Начало / Икономика / Здравеопазване / (Не)Възможните реформи в НЗОК

(Не)Възможните реформи в НЗОК

Състоянието, в което здравната система бе оставена от д-р Петър Москов, е на границата на плачевното. Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) отново излезе на дефицит от 50 млн. лв. в края на 2016 г, a към момента той е нараснал до 72 млн. лв. Системата с пръстовия отпечатък се оказа, че води до повече загуби отколкото ползи – 112 927 лв. увеличение на разходите от ноември насам по данни на НЗОК. Москов отказа да проведе наложителната реформа и преминаване от централизирано-държавен към конкурентно-частен (смесен) модел в системата на здравеопазването с аргумента, че „демонополизацията ще счупи солидарния модел“.

Напомняме, че неколкократно опитите за реформа в сектора бяха спирани от различни на власт правителства, като едно от тях даже си позволи да пренасочи 2% резерва на НЗОК, за да запълни дупки в бюджета на НОИ. Целта на този резерв бе да захрани частните здравноосигурителни фондове, за да се осъществи плавно преминаване от монопол към конкуренция в системата на здравно осигуряване. Москов можеше да даде начало на тази реформа, но не го стори и всяка една от изразените от него тези се оказа в сблъсък с реалността, която бе оставена като наследство. Бюджетът на НЗОК продължи да набъбва ежегодно, а status quo–то в здравеопазването си остана същото.

nzok

Както се вижда от графиката, бюджетът на НЗОК от 2001 до 2017 г. се е повишил почти 5,5 пъти, като всяка година в последното тримесечие той бива актуализиран поради лошото изпълнение и големите разходи, които Касата има към болниците. Смъртността също расте паралелно с увеличаването на бюджета на касата, като през 2013 покойниците са приблизително 104 хил., а през 2015 се покачват до 110 хил. души.

Времената се менят и на власт дойде служебното правителство. Д-р Москов бе заменен от д-р Семерджиев, който се спряга за бащата на здравната реформа. Кои са възможните полезни ходове пред него:

  1. Демонополизация на здравното осигуряване и плавно преминаване от публичен към частно-осигурителен модел.
  2. Прекратяване на порочните практики и издаването на фалшиви направления и по-строг контрол върху болничните заведения.
  3. Затваряне на държавните болнични заведения, изпаднали в несъстоятелност.
  4. Въвеждане на електронна здравна карта, за по-ясно отчитане на извършените медицински дейности към пациента.
  5. Прекратяване на лобистките практики на пациентските организации (спонсорирани от големите фармацевтични компании) спрямо НЗОК.

Това са част от полезните ходове, на които той може да даде тласък в тези два или повече месеца, в които е служебен министър, за да бъде разбит монополно-корупционният модел в здравната система на България.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!
Become a patron at Patreon!

Относно Аркади Шарков

Аркади Шарков е макроикономист с опит в публичния и частния сектор. Неговата експертизата е в сферите на икономика на здравеопазването, данъчна политика, европейски проекти и управление на инвестиционни проекти. Завършил е магистратура по Публични политики в Маастрихтския университет и Университета на ООН. Към момента е докторант в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е по проекти, свързани с лекарствената политика и оптимизация на публичните разходи в сферата на здравеопазването, а също и по такива, свързани с устойчивото развитие на индустрията в България. Член е от обществения съвет към "Индекс на болниците", а също е член и съосновател на обществения консултативен съвет към БЛС.

Прочети още

Оръжия срещу масло: Балансиране на разходите за отбрана и здравеопазване от 1945 г. насам

В областта на публичните финанси класическата дилема „оръжие срещу масло“ – избор между военна мощ …