ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
В публичното пространство продължава някак си да се прокарва тезата, че икономическите балоните са неизбежно творение на пазара; че те са подхранвани от психологически фактори, от стадното поведение на жадни за печалба инвеститори. Още по- смущаващо е твърдението, че балонът може да се разпознае единствено, когато се спука.
Димо Стефанов
Ако сте запознати с теорията за бизнес цикъла, за пръв път окомплектована от австрийския професор Лудвиг фон Мизес[i], за вас няма нищо мистично в тези „animal spirits[ii]“, вихрещи се преди и по време на криза. Не свръхестествени сили карат инвеститорите да взимат толкова много грешни решения, а напълно обективни и обясними фактори.
Разковничето може да намерим в лихвените проценти и влиянието на централните банки върху тях.
Лихвените проценти в икономиката не са нещо, което може да се планира,моделира и променя с лека ръка, без последствия. Те са резултат, а не причина на човешкото действие. Накратко, лихвените проценти в икономиката показват две много важни неща:
– Първо, те са резултат от предпочитанията на потребителите, да заменят сегашни за бъдещи стоки. Колкото по-малко консумираме сега, толкова повече спестявания имаме. Това увеличава инвестициите и в дългосрочен период икономиката става по-продуктивна. Съответно реалните доходи растат.
-Второ, лихвените проценти съдържат и рисков компонент, който показва, как предприемачите оценяват шансовете за печалби от нови инвестиции.
Когато централните банки изкуствено занижават лихвените проценти, било то с изкупуване на активи, най-често ДЦК, ( в случая на Федералния резерв), или с раздаване на заеми, обезпечени с надценени ДЦК, ( в случая с ЕЦБ ), резултатът е един и същи. Предприемачите биват подведени да инвестират в дългосрочни проекти, които без наличието на новите пари и ниски лихви никога не биха започнали.
Настъпва хубавото време, надуването на балона, така нареченият бум. Всеки е доволен, увеличава се потреблението, увеличават се инвестициите, още повече, не се отчита инфлация (или поне това ни казва небезгрешният ИПЦ). Но в икономиката няма безплатен обяд. Оказва се, че няма достатъчно ресурси, за да се поддържа капиталовата структура, така че тя да отговаря на желанията на потребителите, да консумират сега.
Балонът се пука, икономиката изпада в рецесия, следва депресия. Някои проекти се изоставят напълно, други частично е възможно да бъдат запазени, тъй като отговарят на потребителското търсене. Въпреки че мнозина наричат този период депресия, всъщност това е времето, когато ресурсите биват заети там, където са най-полезни. Разбира се, колкото по-голям е бил бумът, толкова по-дълго е времето за лекуване.
Това обяснява стадното поведение на инвеститорите и ex post[iii] нерационалното им поведение. Няма нищо необяснимо, нищо скрито-покрито, освен за централните банкери и регулаторните органи.Те влизат в ролята на крадеца, който вика: „Дръжте крадеца!“. Именно вродената способност на пазара, да се саморазрушава, е нарочена за виновник. Както видяхме, нищо подобно не се случва.
В следствие се появяват повече регулации и (което е по-лошо) повече нови пари, за да се спаси икономиката. Но това са същите тези средства, които са я поставили на колене. Това разбира се създава грешни стимули и грешни сигнали в системата. Така нареченият морален риск расте. Защо да се грижа за портфейла си от инвестиции след като държавата ще се погрижи? И не на последно място, положени са основите на нов нездрав бум. Регулациите са повече ПР за пред ограбените хора, отколкото работеща мярка. Дори и БАЗЕЛ 2020 да измислят, при тази разпусната парична политика, при този стимулиран морален риск, резултатът е нулев. Или ако използваме лекарски жаргон- лекуваме симптомите, а не болестта.
Графиката по-долу е красноречива. Сивите вертикални линии са кризите на дот-ком бума от 2001 г. и ипотечната криза от 2008.
И в двата случая, както се вижда от следващата графика, Федералният резерв се справя с кризата, като сваля лихвените проценти, с увеличаване на монетарната база. Следващата криза е по- продължителна. ФЕД е удвоил монетарната си база два пъти от началото на проблемите досега! И въпреки че повечето критици посочват, че няма инфлация в CPI и следователно няма от какво да се боим, е хубаво да сме наясно, че пазарът е сложен феномен, в който множество процеси се развиват едновременно. В мига, в който банките спрат да задържат ликвидност, ще започнем смело да се катерим към нови дълбини.
