ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Какво спаси исландската икономика от дълги години „дългово робство”, на което в момента са подложени страните от периферията на Еврозоната?
В икономическата теория често се дебатира дали едно предприятие, изпаднало в несъстоятелност, трябва да бъде „спасено” от държавата или да бъде оставено да фалира. Подкрепата на първия подход е свързана с предпазване от домино ефект и от създаването на системен риск в икономиката. Аргументите за втория са по-пазарни и гласят, че ако една икономическа единица изпадне в неплатежеспособност, то значи тя е работила неефективно и нейният фалит ще доведе до навлизането на по-ефективни играчи на пазара.
Като цяло разглеждането на фалита като нещо крайно негативно е неоснователно. Процесът на изчезване на фирми и заместването им с нови е това, което прави свободния пазар най-успешната икономическа система, позната на човека. Шумпетер определя съзидателното разрушение като „фундаменталния импулс, който стартира и движи машината на капитализма.” Предприятията, които вземат лоши бизнес решения, независимо дали са банки, фабрики или бръснарници, трябва да си носят последствията – само тогава оздравителните механизми на пазара могат да отстранят грешките.
Ако се погледне към началото на световната финансова криза, прераснала по-късно в икономическа, се вижда как почти всички правителства решиха да спасяват финансови институции от фалит. В САЩ Федералният резерв наля огромно количество ликвидност в банковия сектор на страната; във Великобритания правителството национализира една от най-големите банки – Royal Bank of Scotland; в Ирладния бяха гарантирани дълговете на шестте най-големи банки. Примери съществуват и на доста по-макро ниво – фалитът на цели държави (Гърция, Португалия, Ирландия) беше предотвратен с помощта на заеми от така наречената Тройка (МВФ, ЕК и ЕЦБ). Една единствена държава реши да постъпи по различен начин.
Примерът на Исландия
Исландия е една от най-малките (по население) държави в Европа, но и една от най-богатите (измерено чрез БВП на глава от населението) и либерални икономики в света (виж Графика 1).
Графика 1
Икономическият бум на малкия северен остров започва в началото на деветдесетте години на 20 век, когато държавата се присъединява към Европейската икономическа зона (ЕИЗ), което ѝ позволява да участва в свободното движение на стоки и капитали между държавите от ЕС и ЕИЗ. За сметка на бързо развиващата се икономика, Исландия никога не е имала добре развита финансова система – често тя е характеризирана от волатилни инфлация, лихвени проценти и валута (виж Графика 2).
След приватизация на банковия сектор през периода 1998 – 2002, същият започва масирано навлизане в Европа, особено в северните държави (Великобритания, Холандия, Люксембург и Скандинавия). Експанзията на банките е финансирана основно с дълг в чужда валута – йени, евро и швейцарски франкове – поради ниския лихвен процент по заемите в тези валути. Високите лихвени проценти в Исландия през този период и свободното движение на капитали създават достатъчните и необходими условия за така наречения “carry trade” (заемане на средства във валута с нисък лихвен процент и инвестиране във валута с висок такъв). И докато това води до сравнително бързото забогатяване на исландците, то създава и големи рискове за икономиката. Един от тези рискове е възникването на големи балони в цените на активите. Освен това, балансите на банките се разширяват до невиждани до тогава размери, като в пика преди началото на финансовата криза банковият сектор в страната е около 10 пъти по-голям от брутния вътрешен продукт. Проблемът е още по-сериозен защото голяма част от пасивите на банките са деноминирани в чужди валути, а Централната банка в Исландия, от гледната точка на кредитор от последна инстанция, разполага с много малко резерви в тези валути. Освен това, по време на икономическия бум банковият сектор в Исландия се концентрира в три банки, които представляват 85% от целия сектор.
През 2006 година, заради раздутите си баланси и забавящата се световна икономика исландските банки започват да изпитват затруднения с финансирането с чужда валута. За да противодействат, използват своите подразделения в северна Европа за привличане депозити от местното население. Поради привлекателния лихвен процент по тези депозити жителите на Великобритания и Холандия се хващат на въдицата и депозират огромно количество средства в банковата система на Исландия. Всичко върви добре до началото на световната финансова криза. През октомври 2008 година, след фалита на Лемън Брадърс и пресъхването на ликвидността на финансовите пазари, исландските банки изпадат в ликвидни проблеми и банковата система в страната се срива. Последва я и исландската крона, което прави изплащането на заемите в чужди валути невъзможно (виж Графика 3).
