ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
За рекордните държавни харчове всеки знае, резултатът обаче в реалността не витае. Политическият елит през последните 5 години успешно пресъздаде мечтаната среда, описвана в не едно или две поколения учебници по икономика, чрез осъществяване на рекорднo високи фискални и монетарни стимули. Положителните резултати обаче не просто закъсняват, те остават твърде далечен блян в една стагнираща реалност. И така – къде бъркаме?
Идеята зад фискалните мултипликатори е проста (Фигура 1)[*]. Още с формирането на общия доход в икономиката, правителството изземва част от парите в частния сектор (първи етап), след което насочва тези средства (или това, което е останало след разходите по администрирането им) към редица социални програми или инвестиционни проекти. След известно време, понякога тримесечия, тези пари се връщат обратно в реалния сектор (втори етап) под формата на пенсии, строеж на магистрали или пък заплати в държавния сектор и т.н. Частният сектор от своя страна започва да потребява част от получения ресурс (трети етап). Поръчва се оборудване, изплащат се заплати. Тези заплати хората материализират в стоки и услуги или накратко – парите започват да се умножават. Оттук идва и понятието мултипликатор.
Фигура 1. Какво представлява „фискалното мултиплициране“?
Целият този процес е толкова логичен (тук спор няма), че обикновено, впускайки се в иконометрични модели с множество уравнения, пропускаме общата картина – правителството взима (да речем) 30% от вашите пари чрез данъци и такси, след това си плаща разходите и ви връща 20% под друга форма (например пенсии) в очакване да почнете да ги харчите под предслов, че ще станете така по-богати. Звучи чудесно. Нека обаче проверим какво се случва, ако премахнем правителствената роля, а това е именно втория етап от Фигура 1.
Фигура 2. Мултиплицирането съществува и без държавна намеса!
Това, което е важно да се отбележи при този втори модел, е, че въпреки премахването на публичните разходи оставащите етапи са почти идентични. Единствената разлика при тях е, че в този случай хората разполагат със 100% от общия доход в икономиката, тъй като не плащат данъци. Но самият етап на мултиплициране на парите е идентичен – ние получаваме доход, с който закупуваме набор от стоки и услуги (например сладолед). Така производителят на сладолед получава нов доход, изплаща нови заплати, които отиват за ново потребление и т.н. Изключително съществено в случая обаче е, че не се губи времето, през което парите се насочват към и остават в публичния сектор.
С други думи, съществуват само 2 аргумента в полза на фискалните мултипликатори. Първият предполага публичният сектор да е строго по-ефективен от частния сектор, постигайки по-голяма възвръщаемост на иззетите средства въпреки времето, което се губи, докато тези средства стоят в държавния апарат. Вероятно вече сте се досетили, че това е малко вероятно. Вторият аргумент засяга т. нар. изглаждане на бизнес цикъла, а именно правителството да харчи повече по време на спад и да свива харчовете по време на възход, за да предотврати тежки рецесии и прегряване на икономиката в рамките на 1 бизнес цикъл. Като идея е чудесно, като изпълнение – трагично. Практиката показва, че харчовете по време на криза струват твърде скъпо (тъй като в днешната финансова система разходите се осъществяват чрез дългово финансиране), а фискалната консолидация по време на възход често се свърза с политическо самоубийство.
Вижда се, че дори и без да навлизаме в обяснителни разсъждения за ефектът на изтласкване на частния сектор от държавните харчове (crowding out effect[1]) простата логика хвърля сянка върху смисъла на държавните разходи като двигател на икономическата дейност.
Но в крайна сметка е важно какво показват реалните данни, а не теоретичните замисли
Резултатите са съвсем очаквани. В изследване на ОИСР се посочва, че средният размер на разходните фискални мултипликатори сред страните членки на ОИСР е 0.5 за периода 2009-2010г[2]. Следователно при нарастване на държавните разходи с 1%, БВП ще се увеличи с 0,5%. Имайки предвид, че държавните разходи са компонент от БВП, излиза, че нетният ефект е отрицателен, тъй като държавният апарат иззема единица ресурс, а в икономиката се връщат 0,5 единици през първия период от време. В случая този период е 1 година след извършването на разходите, т.е. преди това има и процес на събиране на данъци и такси.
