ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Влошаващата се икономическа обстановка в Испания е поредното доказателство, че колкото и ликвидност да се налее от ЕЦБ в страните от еврозоната, това не може да разреши структурните проблеми на някои страни.
Напоследък често се говори за влошаващата се икономическа обстановка в Испания. Повишаващата се безработица, спадът на цените на недвижимите имоти и увеличаващият се дял на лошите кредити в банковата система са само част от мрачните статистики, които карат инвеститори и икономисти по цял свят да настръхват. Според много анализатори Испания може да е четвъртата страна от еврозоната (след Гърция, Португалия и Ирландия), която ще потърси помощта на спасителните пакети на Тройката (МВФ, ЕЦБ и ЕС). Това обаче не изглежда особено вероятно, имайки предвид размера на испанската икономика. Алтернативният вариант е излизането на страната от европейския валутен съюз, но това може да се окаже катализатор на нежелан системен риск на стария континент.
Какво ни казват пазарите за Испания?
В Графика 1 съм представил процентното изменение на 6 борсови индекса (IBEX 35 – Испания; S&P 500 – САЩ; DAX – Германия; MSCI – развиващи се икономики; FTSE 100 – Великобритания; Nikkei 225 – Япония) за последните 6 месеца. Този период беше характеризиран с бичи пазар на повечето борси, но не и на испанската. Както се вижда в графиката за периода IBEX 35 се е понижил с 16.82%. Това означава, че инвеститорите изтеглят парите си от испанския фондов пазар и красноречиво говори за рисковете, които пазарът вижда пред петата най-голяма икономика в ЕС.
Графика 1
На 16.04.2012 г. застраховките против фалит (CDS) на Испания достигнаха до рекордни нива от 510 базисни пункта. Това означава, че застраховката на 10 милиона долара испански дълг срещу фалит през следващите 5 години струва 510 хиляди долара.
Продължавайки с мрачните прогнози на пазарните участници, лихвените проценти по 10-годишните испански държавни облигации отново започнаха да гравитират около психологическата граница от 6%. Те все още се намират под пиковите нива от края на 2011 г., но това не бива да ни успокоява, имайки предвид колко безпощаден е пазара и колко бързо може тези нива да бъдат задминати при едно влошаване на очакванията за испанската икономика. Важно е да се отбележи и каква е структирата на емитирания испански дълг през последните три години. В Графика 2 ясно се вижда, че през 2012 година испанското правителство разчита все повече на краткосрочен дълг с падеж от 18 и 36 месеца. Причините са както по-ниските лихвени проценти по този дълг, така и възможността този дълг да бъде рефинансиран от програмата на ЕЦБ за тригодишни нисколихвени заеми, която изтича след малко по-малко от 3 години. Интересно е в каква посока ще поемат лихвените проценти по този тип облигации през идните месеци, особено като се има предвид, че водещите купувачи на испански дълг са именно местните банки.
Графика 2
Какво ни показва испанската статистика?
Макроикономическите данни в Испания са в унисон с мрачната реакцията на пазарите. По данни на Евростат безработицата в Испания е най-високата в Европа – 23,6%. Младежката безработица в страната също заема челно място на стария континент – 50,5%. Лошото е не само, че тези стойности са високи, а и че не спират да нарастват. Освен това има сериозен спад в индустриалното производство, като в ЕС единствено Гърция „бие” Испания по този показател. Като цяло всички икономически данни в страната рисуват една мрачна картинка и тяхното изброяване може да продължи дълго. Бих искал да се спра на няколко показателя, които според мен са от особено значение за испанската икономика.
- През март 2012 година испанските банки за взели заеми от ЕЦБ на стойност 316,3 милиарда евро, което е почти двойно повече в сравнение с месец февруари. Това говори за невъзможността испанските кредитни институции да се финансират от пазарите поради високите лихви, отразяващи сериозния риск банките да не успеят да посрещнат бъдещите си задължения. Банковият сектор в Испания страда от постоянно увеличаващите се необслужвани кредити, които през февруари стигнаха нива от 8.2%, най-високите от 1994 година насам. Лошите кредити към фирми опериращи в сектора на недвижимите имоти възлизат на над 20% от всички кредити в този сектор. Икономическият бум в Испания преди началото на световната финансова криза беше подхранен от огромни инвестиции в същия сектор. Голяма част от тези инвестиции бяха финансирани от банките в страната, а кредитите съответно обезпечени с недвижимости. След пукането на балона в сектора на недвижимите имоти през 2008 година (виж Графика 3), цените на последните са в постоянен спад, като този спад е в размер на 7.2% през първото тримесечие на 2012 г. Това задължава банките да правят обезценки на тези активи и да осчетоводяват загуби в своите баланси, което постепенно „изяжда” техния капитал.
Графика 3
- Първоначалната идея, залегнала в бюджета за 2012 г., беше бюджетният дефицит на страната да бъде ограничен до 4,4%. Преди месец испанското правителство ревизира тази прогноза и си постави за цел да намали бюджетния дефицит на страната до 5.3% през 2012 г. Това изглежда много трудна задача имайки предвид, че същият беше 8.51% през 2011 година, а икономиката в страната продължава да се влошава. Освен това прогнозите за този дефицит лежат на много оптимистични допускания. Испанското правителство очаква през тази година помощите за безработни да намалеят (при увеличаваща се безработица) и пенсиите плащани от държавата да се увеличат с 0.9% (пенсиите в страната са индексирани към инфлацията, която към март 2012 г. достига 1.9% на годишна база). От страна на приходите, испанското правителство очаква увеличение на постъпленията от подоходни данъци, при положение че през първите два месеца на годината при същите има спад от 2.8%. При непреките данъци се очаква спад от 3%, а за първите два месеца на годината този спад е в размер на 8.4%. Не е трудно да се види, че всичките тези допускания, а това е само малка част от тях, са нереалистични и съответно дефицитът в Испания през 2012 г. по всяка вероятност ще надхвърли дори ревизираната цел от 5.3%.
През последното тримесечие на 2011, испанската икономика се сви с 0.3% и се очаква спадът да продължи и през първото тримесечие на 2012 година (официалните данни излизат на 30 април), което означава, че страната е в рецесия. Влошаващата се икономическа обстановка в Испания е поредното доказателство, че колкото и ликвидност да се налее от ЕЦБ в страните от еврозоната, това не може да разреши структурните проблеми на някои страни. Испания е една от дърважите, които на първо време не е трябвало да влизат в европейския валутния съюз. Валутен съюз не може да съществува между страни с различна конкурентоспособност и самостоятелна фискална политика, защото това създава дисбаланси, които в един момент излизат извън контрол.