В този момент, поради размера на икономиката, исландското правителство не може да избира дали да спасява банковия сектор или не – то просто няма необходимите средства и никаква възможност за набавянето им. Така всъщност се очертава различният път, по който поема Исландия, за разлика от страните от периферията на Европа.
След кризата
След колапса на банковата система, Исландия национализира сектора, прехвърля депозитите на местните жители в новосъздадени банки и оставя всички задължения към външните кредитори на страната в старите банкови институции. Така практически правителството спасява депозитите на своите жители и фалира по задълженията на чуждестранните кредитори. С два референдума жителите на островната държава отказват тези задължения да бъдат погасени (само депозитите на холандци и англичани в исландските банки са били в размер на 6 милиарда евро, което се равнява на половината исландска икономика). Това спасява исландската икономика от дълги години „дългово робство”, на което в момента са подложени страните от периферията на Еврозоната.
Фалитът на Исландия е последван от много тежка рецесия. През 2009 икономиката се свива с 6.8%, а през 2010 с още 4%. Инфлацията през тези две години също се покачва, което води до рекордно обезценяване на кроната (виж Графика 3). В относително измерение исландците обедняват, срива се и вносът, но от друга страна износът расте и се превръща в двигател на възстановяването. Въпреки неволите на исландците в годините след настъпването на кризата, икономиката отчита ръст от 3.1% през 2011 г. – много по-висок от повечето развити държави. Очакванията за 2012 също са оптимистични. Макар и все още висока, инфлацията в страната е овладяна и е далеч под нивата си след колапса. Впечатляващото е, че през 2013 се очаква правителството да регистрира бюджетен излишък.
Подходът на Исландия към дълговата криза може да бъде сравнен със случващото се на юг от границата ни. Гърция, която реши да спасява своите кредитори и избра модела на спасителните пакети от Тройката, вече е в депресия и при най-оптимистичния сценарий към 2020 ще има съотношение на дълг към БВП от 120%. Освен това процентът на безработица там е над 20%, докато този в Исландия е малко над 7%. Въпреки че двете държави не са напълно съпоставими, подходът на Исладния показва как фалитът не води до фатални последствия и въпреки проблемите, които създава в краткосрочен план, това е правилното решение в дългосрочен.
За финал, важното, което трябва да се отчете е, че исландската икономика не само успява да се раздели с финансови институции, направили лоши бизнес решения, но се спасява и от моралния риск, който вече е неизменна част от банковата система на САЩ и Европа. На „големите” беше показано, че с подходящата политическа подкрепа ще могат да прехвърлят тежестта на грешките си върху данъкоплатците. Кога ли отново ще ни връчат своите дългове?
[1] Ситуация, в която един човек/организация взема решение какво количество риск да поеме, докато някой друг поема разходите при евентуален лош обрат
При представяне на съвременна стопанска криза е полезно да се отчита и причината, която я създава.
Кризата в Исландия се разви, поради липса на нейно държавно финансово управление (ДФУ), което да е ГОДНО за стопанство с исландска крона.
Сегашната криза не може успешно и трайно да се преодолее, ако финансовата грешка се запазва.
По произход днешната стопанска криза в съответна държава е първична, защото е от влияние на една особено важна причина – употреба на финансово управление, което е НЕПРИГОДНО за стопанство с „Незлатни пари”.
Спасението е ясно – спира се причината и опасността от развитие на криза ще е ликвидирана.
До 24 часа след прекратяване на налична човешка грешка – стопанската криза ще е успешно премахната.
Примерът на Исландия за нейно „временно спасение” чрез обезценка на парични инвестиции доказва, че банките и техните депозанти също са жертви на ДФУ, което е НЕПРИГОДНО за стопанство с „Незлатни пари”.