Същинското твърдение което се хвърля в публичното пространство е следното:
„Ето оставихме банките без регулации и вижте до къде я докарахме! Регулации трябват и това е то!“
Горното твърдение се поддържа както от обикновените хора, така и от икономисти.
Последното твърдение е много интересно защото банковата система е една силно регулирана система. Съществуват закони какво да правят банките, както и един централен регулативен орган – централната банка. Смешно е да се твърди, че системата е оставена без регулация дори само поради това което правят централните банки, а именно в момента те именно регулират (наливат пари и спасяват банки). И преди кризата са правили същото. И въпреки горните факти (това са си факти), то продължава да се твърди, че системата не е регулирана и за това се е издънила.
Ясно е защо горното твърдение работи при обикновения човек – той от банкови системи нищо не разбира и просто приема това което казват по вестниците. По интересно е, че това твърдение работи и при професионални икономисти! Според мен причината е, че в икономическото образование в университетите се учи само съвременната система с частичен резерв. Де факто нейна алтернатива в мислите на настоящите, обучени в университетите икономисти, не съществува. А след като не съществува такава алтернатива, то единственото което остава е да се регулира наличната система. Може би някои от тях разбират, че регулацията няма да оправи нещата, но в ограничените рамки на тяхното мислене друго решение не съществува. Доколкото съм разговарял с икономисти и разбиращи от икономика хора, то понятието “ банкова система с пълен резерв“ за тях не съществува. Камо ли пък да могат да си представят система без централна банка.
Накратко: за да манипулираш един човек е достатъчно да му ограничиш мисленето в определени рамки.
@ΕΕ
„По интересно е, че това твърдение работи и при професионални икономисти! Според мен причината е, че в икономическото образование в университетите се учи само съвременната система с частичен резерв. Де факто нейна алтернатива в мислите на настоящите, обучени в университетите икономисти, не съществува.“
Невъзможно е системата да бъде променена по нормален, еволюционен и пазарен начин.
Промяна на системата с частичен резерв може да стане само по два начина:
– с политическо решение – един вид пак регулация
– при катаклизъм – например революция
Първият начин (политическо решение) също е невъзможен. Светът се управлява от политици, а политиците от банкери. За самите банкери ” банкова система с пълен резерв” е ограничение и регулация. Сегашната система е перфектна за тях и е абсурдно да се мисли, че ще я променят и ще се ограничат сами.
Доколкото повечето икономисти все пак се занимават с наука, а не с мистика или религия и не са последователи на Че или други революционни икони, то и ” банкова система с пълен резерв” за тях не съществува.
@Toto5
„Невъзможно е системата да бъде променена по нормален, еволюционен и пазарен начин.“
Да, невъзможно е да се промени по пазарен начин и причината е, че тя не е пазарна. Ако беше пазарна, то тя би могла сама да се развива и да става по-оптимална.
Пример: Ако разрешиш една банка с пълен резерв да съществува между такива с частичен, то тя може да ги фалира всичките. Системата с частичен резерв е малоценна, нестабилна, но с висок ливъридж и гарантираща големи печалби (за сметка на другите фирми).
За еволюционния начин: би могло. Тенденцията е, че нестабилните системи (каквато е тази с частичен резерв) да се издънват и на тяхно място идва нещо по стабилно.
„За самите банкери ” банкова система с пълен резерв” е ограничение и регулация. Сегашната система е перфектна за тях и е абсурдно да се мисли, че ще я променят и ще се ограничат сами.“
В момента банковата система с частичен резерв гарантира печалбите на банките. Поставя ги в привилегировано положение спрямо другите участници в икономиката. Един вид на върха на хранителната верига. Никой не пуска хубавото сам. Липсата на регулация при банките би ги превърнало просто в едни фирми абсолютно равни на другите с равни на тях печалби.
“ при катаклизъм – например революция“
Вероятен катаклизъм е издънката на системата. В момента я крепят на командно дишане.