И Германия и Франция бяха нарушили спогодбите на валутния съюз преминавайки психологическия праг от 3% преди години, но тогава нищо не се случи (никакви наказания, предвидени от пакта за стабилност).
Решението на проблема, за да няма случаи като Испания в бъдеще, е да се засили ролята на ЕЦБ в определяне на фискалната политика (както е споменато в статията). Положителна стъпка в тоя смисъл е предлпожението на Саркози и Меркел за пакта за фискална стабилност (подписан от всички без Чехия и Велк.)
Друга стъпка за излизане от кризата е определено да се засили ролята на трудовия пазар в Европа. В САЩ като нещата в един щат не вървят хората могат спокойно да отидат в друг и да си намерят работа. Това обаче не се отнася за Европа (безработни испанци мн трудно биха отишли в др държави в ЕС), тъй като пазара на труда, който е тъй добре прокламиран от Комисията, е просто фикция…
КАто цяло ЕС е един модел, който най-добре удовлетворява интересите на Германия. , защото те мн добре продават стоките си на останалите Европейски държави и подкопават няхната конкурентноспособност. Неслучайно Германия е единствената държава в ЕС с натрупани доста резерви и с най-голям ръст. Парите, който са взели от останалите държави ще дават сега под формата на заеми за справяне с кризата!
Здравей Георги,
Много добре си определил европейския модел на търговия, а именно Германия произвежда и трупа излишъци, а всички други купуват от нея с кредити и дефицити. Харесва ми и примера със САЩ. САЩ е един добър пример за съюз (между отделни щати), където съществуването на единна валута е възможно поради улесненото движение на трудов капитал, близката култура на хората и не на последно място изпозлването на един и същ език. Освен това важно е да се посочи, че в САЩ всеки един щат може да фалира докато в Еврозоната това явно не е опция (а трябва да бъде). Но не съм съгласен с теб, че страните в Еврозоната трябва да унифицират своята фискална политика и тя да се определя от някаква централна институция. Пакта за фискална стабилност е хубаво нещо, защото ограничава държавните харчове, чиято тежест се поема от данъкоплатците. Но съществуването на единна фискална политика е невъзможно между държави, които се намират в различен етап от своето иконоимческо развитие и са с различна конкурентоспособност. Според мен държавите трябва да се конкурират на базата на своята фискална политика (по-никси данъци например). Освен това общата фискална политика се бърка прекалено много в сувернитета на една държава. Не мисля, че една такава политика може да е еднакво добра за всички държави в съюза. Това всъщност важи в пълна сила и за паричната политика, но няма да задълбавам повече.
Поздрави,
Методи Цанов
Г-н Методи Цанов,
Вие точно отразявате развиващи се стопански процеси.
Благодаря за полезната информация и изводи.
Животът доказва – вливането на нови средства чрез държавни заеми подсигуряват временно отлагане на стопански трудности от създадени диспропорции, за сметка на бъдещи завишени щети за участници в стопански живот.
Кризата в съответна страна от Еврозоната, в т. ч. в Кралство Испания продължава, тъй като се запазва особено важна причина за нейно развитие, а именно НЕПРИГОДНО за евро финансово управление.
Вече е известно, че при наличие на представеното непълноценно финансово поведение:
1. Развиват се стопански диспропорции.
2. Колкото повече хората се трудят и създават по-голяма добавена стойност – толкова повече се разрастват тези диспропорции.
3. Увеличените от непълноценно държавно финансово поведение диспропорции създават повишени управленски трудности и (след достатъчно време) стопанска криза.
Заради държавния финансов недъг, при по-голяма добавена стойност се създават по-уголемени диспропорции, които развиват по-силна стопанска криза с допълнително завишени болезнени щети за участници в стопански живот.
Истината е: При НЕПРИГОДНО финансово управление, колкото повече хората се трудят – толкова по-голяма стопанска криза ще се развие.
Причината за съвременна стопанска криза се знае и начинът на полезно спасение е възможен – спира се причината и опасността от развитие на криза ще е ликвидирана.
До 24 часа след прекратяване на държавната грешка и финансовото управление стане ГОДНО за евро – потенциалът на сегашната испанска криза ще е премахнат.
Пример: Ако Кралство Испания бе с подобрено финансово управление и същото е ГОДНО за евро – тази страна ще е без държавен дълг.
С уважение,
Иван Митев
ivan mitev: shto ne vzemesh da se gramnesh i da vzemesh sas sebe si izkazvaniq ot sorta : „НЕПРИГОДНО финансово управление“ i “ подобрено финансово управление и същото е ГОДНО за евро „
Здравейте longestroad,
Ваше право е да знаете за разлика между „непригодно“ и „годно“ за „Незлатни пари“ държавно финансово управление.
Дари при 1 000 000 дискусии за съвременна стопанска криза при която и да е страна по света, включително Испания – истината е една и съща – особено важната причина за развитие на сегашната криза е непригодно за „Незлатни пари“ държавно финансово управление.
Защо не желаете да се казва истината?
Нима истината не е полезна.
Истината за причина за съвременна стопанска криза не е известна и хората понасят болезнени щети.
Нима, ако депозантите в исландски банки знаеха тази истина, то те щяха на понесат щети за над 6 000 000 000 евро.
Нима, ако притежателите на гръцки дълг знаеха това, което Вие сте научили – то те щяха да понесат щети за над 100 000 000 000 евро?
Нима, ако испанското правителство знаеше за тази своя финансова грешка – Испания ще има държавен дълг?
За съжаление истината все още не се знае и хората продължават да понасят болезнени щети.
Нима заслужава да вярвате на ваши учители и колеги ( в т. ч. Джон Мейнард Кейнс, Джон Кенет Гълбрайт, Милтън Фридман, Пол Робин Кругман, Йозеф Стиглиц, проф. Нуриел Рубини, проф. Макс Оте, експерти на МВФ, в т. ч. председателят Кристин Лагард), СБ (в т. ч. новия директор Джим Йонг Ким), ЕЦБ (в т. ч. председателят Марио Драги) и други без да отчитате тяхна кардинална слабост да не правят разлика при държавно финансово управление, в зависимост от ползвани „Златни” или „Незлатни пари”, което подсигурява непълноценни преценки за противодействие срещу стопанска криза.