При ползване на „Незлатни пари” в съответна страна, успешното противодействие срещу стопанска криза е възможно само при ДФУ, което е ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари”.
Иван Митев – икономист
Г-н Митев,
Много се радвам, че редовно четете нашия блог и коментирате статиите. Ние се стремим чрез тези статии да създадем дискусия относно темите, за които пишем. Обаче, ако трябва да бъда честен, не намирам голяма разлика в коментарите Ви. Вие всеки път пишете едно и също нещо. Съгласен съм, че ДФУ трябва да бъде реформирано и то в известен смисъл е в конфликт с паричната политика на една страна, което води до диспропорции. Но все пак, ще бъде много по-полезно за нас и за читателите на блога, ако се опитате да бъдете по-конкретен в своите коментари. Когато споменавате ДФУ, кажете според Вас, кои политики/закони трябва да се променят и как.
Поздрави,
Методи Цанов
Уважаеми г-н Методи Цанов,
Приемете моето уважение за Вашите знания и благодарност за начина на тяхно представяне.
Всеки има възможност да се учи от тях.
Тъй като има тема за дискусия, аз участвам с акцент особено важна причина за стопанска криза, защото ако НЕ СЕ ПРЕМАХНЕ ПРИЧИНАТА не е възможно успешно спасение от криза.
Представеното от мен е световна новост и това Ви изненадва.
Вие пишете, че има проява на повторение при мое представяне.
Уверен съм, че Вие знаете – истината не зависи от наши желания и воля.
Именно поради това и при 1000 статии за съвременната криза по света – при всички случаи особено важната причина за развитие на сегашната стопанска криза е съответно ДФУ, което е НЕПРИГОДНО за ползваните „Незлатни пари”.
Нима това е някакво ненужно повторение, след като истината за причина за съвременна криза в съответна страна е една и съща?
За съжаление, досега дори специалисти с най-високо ниво при завършването на най-висока степен на образованието си по света не получават знания за начин на ДФУ при условия на „Незлатни пари”.
Ако не съм прав – моля посочете ми кой Ваш преподавател Ви е учил на това или в кой университет по света някой преподава такива знания?
Дискусиите са начин за разкриване на истината.
Аз при моето изложение съм написал, че „Кризата в Исландия се разви, поради ЛИПСА на нейно ДФУ, което да е ГОДНО за стопанство с исландска крона.” (Исландската крона е представена в качеството й на „Незлатни пари”.)
За същата тази теза някой изразил несъгласие с мен, независимо, че сега по света няма дори една държава, където да има ДФУ, което да е годно за „Незлатни пари”?
Ако не съм прав, моля да ми посочите такава страна.
Всеки образован човек знае, че сега се употребяват „Незлатни пари”.
Няма спор, че преди „Незлатни” са ползвани „Златни пари”.
По-полезните качества на „Незлатни пари” осигури световната замяна на „Златни” с „Незлатни пари”.
Публично известно е, че при полезната замяна на „Златни” с „Незлатни пари” е запазен стария, от време със „Златни пари” начин на ДФУ и същият продължава.
Посочената държавна финансова практика се допуска за първи път в света през 1716 г.
Същата е означена с името на нейния инициатор като „Грешка на Джон Лоу”.
За всеки човек има две възможности за поведение спрямо въпроса:
Наследеното от време със „Златни пари” съответно ДФУ е
(1) „годно” или (2) „НЕПРИГОДНО”
за качества на ползвани „Незлатни пари”.
Неговото първо възможно поведение е да запази мълчание за отговор на този въпрос и това действие няма да се различава от досегашно на много хора по света.
Второто е да представи свое мнение.
Вариантите за верен отговор са два: „Теза №1” или „Теза №2”.
В резултат на изследване, моята позиция за този въпрос е, че „Наследеното от време със „Златни пари” съответно ДФУ е „НЕПРИГОДНО” за качества на ползвани „Незлатни пари”.
Ако някой изразява за вярна „Теза №2”, същият е солидарен с резултати от мои анализи.
При пренебрегване налична НЕПРИГОДНОСТ на ДФУ, следва – неговото мнение е за „Теза №1”.
