Начало / Икономика / Кредитните рейтинги – фикция или реалност? (Част I)

Кредитните рейтинги – фикция или реалност? (Част I)

През последните четири години светът мина през всякакви икономически, политически и социални турбуленции. Определено периодът постави голямо изпитание пред “status quo” и световния ред, но дали всичко беше толкова спонтанно и непредвидено, колкото се твърди?

Ако приемем, че сме в планиран етап от стратегия за централизиране на глобалната власт, си струва да отбележим, че цялата система работи безотказно. Търговските банки, инвестиционните банки, потребителите и… рейтинговите агенции – основно разклащащо звено, което обаче често минава между капките, когато се търсят виновните за световната финансова криза.

По определение агенция за кредитен рейтинг (АКР) е институция, чиято мисия е да оценява финансовата стабилност на компании и правителствени единици, както в местен, така и в международен аспект. По-конкретно се оценява способността им да посрещнат в срок плащанията по лихвата и главницата на облигации и други дългове. От своя страна, рейтинговите агенции следва да изучават внимателно специфичните условия при емитирането на всеки тип дълг. Рейтингът сам по себе е оценка за доверието на агенцията, че ползвателят по дълга ще успее в срок да заплати дължимото по главница и лихва. Рейтингът за един определен дълг може да се различава от общия рейтинг на ползвателя в зависимост от конкретните условия.

Създаването на агенциите е естествен резултат на икономическия процес, наречен секюритизация (заместване на банкови кредити с ценни книжа, като се обособяват инвестиционни портфейли, чиито дялове инвеститорите закупуват). Това е и свързващото звено между работата на търговските и инвестиционните банки. Ипотеките и сделките на търговските банки, обединени в инвестиционни портфейли, се превръщат в чудесен бизнес материал за инвестиционните банки. Реално погледнато търговските банки спират да се интересуват от управлението на риска, защото са подготвени така или иначе да продадат сключената ипотека. Особено важна роля при пласирането на книжата, издадени въз основа на закупените ипотеки, имат оценките на АКР.

По същество те изразяват просто едно мнение за надеждността на кредитоползвателите (рейтинг). Развива се порочна практика, при която инвеститорите не се опитват да правят сами оценка на риска, а се доверяват изцяло на позицията на рейтинговите агенции. Позиция, която сама по себе си подлежи на много вяла регулация и която до такава степен влияе на психологията на пазара, че е в състояние да доведе цялата система до колапс.

Още по-странното е, че именно тези рейтинги определят какъв следва да бъде, например, минималният резерв на американските банки. Самите регулаторни органи използват или допускат използването на оценките на агенциите за кредитен рейтинг като обективна оценка на риска.

Финансовият сектор е воден от идеята, че банките и другите финансови институции не следва да поддържат еднакъв минимален резерв за реакция при евентуален фалит (особено когато някоя финансова институция инвестира основно във високо ликидни и/или „сигурни” ценни книжа). Любопитно, но не изненадващо е, че за подобни книжа се смятат американски държавни облигации.
Например според споразумението Базел II на Базелския комитет за банков надзор банковите регулатори могат да позволят на банките да използват кредитните рейтинги, поставени от определени одобрени АКР (т. нар. външни институции за кредитна оценка) при калкулирането на нетните изискуеми капиталови резерви. По подобен модел със същата цел в САЩ инвестиционните банки могат да използват кредитния рейтинг от припознати агенции.

Това, което опорочава така измислената система е, че инвестиционните банки и институции са тези, които плащат на рейтинговите агенции за определяне на риска, и доста често се оказва, че те просто си купуват  оценка за стабилна перспектива.

Интересното е, че една от функциите на тези институции от самото им създаване е да се избегне втора Велика депресия, да бъдат лимитирани банките в търговията им със спекулативен капитал, да има изградена стабилна рейтингова система, която да държи пазара стабилен. Това не се случи.

Във втората част на статията, ще разгледаме трите най-големи официални агенции, които до голяма степен диктуват правилата на пазара, и влиянието им върху развитието на кризата в САЩ и ЕС.


Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!
Become a patron at Patreon!

Относно Стела Златкова

Прочети още

Индекс Богатство 2026 г.

Второто издание на „Индекс Богатство на българите“ беше представено на пресконференция в БТА от Стоян Панчев …

4 коментара

  1. Косьо Арестов

    По принцип смятам, ченай-добрата „рейтингова агенция“ е пазарът. Демек, ако има желаещи да купят на тази цена тези секюритизирани кредите, то значи всичко всичко трябва да е наред и вината при неуспех си е за участниците… В днешно време обаче банките се пазят като писани яйца от правителствата и горе-долу са полунационализирани. Първо има ограничение какво могат да кредитират защото нали същата държава обезщетява депозиторите, а това веднага прави същите индифирентни към дейността на банката. След това, ако фалитът на дадена банка е заплаха за финансовата система(т нар ту биг ту фейл) тя получава или кредит от последна инстанция, или директно се рекапитализира с участието на държавата. В тази система както пише в статията решаваща роля играят кредитните агенции, но според мен те няма как да изгладят всички несъвършенства на отклонението от свободния пазар.
    Сега например лихвата по италианските ДЦК лети нагоре и две кредитни агенции им преразглеждат рейтинга. Ясно е, че ако го свалят могат да предизвикат големи проблеми за държавата с третия по размер държавен дълг, а и ЕС като цяло, но пазарът вече оценява тези книжа като по-рискован актив, защото просто няма доверие в сегашното правителство. Така че, Фич, Мудис и Ес ен Пи не им остава нищо друго освен да им понижават рейтинга (чукам на дърво) като един своеобразен изоставащ индикатор от пазара. Но много по интересно е защо последната агенция понижи рейтингът на САЩ преди няколко месеца при положение, че разликата с френските ДЦК, които са от най-високо оценените, достига в днешно време около сто базисни пункта в полза на трежъритата.

  2. Стоян

    Косьо, ако почна от последния ти въпрос. Там май ставаше дума за политика, или с други думи републиканците имат доста силно лоби в Стандарт-а. Цялото беше (според мен и мисля, че zerohedge) доста хитра атака по Обама.

    За другото, което си казал, съм напълно съгласен. Самата намеса на държавата в банките прави системата доста изкривена.

  3. Bravo Stela,strahoten analiz,udivitelno mislene:-):-):-):-)Stefan