ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
През последните месеци състоянието на китайската икономика е една от най-обсъжданите теми в икономическите медии. Спукването на балона на китайската фондова борса беше една от най-обсъжданите новини тази година, заедно с решението на Китайската централна банка да свали лихвените проценти до рекордно ниски нива. По всичко личи, че китайската икономика се намира в кризисен период и нейната слабост оказва влияние както на финансовите пазари в останалата част от света, така и върху пазарите на природни ресурси. И разбира се въпросът, който всички си задават, е на какво се дължи тази слабост? Китайската икономика се движи предимно от производството на страната и това я различава от икономиката на САЩ например, която има по-потребителски фокус.
Секторът с най-голяма важност и най-голямо влияние върху цялата икономика на Китай е строителството. От дълго време състоянието на пазара за недвижими имоти е един от най-сигурните индикатори за положението на китайската икономика (другият индикатор е износът). В тази статия ще анализираме какво влияние оказват фискалната и монетарната политики на китайското правителство върху пазара за недвижими имоти през последните седем години (от кризата през 2008 г. насам) и как в последствие това повлиява и на китайската икономика като цяло.
Началото на бизнес цикъла на Китай
Настоящите проблеми на Китайската икономика се коренят в политики, предприети по времето на кризата през 2008/2009 година. През периода на икономически бум, непосредствено преди кризата през 2008 г., в Китай, подобно на САЩ, се формира много голям балон в строителната индустрия и на пазара за недвижими имоти. Когато кризата започна обаче, китайското правителство реши да направи всичко възможно да не позволи балонът да се спука. За да поддържа поне привидно високи нива на икономически растеж, китайската Централна банка рязко увеличи паричното предлагане и орязва лихвените проценти по заемите с около 2% в края на 2008-ма и началото на 2009-та година, което доведе до масовото поевтиняване на кредитите. Освен чрез монетарни стимули правителството се опита да „стимулира“ икономиката и чрез фискални методи. През Ноември 2008 г., паралелно със свалянето на лихвените проценти, беше стартирана огромната програма за държавна инвестиция в сферата на инфраструктурата и жилищното имущество на стойност 586 милиарда щатски долара, което е равно на 17% от БВП на Китай по това време.
В един определен смисъл тези мерки постигат целта си. През втората половина на 2009 г. ситуацията на пазара за недвижими имоти започна да се подобрява. Същото се случи и с търсенето на пазара за капиталови стоки. Изглеждаше, че китайската икономика отново е в подем и през 2010 г. дори отбеляза двуцифрен растеж на БВП на годишна база – 10,6%.
В таблицата долу може да видите как са се движили т.нар. „Индекс на (бизнес) климата на пазара за недвижими имоти“ (Real Estate Climate Index), който измерва цялостната бизнес активност на този пазар в Китай (стойности над 100 на индекса означават позитивен растеж, стойности под 100 означават обратното), и нивото на растеж на паричния агрегат М2, който измерва предлагането както т. нар. „тесни пари“ (валута, разплащателни сметки) и т.нар. „широки пари“ (срочни депозити, спестовни депозити и т.н.).
Графика 1: Индекс на бизнес климата на пазара на недвижими имоти и паричен агрегат М2 в Китай.
Източник: National Bureau of Statistics of China
Нещо, което много ясно може да се забележи на графиката, е, че с кратко закъснение от обикновено 3 до 6 месеца, индексът на пазара за недвижими имоти се движи в посоката, в която се движи и нивото на растеж на паричния агрегат М2. Тоест когато паричното предлагане расте бързо, много скоро след това бизнесът е в подем. Когато обаче растежът на М2 започне да се забавя и спада, същото се случва и на имотния пазар. От тази графика става пределно ясно, че състоянието на пазара за недвижими имоти в Китай е до много сериозна степен зависимо от вариациите в ръста на паричното предлагане през годините.
Връзката между пазара на недвижими имоти и монетарната политика
През последните седем години пазарът на капиталови стоки и природни ресурси в Китай преминава през цикъл, много подобен на този на пазара за недвижими имоти. Това е напълно естествено като се има предвид размера на строителната индустрия (през 2011 г. строителните проекти в Китай са 1/3-та от всички строежи в света!). Следователно тя поглъща огромни количества от гореспоменатите стоки и ресурси. Следващата графика съдържа същите данни като първата, но този път към вариациите в нивото на растеж на паричното предлагане и движенията в индекса на бизнес климата на пазара за недвижими имоти са добавени и данните за ценовия индекс на средствата за производство в Китай през последните седем години. В категорията „средства за производство“ са включени всички типове производствени стоки (т.е. стоки и ресурси, които се използват за производството на други стоки) с изключение на работна ръка.
Графика 2: Индекс на бизнес климата на пазара на недвижими имоти, паричен агрегат М2 и индекс на цените на производствените стоки в Китай.
Източник: National Bureau of Statistics of China
Когато съпоставим движенията на трите променливи, ясно се забелязва една определена тенденция. Вариациите на ценовия индекс на средствата за производство следват тези на индекса на бизнес климата на пазара за недвижими имоти, а неговите от своя страна следват тези на нивото на растеж на паричното предлагане (паричния агрегат М2). Така е видно, че през пазара за недвижими имоти монетарната политика на китайската Централна банка оказва влияние и върху останалата част на китайската икономика. На какво се дължи тази закономерност?