Размерът на мултипликаторите както в развитите, така и в развиващите се икономики зависи от различни фактори като например изтичане на средства в посока спестявания и внос, както и от отговора на монетарната политика. Въпреки това се открояват различни закономерности като например тенденцията фискалните мултипликатори да са дори още по-ниски в малките пазари спрямо развитите икономики (които попадат например в групата на ОИСР) [3].
Посочените дотук резултати далеч не са изключения. В изследване на МВФ резюмират резултатите от 18 емпирични теста на фискални мултипликатори (и разходни, и приходни), като в цели 17 от тях мултипликаторите за почти всички страни и региони са под единица през първата година, а на някои места са дори отрицателни[4]. Всъщност единствените изключения са САЩ (в 7 изследвания), Германия (в 1 изследване) и Япония (в 1 изследване), но при положение, че са изпълнени строго определени условия.
Какво се случва в България?
Към момента са изготвени само две изчисления на размера на фискалните мултипликатори в страната или поне това са официално публикуваните от БНБ и МВФ[5]. От МВФ посочват, че приходният фискален мултипликатор (намаление на данъци) в България е 0,32 през първата година за периода 2003-2011, а разходният мултипликатор (държавни разходи) е 0,31 за същия период.
Експертите от БНБ получават сходни резултати. Увеличение на държавните разходи с 1% води до увеличение в БВП не по-голямо от 0,4% през първия период (т.е. разходният мултипликатор е 0,4). При приходният мултипликатор резултатите са противоречиви, но варират между 0,0 и 0,3. Заключението на БНБ е категорично: „у нас фискалните мултипликатори са много ниски, което означава, че при голям фискален импулс ефектът върху икономическия растеж е незначителен. Причината вероятно се крие в голямо изтичане на държавен ресурс в посока внос на продукти (износ на пари) и висока чувствителност на лихвените проценти в частния сектор към държавни харчове.
Заключение
Темата за ефективността на фискалните мултипликатори предизвиква изключително ярки спорове сред акедемичната и разбира се политическата класа. Факт е обаче, че те са широко използвани и вероятно тази тенденция ще се запази с оглед на случващото се в развиващите се икономики, макар и това експлицитно да не се споменава. Затова заключенията ще оставим на вас и ще завършим с една изключително любопитна таблица, изготвена от Георги Ганев, програмен директор за икономически изследвания в Центъра за либерални стратегии[6]:
[*] Съществуват различни гледни точки и подходи към фискалните мултипликатори. В рамките на тази статия ще се спрем само на най-често срещания в икономическата литература – под фискален мултипликатор ще разбираме изменението на производството в икономиката (БВП), което се предизвиква измнението на държавните разходи.
[1] Именно за този ефект загатна финансовият министър Чобанов, когато обяви, че новият заем от EUR 360mn, който правителството ще изтегли до края на 2013г., ще се изтегли от чуждестранни банки, тъй като е с твърде голям размер за местния пазар и ще доведе от отнемане на свободен ресурс за финансиране на частния сектор.