Знаете ли поне какво защитавате с Вашето пренебрежително отношения към истината за стопанска криза?
Това, което реално защитавате е поведението на Джон Лоу през 1716 г.
Може да Ви се струва невероятно, но е факт, че едва след 296 годишно прилагане на непълноценна световна стопанска практика с „Незлатни пари“ и съпътстващ стар, от време със „Златни пари“ начин на държавно финансово управление – за първи път в света се направи преценка дали този запазен начин на държавно финансово управление е „годен“ или „непригоден“ за стопанство с „Незлатни пари“.
Верният отговор е „НЕПРИГОДЕН“.
Ваше право е да защитавате „научното” ниво на Джон Лоу от 1716 г. или да ползвате полезни знания за истина за стопанска криза.
С уважение,
Иван Митев
Здравей Методи,
Започвам от там, че съм напълно съгласен, че Европейските държави са нееднакво конкурентноспособни и изключително различни като манталитет, икономически методи, култура и т.н. Именно поради тази причина обаче смятам, че е нужна една обща институция, която да ги обедини в едни общи правила във фискалната политика по германски тип. Крайно време е да се разбере, че държави като Италия, Испания и Гърция трябва да имат много строга и регулирана фискална политика, да работят повече и да не си губят времето по кафетата и т.н Това е единствения начин да се върви нагоре дори и да отнеме години…
Досегашния метод на управление чрез децентрализация и регулация само в някои области на фискалната политика от ЕЦБ доказа своята неефективност (пример кризата в момента). ЕЦБ не може да регулира лихвите в ЕС държавите, което е ключов момент за стабилността във всяка една страна. Финансовата политика на една държава в ЕС се определя до голяма степен и от правителството в държавите, а както знаем те имат ограничен мандат (4-5г) и не мислят в дългосрочен план, а само за следващите избори. Поради тази причина са неефективни. Затова е нужна една обща институция, която да е независима като ЕЦБ и да мисли за стабилността на ЕС в ДЪЛГОСРОЧЕН план, а не за на парче за определен период от време или да е подвластна на нечии политически интереси.
В този ред на мисли не смятам, че пакта за фискална стабилност (до момента действащ) е работещо средство за постигането на тези цели. То съдържа наказания за провинилите се държави, но както в много случаи се видя, е абсолютно безмислено, тъй като не дава резултати. Примерите са много – дори Франция и Германия го нарушиха преди години и нямаше наказателни действия срещу тях по обясними причини :).
Пак в тази връзка е много важно да се отбележи, че пакта за фискална стабилност е с ПОСЛЕДВАЩО действие в много случаи, а не ликвидира проблема в зародиша, така както една обща финансова политика, определяна от ЕЦБ би го направила!
За да излюстрирам аргументацията си до този момент бих дал следния пример – фискалната политика на ЕС до този момент е действието на един автомобил, в който шоф/ра е държавата, а ЕЦП навигатора. За съжаление обаче понякога комуникацията между навигатора и шоф/ра се губи и се стрига до катастрофи като сегашната…
На последно място имаме и разминаване по отношение на суверенитета. Аз смятам, че бъдещето на Европа е обединение и предаване на суверенитет в полза на наддържавни институции. Само по такъв начин можем да постигнем резултатите като общ пазар на труда и фискална стабилност като в САЩ, както споменахме в предишните коментари.
Поздрави
Жоро
Здравей Жоро,
Скептично съм настроен към това обединяване на Европа именно заради всичките тези различия между страните, които си споменал в коментара. Според мен конвергенцията трябва да стане на отделно ниво, а именно всяка държава сама да може да управлява своята фискална и монетарна политика и така да се конкурира с другите държави в привличането на инвестиции, износ и т.н. Ще ти дам един пример. В България напоследък много се говори за това колко са скъпи горивата. Въпреки че проблема е по скоро в нашите (ниски) доходи (http://ime.bg/bg/articles/ne-ni-e-skyp-benzinyt-djobyt-ni-e-plityk/), горивата са на тези равнища заради акцизите, които плащаме наложени от единната политика на ЕС. Не мисля че е правилно ние да плащаме подобни акцизи за горивата с тези в Германия, примерно. Чрез тази обща политика на ЕС губим конкурентоспособност. Представи си какво ще стане, ако такива политики се наложат върху всички ставки в икономиката. Тогава единствения начин бедните да дърпат нагоре ще бъде чрез директни трансфери от богатите, а на последните в един момент ще им писне да плащат. Плюс това съм и скептично насторен доколко една институция управляваща фискалната политика на целия съюз може да бъде ефективна и независима.
ЕС е създаден за да спре войните между държавите на стария континент. Тази си цел е успял да постигне (поне засега). Освен това свободната търговия между страните в съюза дава ползи на всички. На мене ми се иска Европа да е единна, да има свободно движение на труда, единна валута и всички други облаги от един такъв съюз, но икономически това ми се струва почти невъзможно.
Поздрави,
Методи
Здравей Методи,
Разбирам твоите опасения отностно ЕС и негативите, които идват от този съюз по отношение на различната конкурентноспособност. Това е широко разпространена заблуда, че хората губят повече в икономически план, отколкото печелят.
Това че държавите не са еднавки в своето икономическо развитие още от присъединяването им е предвидено и поради тази причина се отпускат огромни средства и заеми. Пример – програмите Сапард, Ипса, Фар. Неслучайно са създадени кохезионните и структурните фондове към ЕС – тяхната цел е да подпомагат и развиват изоставащи райони на Европа в икономическо план. С други думи дават ти пари за развитие на инфраструктура, проекти за подпомагане на малкия и среден бизнес, създаване на работни места и т.н. И тъй като съм се запознавал в детайл с тази материя..мога да ти кажа, че принципно работят(въпреки че има и доказателства за обратното). Пример – преди години Нокиа прехвърли една част от своето производство от Германия в Румъния именно поради факта, че бе подпомогната от структурните фондове в инвестицията (след няколко години отидоха в Китай но това е др, тема). Важното е да се покаже примера, чрез който се помага на бедните.
