Кредитните рейтинги – фикция или реалност? (Част II)

Първата част на статията можете да откриете тук.

Голямата тройка

Трите най-големи официални агенции, които диктуват до голяма степен правилата на пазара, са:

• Moody’s , чието седалище се намира в САЩ, а компанията държи 40 % пазарен дял. Най-голям акционер в Moody’s е фирмата на Уорън Бъфет Berkshire Hathaway Inc;
• Standard & Poor’s, със седалище в САЩ дели първото място с Moody’s по пазарен дял. Освен с финансовото оценяване, компанията също така се занимава с медийна и издателска дейност. Всъщност  S&P e първата осмелила се да понижи кредитния рейтинг на САЩ, заради което президентът й, индиецът Девен Шарма, трябваше да се прости с поста си.
• Fitch Ratings е единствената със седалище в САЩ и в Обединеното кралство, но с пазарен дял далеч зад конкурентите си – 15 %.

Голямата тройка и казусите Lehman brothers и AIG

Moody’s, Standard & Poor’s и Fitch Ratings – всички от Голямата тройка поддържаха рейтинг поне А (много нисък риск) за инвестиционната банка Lehman brothers и AIG до средата на септември 2008 година, разчитайки, че другите инвестиционни играчи и американското правителство не биха позволили фалит. До голяма степен убеждението им произтичаше от установения прецедент с поглъщането на Bear Stearns от JP Morgan Chase.Въпреки високия кредитен рейтинг, на 15 септември 2008 година ненадейно Lehman brothers обявиха банкрут, а AIG бе погълната от мултинационалната компания Barclays. Нито един от служителите, работили по рейтинговането на двете финансови институциине понесе санкции.

Американският кредитен рейтинг

През  юни тази година Standard & Poor’s понижи рейтинга на САЩ от ААА на АА+. Поводът за това решение беше театърът, разиграл се сред американските управленски среди за вдигането тавана на американския дълг. Макар че реакцията на пазарите след понижаването на американския рейтинг беше сравнително умерена, АКР на практика застраши възстановяването на най-голямата икономика в световен мащаб. Оценката, обаче, отново дойде пост фактум.

Най-просто казано, по-ниският рейтинг означава, че САЩ, компаниите и потребителите ще плащат по-високи лихви по дълговете си в момент, когато съвсем на могат да си го позволят. Държавата, с помощта на ФЕД, може да осигури ликвидност, американсите компании имат огромни буферни кеш резерви, въпросът е какво ще стане с потребителите?

Предвид огромните резерви в долари, които други големи икономики държат (Китай, Индия, Бразилия), подобна стъпка би могла да доведе до дестабилизация в глобален план. Може би това е и причината напоследък Китай да търси алтернатива за диверсификация на портфейла си и с европейски облигации.

Инвеститорите са наясно със спецификата на американската политика и с това, че фалитът на САЩ на теория би трябвало отдавна да е факт. Докато ФЕД има възможност да печата долари, кризисна ситуация няма да ескалира. Както проблемът, така и решението му са в ръцете на американските управляващи.

Европейският параграф 22

В последната година Европейският съюз (ЕС) се озова в странна ситуация. Ефектите от Европа на различни скорости, но с обща валута, резултираха в  поредния икономически парадокс. Едни държави се виждат принудени да плащат за разточителството и неплатежоспособността на други. Ситуацията е много подобна на проблема между американските кредитоползватели и банките, само че на междудържавно ниво и в значително по-големи размери – в резултат на недооценка на риска и безотговорна финансова политика.

Естествено в един момент агенциите за определяне на кредитен рейтинг трябваше да се намесят – уж в помощ на инвеститорите, но отново с няколкогодишно закъснение. Всъщност още през 2009 агенцията Fitch rating първа понижи кредитния рейтинг на Гърция заради трудната ситуация на публичните финанси и неуспешните опити на гръцките власти да поддържат дефицита в рамките на определеното за страните от еврозоната (3 %). Последва понижение на рейтинга и от Standard & Poor’s.Дойде ред на кредитния рейтинг на Португалия, което разяри ЕС и породи вълна от недоволство спрямо КРА. Те бяха обвинени в спекулативно и компрометирано отношение към европейските облигации. Последва ревизия на рейтингите на Испания, Италия и Словения, а сега и на Кипър. Основни потърпевши от цялата верига на неплатежоспособност биха били Франция и Германия, които имат огромни експозиции към тези държави и чиято банкова система е заплашена да понесе големи загуби.

Не без значение е и фактът, че „оценките-мнения” реално вкарват държавите в порочен кръг, тъй като нарасналите лихви по дълговете заради намаления кредитен рейтинг предполагат допълнително задлъжняване и увеличение на разходите, а оттам – допълнителна неплатежоспособност. А и предвид опита с Lehman brothers и AIG,  разумът не накланя везните в посока на доверие към оценките на КРА.

На фона на всичко това председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу, изрази съмнения относно легитимността на тези агенции и постави под въпрос обективността им. Факт е, че те са ситуирани и действат предимно в САЩ. Създава се и поредният икономически парадокс: бъдещото възстановяване на Европа зависи от американски агенции за оценка на кредитния риск, чиито „мнения” се градят в голяма си част на предположения и прецеденти, а реалният анализ и оценка на риска идват, когато вече няма друга опция.

Изводът е, че обективна оценка е нужна на международния пазар на дълговите книжа. Факт е, обаче, че доверието на инвеститорите към рейтингите пада. Вариантите са два:

• Инвеститорите да започнат сами да следят и управляват риска, който поемат, или
• АКР да започнат реално да анализират случващото се в рейтингованите обекти и да следят за постоянна актуализация на данните, а оттам и на рейтингите.

Понастоящем самата природа на АКР предполага те да бъдат икономически зависими институции. Въпросът е дали една европейска агенция би могла да предостави трескаво търсената алтернатива и най-важното – какво би подсигурило нейната независимост от останалите играчи в икономическата среда?

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!