредът между германските и френските облигации достигна най-високото ниво от въвеждането на еврото – 93 базисни пункта, този с португалските – 944 базисни пункта, този с испанските – 304 базисни пункта, а този с гръцките умопомрачителните 2172 базисни пункта.

Какви са причините за разрастването на спредовете?

В доклад на Европейската централна банка от 2009 година са изведени три основни фактора които оказват влияние на увеличаването на спреда между лихвите по облигациите на страните-членки на еврозоната:

1. Увеличаването на спреда между различни облигации отразява фискалната слабост и риска от фалит.
2. Предпочитанията към дадени правителствени облигации може да е индикатор за тяхната относителна ликвидност.
3. Промяната на лихвения диференциал може да е следствие от промяната на предпочитанията на инвеститорите и тяхната оценка за риска, който поемат.

Основното и безвъзвратно закъсняло заключение на доклада е, че страните с голям дефицит по текущата сметка (тези, в които той е по-голям от средното за еврозоната) и високо ниво на публичния дълг са застрашени рано или късно да изгубят своята атрактивност в очите на инвеститорите.

Едва ли е изненадващо, че именно Португалия, Гърция, Ирландия и Испания са едни от страните с най-голям среден дефицит по текущата сметка в периода 1999-2007. Твърде често поведението на правителствата на тези страни е описвано като безотговорно, а харчовете им в периода преди кризата като „прекомерни”. Макар това да важи с пълна сила за Гърция и Португалия, долната графика ясно показва, че испанското и ирландското правителство са били далеч по-дисциплинирани от германското в периода преди кризата.

Въпреки че дълговата криза във всяка една от тези държави се разви по различен начин, това, което ги свързва, е именно характерен за периода преди кризата прекомерен дефицит по текущата сметка. Силната зависимост на страните от външни капитали ги направи изключително податливи на външни икономически сътресения. За разлика от тях, Германия бележеше рекордни излишъци по текущата сметка и трупаше спестявания, което ѝ помогна до голяма степен да запази стабилността на публичните си финанси. В същото време, нищо не беше в състояние да задържи покачването на лихвите по португалските, гръцките и испанските облигации. Продължаващите и до днес интервенции на Европейската централна банка на дълговия пазар не само не успяват да подтиснат ръста на лихвите по дълга на страните от периферията, но подкопават легитимността и устойчивостта на самата институция.

Ще помогне ли фискалната консолидация?

На този етап, последният опит на ЕС да осигури достъп до финансиране на издъхващите си членки от периферията е Европейският фонд на финансова стабилност (ЕФФС). Този своеобразен гарант на европейската платежоспособност има за цел както да  убеди инвеститорите в решителността на съюза да се справи с текущата дългова криза, така и да послужи за основа на една нова визия за безпрецедентно европейско икономическо сътрудничество.

Въпреки че първоначалната реакция на пазарите, след като страните-членки на еврозоната приеха споразумението, беше положителна, е крайно вероятно още първото задействане на фонда да доведе до рязка смяна на настроенията. Причината е, че сам по себе си Европейският фонд за финансова стабилност не може да разреши нито един от заварените структурни проблеми на еврозоната. Гарантирането на дълга на едни държави с парите на други е в най-добрия случай едно приемливо, но неефективно временно решение. Ниските нива на лихвите по германските облигации са най-вече следствие от търсенето на допълнителна сигурност и защита от страна на инвеститорите, но вкарването на Германия в ролята на основен гарант на дълга на страните от периферията крие немалки рискове за стабилността на публичните финанси на страната и високия ѝ кредитен рейтинг.

Инвеститорите няма лесно да възвърнат вярата си в „единната и хомогенна” Европа. Докато европейските политици залитаха от план към план и през месец „се разбираха да се разберат”, пазарите системно раздробиха съюза. Рейтинговите агенции също не останаха по-назад. Кредитните рейтинги на Белгия и Франция вече са заплашени, а тези на Испания и Италия бяха понижени през изминалата седмица, съответно от AA+ на АA-, с отрицателна перспектива и от AA- на A+, отново с отрицателна перспектива.

Единствено устойчивият икономически растеж е в състояние да върне вярата на инвеститорите в европейските дългови пазари. Както обаче ясно се видя през последните няколко години, Европа е прекалено раздробена и разнородна, за да успее задружно да се върне към растежа. Европейските политици виждат по-нататъшното централизиране и консолидиране на икономическата и фискалната политика на страните-членки като единствената универсална рецепта за преодоляването на дълговата криза.

Реалността обаче е друга. Поредното поставяне на всички страни-членки под пословичния общ германски знаменател няма как да разреши проблемите с неконкурентоспособността на страните от периферията. Колосалният размер на акумулирания вече дълг и дългът, който тепърва ще трябва да бъде поет и разпределен в името на продължаващото единство, няма как да върне вярата на пазарите в отделните страни. Европа закъсня със своя избор и вече като че ли няма  време за правилен ход. Дали да се давим заедно или да се спасяваме поотделно, е въпрос, който е извън мандата на Европейската комисия, но е изцяло в компетенциите на инвеститорите.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!