Дори самата Испания дължи своя икономически ръст преди кризата именно на тези фондове и помоща на ЕС. Друг нещо, което се спекулира е това с единната валута. Да, съгласен съм, ако Испания беше сега със собствената си валута, щеше да се справи с кризата много по-бързо поради възможността да я девалюира и да насърчи производството. Обаче много хора забравят какви ползи извади Испания от еврото преди кризата и членството си от ЕС. Тук най-вече имам впредвид нулева загуба от обръщане на валутата си в друга и нулевите транзакционни разходи с търговията с другите Европейски държави. Трето – стабилността, която еврото носи поради факта, че е фиксирана, а не плаваща валута. Всички тези причини насърчиха инвестирането в Испания – нещо, което със собствената си валута едва ли биха постигнали!
Колкото до цените на горивата аз имам малко по-различно мнение от теб по този въпрос. Акцизите са големи на ЕС (особено сравнени с тези в САЩ), но се усещат най-тежко в бедни държави като България. Въпреки този факт това е част от дългосрочна политика ЕС в тази област да се търси освобождение от зависимостта от нефт като източник на енергия. Доколкото знам в ЕС единствено Великобритания и Норвегия не внасят нефт от някъде, тъй като си го добиват сами. 3/4 от държавите са зависими от доставки отвън. Именно поради тази причини ЕС иска да намали тази зависимост и да насърчи инвестирането в други източничи на енергия. Чрез това те постигат две цели – икономическа независимост и опазване на околната среда. И за да бъда още по-убедителен ще ти кажа, че Китай е държавата номер 1 в света по инвестиции във възобноваяема енергия ( енергия различна от нефт..). Именно поради смятам, че политика на ЕС за акцизите е правилна.
Последно, главната причина за създаването на ЕС е разбира се политическа – да се спрат войните в Европа. Въпреки това още в договорите от 57-а се говори за икономическо обединение. Така че със завършването на единния европейски пазар смятам, че тази цел бе изпълнена.
Поздрави
Жоро
Здравей Жоро,
Ще се опитам да коментирам всичките ти изказвания. Първо, прав си че Испания дължи до голяма степен своя икономически ръст на влизането си в еврозоната. След влизането, лихвените проценти в страната спаднаха с около 50%. Но нима този спад отразява правилно рикса в страната? Нима този спад не беше причина за големия балон в недвижимите имоти, който се формира и заради, който испанците дълги години ще „плащат“? Политиката в еврозоната на „един лихвен процент е подходящ за всички“ е просто неустойчива в дългосрочен план, защото създава диспропорции.
Що се отнася до коментара ти за еврото, може ли да обясниш какво имаш предивид под това, че то е фиксирана, а не плаваща валута?
Относно цената на петрола, съглсаен съм, че високата цена носи и своите позитиви, защото дава стимули за търсене на алтернативи и иновации. Но не съм съгласен, че акцизите трябва да се налагат от централен орган за всички страни от ЕС, отново заради аргумента „one size fits all“. Трябва да има гъвкавост по отношение на определянето на тези акцизи. Ако имахме някаква свобода да намаляваме акцизите в България, това щеше да е подходящо да се направи сега, когато в условия на криза цените на горивата стигнаха рекордни нива. При тези цени потреблението падна, затова мисля, че едно намаление на акциза би довело до по-поносими нива на цените и би намалило или премахнало този спад в потреблението, което от своя страна няма да засегне приходите от тази ставка в хазната.
Относно зелените енергии, според мен те са един голям балон създаден от правителствата чрез тяхното субсидиране. Има немалко пресни примери от последните няколко месеца. За това време в САЩ фалираха няколко големи компании от сферата на соларната енергия. Същите дълги години бяха субсидирани от държавата с парите на данъкоплатците. А това, че Китай, най-голямата планова икономика в днешно време. е инвеститор номер 1 във ВЕИ не мисля, че трябва да го използваме за пример. В Китай голяма част от капиталите се инвестират по план, а не на пазарен принцип, т.е. произвеждат се неща, за които не се знае дали има и колко ще е търсенето. Един чудесен пример е строителния сектор в същата тази страна. В момента има цели обезлюдени градове и неизползвани хиляди километри пътища в Китай именно заради планирането на китайската комунистическа партия.
Имам и един последен върпос към тебе. С термина икономически план, който използваш в първия параграф на коментара си, планова икономика ли имаш предивд? Ако е така, можеш ли да ми обясниш с примери как този начин на управление носи повече изгоди за едно общество от пазарния принцип?
Получава се интересна дискусия, надявам се повече хора като тебе да четат и коментират статиите 🙂
Поздрави,
Методи
Здрвей Методи,
Започвам и аз да коментирам по ред твоите изказвания. Първо, да уточня какво имам впредвид под фиксирана и плаваща валута и защо това е помогнало на Испания преди кризата. Фиксирана валута – когато държава фиксира валутата към определени стойности; тя е много по-стабилна от плаващата. Ще ти дам пример – ако САЩ и Япония търгуват днес и в края на деня Япония има повече долари по баланса от САЩ (тъй като повече американци са купили японски стоки) то тогава САЩ е в дефицит към Япония, тъй като последната има резерви, а САЩ нямат достатъчно японски йени. В този случай ако САЩ бяха със фиксирана валута (като еврото) то централната им банка щеше да изравни баланса купувайки японски йени и по този начин долара ще се държи на определена стойност като се връща на старата стойност. Именно това е принципа на еврото и за това е отговорна ЕЦБ. Тоест еврото помогна на Испания конкретно да не влиза в дефицит (сценарий, който би се случил ако бяха с тяхна валута) дори и на висока цена, тъй като са нужни средства да се правят изравняванията. От друга страна плаващата валута е много добра, когато страната е във силен икономически растеж (както Китай в момента), тъй като стойността и е се определя от пазара. Еврото помогна на Испания и още със:
1. спомага за търговските връзки – те са много по-стабилни с една валута, контролирана от ЕЦБ, отколкото с две различни
2. синхронизация на циклите – единната валута те пази от икономически шокове
3. доверие в политиката – внася се стабилност от чужда институция (ЕЦБ)
Второ, не мисля, че ЕС е виновна за разигралата се криза в страната. По-скоро това е глобален проблем, тръгнал зад Океана и обхванал цяла Европа, тъй като всичко се базираше на риска. След като балона се спука и реалните стойности на имотите се установиха, тогава започна проблема. В този смисъл, Испания е била част от тази цялата система и не мисля, че модела на ЕС или някой друг конкретно е виновен.