„Доколкото повечето икономисти все пак се занимават с наука, а не с мистика или религия и не са последователи на Че или други революционни икони, то и ” банкова система с пълен резерв” за тях не съществува.“
Тук не съм съгласен. Да, икономистите си мислят, че се занимават с наука, но на практика се занимават с една смеска от идеология и наука. Има определени постулати, които не се пипат и поставят под въпрос. И няма никакво значение, че те не отговарят на действителността. Правят се, че използват научни методи (от точните науки), но когато резултатите не им изнасят, то просто ги пренебрегват.
Давал съм ти вече пример с теорията на портфолиото: Ако я дадеш на един математик и му обясниш от какви предположения изхожда, то той ще и се изсмее и отхвърли. Обаче се намираме в сферата на икономиката, а там нещата изхождат от идеология и такива опити решително се отхвърлят.
Други пример: Хората били били рационални. От там изхождат други теории. Хубаво, но хората не са винаги рационални. Бих казал, че те са частично рационални. Има вече много доказателства на емпиричната психология за това и то такива които не могат да бъдат отхвърлени. Някой да е поставил под въпрос свързаните с това икономически теории? Не. Това би противоречало на установени вярвания.
Още примери: Инфлацията е необходима за да расте икономиката (вярване). Обаче през 19ти век е имало дълги дефлационни периоди на РАСТЕЖ. Нормален, изхождащ от принципите на точните науки човек, когато види, че теория и практика се разминават би отхвърлил теоретичната постановка като погрешна или поне непълна. И това става непрекъснато във физиката, химията, математика и изобщо в точните науки. Обаче не и в икономиката. Там имаме вярвания и е много опасно да клатиш къщата защото тя може да се срути.
Ако икономистите се занимаваха само с наука, то сега нямаше да сме на такова дередже.
@ЕЕ
„Ако разрешиш една банка с пълен резерв да съществува между такива с частичен, то тя може да ги фалира всичките.“
Няма нужда от разрешение, тъй като няма и ограничение. Ограничения / регулации има само за долната граница на резервите.
„Липсата на регулация при банките би ги превърнало просто в едни фирми абсолютно равни на другите с равни на тях печалби.“
Липсата на регулации по разбиранията на банкерите е ако могат да работят и с нулеви резерви.
Привилегии лесно не се изпускат. Не можеш да спасиш света от регулации чрез нови регулации, а въвеждането на „банкова система с пълен резерв” може да стане само с нова регулация и налагане на ограничения. Това обаче няма как да се случи, защото е все едно на времето да чакаш от феодалите сами да ограничат привилегиите си и да променят системата.
@Toto5
„Няма нужда от разрешение, тъй като няма и ограничение. Ограничения / регулации има само за долната граница на резервите.“
Аз не знам много по въпроса, но преди време Г. Ангелов спомена, че системи с пълен резерв са забранени в Европейския Съюз. Все пак може да не съм го разбрал.
Ако ти разрешат да си банка (разрешава се от органи на БНБ), то ти имаш изгода да използваш частичен резерв. Кой бяга от печалбите?
Въпросът е, че ако работиш с пълен резерв, то към теб ще потекат потоци от пари от другите банки и де-факто ще им точиш резервите. Така се стига до фалита им.
Между другото банка току така не се става. Има си изисквания за капитал, и т.н. и едно най-важно изискване: “ БНБ да реши, че не заплашваш стабилността на банковата система“. Последното изискване дава карт-бланш на БНБ да си пуска и спира когото реши.
Между другото най-важната регулация, която прави банковата система в този вид изобщо възможна е, изискването за раплащане с български левове. А представи си една банка, която работи с покрити 100% със злато пари. Шансът на другите банки да оцелеят при такава конкуренция е точно нула. Накратко: конкуренция при парите не се позволява. И парите могат да се създават и разпределят само от БНБ и прилежащата към нея банкова система.
„Липсата на регулации по разбиранията на банкерите е ако могат да работят и с нулеви резерви.“
Не може да съществува банка в съвремието която да работи с нулеви резерви. Която банка си намали резервите покачва риска си за фалит от поносим до почти 100%. Именно за да се намали този риск съществува ЦБ, и фонда за защита на депозитите.
А колкото по-нерегулиран е пазара, толкова повече не могат да си позволят да работят банкерите с частичен резерв. А при свободен пазар (по австрийското разбиране, а не по популярното и прието такова на Маркс) частичен резерв няма как да съществува.
