Трезво за пазара на горива в България – цени, акцизи и „Лукойл“

През последните седмици обществената обстановка в България бе особено нажежена от редица протести. Най-голямото  изостряне на публичното напрежение през последните дни обаче се корени не в протести на пенсионери, майки на деца с увреждания, или религиозни деноминации, а в протестите срещу покачването в цените на горивата, което бе усетено особено остро през месец октомври. И въпреки, че самите цени вече започнаха да падат, протестите продължават и до днес.

Темата за горивата, тяхната ценова динамика и проблемите на пазара на дребно у нас стана любима на медиите през последните дни, а в паметта на управляващите от ГЕРБ споменът за протестите от 2013-та, които свалиха първия им кабинет, със сигурност придобива все по-плътна форма. И понеже много небивалици се изписаха напоследък, днес ще си говорим задълбочено за горивата в България – как се движат цените през последната година, защо се движат така, какво се случва на глобалния пазар и какво може да направи държавата, за да подобри ситуацията на пазара на дребно?

Какво се случва с цените на петрола на международния пазар?

В самата динамика на цените на горивата на дребно в България не се забелязва някаква обезпокоителна или странна тенденция. Тя всъщност следва сравнително плътно динамиката в цените на петрола на международния пазар. За територията на Европа релевантното сравнение е с цената на „Брент“ петрола – една от основните марки суров петрол, която се търгува в сфера, която на практика представлява европейския еквивалент на американския West Texas Intermediate. Ето как изглежда ценовата динамика на Брент петрола на глобалния спот пазар от началото на годината до днес:

Източник: Macrotrends

На графиката ясно се отличава два периода на значително увеличение в цената през тази година. Първото покачване започва в началото на април и достига своя пик в средата на май, след което в продължение на около месец и половина (от началото на юни до средата на юли) се стабилизира на ниво от около 74$-76$ (американски долара) за барел. След това се наблюдава спад до около 70$ в средата на август, който веднага се обръща в рязък скок до 86$ към началото на октомври. След достигането на този пик цената започва да пада. Спадът започва на 10.10 и продължава до 02.11, след като достига (временно?) дъно от приблизително 71$. Сега, нека погледнем как се движат цените на горивата на дребно в България през същия период.

Какво се случва с цените на дребно у нас?

Източник: Fuelo

На втората графика е изобразена ценовата динамика на бензин клас А95 през последната една година (13.11.2017 – 13.11.2018). Изобразена е осреднена стойност на цените предлагани от различните фирми на пазара на дребно в България през съответния период. Какво се набива на очи? Двата периода на значително покачване в цената. Първо от края на април (26.04) до началото на юни (11.06) цената на дребно се покачва от 2.09 лв. за литър до 2.26 лв. за литър. След това има продължителен период от около 3 месеца до средата на септември, през който цената остава почти непроменена (с изключение на леко покачване през средата на август). От 18.09 обаче, до 22.10 цената върви стремглаво нагоре, покачвайки се с над 10 ст. от 2.27 лв. за литър до 2.38. След като достига този пик от началото на октомври започва да пада и сега е 2.23 лв. за литър.

Източник: Fuelo

Подобна е и ценовата тенденция при дизела за същия период. Тук няма нещо различно за коментиране – отчита се покачване в цената от 2.10 до 2.28 лв. за литър от края на април до началото на юни, точно както се случва при бензина. След това има около 3 месеца почти без промяна в цената, последвани от сериозно покачване от 2.30 лв. за литър до 2.42 лв., което започва на 26.09 и свършва на 24.10.

Сравнявайки графиките за средните цени на бензина и дизела на дребно в България, с цената на петрол категория „Брент“ на глобалния спот пазар ни става пределно ясно, че се движат в сравнителен синхрон. С леко закъснение от около 2-3 седмици, когато цената на Брент петрола тръгне нагоре, цените на бензина и дизела на пазара на дребно следват тази тенденция. От 06.04 до 22.05 цената на Брент петрола се покачва от 66.5$ до 80.4$ за барел. Първото значително покачване в цената на бензина е от 26.04 до 11.06 – точно с две-три седмици по-късно. Същото е и през есента, въпреки че тогава закъснението е по-скоро с около 3-4 седмици.

И все пак – има ли проблем с цените на горивата?

При всички положения тенденцията е ясна – цените на дребно у нас се покачват след съответно покачване в цените на Брент петрола на глобалния пазар, и обратното. С оглед на гореизложените данни, обвиненията, че цените на горивата у нас нарастват по някакъв начин „неправомерно“ или „непазарно“ изглеждат като цяло безпочвени. И съответно протестите против скорошната ценова динамика по-скоро неоправдани. Но тук някой може да възрази, че абстрахирайки се от самото движение на цените, тяхното ниво в България по принцип е прекомерно и изкуствено завишено. Това е различен аргумент, който не може да касае най-скорошните ценови тенденции. Но това наистина Е важен въпрос, на който също трябва да се обърне внимание.