Относно цената на петрола – твоя коментар е свързан от гледната точка на България, а аз мислих, че става върпос за Испания (поне статията ти е за Испания) ? ЕС не налага директно акциз върху горивата. Той определя долна и горна граница. В този смисъл той се е съобразил с икономическото развитие на страните. За нас акциза е висок, защото сме най-бедната държава в ЕС (дори и да налагаме най-долната граница на акциза), но едва ли за Испания това е най-големия проблем…Цената на петрола по-скоро зависи от международната цена и поради войните и конфликтите в арабските държави цената на петрола варира толкова много в последно време.
Относно зелените енергии – не бих казал, че трябва да подценяваме Китай – тя е все пак втората икономика в света (по-голяма от всяка една Европейска)! Това, че се инвестира планово, не означава, че икономиката не работи на пазарни механизми…Неслучайно е работилницата на света и целия капитал бяга там..Нюанса, който си изтъкнал в коментара ти по-скоро се отнася за липсата на демокрация, свободна преса, човешки права и т.н. Та, мисълта ми е, че Китай в момента добиват 17% от енергията си чрез източници различни от нефта. С други думи, приятелю, 17% независимост от другите държави. До 2030 се смята, че ще успее да задоволи всичките си нужди чрез зелена енергия! Аз лично смятам, че поради тези причини е леко несериозно, да не кажа глуповато, да се подценява зелената енергия. Тя е бъдещето, а това, че силното нефтено лоби в САЩ допринасят за провала на зелената политика в страната, не намирам за изненадващо…Ако ЕС успее да задовили и 1/3 от нуждите чрез зелена енергия, всички ще запеят друга песен…
Последно, разбира се, че нямах впредвид планова икономика. Исках да кажа в икономически план/смисъл/сфера или както ти е по-удобно.
Поздрави
Жоро
Аз ще си подбера да кажа нещо по една ли две теми.
Това, че ЕС е бил така добър да сложи горна и долна граница, не променя факта, че това си е отнемане на суверенитет във вреда на българската икономика и чисто налагане на акциз.
Китай не е икономическо чудо заради безупречната политика на комунистическата партия. Възходът на китайската икономика е резултат от редица фактори, които са могли да се проявят благодарение на отдръпването на държавата от част от стопанската дейност.
Относно зелената енергия, на първо място на статистиката от Китай трябва да се гледа с едно голямо наум. Второ, тази зелена енергия е дошла на страшна цена. Например, огромните язовири са унищожили околна среда, разместили стотици хиляди хора,а и най-вероятно няма да могат да работят още дълго. Китайските вятърни мелници са изключително нискотехнологични, познавам хора, които са били в Западна Монголия и са се занимавали с тях. Съществуват единствено заради определени политически съображения.
Що се отнася до енергийна независимост, тя, както се вижда напоследък, ще дойде от използването на шистов и втечнен газ. В статиите на Мартин Владимиров на този сайт това се споменава, разгледай ги. Полша е добър пример за това как държава започва да се освобождава от руския газов монопол благодарение на новите технологии за добив.
Последно ще спомена, че не съм противник на зелените технологии. Противник съм на балони създадени от държавни регулации, като например тази за ползване на скъпа и неефективна зелена електроенергия.
Здравей Жоро,
Не съм съгласен с теб, че ЕЦБ има за мандат да държи еврото в някакви граници. Еврото е напълно свободно плаваща валута. Това, което си описал като механизъм между САЩ и Япония се прави от Китай, за да поддържат цената на юана в определени граници, но такава политика не се прилага за еврото. Ако греша, моля покажи ми официален документ на ЕЦБ, в който пише, че централната банка е обявила, че ще фиксира курса на еврото. Мандатът на ЕЦБ е да поддържа ценовата стабилност в еврозоната (това може да го видиш в този сайт под карето Objective http://www.ecb.int/mopo/html/index.en.html).
Що се отнася до Испания, пак ще го кажа. Не отричам, че влизането на Испания в еврозоната е помигнала по много направления за икономическия растеж в страната. Но общата монетарна политика на ЕЦБ не е подходяща в дългосрочен план за страни като Испания, Гърция, Португалия и др..
За кризата си прав, че е глобална, но всяка страна и регион си имат своите специфични причини. Не мисля че балона в недвижимите имоти в Испания беше причинен от същия този балон в САЩ.
За петрола споменах България, за да ти дам пример. Иначе цената на петрола в ЕС не зависи само от цената на петрола на световните финансови пазари. В България (в другите държави тези цифри със сигурност са близки) около 40% от цената на бензина/дизела идва от суровината, 40% идва от акцизи, ДДС, данъци и такси и осналаите около 20% идват от производствени разходи (http://ime.bg/bg/articles/ne-ni-e-skyp-benzinyt-djobyt-ni-e-plityk).
Относно зелената енергия, подкрепям коментара на Стоян.
Поздрави,
Методи
Здравей Методи,
Основната задача на ЕЦБ е тази, която сподели, а именно постигането на ценова стабилност в еврозоната. Но за да постигне тази цел тя извършва и много други операции, които включват продаването и купуването на международна валута, определяне на лихвени граници за евро-държавите и т.н http://europa.eu/about-eu/institutions-bodies/ecb/index_en.htm. Под този линк ще видиш конкретните задължения на ЕЦБ. Не съм имал впредид в моя коментар, че еврото е фиксирано на определна стойност. Това, което съм казал е,че системата, чрез която се управлява еврото, е fixed-exchange-rate system. В този ред на мисли за да може ЕЦБ да постигне ценова стабилност (регулариране на инфлацията) тя определя прагове на дефицит, над които държавите не трябва да излизат в търговията си чрез останалите страни(примера, който дадох ясно илюстрира как става това). Мисля, че сегашния праг е 3%. Именно чрез покриването на баланса на дефицита Еврото остава стабилно и непроменливо спрямо другите валути! Затова излиза, че е fixed, а не че има точно определена стойност от ЕЦБ. Тоест в различни дни стойността му може да се променя спрямо другите валути, но си остава стабилно спрямо тях. И главният виновник за постигането на този резултат е именно ЕЦБ, която е независима институция.
Ще ти дам противоположен пример със САЩ (държава с най-големият дефицит в света може би). Доларът е напълно ПЛАВАЩ ( за разлика от Еврото) и е международната резервна валута. С други думи те са единствените, които печатат долари, а всеки иска долари…Именно поради тази причина могат да си позволят да не покриват дефицита си, който е гигантски и заради това доларът се срина толкова много. Но моментър на разплатата ще дойде и тогава ще се сринат, тъй като ще трябва да направят огромни cuts в цялата си икомоника, за да си покрият дефицита..