„а въвеждането на “банкова система с пълен резерв” може да стане само с нова регулация и налагане на ограничения. “
Че е възможно, да може и така, но е лошо, а и както ти казваш няма да стане „защото е все едно на времето да чакаш от феодалите сами да ограничат привилегиите си и да променят системата.“
Обаче при липсата на регулации (в австрийския смисъл) системата с пълен резерв ще се наложи от простия принцип на конкуренцията. В момента това не е възможно.
Т.е. не са необходими нови регулации за да се самоналожи пълния резерв, а махане на всички настоящи. Последното обаче има огромни политически и социални последици за организацията на обществото.
Между другото не съм съвсем сигурен дали знаеш какво точно е това пълен резерв. Накратко:
Срочните депозити не се покриват и се дават на заем както реши банката. Те няма нужда да се покриват с пари (както е в момента) защото не са изискуеми до падежа си. Т.е. тук няма новосъздадени пари.
Безсрочните депозити/разплащателните сметки са покрити на 100% с пари. Т.е. при тях банката продава услуга за която се плаща. Тя държи парите ми и извършва разплащания от мое име без обаче да дава парите на заем (това в момента не е така). Аз и плащам такса за услугата.
Тъй като, за да съществува свободен пазар, трябва да има защита на собствеността, то по- малко от 100% резерв по безсрочните депозити е измама и не е съвместимо със свободен пазар. Т.е. за да съществува система на 100% покритие не са нужни допълнителни регулации, а опазване частната собственост на хората. Това понастоящем не се изпълнява от закона.
Премахването на ЦБ може да увеличи размера на резервите, държани от ТБ, но не е гаранция за достигането на 100% покритие.
@Димо Стефанов
„Тъй като, за да съществува свободен пазар, трябва да има защита на собствеността, то по- малко от 100% резерв по безсрочните депозити е измама и не е съвместимо със свободен пазар.“
Така е. Банката уж само ти държи парите на сметка, т.е. те са си твои, но едновременно ги дава и на заем (почти всичките). Както казваш – измама. Обаче ако това е законово установено (както е в момента), то няма как да го наречеш измама.
„Премахването на ЦБ може да увеличи размера на резервите, държани от ТБ, но не е гаранция за достигането на 100% покритие.“
Така е. Преди 1913 в САЩ не е имало централна банка, но банките са работели с частичен резерв. За да се достигне 100% резерв е необходимо според мен да няма монопол върху парите, така че най-малко увеличаващите по количество се пари да спечелят. Отделно трябва да може да се държи сметка когато е обещано по договор 100% покритие, а не е такова (защита на собствеността).
Желаещи да правят частичен резерв винаги ще има. Въпросът е да не им се позволява законово да се вихрят. Доколкото съм чел частичния резерв е тръгнал още от древността. Хората, които идвали да търгуват в един град си носели златото (парите) със себе си, но за удобство (да не ги ограбят например), те ги оставяли при месния златар. Срещу златото получавали разписка, която служела като заместител на парите. Т.е. с нея можели да търгуват директно. Златарите обаче установили, че няма никакъв проблем да издадеш повече разписки отколкото злато имаш в наличност. Т.е. ако си златар си издаваш една фиктивна разписка и си купуваш примерно кон, храна и т.н. Чиста измама, получаваш нещо за нищо. Обаче по онова време, когато са хванели златарите, че правят подобни неща, то са ги биели. В днешно време днешните златари (банките) за защитени със закон. Т.е. кражбата е легализирана.
@ЕЕ
„Обаче ако това е законово установено (както е в момента), то няма как да го наречеш измама.“
В днешно време има много измами, които законът не санкционира, което не ги прави по- малко измами. До това се свежда проблемът. Въпросът е как да се премине от това състояние към защита на частната собственост. В случая с банките за мен добро начало, както и реализуемо към момента, е спирането на стабилизиращите политики и увеличаването на паричната база.
@EE
„Обаче при липсата на регулации (в австрийския смисъл) системата с пълен резерв ще се наложи от простия принцип на конкуренцията.“
Имам силни съмнения, че това може да се случи. Дори от утре централните банки да се закрият със закон, то банкерите веднага ще създадат някакъв заместител (кредитор от последна инстанция) и сами ще си измислят общи пари. Т.е. не само трябва да закриеш централните банки, но и да забраниш на банкерите за създават сдружения, асоциации, гаранционни фондове и т.н.