Като цяло данните показват, че цените на горивата у нас са ниски. Проверка на bTV ясно показа това – единствено в Румъния и Унгария имат по-ниски цени на бензина А95. Но, важна бележка тук е, че това се дължи на сравнително ниските нива на акциз у нас. Чистата цена на А95 е 63 евроцента за литър у нас, което е по-скъпо отколкото в 24 от страните членки на ЕС. При дизела ситуацията е по-добре – у нас той е по-евтин от 11 страни членки на съюза.

В отговор на тези данни се появиха коментари из някои медии, че това е доказателство, че има проблем на пазара за горива в страната. По-конкретно, има проблем с почти монополната позиция на „Лукойл“ – липсата на конкуренция на пазара води до по-високи цени. Това безспорно е така. За съжаление методите за справяне с този проблем, които се предлагат са обикновено напълно неадекватни и контрапродуктивни. В Клуб Z се появи статия, която обвини държавата, че подпомага печалбите на „Лукойл“ като държи акциза на най-ниското възможно ниво. И съответно в статията се предлага акциза да бъде вдигнат.

Как да се борим с почти монополната позиция на „Лукойл“?

Това е изключително странна идея предвид това, че подобно вдигане на акциза със сигурност би довело до покачване в цените на горивата и само би изострило общественото недоволство свързано с темата. И само по себе си това ще навреди много повече на конкурентите на „Лукойл“, отколкото на самия руски петролен гигант. Поради доминантната позиция, която има на пазара, финансовото състояние на „Лукойл“ най-вероятно е доста по-стабилно от това на болшинството конкуренти. Съответно, руският гигант е в по-добра позиция да понесе допълнителна данъчна тежест. Вдигането на акциза по-скоро би изострило предимството, което „Лукойл“ има пред конкуренцията още повече и допълнително би бетонирало тяхната почти монополна позиция над пазара. Затова вдигането на акциза не е никакво решение.

Всъщност, по принцип най-лесният начин да се свалят цените на горивата е да се махне акцизът. Това би решило абсолютно всичко проблеми с пазара на горивата в България. На първо място, очевидно, би довело до спад в цената, с оглед на факта, че акцизите, които фирмите в сектора плащат представляват огромна част от всичките им разходи и съответно водят до по-ограничено предлагане на горива и по-висока цена. На второ място, премахването на акциза би ударило почти монополната пазарна позиция, която „Лукойл“ са успели да установят посредством техния контрол на над 80% от акцизните складове в сектора. Очевидно е, че ако няма акциз – няма и акцизни складове – няма монопол на „Лукойл“.

Проблемът е, че наличието на такъв акциз не е само национален, но и Европейски въпрос. Минималните нива на допустимия акциз върху горивата се определят на ниво ЕС, съответно ние не можем да решим просто да ги махнем едностранно. Това че държавата ни държи акцизите на минималните им нива допустими в рамките на ЕС всъщност не е нещо лошо, дори напротив. Точно това трябва да прави.

Акцизните складове – кому са нужни освен на „Лукойл“?

Както споменах горе, големият проблем с доминантната позиция на „Лукойл“ на пазара у нас се дължи до най-голяма степен на факта, че компанията контролира над 80% от акцизните складове в страната. Това са специални складове, които позволяват съхранението на съответната стока (горива в случая) в режим на отложено плащане на акциза по нея. Тоест, докато държиш стоката в акцизния склад няма нужда да плащаш акциз върху нея. Идеята на тези складове по принцип е добра, но проблемът е, че ако един от играчите на сектора по някакъв начин успее да установи контрол над всички или почти всички такива складове, той може да използва тази позиция, за да завиши изкуствено разходите на своите конкуренти и съответно да си подсигури по-добра позиция на пазара.

Именно това се случва у нас с „Лукойл“, които по последни данни държат 90% от складовете за бензин и 82% от тези за дизел. Решението е да премахнем акцизните складове. Самата идея на акцизните складове не е лоша, защото те позволяват понасянето на данъчната тежест от акциза да бъде отложено във времето до момента, в който съответната стока бъде изкарана на пазара. Това е добра про-пазарна мярка, която може да се запази и без да има акцизни складове. Просто да се създаде данъчен режим, който позволява на всички фирми, които продават горива в страната да отлагат акцизното облагане до момента, в който съответната стока бъде изкарана на пазара и стане достъпна за потребителите. Така на практика всяка такава компания ще разполага със свой собствен „акцизен склад“ по дефиницията на закона.

Това е най-лесният и ефективен начин да се разбие настоящата почти монополна позиция, с която „Лукойл“ разполага на родния пазар за горива. Всякакви други методи биха били неефективни и особено мерки като покачване на акциза най-вероятно биха постигнали точно обратния ефект.