С коментара на Стоян, че определянето на акцизите в България е бъркане в суверенитет, също трябва да не се съглася. Знам, че цените на горивата са големи и че е кофти за всеки..но в присъединителните договори са се подписали нашите държавници, че България е част от т.н клуб на богатите и няма как да не се съобразим с клаузите и задълженията му. А именно с договора от Маастрихт, с който се завърши единния Европейски пазар ЕС се превърна в една икономика. Тя се управлявана в някои направления от ЕС, а в други от националната държава. В този смисъл определянето на акцизите на горивата попада под прерогативите на ЕС и ние трябва да се съгласим с този факт…
Поздрави и на двамата
Жоро
За да остана отново недоразбран ще допълня само нещо по ролята на ЕЦБ. Както знаем ролята на ЕЦБ е да постигне ценова стабилност. В този смисъл инфлацията и дефицита на една държава са пряко свързани. Тоест ако си в дефицит към някоя държава означава, че другите държави имат повече от твоите пари в търговията си с теб, а ти си купил повече от техните стоки или услуги. Като резултат твоята валута се понижава спрямо техните. Това удря пряко върху импорта, който в този случай ще се нуждае от повече пари, за да внася същите стоки от другите държави (тъй като цената на твоята валута е вече поножена спрямо техните валути). За да се постигне този резултат фирмите съкращават работници и вдигат цените на своята продукция, за да могат да компенсират поевтиняването на валутата. Има и дргуги случаи, при които дефицитът води до инфлация, но нека не ставам твърде натрапчив в обясненията си. Така или иначе ролята на ЕЦБ е да регулира инфлацията и тя го прави чрез регулиране на дефицита, което води до стабилно и непроменливо евро!
Поздрави
Аз не споря, че сме подписали договорите. С тях сме прехвълрлили доброволно суверенитета си, това не променя факта, че е лошо за нас. Колкото повече прехвърляме суверенитет, толкова по-лошо – особено в сферата на икономиката.
Здравей Жоро,
Принципно целта на всяка централна банка е да поддържа ценовата стабилност (освен американската, която има и за цел да поддържа стабилно ниво на безработица) и в този смисъл може да се каже за всяка валута, че е фиксирана, тъй като всяка централна банка може да реши да се намеси на пазарите и да промени (доколкото е възможно) валутния курс. Вярно е че в ЕС има правила ограничаващи дефицита на страните в съюза, но какво от това? Нима повечето страни не нарушиха това правило? Ти дори много правилно посочи в първия си коментар, че Франция и Германия бяха едни от първите, които превишиха този праг.
Съгласен съм с теб, че с влизането ни в ЕС ние сме се съгласили на определени правила. Но аз не вземам предвид правното измерение на проблема, а икономическото. Това че сме се съгласили с едни правила не означава, че те са икономикчески изгодни за нас (говоря за България в частност). А добре е известно на всички, че ние не сме много добри в защитаването на интересите си, когато става въпрос за международни отношения…
Поздрави,
Методи
Здравей Методи,
Съгласен съм с всичко, което каза само без това, че всяка валута е фиксирана. При фиксираната система – централната банка се заема да поддържа определени нива на валутата спрямо другите. Такъв е случаят със ЕС и ЕЦБ. При плаващата система валутата се определя от ПАЗАРА, а не централната банка. Пример за това за САЩ и техният долар. И двете си имат позитиви и негативи, но целият смисъл беше насочен за Испания. А именно, че чрез еврото и неговата стабилност те успяха да постигнат уникален иконимически растеж.https://docs.google.com/viewer?url=http://www.policyarchive.org/handle/10207/bitstreams/1311.pdf. Под този линк ще намериш повече за разликите между системите на валута.
Поздрави
Жоро
Стабилността, която носи еврото е доказано фалшива, както виждаме от известно време.
Здравей Жоро,
Когато казах, че всички валути са фиксирани, имах предвид по твоето определение за фиксирана валута, което явно се различава от моето. Еврото със сигурност е плаваща валута и нейната стойност се определя от търсенето и предлагането на валутния пазар. Еврото е напълно либерализирано и конвертируемо (за разлика от други валути като например китайския юан, за който спокойно можем да кажем, че е фискиран към долара). Да, всяка централна банка може да се намеси на пазарите и да промени курса на своята валута,но това не прави една валута фиксирана.
Поздрави,
Методи
Здравей Методи,
За съжаление ще трябва отново да те разочаровам, но знанията ти за фиксирана система и плаваща система са неверни.
Първо твое изказване – „Всяка централна банка може да се намеси на пазарите и да промени курса на своята валута“ – Отговор – При плаващата система централната банка НЕ МОЖЕ да се намесва на пазарите и да определя стойността на валутата. Това се осъществява автоматично и изцяло от самия ПАЗАР. Тоест например във САЩ Федералният резерв НЕ МОЖЕ да се намеси на пазарите и да определи долара, тъй като той е изцяло плаваща валута. Това го пише във всяка икономическа книга. Нямам намерение да давам източници, можеш и сам да го намериш.
При fixed-exchange-rate system централната банка на страната (ЕЦБ например) определя граници, в които МОЖЕ да варира валутата спрямо другите валути. Не ми се влиза в подробности, но още от времената на European snake през 70-е, когато се е замисляло как да излгежда бъдещата Европейска валута, се е поставил праг от 2.25% на плаване на валутата (въпреки че все още не е съществувала). През 1993 със създаването на European Monetary System се поставя праг от +/- 15 плаване спрямо другите валути и т.н.
Твое изказване – „Еврото със сигурност е плаваща валута и нейната стойност се определя от търсенето и предлагането на валутния пазар“ Отговор – Стойността на Еврото не се определя от пазара, а ЕЦБ налага граници, в които то може да варира. В този смисъл то е ФИКСИРАНА валута в определи граници.
Източниците за тази информация са много..документа, който ти дадох също го обяснява. С това смятам темата за завършена.
Поздрави
Жоро
(Явор)
Георги, монетарната политика на една централна банка и икономическите характеристики на страната са основни детерминанти на перцепцията на пазара за стойността на съответната валута.