Ако е така, моля да знае – навярно е първия човек в света, който изявява готовност да защитава това.
За своята позиция може да се обади на депозанти в исландски банки или на притежатели на гръцки дълг и да им каже, че при съобразяване с „Теза №1” и запазване на сегашно непълноценно ДФУ кризата ще продължи и ще доведе до нови техни щети.
Надявам се съответен човек да има време за своя преценка и да се увери, че особено важната причина за развитие на съвременната стопанска криза е употреба на съответно ДФУ, което е НЕПРИГОДНО за качества на ползвани „Незлатни пари”.
Истината е – съвременната световна стопанска криза се развива поради липса на ДФУ, което да е ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари”.
Без правилни норми за ДФУ при „Незлатни пари“, хората колкото повече работят – до толкова по-голяма криза доживяват.
Зависимостта е:
1/ Заради наличие на финансовата грешка се развиват стопански диспропорции.
2/ При запазване на този управленски недъг, колкото повече държавните власти подпомагат стопанския живот и се създава по-голям брутен вътрешен продукт – толкова повече се разрастват тези диспропорции.
3/ Уголемените „Диспропорции от грешката на Джон Лоу” предизвикват управленски трудности и криза.
Пример: Сегашният държавен дълг е диспропорция, която е създадена от съхранена „Грешка на Джон Лоу”.
Много години политиците работят при условия с „Незлатни пари”, но досега не са проявили зрялост да приемат жизнено необходими правила за финансово управление, което да е ГОДНО за стопанство с тези пари.
Стопанската криза продължава, защото човешката грешка се запазва.
Тази държавна финансова слабост е налична, тъй като не се отчитат качества на „Незлатни пари”.
Вие правилно поставяте необходимостта за промяна на съответно ДФУ, което да стане ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари”.
Това ще дойде на дневен ред, но преди това следва да се осъзнае наличието на сегашната държавна финансова грешка, поради която се развива стопанска криза.
Ползвани означения:
1. „Златни пари”: Пари, които са реално обезпечени със злато или сходни на злато ценности, т. е. пари, които са различни от „Незлатни пари”.
2. „Незлатни пари”: Пари, които не са реално обезпечени със злато или сходни на злато ценности, т. е. пари, които са различни от „Златни пари”.
В съответно стопанство се ползват „Златни пари” и/или „Незлатни пари”.
3. „Грешка на Джон Лоу”: За първи път в света през 1716 г., по инициатива на Джон Лоу извършена държавна финансова грешка – приложение на наследен начин на ДФУ, който е НЕПРИГОДЕН за стопанство с „Незлатни пари”.
Тази държавна финансова непълноценност ежедневно развива диспропорции и (при достатъчно време) стопанска криза.
4. „Диспропорции от грешката на Джон Лоу” – Стопански и други диспропорции в резултат на държавна финансова „Грешка на Джон Лоу”.
С уважение,
Иван Митев
Г-н Митев,
на мен ми се струва, че цялостното представяне на тази въпросна грешка от Ваша страна е малко пресилено. Реално ценно е именно твърдението, че за всяка икономическа и финансова система (и обществена, ако щете) е подходящо различно държавно управление в съответствие със спецификите й. Напълно съм съгласна, но съвсем не е нужно да се впускате в словесни двубои и да повтаряме едно и също. Надграждайте. Ние, естетвено, приветстваме всякакви алтернативни гледни точки.
Поздрави,
Стела
If you cannot explain it simply, you just don´t understand it well enough. – Einstein
Здравейте Стела,
Нима е присилено да се каже, че има финансова грешка в резултат на която депозанти в исландски банки загубиха над 6 милиарда евро, а притежатели на гръцки дълг са с щети за над 100 милиарда евро?
Вие правилно разбирате, че са необходимо промени, които да съответстват на реалните условия, в случая съответно финансово управление да съотвества на ползвани „Незлатни пари”.
Именно, защото сегашното държавно финансово управление (ДФУ) не съотвества на ползваните „Незлатни пари” се развива световна стопанска криза.
Необходимо е подобрение на финансово управление и сегашната световна стопанска криза ще е успешно неутрализирана.
Не разбирам какво повтаряме?