В исторически план, регулациите и бариерите в по-голямата си част не са налагани от държавата, а от различните корпорации. Цивилизацията ни (западната) е така устроена, че в момента в който една група захапе кокала, моментално се организира в някакво сдружение (корпорация), чиято единствена цел е да поставя бариери пред новите играчи.
Примери в това отношение има колкото искаш. Като започнеш от различните сертификати – за качество, за правоспособност, професионални и т.н. и стигнеш до препоръчителните (на практика ако искаш да работиш задължителни) членства в различни организации (корпорации)
На практика съвременния индустриален капитализъм не се е зародил в свободните градове (с минимална намеса на държавата), а в страни където тъкмо държавата е ограничила „свободите“ на средновековните корпорации.
„Въпросът е да не им се позволява законово да се вихрят.“
Законът сам по себе си е регулация , при това от най-високо ниво.
Ето малко за културата и историята на западното общество. Виж прочети, помисли и се опитай да го свържеш със съвремието:
Раждането и краят на капитализма- поглед от дясно – http://anthropologyreviews.com/?p=643
@Димо Стефанов
„Въпросът е как да се премине от това състояние към защита на частната собственост.“
Ако в момента оставиш банките на произвола на съдбата (без ЦБ, защита на депозити и т.н), то системата ще гръмне. Толкова е нестабилна, че веднага ще рухне. Ако не желаеш една фантастична дефлационна криза, то трябва да се направи нещо.
Ето ти пример.
Виждаш колко са депозитите в банките (те винаги са много по-малко от парите в тях), напечатваш толкова пари (ЦБ ще ги печата) и ги раздаваш на банките според депозитите им, така че всички пари в обръщение да са покрити. След това закриваш ЦБ, печатницата и всички подобни институции. Една част от банките фалират, други сами се закриват, а трети оцеляват. Обаче дълбока криза няма да има. И причината е, че парите в обръщение си остават същите, защото са физически налични и не могат да изчезнат, както могат да изчезнат депозитите. В момента, ако банковата система гръмне, то настава дива дефлация (липсват пари, пример Кипър) и икономиката отива в тоалетната. Без криза обаче няма как да се мине, тъй като икономиката ще трябва да се преструктурира. Тя ще е свикнала на постоянно увеличаващо се количество пари. След известно време това ще стане, скоростта на парично обръщение ще намалее и ще се стабилизира и ще се излезе от кризата. Но както казах това ще е една лека криза, без която няма как да се мине.
В идеалния случай разрешаваш всичко да се използва за валута. Моментално започва прехвърляне на пари към златото и то се превръща в платежно средство. Всички държавни пари губят каквато и да било стойност защото никой не желае да ги използва. След златото се появяват и алтернативни и по-добри валути (виж Биткойн примерно). При наличието на толкова много валути, то икономиката престава да е зависима от една валута и става много по-стабилна.
Така накратко си преставям едно контролируемо преминаване към пълен резерв. Шансът нещо подобно да се реализира обаче според мен е горе-долу нула. По вероятно е в един момент системата да гръмне, да се върнем в каменния век за известно време и после да дойде една или повече нови и стабилни монетарни системи.
@Toto5
“ Дори от утре централните банки да се закрият със закон, то банкерите веднага ще създадат някакъв заместител (кредитор от последна инстанция) и сами ще си измислят общи пари. Т.е. не само трябва да закриеш централните банки, но и да забраниш на банкерите за създават сдружения, асоциации, гаранционни фондове и т.н.“
Това обяснявам. Трябва да се разреши да си използваш каквито си искаш пари. И никой да не може де спре да го правиш (със закон или със сила). Тогава да си правят каквито си искат асоциации, сдружения и т.н. Това е без значение защото няма как да накрат хората да им ползват парите.
„Примери в това отношение има колкото искаш. Като започнеш от различните сертификати – за качество, за правоспособност, професионални и т.н. и стигнеш до препоръчителните (на практика ако искаш да работиш задължителни) членства в различни организации (корпорации)“
Горните работи могат да работят само ако някой управлява с насилие и те ограничава. Примерно ако искаш да си нотариус: не можеш, защото държавата ще те вкара в затвора. Но ако тя не може? Тогава всеки може да стане такъв. Съответно цените ще паднат многократно. Махни тази регулация и проблем няма.