[2] OECD Economic Outlook – Chapter 3: The Effectiveness and Scope of Fiscal Stimulus, p. 106
[3] Freedman, C., Kumhof, M., Laxton, D. and Lee Jaewoo (2009). “The Case for Global Fiscal Stimulus”, IMF Staff Position Note, p.5
[4] Spilimbergo, А., Symansky, С. and Schindler, М. (2009). “Fiscal Multipliers”, IMF Staff Position Note, p. 1-15
[5] Двете изследвания са:
1) Muir, D. and Weber, A. (2013). “Fiscal Multipliers in Bulgaria: Low But Still Relevant”, IMF Working Paper, WP/13/49
2) БНБ (2013). „Икономически преглед 2/2013“, страници 53-56
[6] Таблицата можете да откриете тук – http://www.bma-bg.org/bg/news/bma-fiscal-multipliers
Всъщност, единствената мултипликаторна функция на данъчната система е концентрирането на финансов ресурс за инвестиции там, където отделният данъчен субект не би или не би могъл да инвестира, за да се задейства подобен ефект на мултиплициране. Пример за това могат да бъдат инфраструктурни проекти, изискващи десетилетия за изграждането си (компонентът време, не размерът на вложенията е важен – доколкото капиталово инвестиция, която не произвежда доходност повече от 2-5 години на практика никога няма да бъда направена от частна корпорация или индивид, независимо, че след 50 или 200 години тя може да произвежда колосална полезност). Друг такъв пример е фундаменталната наука – там НЯМА гарантирана полезност, но приложната наука се надстроява над нея. Но независимо от тези изключения, нека не забравяме, че подобни изключения са единични, а следователно данъчна система, насочена към решаването на подобни казуси би следвало да удържа МИНИМАЛЕН ресурс от икономически активните субекти, за пренасочването му в подобни проекти. Нещо повече, човешкият ресурс, необходим за такава цел е високо-експертен и минимален като брой хора. А това далеч не е реалността…
@Мартин Радосветов
“ Пример за това могат да бъдат инфраструктурни проекти, изискващи десетилетия за изграждането си (компонентът време, не размерът на вложенията е важен – доколкото капиталово инвестиция, която не произвежда доходност повече от 2-5 години на практика никога няма да бъда направена от частна корпорация или индивид, независимо, че след 50 или 200 години тя може да произвежда колосална полезност). “
Да, определени инвестиции изискват десетилетия за изграждане и наистина никоя частна компания не би ги изградила. Това обаче не е основание те да се правят. Типично капиталът, който се изисква е огромен и бизнесът правилно установява, че той би могъл да се използват по-добре от загробването му за десетилетия. Има купища проекти, които потенциално могат да са полезни (дори доказано полезни), но те чакат времето си, защото просто НЯМА ДОСТАТЪЧНО КАПИТАЛ ЗА ТОВА. Бизнесът се ориентира по това, което искат потребителите, а потребителите не желаят да живеят по-зле от преди за да може евентуално, някъде в бъдещето децата им да живеят много по-добре.
С други думи: прогресът не е цел сам по себе си и не трябва да става за сметка на населението. Прогресът е необходим за да живеят хората по-добре, а не те да живеят по-зле за да има прогрес някъде далеч в бъдещето. Последното е многократно използвано в бившия СССР. Там хората имали военна промишленост, атомни бомби, космически полети, ОБАЧЕ почти никакви потребителски стоки. Резултатът от горното: Мизерия. Висока смъртност. Кратък живот.
„Друг такъв пример е фундаменталната наука – там НЯМА гарантирана полезност, но приложната наука се надстроява над нея. “
Да, така е. Обаче това пак не е причина да инвестираме насилствено в нея. А инвестицията е насилствена, защото бизнесът не желае да инвестира в нея.
Да отбележа, че фундаменталната наука се е развивала БЕЗ ДЪРЖАВНА НАМЕСА практически до 19 век. Т.е. развитието на фундаменталната наука е възможно и без държавата.
@EE
„Да отбележа, че фундаменталната наука се е развивала БЕЗ ДЪРЖАВНА НАМЕСА практически до 19 век. Т.е. развитието на фундаменталната наука е възможно и без държавата.“
Да не би пък фундаменталната наука до 19 век да е развивана от бизнеса? Къде е ставало това и от кого? Дарвин, Нютон и т.н. какво общо имат с бизнеса?
Посочи поне една институция със сериозен принос към науката, която да не е подкрепяна от крал (държава), религиозна институция, град и т.н., и има съществен пробив във фундаменталната наука благодарение на пазара и частната инициатива.
@Toto5
Прав си да ме критикуваш. Не съм запознат добре с някои исторически факти.
Щях да ти дам за пример хора като Архимед, Аристотел, Фарадей и други такива.
