ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Сред огромния обем новини около преговорите между Гърция и кредиторите ѝ от ЕС и МВФ тази седмица се прокрадна една по-любопитна – централната банка констатира в доклада си за монетарната политика на страната, че ако споразумение не бъде постигнато, Атина ще поеме по курс към фалит и напускане на еврозоната.
Струва си да се отбележи, тъй като това е рядко признание, въпреки че външните анализатори от доста време предупреждават за тези рискове, които носи опасната игра на премиера Алексис Ципрас и колегите му от СИРИЗА, доскоро гръцката държава единодушно твърдеше, че на всяка цена фалит и Grexit ще бъдат избегнати.
Тъй като вече вероятността това да се случи изглежда все по-голяма, а някои букмейкърски къщи започнаха да приемат залози (при различни коефициенти, между 2 и 5 обикновено) дали страната ще напусне еврозоната, от полза ще е да разгледаме какви ще са следствията от това.
Какво вече се случи
Непосредственият риск, който може да доведе до тежки последствия в следващите няколко дни, е за банковата система. Следвайки принципа, че най-лесният начин да бъде убита банка е с вестник, през изминалата седмица гърците масово започнаха да теглят депозитите си от банките – тегленето на депозитите нарасна от 0,4 милиарда евро в понеделник до почти 1 милиард в четвъртък. Появиха се и съмнения, че банките въобще ще отворят в понеделник.
Инструментът, който засега държи гръцките банки над водата, е спешната ликвидна помощ (ELA) на ЕЦБ, която в петък повиши тавана на ELA с 1,8 милиарда евро, а в сряда – с 1,1 милиарда. За получаването на помощ обаче е необходимо банките да предоставят гаранции, с каквито те вече все по-рядко разполагат. Не е известно в кой момент ЕЦБ ще престане да предоставя ELA, което, ако тенденцията за отлив на депозитите продължи, ще доведе до парализиране на банковата система. Управляващите се опитаха да запушат този теч като предложат амнистия за средства, държани в чужди банки, на които да бъде наложен данък. Няма изгледи обаче много парични потоци да се върнат в Гърция.
В края на миналата година изглеждаше, че икономиката на страната поне отчасти е започнала да се възстановява. Тогава първи път от пет години насам БВП се върна към положителен ръст, който достигна до 0,7% през последното тримесечие на 2014 г. От началото на годината обаче БВП започна да се свива отново, с -0,2% през второто тримесечие.
Нито един от останалите показатели не би бил повод за позицията на сила, от която наглед преговаря правителството на Гърция. Безработицата се е „закрепила“ на малко над ¼ от активното население, но с някои изключения през 2014 г. общият брой на заетите намалява от началото на кризата насам. Огромният дълг на страната, който достига 177% от БВП[1] – и е сред основните теми на преговорите – е само поредният белег на една икономика, която няма в близко бъдеще да функционира нормално. Показателни за отношенията на пазарите към страната пък са лихвите по държавните облигации, които растат откакто Ципрас пое властта, а днес са достигнали 12,5%.
Какво следва
Двата генерални сценария, които може да се разгърнат в рамките на следващите 10 дни, зависят от успеха или провала на преговорите. В случай, че споразумение за финансова помощ в крайна сметка бъде сключено, а правителството се предаде пред исканията на кредиторите за завишаване на данъци и орязване на пенсии, двете страни се връщат към досегашните си отношения – отпускане на средства срещу реформи, които се изпълняват в една или друга степен.
Гърците нееднократно посочиха, че другият сценарий може да бъде много по-катастрофален. Ако до 30 юни не бъде осигурено финансиране, с което Атина да плати дължимата към МВФ вноска, очакваното следствие е обявяване на фалит и евентуално напускане на еврозоната. Заплахата е, че излизането на Гърция ще доведе до още нестабилност и в крайна сметка разпад на общата валута.
И наистина – ако годината беше 2012, тази заплаха би звучала сериозно. Три години по-късно обаче, когато Grexit отново се смята за реалистична заплаха, всички играчи са много по-добре подготвени. През този период банките и фирмите, които имат отношения с Гърция проведоха редица стрес-тестове, които да ги подготвят и да проверят готовността за откъсването на страната и въвеждането на нова валута, което ще е последвано от значителната й девалвация.
Най-значителната загуба при такъв сценарий ще бъде поета от кредиторите, които отпуснаха общо 240 милиарда евро в името на запазването на еврозоната цяла и спасяването на Гърция. ЕЦБ оценява, че при обявяване на фалит ще загуби 95% от дължаните й средства.
Политическите и икономически последствия за ЕС и еврозоната са практически непредвидими – от една страна понеже случаят е исторически уникален и няма паралел в миналото на монетарния съюз, от друга – защото начинът на изпълнението на Grexit не е известен с точност, тъй като не съществува процедура.
Много анализатори с право отбелязват, че икономическите последствия за останалите европейски държави най-вероятно са силно надценени, най-вече заради относително малкия размер на гръцката икономика в сравнение с повечето останали и с цялата икономика на ЕС (Гърция формира около 2% от БВП на ЕС), а и по-малкото изложение на много фирми и банки в сравнение с годините в разгара на кризата. От значение е и фактът, че икономиките на повечето държави вече се възстановиха от последствията на икономическата криза и са много по-малко уязвими за нови шокове, отколкото бяха през 2012 г.
Политическите последствия са многопластови – на първо време този сценарий би довел до възход на радикалните леви и националистически партии, които призовават страните си да си възстановяват суверенитета и да се откажат от ЕС. На Брюксел пък ще се наложи да положи значителни усилия, за да убеди страните членки, че поведение, подобно на това на Гърция, застрашава съюза и съответно трябва да се въздържат от него.
„Ефектът на доминото“ за останалите страни от еврозоната изглежда малко вероятно следствие – нито една от тях не преживя икономически шок, сравним с този на Гърция, а повечето от тях не разполагат с критичната маса избиратели, която може да постави начело партия с цели и обещания, сходни с тези на крайнолявата СИРИЗА. Единственият видим „кандидат“, който би могъл да напусне ЕС, е Великобритания, а нейните проблеми с политическия блок са коренно различни от тези на Атина.
Що се отнася до самата Гърция, връщането на драхмата изглежда тежко начинание. За да се предотврати отлив на депозитите правителството ще се принуди да въведе капиталов контрол, а самата нова валута ще се обезцени рязко, което ще доведе до спад на стойността на всички гръцки активи. Банките ще загубят и помощта от ЕЦБ, което ще им създаде допълнителни проблеми. Връщането на драхмата означава също, че централната банка ще възстанови възможността си да печата собствена валута, и много вероятно това ще доведе до скок на инфлацията.
Опитът на държави, преживели фалит в близкото минало (Аржентина, например) сочи, че икономиките им се свиват рязко след това – несъмнено тежък удар за Гърция, която все още не се е справила с последствията от кризата. Точните пропорции в конкретния случай са трудни за изчисление, но със сигурност на първо време социалното напрежение ще се засили и много вероятно политиката и ръководството на страната ще е в хаос още дълго време.
[1] Без тук да включваме т.нар. „unfunded liabilities” – социалните плащания (пенсиите, например), които държавата е обещала да извърши, но за които няма пари в момента.