Когато китайската Централна банка заедно с търговските банки занижат лихвените проценти чрез увеличение на паричното предлагане, това води до повече инвестиции в по-дългосрочни проекти като строителство на нови жилищни сгради. Поради значението, което китайското правителство придава на строителната индустрия чрез подпомагането на държавни и полу-държавни строителни предприятия, е напълно естествено именно пазарът на недвижими имоти да е най- зависим от вариациите на паричното предлагане. Изкуствено занижените лихвени проценти стимулират допълнителни инвестиции в строителния сектор. Това означава, че търсенето на строителна площ нараства, увеличавайки нейните цени и така строителният пазар влиза в период на бум. И понеже това е един от най-големите и най-капитало-интензивни сектори на китайската икономика, растежът на инвестициите в строителната индустрия сериозно афектира и търсенето на капиталови стоки и ресурси. Тоест, напълно е естествено да се очаква осезаема закономерност между състоянието на пазара за недвижими имоти и това на пазара за средства за производство. И разбира се, ако доброто състояние на пазара за недвижими имоти и това на пазара за средства за производство се дължи предимно на евтиния кредит, налят в икономиката от Централната банка, това означава, че стойностите на тези пазари са надценени, т.е., те са балони.
Бизнес цикълът на Китайската икономика от кризата през 2008 г. до днес
След кризата през 2008 г., благодарение на „стимулирането“ по фискален и монетарен път, двата гореспоменати пазара влязоха в бумов период – това ясно се вижда на графиката. През 2010 г. обаче, ценовата инфлация започва да расте с много бързи темпове и достига 5,1% през ноември 2010 г. – най-високото ниво от средата на 2008 г. За да се справи с този проблем, правителството затяга паричната си политика и между декември 2010-та и юли 2011-та увеличиха лихвените проценти с около 1% до 6,56%. На графиката горе може да се види как нивото на растеж на паричното предлагане стремглаво спадна през същия период от 19,7% през декември 2010 г. до 12,7% през декември 2011-та. Много скоро това започна да се отразява и на индекса на бизнес климата на пазара на недвижими имоти. Той спадна от 103,2 на около 94,9 през май 2012 г. Малко по-късно същото се случи и с ценовия индекс на средствата за производство, от 108 през юли 2011 до 95,4 през 2012 г.
Обърнете внимание на периода през 2012 г., през който и двата индекса достигат най-ниските си стойности от времето на рецесията през 2008/2009. Това е познато като „рецесия на растежа“ . Тогава китайската икономика е растяла с темпове по-ниски от първоначално очакваните. На графиката ясно се вижда, че всеки път, когато нивото на растеж на паричния агрегат М2 стигне някакво дъно, като в края на 2008 г, края на 2011/началото на 2012-та, и края на 2014/началото на 2015-та, много скоро след това (6 до 9 месеца) и двата индекса също стигат такова дъно. Всяко едно дъно в стойностите на двата индекса отбелязва и период на рецесия в икономиката – първо в края на 2008/началото на 2009 г., а след това и в средата на 2012 г. След като растежа на паричния агрегат се стабилизира и отново тръгне нагоре, същото се случва и с другите два индекса. От края на 2008-ма насам, този цикъл се повтори два пъти, като средната му продължителност от около три години и включва: период на растеж, връх на растежа, период на спад (по-продължителен от периода на растеж), дъно, нов растеж.
В момента страната се намира в периода точно след края на един такъв тригодишен цикъл, започнал в средата и втората половина на 2012 г. По всичко личи, че китайската икономика към момента е в период на рецесия. Тази година стойностите на индекса на бизнес климата на пазара за недвижими имоти и ценовия индекс на средствата за производство достигнаха най-ниските си стойности от 2008/2009 насам. Същевременно нивото на растеж на БВП на тримесечна база също е най-ниското за последните шест години. През второто тримесечие на 2015 г. то беше 7%.
И в двата случая периодът на подем в растежа на паричния агрегат М2 следва сваляне на лихвените проценти от китайската Централна банка. В случая на първия цикъл – от края на 2008 г., а в случая на втория – в средата на 2012 г. На графиката ясно се вижда, че от април тази година нивото на растеж на М2 отново започна да расте. Това се случи след поредица орязвания на лихвените проценти от страна на Централната банка, които започнаха в края на 2014 г. От ноември 2014-та до август 2015-та лихвеният процент по заемите бе свален от 6% на 4,6%, което е най-голямото съкращение от 2008 г. насам. Именно по този начин Китайското правителство се надяваше да се справи с настоящата рецесия.
Това обаче не решава фундаменталния проблем. Пазарът за недвижими имоти, строителната индустрия и пазарът на средствата за производство са твърде зависими от монетарната политика на китайската Централна банка. Ако правителството иска да се справи с икономическите проблеми на страната в дългосрочен план и да се отърве от порочния икономически цикъл, в който се намира, тя трябва да спре да налива евтин кредит в строителната индустрия и така да създава финансови балони в пазара за недвижими имоти и пазара за капиталови стоки и природни ресурси.