Забележи, че твърдението ми НЕ Е, че фундаменталната наука не може да се развива с държавна намеса, а че тя МОЖЕ да се развива без държавна намеса, и това се е случвало през по-голямата част от историята (тя е дълга!:-) ).
За Нютон знам, че е бил богат, т.е. парите не са били проблем. За Дарвин обаче нищо не знам. Между другото от това, че един богаташ от миналото е давал пари за наука (учени и апаратура), то това не може да се счита за държавно спонсориране, а по-скоро за частно.
В днешно време науката има нужда от доста капитал (пари) и е необходимо спонсориране. Въпросът е от кого и как?
Със сигурност неща като ЦЕРН, GPS и други подобни не биха съществували в днешно време, ако не беше намесата на държавата. Това обаче не е основание да се твърди, че държавното спонсориране е правилно. Правилният въпрос не е:“Има ли някакъв резултат от вложените пари?“ (ЦЕРН и GPS са точно такива резултати), а „Как да получим най-голям резултат от вложенията си?“. И по този параграф държавата отпада. Огромно количество от парите вложени от нея са прахосани. Това обаче просто не се вижда. Да си чувал някой да се хвали: “ Изхарчихме много пари и не постигнахме нищо?“. Не си и няма да чуеш. Неуспелите проекти и тези без полезен резултат се замитат под черджето. От държавната намеса се виждат само едно две неща (ЦЕРН, интернет и други), но хората неправилно заключават, че от нея има полза и следователно трябва да съществува.
Обаче както казах въпросът не е „Дали има полза?“, а “ Колко полза има?“. И отговорът на този въпрос е: „Има много малка полза!“.
Пазарът би изхарчил вложените в наука пари много по-ефективно. Т.е. хората биха получили много повече нови стоки, услуги, открития и прочее, отколкото ако същите пари биха били изхарчени от държавата. Обаче последното няма как да се види, защото е една алтернативна история, т.е. нещо, което е можело да се случи, но не се е случило, защото не е било позволено. Неслучилите се неща не се виждат. И съответно няма как да сравняваш, защото ти липсва база за сравнение.
Накратко: Ако държавата не таксуваше населението и не даваше пари за наука, то ЦЕРН и GPS не биха съществували (интернет обаче би съществувал). Обаче хората биха живели по-добре, а това е същинската цел, а не просто да си строим ЦЕРН-ове и GPS навигационни системи и да се фукаме:“ Вижте какви големи и скъпи играчки си имаме! И дори от време на време изкарваме от тях нещо полезно! Ах, ако не беше държавата тях нямаше да ги има!“.
@EE
Поне от 1000 години, ценовият механизъм или изобщо не е фактор или е второстепенен не само във фундаменталната наука, но и в образованието като цяло. Прилики можеш да намериш по-скоро в институции като църквата, армията и др. подобни, но не и в кварталната бакалия. Да търсиш „дали има полза“, „колко полза има“ и т.н. за безсмислени въпроси. По същия начин ако гледаш само от ползата няма да можеш да обясниш институции като католическата църква, инквизицията или халифата в ислямския свят. Спонтанното общество не може да създаде нито фундаментална наука, нито институции като църквата, университетите в Европа или медресетата на изтока и да остане спонтанно.
@Toto5
„Поне от 1000 години, ценовият механизъм или изобщо не е фактор или е второстепенен не само във фундаменталната наука, но и в образованието като цяло….Да търсиш „дали има полза“, „колко полза има“ и т.н. за безсмислени въпроси.“
Изобщо не са безсмислени въпроси. И причината е, че само така може да се разбере как би трябвало да се изгради една система за да функционира добре. Предполагам, че не поддържаш мнението, че 1000 години и повече фундаменталната наука и образованието са се развивали както трябва?
А аргумента, че 1000 години нещо е съществувало не е достатъчно основание за да казваш, че това е правилно. Ето църквата е играла важно значение в държавните дела вероятно повече от 1000 години. По твоята логика, следва това да е така и до сега. А както знаеш живеем в светска държава.