„Законът сам по себе си е регулация , при това от най-високо ниво.“
Да, той регулира. Въпросът е до къде трябва да се простира. Т.е. колко да регулира. Отговорът на австрийската школа е, че законът трябва само да защитава правото на собственост и нищо повече. Т.е. да наказва: убийства, кражби, измами, насилие от всякакъв тип и т.н. И причината е, че това са необходими условия за да съществува пазарна икономика.
Видях си грешка. Моля в:
„..Виждаш колко са депозитите в банките (те винаги са много по-малко от парите в тях)“
да се чете „много ПОВЕЧЕ от парите в тях“.
@EE
Предложението ти е грешно.
Първо, ефектът от това ЦБ да напечата и раздаде пари на ТБ спрямо депозитите ще доведе до хиперинфлация(активите на ТБ приблизително ще се удвоят).
Второ, грешно е да се търси разлика между банкнота и депозит до поискване, и двете представляват парични субститути. Мизес има перфектна критика върху Currency School както в „Теорията за парите и кредита“, така и в „Човешкото действие“.
Трето, няма нищо лошо в дефлацията. Нито светът ще свърши, нито ще се върнем в каменната ера. Точно обратното, дефлацията е най- бързият начин, по който ценовите разлики между отделните фази на производството да се възстановяват, т.е. естествения лихвен процент, показващ времевите предпочитания на хората. Препоръчвам ти тази лекция: http://www.youtube.com/watch?v=U9w0S9bEXIw лекторът има и чудесни статии по темата. Да не забравяме, че Австрийската школа смята депресията за времето, когато икономиката изчиства грешните инвестиции, колкото повече отлагаш това време, толкова по- тежки са последствията.
Четвърто, това за скоростта на парите сигурно го взимаш от тук: „MxV=PxT“. Това е уравнението на Фишер и именно то е довело до много грешни икономически изводи. Като се започне от това, че то е просто един очевиден факт, записан в математически символи(в случая за една стока) и безсмислица използваща ценови индекси, като CPI(за много стоки). Всъщност V не е независима величина, макар Фишер да я смята за относително стабилна(всички емпирични анализи го опровергават). Напротив, V= (PxT)/M; в мейнстрийм математическите модели, V се свързва с r(лихвения процент) чрез непрекъснато олихвяване, но в тези модели, отново r e дадена величина, а не резултат от човешкото действие, а както знаем r всъщност изразява времевите предпочитания на хората в икономиката.
@ΕΕ
„Горните работи могат да работят само ако някой управлява с насилие и те ограничава. Примерно ако искаш да си нотариус: не можеш, защото държавата ще те вкара в затвора. Но ако тя не може? Тогава всеки може да стане такъв. Съответно цените ще паднат многократно. Махни тази регулация и проблем няма“
Прочети статията от линка, който пуснах по-горе. Тя описва нещата в миналото, но същото се случва и сега. Ограниченията които налагат различните професионални организации, асоциации и др. са с много по-голям обхват от ограниченията налагани от държавата. В България културата ни е сравнително отдалечена от типичната западна корпоративност и тези ограничения не се усещат в пълна сила, но на запад си действат и то без грам намеса на държавата. Въпреки, че формално нямаш ограничения от държавата, то ако не членуваш в определени организации, нямаш някакъв сертификат или не си вписан в определен регистър на практика не можеш да упражняваш един куп професии. Нямаш формална забрана, но никой не те наема или не ти дава поръчка защото си извън корпорацията и искаш да си независим. Влезеш ли един път в гилдията тя почва да ти определя как да работиш, какви „професионални стандарти“ трябва да спазваш и т.н.
Махни държавата и всички тези организации ще се развихрят с пълна сила. Не само нотариуси, но и счетоводители, агенти на недвижими имоти, най-обикновени екскурзоводи и един куп други професии ще се подложат на чудовищно „саморегулиране“. Корпоративността има здрави традиции и механизми да отстрани всички конкуренти които не желаят да се включат в кюпа и да са самостоятелни. Накрая вместо конкуренция и падане на цени ще получиш монополни структури и неофеодализъм.
