Влиянието на икономическите индикатори – ИПЦ

Продължава серията от статии насочени към разясняването на често използвани макроикономически индикатори. В предишната обясних какво измерва брутният вътрешен продукт (БВП) и какви са неговите недостатъци. Идва ред на друг често използван макроикономически индикатор – индексът на потребителските цени (ИПЦ).

ИПЦ се използва най-често за измерител на ценовата инфлация в една страна, в дадена валута. Тоест, би следвало индексът да измерва динамиката на цените на най-често потребяваните стоки и услуги. За целта се определят тегла на един набор от блага, които отговарят на най-често потребяваните от домакинствата. Дотук добре, но до какви потенциални недостатъци води използването на този индикатор като измерител за инфлацията? Най-общо, можем да разделим недостатъците на две групи: тези, свързани с точността на измерване на индекса и тези, свързани с неговото използване за вземане на политически решения.

Подценява или надценява ценовата инфлация ИПЦ?

Едва ли има икономист, който би оспорил твърдението, че във всеки един момент, ИПЦ подценява или надценява ценовата инфлация за даден период от време. Въпросът е по-скоро, коя от двете хипотези е по-често срещана?

Методологията на изчисляване на ИПЦ позволява прояви и на двете хипотези. Продуктите и услугите в потребителската кошница, както и техните тегла, се променят всяка година, за да отразят актуалното състояние на предпочитанията на домакинствата. Но икономиката е много динамична и потребителските предпочитания се променят всеки ден. Важна роля в този процес играе цената. Цената на една стока/услуга е важен сигнал към потребителите и тя има много голяма тежест при решениетоза или въздържането от покупка.

 Представете си например, че даден потребител харесва еднакво свинско и пилешки месо. В ИПЦ и двата вида месо фигурират с някаква тежест, която осреднено измерва доколко всички потребители консумират свинско и пилешко. Нашият хипотетичен потребител се събужда една сутрин и разбира, че най-голямата птицеферма в страната е изгоряла. Това неимоверно води, при равни други условия, до увеличаване на цената на пилешкото месо, поради намаленото предлагане. Такава случка би накарала нашия примерен потребител, но и много други като него, да потребяват повече свинско вместо пилешко, докато цените се стабилизират. От тук имаме подценяване на ценовата инфлация, измерена с ИПЦ, защото за конкретния период ще бъде използвана тежестта на пилешкото месо от предишния, а тя очевидно е по-малка поради настъпилите промени на пазара.

От друга страна, много икономисти твърдят, че ценовата инфлация в страни като САЩ не отразява правилно реалността, защото потребителската кошница не включва пазарната цена на жилищата, а използва цената на наемите като заместител. Последните (виж Графика 1) растат със сравнително постоянен темп през последните 30 години, докато цените на жилищата бяха силно балонизирани в началото на новото хилядолетие. Следователно, ценовата инфлация в САЩ е била подценявана в годините преди Голямата Рецесия и надценявана в годините след пукането на имотния балон. Може на пръв поглед това да не изглежда толкова важно, но всъщност то води до сериозни последствия за всички икономически агенти.

Политически и икономически последици от недостатъците на ИПЦ

Последният пример с ИПЦ в САЩ има сериозно последици за вземането на политически решения. Темпът на ценова инфлация се използва като индикатор на базата, на която стъпват мерки в сферата на монетарна и фискална политика. Основният лихвен процент на ФЕД беше значително намален след пукането на интернет балона през 2000 година. Ако ИПЦ включваше в своето изчисление цените на имотите в САЩ, то темпът на растеж на ценовата инфлация щеше да бъде много по-висок и това щеше да е предпоставка лихвените проценти да бъдат вдигнати по-рано, значително ограничавайки надуването на имотния балон.

Що се отнася до фискалната политика, ценовата инфлация често се използва за индексиране на различни видове социални плащания, като пенсии например. Когато към края на миналата година правителството на ГЕРБ реши да вдигне пенсиите с 10% от април тази година, аргументът, използван от Симеон Дянков беше, че това ще компенсира натрупаната ценова инфлация по време на мандата на неговата партия. Това, което следва от една такава обосновка е , че потребителската кошница на пенсионерите съвпада със средната в страната, а това далеч не е така. Пенсионерите харчат значително по-голяма част от своите доходи за храна, лекарства и медицински услуги, отколкото средният българин. Това предполага, че ако се води политика на индексиране на социалните плащания, то трябва да се използва диференцирана кошница за всяка група бенефициенти.

Изводът, който можем да си направим, е че е неточно да се гледа средната инфлация в една икономика – всеки индивид потребява уникален набор от стоки и услуги и има лична ценова инфлация (НСИ предлага услугата инфлационен калкулатор, с който всеки може да пресметне личната си инфлация – линк). Освен това, ИПЦ е полезен инструмент в ръцете на политиците, който може да бъде използван за промяна на монетарната или фискалната политика на страната, което да има директно отражение върху нашия живот. Да не забравяме и че пресмятането на ИПЦ е монополизирана услуга от статистическия институт на всяка страна, което може да е предпоставка за умишлена манипулация. Дали няма да работи по-добре една система, където има конкуренция между предоставянето на такъв тип данни?

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!