„Спонтанното общество не може да създаде нито фундаментална наука, нито институции като църквата, университетите в Европа или медресетата на изтока и да остане спонтанно.“
Не разбирам какво точно имаш предвид под „спонтанно общество“. Ако разбираш „свободен пазар“ (в австрийския смисъл на минимална държава, т.е. ненамеса на държавата в икономиката), то ти не си прав. В такъв държавен ред няма никакъв проблем да се създават църкви,университети и медресета (това вероучилищата в мосюлмансия свят ли бяха?). Даже ще е много по-лесно от сега. И ще бъдат вероятно хиляди и все различни. Сега за да създадеш което и да е от горните ти трябва позволение. А относно това, че след създаването им обществото няма да може да остане свободно: В едно свободно общество не можеш да накараш някой да даде децата си в католическо училище. А след като те не ходят там, то няма да имат вярата която е нужна за да бъдат контролирани от свещенниците и църквата. Една църква ще може да контролира само тези хора които по собствено желание са с нея. Ама колко ще искат?
“ По същия начин ако гледаш само от ползата няма да можеш да обясниш институции като католическата църква, инквизицията или халифата в ислямския свят. “
Полза от католическата църква е имало. Проблемът е, че според мен разглеждаш ползата само като нещо материално. Има и нематериални (духовни) ползи, които са от огромно значение. Хората са имали нужда някой да им обяснява света, да им даде напътствия и утеха. Съответно така и е възникнала църквата.
Между другото, ако позволиш да попитам ти от история ли се интересуваш? Гледам, че имаш отношение по свързани с нея проблеми.
Цитат:
„Да не би пък фундаменталната наука до 19 век да е развивана от бизнеса? Къде е ставало това и от кого? Дарвин, Нютон и т.н. какво общо имат с бизнеса?“
Моля да ме извините, но това е абсолютно непознаване на материята, която обсъждате.
И понеже се спомена Архимед, нека започна от него. Не забравяйте, че не друг, а той е ръководел отбраната на Сиракуза. На практика е бил ръководител на ВПК.
Но много по-забавен е Аристотел (учител на Александър Макоденски, т.е. държавен служител). Това, което обаче пропускате е, че той е създател на съвременната, кибернетична наука.
Но да не спираме до тук.
След като твърдите как „бизнеса“ (дума с англоезичен произход) НЯМАЛ НИКАКВА НУЖДА ОТ ФУНДАМЕНТАЛНА НАУКА, тук вече може да говорим за чисто невежество. Ако бяхте мои студенти бих ви изпратил на поправителен изпит.
Да сте чували думата „търговски флот“?
А да сте се запитвали как се изгражда търговски кораб, примерно?
ТЪРГОВИЯТА ВИНАГИ Е БИЛА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СИЛНО ЗАВИСИМА ОТ ФУНДАМЕНТАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ!
Първи са го научили финикийците. Забравете тази глупост с парите. Финикийците са притежавали нещо, което е хиляди пъти по-ценно от парите – картите на търговските пътища.
Да, но тези карти са се съставяли с помощта на доста сложни геометрични изчисления (нали не сте забравили, че Земята е кълбо, а следователно, най-краткото възможно разстояние между две точки не е права, а дъга – Лайбниц-Риман). Но в онези времена нито Лайбниц нито Риман са били родени.
А да сте се замисляли, коя е най-използваната бройна система в света?
Не. Не е десетичната, а още по-малко двоичната. Шейсетичната е. Измислили са я шумерите.
Все пак ползвате часовнмик, нали? А той работи в шейсетична бройна система.
А да сте чували за „астролаб“?
Знаете ли какво е бил този уред за търговците в древността? Да не би да си мислите, че тогава са се правели само каботажни плавания? А да сте чували за „навигация“?
Та като споменах за навигация каква е връзката между GPS системите и Специалната теория на относителността (СТО)? Да не мислите, че при сателитите се използват същите часовници като в банките? А да имате представа колко са зависими банките от позицията на същите тези сателити в момента?
Но да се върмен към математиците (и другите учени) от средните векове.