@Димо Стефанов
“Тъй като, за да съществува свободен пазар, трябва да има защита на собствеността, то по- малко от 100% резерв по безсрочните депозити е измама и не е съвместимо със свободен пазар.”
Това не е съвсем така. Парите по безсрочните депозити не могат да се третират като собственост, а като инвестиция. Все пак не плащаш на банката за съхранението на твоята собственост, а получаваш доход (лихва) от направената от теб инвестиция. Няма вариант при който инвестициите да са гарантирани и защитени.
Проблемът е точно в това. Капитализмът е пряко свързан с частната собственост, а днес частната собственост практически отсъства от големите компании, които диктуват правилата. При тях собствеността не е частна, а корпоративна, няма собственици, а само инвеститори. Системата е така изкривена, че вече нямаш никаква сметка да си собственик и гледаш при първа възможност да се отървеш от собствеността и да се превърнеш в инвеститор. Дори в компании които са силно печеливши и съвсем доскоро бяха частни, бившите основатели и все още директори продават всичко и бягат от собствеността. Ако навремето излизането на борсата е било с цел привличане на капитал, разширение и ново начало, сега на същото се гледа като възможност да се отървеш от собствеността, да кешираш и да се превърнеш от собственик в инвеститор.
@Toto5
„Това не е съвсем така. Парите по безсрочните депозити не могат да се третират като собственост, а като инвестиция. Все пак не плащаш на банката за съхранението на твоята собственост, а получаваш доход (лихва) от направената от теб инвестиция. Няма вариант при който инвестициите да са гарантирани и защитени.“
Нека оставим настрана това, че инвестицията е собственост и абсолютната истина, че стойността на каквато и да е собственост не е гарантирана, а постоянно се променя спрямо потребителските предпочитания. Проблемът се състои в това, че дори индивида А и търговската банка Б свободно се договорят да се изплаща лихва по депозита, това е изцяло за сметка на ТБ, т.е. това е отделен въпрос от темата 100% резерв по депозитите и е грешно да ги смесваш логически. Разбира се, причината ТБ да може да си позволи да заплаща лихва по безсрочните депозити е именно наличието на частичен резерв, а системата е улеснена още повече ако съществува ЦБ, която да бъде кредитор от последна инстанция. И понеже виждам, че даваш исторически аргументи(с които трябва много да се внимава, защото е важно как ги тълкуваш), провери в кой момент ТБ започват да изплащат лихви по безсрочните депозити.
Твоето разграничение между частна и корпоративна собственост е грешно и е продиктувано от неразбирането, че инвестицията е собственост. Точно обратното инвеститорите изпълняват предприемаческата функция в обществото, като преценяват къде да разпределят собствеността си. И Мизес и Ротбард третират тази заблуда, в която си изпаднал и посочват, че икономиката се гради не на мениджърската функция, а точно на предприемачите- инвеститори, които преценяват къде да инвестират ресурси, кое производство би задоволило най- добре потребителите. И понеже конкуренцията е селективен процес, с времето добрите инвеститори остават, а лошите биват отпадат и биват заменени от други. Абсолютно субективно е да съдиш, че някой купува или продава активи е добро или лошо, икономическият анализ трябва да е абсолютно позитивен и да се абстрахира от субективната оценка на анализиращия.
@Димо Стефанов
„Първо, ефектът от това ЦБ да напечата и раздаде пари на ТБ спрямо депозитите ще доведе до хиперинфлация“
Как ще доведе? Ако запазиш системата с частичен резерв – то може, но ако изискаш пълен резерв това не може да стане.
Примерно: държавата прави горното и изисква 100% покритие. Едновременно не дава на други валути да се използват за разплащане (не поддържам този вариант, просто го използвам за целите на дискусията). Причина за хиперинфлация няма да има. Не, че хиперинфлация не може да настъпи във всеки момент, когато населението се ошашка по някаква причина, но икономическа причина за хиперинфлация няма да има.
„Второ, грешно е да се търси разлика между банкнота и депозит до поискване, и двете представляват парични субститути.“
Има разлика. Банкнотата не може да изчезне, а депозита може. Ако една банка със 100% резерв фалира, то това ще е без значение за банковата система. Банките ще са независими една от друга. Обаче ако една банка с 10% резерв фалира, то изчезват пари и започват лавинообразно да фалират други банки.
