Кредитните рейтинги – фикция или реалност? (Част I)

През последните четири години светът мина през всякакви икономически, политически и социални турбуленции. Определено периодът постави голямо изпитание пред “status quo” и световния ред, но дали всичко беше толкова спонтанно и непредвидено, колкото се твърди?

Ако приемем, че сме в планиран етап от стратегия за централизиране на глобалната власт, си струва да отбележим, че цялата система работи безотказно. Търговските банки, инвестиционните банки, потребителите и… рейтинговите агенции – основно разклащащо звено, което обаче често минава между капките, когато се търсят виновните за световната финансова криза.

По определение агенция за кредитен рейтинг (АКР) е институция, чиято мисия е да оценява финансовата стабилност на компании и правителствени единици, както в местен, така и в международен аспект. По-конкретно се оценява способността им да посрещнат в срок плащанията по лихвата и главницата на облигации и други дългове. От своя страна, рейтинговите агенции следва да изучават внимателно специфичните условия при емитирането на всеки тип дълг. Рейтингът сам по себе е оценка за доверието на агенцията, че ползвателят по дълга ще успее в срок да заплати дължимото по главница и лихва. Рейтингът за един определен дълг може да се различава от общия рейтинг на ползвателя в зависимост от конкретните условия.

Създаването на агенциите е естествен резултат на икономическия процес, наречен секюритизация (заместване на банкови кредити с ценни книжа, като се обособяват инвестиционни портфейли, чиито дялове инвеститорите закупуват). Това е и свързващото звено между работата на търговските и инвестиционните банки. Ипотеките и сделките на търговските банки, обединени в инвестиционни портфейли, се превръщат в чудесен бизнес материал за инвестиционните банки. Реално погледнато търговските банки спират да се интересуват от управлението на риска, защото са подготвени така или иначе да продадат сключената ипотека. Особено важна роля при пласирането на книжата, издадени въз основа на закупените ипотеки, имат оценките на АКР.

По същество те изразяват просто едно мнение за надеждността на кредитоползвателите (рейтинг). Развива се порочна практика, при която инвеститорите не се опитват да правят сами оценка на риска, а се доверяват изцяло на позицията на рейтинговите агенции. Позиция, която сама по себе си подлежи на много вяла регулация и която до такава степен влияе на психологията на пазара, че е в състояние да доведе цялата система до колапс.

Още по-странното е, че именно тези рейтинги определят какъв следва да бъде, например, минималният резерв на американските банки. Самите регулаторни органи използват или допускат използването на оценките на агенциите за кредитен рейтинг като обективна оценка на риска.

Това, което опорочава така измислената система е, че инвестиционните банки и институции са тези, които плащат на рейтинговите агенции за определяне на риска, и доста често се оказва, че те просто си купуват  оценка за стабилна перспектива.

Интересното е, че една от функциите на тези институции от самото им създаване е да се избегне втора Велика депресия, да бъдат лимитирани банките в търговията им със спекулативен капитал, да има изградена стабилна рейтингова система, която да държи пазара стабилен. Това не се случи.

Във втората част на статията, ще разгледаме трите най-големи официални агенции, които до голяма степен диктуват правилата на пазара, и влиянието им върху развитието на кризата в САЩ и ЕС.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!