Да сте чували за „частни диференциални уравнения“?
Знаете ли защио се наричат „частни“?
Защото всяка фамилия математици ги е пазила в дълбока тайна. Без тези уравнения няма търговски флотилии, подправки, ценен дървен материал и много други неща, без които би имало „дефицит на стоки и услуги“.
А случайно да знаете, за какво се използва ТРОЕН ИНТЕГРАЛ ПО ЗАТВОРЕН КОНТУР (изучава се по ИГМ)?
Използва се за ИЗЧИСЛЯВАНЕ ОБЕМ НА БЪЧВА.
До 2004 в света са се използвали над 50 различни таблици от търговски и държавни дружества за да се пресмятат обеми на различни стоки. Да не мислите, че всички ползват компютри или таблети.
Или да поговорим за синус и косинус?
Знаете ли защо косинус fi е толкова важна величина за световната икономика?
Ами защото ако това го мяна няма да имате ел.енергия. И е крайно време да научите, че ел.енергията се измерва във ватове (W), а токът – в ампери (A). Различни величини са.
А като няма ел.енергия няма да има крекинг процес. А като няма крекинг процес няма да има много благини (като дизел и бензин примерно). Е и електромобили няма да има, но те са доста забавна тема (все пак лития е тежък и силно токцичен химичен елемент).
В този ред на мисли, да знаете за какво служи делителят на честота?
Ами без него няма да има световна икономика, борси, бизнес модели, икономически теории и други дивотии. Ще си стоите на магаретата и камилите и ако разбойници не ви отсекат главите по пътищата ще се пазарите на някой прашен пазар.
Научете следните фундаментални истини:
1. ПОТРЕБИТЕЛЯТ АМА САМО И ЕДИНСТВЕНО ПРАВО – ДА ПОТРЕБЯВА.
2. МОЖЕ ДА БЪДЕ ЗАКУПЕНО САМО И ЕДИНСТВЕНО ОНОВА, КОЕТО СЕ ПРЕДЛАГА.
3. НАЙ-СКЪПО СЕ ЗАПЛАЩА ЗА ТОВА, КОЕТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЗАКУПИ С ПАРИ.
Всичко друго са празни приказки и свободна интерпретация.
Нещо не си спомням потребителите да са изобретили компютър, пътнически лайнер, нефтена платформа, соларен панел, трикомпенентни фармацевтични препарати и др..
Ние можем и без икономисти, при това се справяме много добре, съдейки по печалбите (запомнете, че ОБОРОТЪТ НЕ Е ЧИСТА ПЕЧАЛБА), но ще ми е много интересно ако решим да ви вземем всичко, до което имате достъп по наше благоволение (електричество, течаща вода, транспорт, високотехнологична медицина, фармация, химия, текстилна индустрия и др.) и ви оставим сами да си произвеждате храната.
Интересно дали тогава, скапани от бл;ъсък ще ми говорите за първостепенната роля на един или друг макроикономически фактор.
О, о, о, о не си мислете, че това са глупости.
Ние знаем какво е HFT, но вие не знаете как функционира OSI-моделът, който ползвате (а знаете ли кой управлява internet, примерно).
Или да поговорим как инвертиран бит може да ви превърне от бедняци в милиардери и обратно.
За хилядни от секундите цялата финансова система може да бъде направен на пух и прах с едно натискане на клавиша.
Да не би да вярвате, че паричната маса, която е в оборот се състои от реални пари?
Знаете ли защо не го правим?
Защото сте като малки деца, които си играят в пясъчника. Когато дойде време щв ви приберем, ще ви изкъпем, ще ви нахраним и ще ви прочетем приказка за лека нощ. Все пак сте наши деца и независимо колко сте непослушни си ви обичаме.
P.S. Силата е в този, който има технологично предимство. Технологичнто предимство гарантира висок ръст на възвращаемост на първоначалната инвестиция и високи печалби. Технологично предимство без държавна поддръжка е невъзможно. Това е стратегия. Моля не бъркайте стратегията с оперативни дейности. Различно е.