Когато ти говориш за „прагове на плаване“ на еврото спрямо други валути, говориш за нещо изключително безпредметно, тъй като въпросните „други валути“ са плаващи. ЕЦБ на никой нищо не може да наложи. Единствената причина поради която едно евро в момента не се разменя за един долар, а за 1.30 долара (при 1.60 долара за евро през 2008) е именно безумното състезание към дъното от двете страни на океана, в което Фед явно няма намерение да отстъпва. Опитите на централните банки да обясняват на пазара кое колко струва всички знаем как свършват.
Поздрави,
Явор
Здравей Яворе,
Това че икономическите характеристика на страната са основни детерминанти на съответната валута е съвършено вярно. Никъде не съм казал, че монетарната политика е решаваща за оределянето на курса на валутата.
Второ, това че съм казал, че ЕЦБ налага граници е може би неправилен израз, но смисъла, който съм вложил е съвършено верен. Когато Еврото излезе от граници ЕЦБ се намесва и чрез купуване и продаване на валута коригира неговата стойност спрямо другите валути и да се смята, че това е „безпредметно“ е несериозно. Еврото не е напълно плаваща валута, определяна от ПАЗАРА за разлика от долара и това е единственото, което съм казал в моя коментар, което напълно отговаря на истината.
И последно, дали е правилно или не централните банки да се намесват в определяне на стойностите на валутите, никъде не е станало въпрос в моите коментари.
Поздрави
Жоро
Здравей Жоро,
Поглеждайки към курса на еврото към други основно търгувани валути, виждам флуктуации в доста по-широк диапазон от 15%. Да вземем за пример Евро/Долар. При въвеждането на еврото, курса е към 0.9, после се покачва до 1.6 и в момента е около 1.3. Без да си правя труда да смятам, ясно се вижда, че промените в курса надвишават доста този праг от 15%. Това означава, че или такава политика за поддържането на курса на еврото в тези граници не съществува, или тя не се спазва, което означава, че все едно не съществува…
Поздрави,
Методи
Здравей Методи,
Това, което съм споменал за +/-15% флуктуации се отнася за 1993г..много ясно съм го казал в коментара си. Ако беше прочел ясно материала, който ти дадох, щеше да знаеш, че Еврото може да варира значително според пазара на купуване и продаване, но ако се обезцени или поскъпне прекалено спрямо другите валути ЕЦБ МОЖЕ да се намеси и чрез купуване и продаване коригира неговата стойност и го връща в определени граници. Това е така, защото стойността на еврото влияе пряко върху инфлацията, а оттам и на ценовата стабилност в ЕС, което е и основния objective на ЕЦБ (както ти сам спомена в предишните коментари). Това е fixed-exchange-rate системата. Не такъв е случая в САЩ, тъй като доларът е плаваща валута за разлика от еврото и съответно Фед. резерв не се намесва пряко като централната банка да коригира стойността на долара, а стойността му се определя изцяло от пазара. И двете системи имат полижителни и отрицателни страни…
Поздрави
Жоро
Не следя подробно дискусията, но тук виждам неща, които не са верни. Например, че инфлацията „влияе“ на стойността на еврото, след като инфлацията е по дефиниция обезценяване на реалната стойност на определена валута.
И, ако твърдиш с предпоследното си изречение, че Фед не извършва монетарна политика, си в дълбока грешка 🙂
Здравей Стоян,
Инфлацията означава – постоянно и цялостно покачване на паричните цени или поне според Милтън Фридман. Това идва от постоянния спад в покупателната способност на парите или обезценяване на валутата (избери си едното). Коментарът ти ‘инфлацията “влияе” на стойността на еврото’, който е обратния смисъл, не съм писал в предишния пост и е жалко по такъв аматиорски начин да се опитваш да представиш думите ми в друга светлина. Това, което съм казал, е, че еврото влияе на инфлацията (тоест обезценяването на еврото води до покачване на цените).
Второто изказване – ‘ако твърдиш с предпоследното си изречение, че Фед не извършва монетарна политика, си в дълбока грешка’, би ли ми казал къде съм го твърдял??? В грешка си ти да сънуваш, че съм казал такова нещо. Естествено, че Фед има монетарна политика, но за всеки случай не се намесва пряко на пазара като ЕЦБ, а го прави чрез други методи!
Когато започнах да пиша в този форум, мислих, че нещата са сериозни и ще се получи интересна дискусия, Никога не съм се хващал за дребни неща и запетайки, които другите са правили, за да ги критикувам. Смятах, че идеята е да се получи конструктивна дискусия, а не аматиорски да се изопачават коментари с идеята да ме критикувате. И когато научите нещо ново от човек, който не е от ‘ЕКИП’ е хубаво да проверите информацията, а не да го атакувате за глупости, тъй като показвате липса на професионализъм и компетентност.
Последно, Методи, поздравления за задълбочената статия, но това е последния път, в който влизам в сайта на ‘ЕКИП’..
Поздрави
Жоро
Съжалявам, че си се почувствал обиден. Не мисля, че има нужда от толкова емоции в такъв разговор все пак.
1. След като говорим за монетарна политика реших, че използваш инфлация в значението, което се отнася до стойността на парите.
2. Ти не се изказваш ясно и след това драматизираш неразбирането ми. Абсолютно не съм съгласен с това, което написа в по-предния си пост, че Фед оставя долара да се движи от пазара.
Здравей Жоро,
Глупаво е да се обиждаме. Очевидно Стоян е интерпретирал някои твои изказвания погрешно, което често се случва при писмената комуникация. Аз мисля че се получи конструктивна дискусия (с изключение на последните няколко поста) и се надявам и в бъдеще да продължиш да посещаваш блога и да коментираш нашите статии. Извинявам се от името на ЕКИП, ако сме те обидили по някакъв начин. Ние сме отворени към всякакви мнения, особено ако са добре аргументирани, като твоите.
Ще се върна към дискусията за валутните курсове. Намрих интересна информация за ФЕД. На страницата на ню йоркския федерален резерв (http://www.newyorkfed.org/aboutthefed/fedpoint/fed44.html) пише, че последният може да се намесва на валутните пазари, въпреки че не го прави много често. За периода 1995 – 2006 такава интервенция е имало само 2 пъти. Тоест, и амерканската централна банка може да влияе (или поне да се опита) на курса на долара чрез интервенции на валутния пазар. Очевидно тя не използва често този инструмент, но както ти посочи в един от коментарите американският долар е световна резервна валута и съответно заема най-голям дял в световната търговия. Това му дава много предимства и спомага за стабилността на курса.