Вие досега дори не сте дали Ваш отговор на въпроса:
Наследеното от време със „Златни пари” съответно ДФУ е
(1) „годно” или (2) „НЕПРИГОДНО”
за качества на ползвани „Незлатни пари”.
Вариантът за верен отговор на въпроса е: „Теза №1” или „Теза №2”.
В резултат на първо в света изследване, моята позиция за верен отговор е, че „Наследеното от време със „Златни пари” съответно ДФУ е „НЕПРИГОДНО” за качества на „Незлатни пари”.
А Вашият оттовор?
С поздрави,
Иван Митев
Ако трябва да разграничим държавата в условията на златен стандарт и в условията на книжни пари, според мен основната разлика се получава, че става възможно финансирането на дълг чрез създаване на пари. Тоест, може би, раздутите държавни бюджети, които могат да излезнат извън контрол за продължително време при условия на книжни пари, са следствие от липсата на златен стандарт, отколкото някакъв финансов проблем, дошъл от времената на златния стандарт. Гледайки към Еврозоната в днешно време обаче, е видимо как липсата на собствена валута за някои държави се оказва пагубно за тяхната кредитоспособност.
Тоест може да се твърди, че държавното поведение развито след падането на Бретън-Уудската система до въвеждането на еврото се е запазило при европейските държави до сегашното положение, така че те са принудени сериозно да преосмислят финансовите си политики, и въобще мястото си в Еврозоната вероятно. Според мен самото обявяване на намерението да се изкупува държавен дълг директно с новосъздадени пари от ЕЦБ, ще изтреля цените на някои европейски ДЦК, така че недоверието в правителствата и икономиките на „проблемните“ държави ще се изчисти значително, заменено от увереността, че зад тях стои по-стабилна валута. Дори си мисля, че не е необходимо европейското да надделява над националното в случая, а по-скоро да се осъзнае взаимния интерес, но това е друга тема. Важното е политиките, които се прилагат в затруднените държави да поставят средносрочния и дългосрочен растеж на първо място, а след това всякакви други политики за илюзорна социална сигурност.
Анализа ви е добър, но непълен. Представена е само гледната точка на исландското население и правителство, а еднакво важно е какво се случи с депозитите на чуждите граждани. Аналогията между Гърция и Исландия е невъзможна поради огромната разлика в мащаба на дълговете им. Както и вие сами сте написали: “В този момент, поради размера на икономиката, исландското правителство не може да избира дали да спасява банковия сектор или не – то просто няма необходимите средства и никаква възможност за набавянето им’, т.е те не са направили осъзнат избор преценявайки възможното развитие, а са били в безизходица и са избрали единствения път, който пък, иронично или не, се оказва правилният.
Поздрави
Аналогията, която правим в статията има за цел да покаже добродетелите на дефолта. Разбира се, че политическата ситуация в Гърция е много по-различна от тази в Исландия.
Така или иначе, никъде исландското правителство не е представено да има „по-добри намерения“ от гръцкото, просто са направили по-правилния избор, независимо защо. Относно чуждите и местните граждани, правилното е да се дефолтне и по двата вида спестявания.
Г-н Стоян Панчев,
След като според Вас дефолта е добродетелен, можете да приложите тези добродетели и спрямо личния си живот.
Необходимо е да изгорите парите, които имате и за Вас ще се получи същият „добродетелен ефект”, както при притежателите на над 6 милиарда евро депозити в исландски банки.
Правилното и полезното е да се диагностицира причина за криза и същата да се прекрати.
С поздрави,
Иван Митев
Здравейте г-н Митев,
Аналогията, която правите между изгарянето на парите и дефолта е абсолютно погрешна поради няколко причини.
Първо, разглеждаме ситуацията от гледната точка на Исландия, т.е. длъжника по определени заеми. Вие разглеждате Стоян като кредитор и искате да му покажете всъщност какво ще се случи с инвестицията му, ако по нея дадена страна дефолтне. Ако искате да направите точна аналогия трябва да разглеждате Стоян като длъжник, а се съмнявам да имате информация за неговите задължения.
