Казусът КТБ и неотговорените въпроси

От повече от месец водещи икономисти и банкери анализират случващото се в КТБ и заедно с политиците търсят решение на кризата в четвъртата по големина банка в България. Към момента експертите са в очакване на по-пълна информация за качеството на активите на банката, а политиците са на прага да вдигнат лимита на дълга, който правителството може да поема през 2014.

Ликвидната криза, в която се намира КТБ, е следствие от подбора на източниците, с които банката е финансирала кредитното си портфолио и другите си инвестиции. КТБ е поддържала баланс с преобладаващо краткосрочни пасиви и дългосрочни активи (т.нар. матуритетно несъвпадение, известно още като банкиране с частичен резерв), а освен това е допуснала концентриране на депозитната си база (наличието на влогове, размерът на които представлява значителен дял от общите пасиви на банката).

С голяма доза вярност бихме могли да предположим, че има връзка между размера и структурата на пасивите на КТБ и политическите връзки на мажоритарния собственик на банката, депозитното гарантиране и недовършената приватизация.

Може би най-обсъжданият въпрос около казусаКТБ бе дали трябва правителството да възстанови всички депозанти на КТБ или само тези с влогове до 100,000 евро, както предвижда съществуващото законодателство. Но има и други въпроси, заслужаващи нашето внимание.

Банкирането с частичен резерв

Дали съвременното банкиране не е вродено нестабилно и не е ли редно да обсъждаме банкова реформа?

Гарантирането на депозитите

Дали Фондът за гарантиране на влоговете в банките, създаден през 1998 г., не увеличава стабилността на банковата система, а я намалява като прави депозантите по-малко предпазливи? Дали социализирането на кредитния риск допринася за възникването на икономически кризи, а поемането на банкови загуби от данъкоплатците е неминуемо, тъй като фондът разполага само с 2.1 млрд. лева активи при почти 40 млрд. лева депозити, които попадат под негова защита? Дали всъщност създаването на фонда не е целяло просто да подсигури финансиране на банковото дело в България след колапса от 1996-7, подвеждайки българите, че банковите кризи от този мащаб са в миналото?

Държавни активи

Можем ли да кажем, че държавните активи всъщност са пасиви за данъкоплатеца, които са използват за лично забогатяване от хора с политически връзки?

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!