Поздрави,
Методи
Здравей Методи,
Радвам се, че си намерил тази информация, която твърдо потвърждава по-горните ми постове за ФЕД и неговата НЕактивна роля да контролира стойността на долара чрез купуването и продаването на валута, тъй като той като цяло доларът е плаваща валута. От линка, който си постнал се вижда ясно, че ФЕД първо много рядко се намесва чрез пряка интервенция на пазара (а използва други непреки методи като опрделяне на лихви и т.н) и второ е важно да се отбележи, че той го прави НЕ за да регулира и върне долара в определени граници спрямо другите, а да даде импулс и сигнал на инвеститорите за желаната посока на размяна да доларите.
„Because the Fed’s purchases or sales of dollars are small compared with the total volume of dollar trading, they do not shift the balance of supply and demand immediately. Instead, intervention is used as a device to signal a desired exchange rate movement and it affects the behavior of investors in the FX market.“
Този параграф е поместен на самия сайт на ФЕД. http://www.newyorkfed.org/aboutthefed/fedpoint/fed47.html.
За разлика от това обаче ЕЦБ е доста по-активна в своята пряка намеса на пазара и купува и продава валута, за да регулира стойността на еврото спрямо другите валути. Това е единственото, което съм твърдял в по-горните коментари.
Поздрави
Жоро
Аз отново си повтарям тезата. Това е регулиране на валутата и валутната система. Монетарна политика за увеличаване на money supply не е свободен пазар.“Даване на импулс за правилната посока за размяна“ е абсолютна регулация. И аз лично не се извинявам за мнението си.
Здравей Стоян,
За 12 години(от 1995-2007) Фед се е намесил точно два пъти да даде пряк импулс за размяната на долара. С други думи веднъж на 6 години. Това е наистина сериозен регулативен метод, чрез когото ФЕД контролира money supply. Дръж си на мнението! Евала!
Жоро
Не разбирам как си решил да избереш точно този период от стопанската история на САЩ. Но дори и да приемем, че 12 години са достатъчен период, и, че точно тези 12 години говорят нещо, пак не оборваш аргумента ми.
Здравей Жоро,
Ще се опитам да направя нещо като резюме на начините, по които ЕЦБ, ФЕД и пазара могат да влияят на курса на еврото и долара.
И долара и еврото са напълно либерализирани и конвертируеми валути, т.е. движението на долари и евро в и извън страната емитент (в случая Еврозоната и САЩ) е свободно. Това означава, че краткосрочния курс на тези валути се определя от търсенето и предлагането им на валутните пазари.
В по-дългосрочен план, обменният курс се определя от политиката на централната банка като това може да стане по няколко начина.
1. Пряка интервенция на валутните пазари от страна на централната банка чрез купуване или продаване на валутата. Както вече коментирахме, ФЕД има възможността да прави такива интервенции, но използва този инструмент доста рядко. Оказа се обаче, че и ЕЦБ не е голям фен на интервенциите (http://ftalphaville.ft.com/blog/2010/05/21/238771/a-quick-guide-to-ecb-intervention/). Въпреки че тази статия е от май 2010, в нея ясно се казва, че до тази дата ЕЦБ се е намесила директно на валутните пазари само 3 пъти, през септември и ноември 2000 година.
2. Чрез определяното на лихвените проценти, централните банки могат да контролират предлагането на пари в икономката. Колкото е по-голямо предлагането на един актив, толкова неговата цена е по-ниска, което в случая на парите води до обезценяване спрямо другите валути. И ФЕД и ЕЦБ имат контрол над тази политика.
3. Някои централни банки могат да купуват дълг на правителството. Това от една страна подтиска лихвените проценти надолу (което води до обезценяване на валутата) и от друга страна налива пари в икономиката, увеличавайки паричното предлагане (което отново води до обезценяване). Обратната операция води до противоположни ефекти. Разликата тук между ФЕД и ЕЦБ е че първата може да прави това на първичните пазари (мястото където този дълг се емитира за първи път), докато ЕЦБ може да прави това само на вторичните пазари (мястото където вече емитирания дълг се търгува). Освен това ФЕД може да печата пари, а ЕЦБ не може (най-вече заради натиска от страна на Германия, вследствие на лошите спомени от хиперинфлацията в страната след Първата Световна Война).
4. Чрез определянето на процента на банковите резерви, централните банки имат известен контрол над кредитирането в икономиката, и така непряко по още един начин определят паричното предлагане.
От представените начини за определяне на краткосрочния и дългосрочния валутен курс на еврото и долара, излиза, че ФЕД има повече възможности за това заради способността на централната банка да печата долари, нещо което ЕЦБ (все още) не прави. Избягвам да използвам изрази като фиксирана и плаваща валута, защото стана ясно, че имаме различни разбирания за дефинициите им. Освен това не мисля, че дефиницията на един термин е най-важното нещо тук. Очевидно през годините обменните курсове и на еврото и на долара са се покачвали и спадали, като причината затова може да се търси във всички изброени механизми. Въпреки това мисля, че пряката интервенция и при двете централни банки има най-малък принос в това.
Поздрави,
Методи
ЗДравей Методи,
Съгласен съм, че банките имат различни методи да контролират money supply и това не е единствено чрез пряка намеса и купуване/.продаване на валута. Въпреки малкото случаи, в които ЕЦБ и ФЕД са се намесвали обаче, трябва да се отбележи, че когато ЕЦБ го е правила. то е било доста по-твърдо и категорично за разлика от ФЕД, който само дава импулс за размяната. Това се потвърждава и от сайта, който постна.
Второ, не съм съгласен, че ЕЦБ не може да печата пари.
http://europa.eu/legislation_summaries/economic_and_monetary_affairs/institutional_and_economic_framework/o10001_en.htm. Под този линк ще видиш, че само ЕЦБ е уторизирана да печата пари в държавите с евро. Държавите членки могат да издават монети но само след съгласието на ЕЦБ.
Поздрави
Жоро
Здравей Жоро,
Не се изразих правилно, когато написах в коментара, че ЕЦБ не може да печата пари. Исках да кажа, че засега се въздържа от такива действия с оглед справяне с дълговата криза в Еврозоната, т.е. отказва да бъде кредитор от последна инстанция.
Поздрави,
Методи