Второ, дори и да е правилно разглеждането на Стоян като кредитор, загубата, която той ще понесе, ако кредитираната от него страна фалира, си е напълно реален риск, който той е трябвало да предвиди. Всеки инвеститор решава къде да инвестира своите средства, но всяка инвестиция носи своите рискове, и риска от дефолт е един от тях.
Трето, аналогията на изгарянето на пари със загуби реализирани по отпуснати заеми също е направилна. Парите са актив, който в момента е наличен за потребление/инвестиции от страна на Стоян, а загубите свързани с фалита на страната длъжник са вече инвестирани, т.е. те не притежават същата ликвидност както кеша.
Иначе за пореден път ще спомена, че дефолта на Исландия по външните й задължения не е правилно от морална гледна точка. Факт е обаче, че страната вече се финансира от облигационните пазари, т.е. доверието в страната се е завърнало.
Поздрави,
Методи Цанов
Г-н Митев,
уверена съм, че ако се върнете назад и прочетете предишните си коментари ще се учудите колко е голямо сходството между тях.
Както вече се съгласих с Вас, държавното финансово управление трябва да бъде съобразено с конкретната политическа, икономическа и социална структура и култура в една държава.Това няма нужда да го дискутираме повече.Не разбирам обаче как вие привеждате само едно решение за тези проблеми и то за 24 часа. Реално противоречите сам на себе си. Решенията за различните държави са различни, но глобалните финанси изискват действие по линията на най-малкото зло.
Финансовата криза се разви заради алчността и прекомерния болен оптимизъм на инвеститори и сервилни политици. Тя беше компилация от много фактори. За всяка финансова система има подобен риск. По същество това, което Вие казвате не се различава много от тезите, които е ЕКИП се застъпват. В различни статии сме посочили някои от грешките, които правителствата допускат.
Давам си сметка, че се опитвате да наложите някаква конкретна терминология, но това по никакъв начин не предполага, че Вашата позиция е в разрез с написаното от авторите. Поправете ме, ако греша?
Поздрави,
СЗ
Здравейте г-жо Стела,
Дори при 100 коментара за съвременна криза в която да е държава по света – особено важната причина за съответна сторанска криза е НЕПРИГОДНО за „Незлатни пари” държавно финансово управление (ДФУ).
Това, което е еднакво при различните страни е сегашната особено важната причина за криза, което Вие преценяте като повторение при представяне на причина за криза.
Вие пишете „Както вече се съгласих с Вас, ДФУ трябва да бъде съобразено с конкретната политическа, икономическа и социална структура и култура в една държава.Това няма нужда да го дискутираме повече.”
Вие не желаете дискусия и това запазва кардинална Ваша грешка, защото не отчитате, че съответно ДФУ следва да е съобразено и със съответен „Златен” или „Незлатен” вид на парите.
Това Ваше отношение към видовете „Златни” и „Незлатни пари” не е новост.
За първи път в света, същото е проявено през 1716 г. и е довело до държавно поведение, при „Незлатни пари“ да се ползва стар, от време със „Златни пари“ начин на финансово управлението.
Същото е означено с името на неговия инициатор като „Грешка на Джон Лоу”.
Това е катастрофална държавна финансова грешка, защото при тези обстоятелства се развиват диспропорции и (след достатъчно време) криза.
Основната разлика между мен и авторите е, че те не отчитат качества на „Незлатни”, които са различни от тези при „Златни пари”.
Ако отчитаха качествата на „Незлатните пари” щяха да констатират, че сегашния запазен стар от време със „Златни пари” начин на ДФУ е НЕПРИГОДЕН за по-новите „Незлатни пари” и това е причина за криза.
Това, което аз Ви представям и е изненадващо за Вас е световна новост, защото преди мен никой в света не е изследвал за полезно ДФУ при стопанство с „Незлатни пари”.
Уверен съм, който да е от Вашия екип, ако направи изследвания за полезно ДФУ при „Незлатни пари” ще получи представените от мен резултати и за него няма да е учудващо, че само до 24 часа време след като се приложи ГОДНО за „Незлатни пари” ДФУ сегашната стопанска криза ще е премахната.
С уважение,
Иван Митев