Борба с дълга – примери от САЩ, Великобритания и Испания

В доклад публикуван през януари и озаглавен „Debt and deleveraging: Uneven progress on the path of growth”, McKinsey Global Institute изследва нивата на дълг на няколко големи развити икономики и пътя, който тези икономики са извървели от началото на кризата до намаляването на дългa. Докладът обръща по-голямо внимание на САЩ, Великобритания и Испания и ги сравнява с Швеция и Финландия, които са имали сериозни проблеми с нивата на дълг и икономическия растеж в началото на 90-те години на миналия век. В тази статия искам накратко да разгледам това изследване, което чрез примери от двете скандинавски страни се стреми да покаже какво трябва да предприемат развитите западни икономики в сегашната ситуация на висока задлъжнялост.

Опитът на Швеция и Финландия

Кредитният бум през 80-те години на XX век в Швеция и Финландия води до балон на пазара на недвижими имоти, който бързо прераства във финансова криза. Двете държави навлизат в последното десетилетие на XX век с рецесия и с големи нива на дълг, в преобладаващата си част държавен.  Благодарение на решителността за справяне с проблема се прокарват необходимите реформи и още през 1994 г. икономическият растеж е възстановен. Опитът на шведите и финландците показва, че процесът на намаляване на дълговите нива се състои от два основни етапа. Първият се характеризира със съкращаване на неправителствения дълг, увеличаване на правителствения и слаб или дори отрицателен икономически растеж. Вторият етап се състои от спад в правителствения дълг и възстановяване на икономическия растеж. Според този критерии, къде са САЩ, Великобритания и Испания?

Нива на дълг в развитите икономики

В графиката по-долу съм представил общите нива на дълг към БВП (частен и държавен) на 10 развити икономики за периода от първото тримесечие на 1990 г. до второто тримесечие на 2011 г. Ако приемем, че краят на 2008 г. е пикът на кризата и съответно периодът, когато икономиките трябва да започнат да намаляват своите нива на дълг, картинката не е никак розова, особено за Япония и Великобритания. Тези държави са с най-високи относителни нива на дълг, които продължават да растат и след края на 2008 г.

САЩ

От края на 2008 г. неправителственият дълг в САЩ е намалял във всички категории. Дълговете на финансовия сектор са се стопили до 40% от БВП, а домакинският дълг към разполагаемият доход е намалял с 15%. Този спад не изглежда толкова голям като се вземе предвид, че две трети от него е резултат от неизпълнение по ипотечни и потребителски кредити.

Великобритания

За разлика от САЩ, Великобритания не може да се похвали със спад в нивата на задълженията. Напротив, същите са се увеличили от края на 2008, като по изчисления на McKinsey към второто тримесечие на 2011 г. те са в размер на 507% от БВП. Съставът на тези задължения също е уникален (виж графиката по-долу). Докато най-големият компонент на японския дълг е държавният, а на САЩ домакинският, то при Великобритания първенци са финансовите институции. За изследвания период нивата на домакински дълг в Обединеното кралство са нараснали в абсолютно изражение. Основна причина за това, е че във Великобритания банките не обявяват лошите кредити за просрочени и следователно те не биват осчетоводени като загуби. Ако задължения бъдат отчетени като несъбираеми, то домакинските дългове във Великобритания ще намалеят с процент близък до този в САЩ. Освен това, към две трети от ипотечните заеми на Острова са с плаващ лихвен процент, което ще създаде големи затруднения за домакинствата, ако последния  се повиши.

Испания

След приемането на еврото през 1999 година, лихвените проценти в Испания спадат с 40%. Това води до бум в строителството и кредитирането като цяло. Не случайно към второто тримесечие на 2011 година корпоративните дългове в странатаса едни от най-високите в Европа. Въпреки че домакинският дълг в Испания от края на 2008 г. е спаднал с 6%, общият дълг към БВП се е увеличил от 337% до 363%. По изчисления на испанската централната банка, около 50% от дълговете на фирми в строителния сектор могат да се окажат проблемни. Като част от Еврозоната, което означава невъзможност за водене на самостоятелна парична политика, Испания е изправена пред по-малко възможности за справяне с дълговия проблем. Страната може да разчита единствено на структурни реформи и подобряване на конкурентоспособността.

А сега накъде?

Според изследването на McKinsey има шест критични фактора, които трябва да са налице, за да започне една икономика да расте след процеса по намаляване на нивата на дълг. Това са:

• стабилна банкова система;
• план за дългосрочна фискална стабилност;
• наличието на структурни реформи;
• растеж на износа;
• растеж на частните инвестиции;
• стабилен пазар на недвижими имоти.

Въпреки че при трите анализирани държави има движение в положителна посока, предстои дълъг път, преди да може да се говори за истинско възстановяване. Освен това, и трите страни се намират още в първия етап от намаляване на дълговите нива. Най-добре засега се представя САЩ, но като цяло навлизането във втория етап е далеч и за трите. Важното е, с намаляването на нивата на неправителствен дълг и приближаване към следващата фаза, да се адресират и шестте фактора описани по-горе. Само така Испания, САЩ и Великобритания ще могат да гарантират възстановяването на икономическия си растеж и от там позициите си като едни от най-развитите световни икономики.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!