Възможности пред юана като световна резервна валута

В последно време често се говори за залеза на американския долар като световна резервна валута и за китайския юан като негов евентуален заместник.

В последно време често се говори за залеза на американския долар като световна резервна валута и за китайския юан като негов евентуален заместник. Основните аргументи в подкрепа на тази хипотеза са забележителният икономически растеж на китайската икономика през последните тридесет години и все по-голямата роля, която страната заема в световната търговия. Китай вече е втората най-голяма икономика в света (измерено чрез брутния вътрешен продукт на страната), най-големият (по обем) износител на стоки и услуги  и вторият най-голям вносител. Тази статистика прави китайската валута един от основните претенденти за най-използвана разчетна единица в световната търговия в бъдеще. Какви са обаче условията за това и кога може да се очаква евентуална рокада между долара и юана?

Какво показва историята?

Различни валути са имали статута на световна резервна валута в различните периоди на човешкото развитие. През пети век пр. н.е. тази роля е изпълнявала гръцката сребърна драхма. След това, с разрастването на Римската империя, римският денар замества драхмата. Следват арабската, холандската и великобританската валута. Последната е световна резервна валута до началото на Първата световна война, след което започва постепенно да губи този статут за сметка на американския долар, който е най-използваната разчетна единица и до днес. Тази кратка история на световните резервни валути ни показва, че основни фактори за тяхното доминиране са размерът на икономиката емитент и обемът на търговия, който тя извършва. По тези критерии може би в немного далечно бъдеще Китай ще превъзхожда САЩ, но достатъчно ли е това за юана, за да стане световна резервна валута?

Условия за придобиването на статут на световна резервна валута

В допълнение към размера на икономиката, съществуват няколко условия, които трябва да са налице, за да може една разчетна единица да се либерализира[1] и да придобие статута на глобална резервна валута. Условията са следните:

1. Ниска инфлация и стабилност на валутния курс

През последните няколко месеца управляващата партия в Китай успя да овладее инфлацията, като през месец февруари тя спадна до 3.2% на годишна база. Що се отнася до валутния курс, юанът е квази-фиксиран към долара, като през последните 10 години се забелязва леко повишение на курса му от малко над 8 юана за долар през 2002 до 6.3 юана за долар днес. Ако Китай има амбициите да либерализира валутата си, то страната трябва да остави обменния курс да се движи свободно спрямо другите валути. Китай в момента изкуствено манипулира валутния курс на юана, за да не позволи на валутата да поскъпне прекалено много и така да бъде засегнат износа на страната.

2. Ефикасни и високо ликвидни капиталови пазари, включително добре развит пазар за облигации

Китайската икономика изостава по този критерий. Една от основните причини са капиталовите рестрикции, които управляващите са наложили върху вливането на външни капитали, както и невъзможността за свободен обмен на китайската валута. Въпреки това има известни подобрения в тази област през последните години. През 2007 г. китайското правителство разреши на финансовите институции да емитират облигации, деноминирани в юани в Хонг Конг. Преди тази важна стъпка, през 2004 г. беше позволено на банките в Хонг Конг да приемат депозити, деноминирани в юани. Третата важна стъпка към либерализацията на юана беше взета през 2009 г., когато 365 китайски предприятия започнаха да търгуват директно в юани с много от своите търговски партньори (Хонг Конг, Тайван, Макао и десетте държави от асоциацията на страните от югоизточна Азия). В последствие Китай сключитакива споразумения и с Япония, Бразилия, Русия, Индия, Южна Африка, ОАЕ, Австралия и др. През 2010 г. китайската централна банка подписаспоразумение с Хонг Конг за свободно движение на юани между частни и корпоративни сметки в страната. С това споразумение се затвърди позицията на Хонг Конг като офшорен център за търговия на юани.

Либерализацията на юана продължава и чрез създаването на редица инструменти, деноминирани в тази валута – търговски финансирания, парични преводи, депозити, междубанково кредитиране, застраховки, репо сделки, фючърсни сделки и др. Създаването и развитието на всички тези инструменти доведе до голямо увеличение на обема юани, циркулиращи из финансовата система в Хонг Конг.

3. Политическа стабилност и върховенство на закона

Китай ще трябва да положи сериозни усилия в тази област. Често новините за протести срещу властта в страната остават скрити за световните медии. Цензурата в държавата и слабата защита на права на собственост и свобода на словото са едни от основните проблеми в Китай, които трябва да бъдат адресирани.

4. Лихвени проценти, определени на пазарен принцип

Това също е едно от условията, в които китайската държава изосатва. Пазарите в страната трябва да бъдат либерализирани, предприятията приватизирани и държавата постепенно да започне да се отдръпва от своята водеща роля в икономиката. Преходът на Китай към пазарна икономика ще отнеме време, но това е едно от необходимите условия, които правителството в страната трябва да изпълни, ако искат юанът да заеме водеща роля в световната търговия.

Въпреки забележителния икономически подем на икономика през последните 3 десетилетия, предстои дълъг път пред Китай в стремежа към  пълно либерализиране юана, за да може той да придобие статута на световна резервна валута. През последните десет години щатският долар губи значителен дял във валутните резерви на страните, основно за сметка на еврото (виж Графика 1). Без съмнение битката за челната позиция ще придобие друго измерение, когато китайският юан бъде либерализиран. Това зависи до голяма степен както от политическата воля на китайската комунистическа партия, така и от способността на Китай да предотврати силно забавяне в растежа си, за което често се говори в икономическите и финансовите медии.

Графика 1: Разпределение на валутните резерви (1995 – 2011)

Източници:

[1] Curry, Jennifer. Renminbi Internationalization: Background and Milestones. Accessed at: http://blogs.cfainstitute.org/investor/2012/02/27/renminbi-internationalization-background-and-milestones/.

[2] Papaioannou, E. & R. Portes (2008). Costs and Benefits of Running an International Currency. European Economy. Economic Papers 348.

[3]  Yuan as a reserve currency. Deutsche Bank Research. July 16, 2010.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!