ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Състоянието, в което здравната система бе оставена от д-р Петър Москов, е на границата на плачевното. Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) отново излезе на дефицит от 50 млн. лв. в края на 2016 г, a към момента той е нараснал до 72 млн. лв. Системата с пръстовия отпечатък се оказа, че води до повече загуби отколкото ползи – 112 927 лв. увеличение на разходите от ноември насам по данни на НЗОК. Москов отказа да проведе наложителната реформа и преминаване от централизирано-държавен към конкурентно-частен (смесен) модел в системата на здравеопазването с аргумента, че „демонополизацията ще счупи солидарния модел“.
Напомняме, че неколкократно опитите за реформа в сектора бяха спирани от различни на власт правителства, като едно от тях даже си позволи да пренасочи 2% резерва на НЗОК, за да запълни дупки в бюджета на НОИ. Целта на този резерв бе да захрани частните здравноосигурителни фондове, за да се осъществи плавно преминаване от монопол към конкуренция в системата на здравно осигуряване. Москов можеше да даде начало на тази реформа, но не го стори и всяка една от изразените от него тези се оказа в сблъсък с реалността, която бе оставена като наследство. Бюджетът на НЗОК продължи да набъбва ежегодно, а status quo–то в здравеопазването си остана същото.
Както се вижда от графиката, бюджетът на НЗОК от 2001 до 2017 г. се е повишил почти 5,5 пъти, като всяка година в последното тримесечие той бива актуализиран поради лошото изпълнение и големите разходи, които Касата има към болниците. Смъртността също расте паралелно с увеличаването на бюджета на касата, като през 2013 покойниците са приблизително 104 хил., а през 2015 се покачват до 110 хил. души.
Времената се менят и на власт дойде служебното правителство. Д-р Москов бе заменен от д-р Семерджиев, който се спряга за бащата на здравната реформа. Кои са възможните полезни ходове пред него:
- Демонополизация на здравното осигуряване и плавно преминаване от публичен към частно-осигурителен модел.
- Прекратяване на порочните практики и издаването на фалшиви направления и по-строг контрол върху болничните заведения.
- Затваряне на държавните болнични заведения, изпаднали в несъстоятелност.
- Въвеждане на електронна здравна карта, за по-ясно отчитане на извършените медицински дейности към пациента.
- Прекратяване на лобистките практики на пациентските организации (спонсорирани от големите фармацевтични компании) спрямо НЗОК.
Това са част от полезните ходове, на които той може да даде тласък в тези два или повече месеца, в които е служебен министър, за да бъде разбит монополно-корупционният модел в здравната система на България.
