ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
В началото на януари бяха публикувани данни на Евростат, които показват първия годишен дефлационен епизод в Еврозоната от 2009 г. насам – общото ниво на цените между декември 2013-та и същия месец през 2014-та спада с 0,2%. Това вкара Европейската централна банка и голям набор кейнсиански икономисти в паника. От ЕЦБ решиха да отговорят на случващото се с план за изливане от „тежката ситуация“ , който по съществото си представлява вливане повече трилион новонапечатани евро в икономиката на континента, докато Пол Кругман трескаво предвещава апокалипсис от страниците на New York Times.
Какъв е всъщност източникът на големия дефлационен страх. От теоретична гледна точка за някои макроикономисти наличието на спадащи ценови нива създава стимул у консуматорите да отложат потреблението си в очакване на още по-ниски цени. Това се разглежда като особено опасно по време икономически кризи, защото допълнително може да намали съвкупнотото търсене – а както знаем спадащото съвкупно търсене е основен причинител на кризите според кейнсианската теория за цикъла.
Тезата по-горе почива на идеята, че потреблението може да се отлага до безкрайност в очакване на по-ниски цени/ по-голяма покупателна способност, което обаче от опит знаем, че е невъзможно. Макар и да има потребление, което може да се отложи във времето, за да се възползваме от по-ниски ценови равнища, това се случва само за определен малък диапазон от стоки и услуги. Всъщност, ако това кейнсианско разбиране беше правилно, никой никога нямаше да си купува компютърна техника и нови мобилни телефони – там цените непрекъснато спадат, ако следваме логиката консуматорът трябва да седи и просто да чака. Да не отваряме тематаза стоки, чието консумиране по дефиниция не може да се отлага – храна например.
Уплаха у определени икономисти създава и епизодът на Голямата депресия в САЩ, където данните показват рецесия и дефлация в едно. Заради него, и заради определени разработки в сферата, двата феномена се възприемат като свързани – т.е. на дефлацията се гледа като на причинител (или поне като на влошаващ фактор) на рецесиии. Исторически данни обаче сочат по-различни неща, голяма част от икономическия растеж на Щатите през 19 век е съпроводен от дефлация. Като едно изследване на самия Федерален резерв показва, че почти 90% от всички епизоди на дефлация в монетарната история на САЩ не са съпроводени от рецесия.[1] Същото доказва и Джозеф Салерно в един свой монограф от 2003 г. – икономически растеж и отрицателен индекс на потребителските цени (с който се мери инфлация / дефлация) са съществували заедно в много периоди от стопанската история.[2]
В крайна сметка проблемът за дефлацията засяга и по-широкия въпрос за произхода на бизнес цикъла или какво всъщност поражда икономическите кризи и съответно как трябва да се решават те. Докато кейнсианските икономисти виждат проблема в лиспващо съвкупно търсене, което да излекуват с активна монетарна политика и наливане на трилиони в икономиката чрез централните банки, то почитателите на австрийската школа разпонзават точно кредитната експанзия и работата на същите централни банки като източник на балоните и тяхното неминуемо пукане.
Когато заради грешните сигнали дадени на предприемачите от изкуствено занижени (чрез централните банки) лихви, ресурси са вложени в лоши инвестиции (malinvestments) и това доведе до бум, бъст и до осъзнаване, че много проекти не са всъщност рентабилни, дефлацията, която се появява в следствие е лечебна. Тя е част от процеса на пренасочване на ресурс от лоши инвестиции в реално работещи проекти. Нима спадът в цените на имотите след 2008 г. е нещо нелогично и да трябва да бъде спряно? Не, на всички беше ясно, че става дума за огромен секторен балон.
Истината е, че дефлацията, както и инфлацията биха били едни напълно нормални процеси при монетарна система, която не включва централна банка монополист. И всъщност днес дефлацията е опасна най-вече за едни икономики тотално зависими от и потънали в дълг, както и за тези, които движат и поддържат това статукво.
[1] Atkeson, Andrew and Kehoe, Patrick. Federal Reserve Bank of Minneapolis. Deflation and Depression: Is There an Empirical Link?January 2004.
[2] http://mises.org/library/deflation-and-economic-growth