Не разбрах какво заместват банкнотите и депозитите, златото ли имаш предвид? (субститутите).
„Трето, няма нищо лошо в дефлацията.“
Ами зависи от коя дефлация, т.е. от какво и при какви обстоятелства е предизвикана. Ако е от растеж – проблем няма.
„Нито светът ще свърши, нито ще се върнем в каменната ера.“
Напротив, точно в каменната ера ще се върнем ако в момента банките сдадат всички едновременно богу дух или пък настъпи хиперинфлация. Парите ще изчезнат. А без пари търговията става фантастично трудна и може да се води само на основно ниво. Ще изчезнат цели занаяти. Да не говорим колко време ще трябва докато се установи нова парична единица с прилежащите и съотнощения на цени между всички нива в производството (ако законово не се допусне за разплащане във външни валути).
„Точно обратното, дефлацията е най- бързият начин, по който ценовите разлики между отделните фази на производството да се възстановяват, т.е. естествения лихвен процент, показващ времевите предпочитания на хората. “
Тук ти говориш за дефлацията като естествен процес на възстановяване от кризата. Фирмите и хората трябва да си възстановят намалената ликвидност, а от там скоростта на парите в обръщение намалява. И там съм съгласен. Обаче банковата система работи като резонатор на дефлацията, усилва я (когато е с частичен резерв). И тогава става лошо.
“ Това е уравнението на Фишер и именно то е довело до много грешни икономически изводи. Като се започне от това, че то е просто един очевиден факт, записан в математически символи(в случая за една стока) ….“
Именно, това е очевиден факт изписан в математически символи. Обаче аз не го използвам за сметки, това е разликата. Както казва Насим Талеб, математиката е хубав инструмент за мислене (а не за сметки 🙂 )
“ Всъщност V не е независима величина…“
И аз съм на това мнение. Скоростта може да се изведе само когато знаеш съвкупното търсене и количеството пари в обръщение. Обикновено и двете не ги знаеш или пък не можеш да ги знаеш изобщо.
@Димо Стефанов
„Твоето разграничение между частна и корпоративна собственост е грешно и е продиктувано от неразбирането, че инвестицията е собственост.“
Няма подобно нещо. Разграничението е собственост (независимо чия е) и инвестиция. Ще те цитирам:
“Тъй като, за да съществува свободен пазар, трябва да има защита на собствеността, то по- малко от 100% резерв по безсрочните депозити е измама и не е съвместимо със свободен пазар.”
Ако се погледне на безсрочните депозити като собственост си прав. Ако се погледне като инвестиция обаче банката не ти е длъжна с нищо. Никъде никой не е пледирал, че в основата на свободния пазар е защитата на инвестициите. Напротив – фалита и загубите са основна предпоставка за наличието на свободен пазар. Формално погледнато банката ти плаща (а не ти на нея) и в случая място за предполагаеми измами няма. Получавайки доход на теб ти е безпределно ясно, че банката на свой ред е инвестирала средствата ти (в противен случай няма от къде да вземе пари за да ти изплати лихва), а не ги е сложила в буркани например.
@Димо Стефанов
„И Мизес и Ротбард третират тази заблуда, в която си изпаднал и посочват, че икономиката се гради не на мениджърската функция, а точно на предприемачите- инвеститори ….“
Някъде до преди 30 години все още беше така. Днес икономиката се гради от мениджъри, а основните играчи са различните инвестиционни дружества които управляват чужди пари. Едни и същи фондове са инвеститори навсякъде
Старите пушки – предприемачите- инвеститори са на изчезване. Вместо тях сега имаме само инвеститори (без предприемачи), които предпочитат вместо да преценяват да диверсифицират на максимална степен и да инвестират навсякъде (най-често като си доверят парите за управление от професионалисти)
Погледни например Google и Facebook. Виж кои им са основните акционери и провери къде са инвестирани парите на основателите им, които все още работят в „собствените си“ компании. Ето малко инфо по последни налични данни:
Facebook, Inc. – ZUCKERBERG MARK – Shares – 164
Google Inc. – PAGE LAWRENCE – Shares – 85,000
Google Inc. – PAGE LAWRENCE – Shares – 3,230
Ако Мизес и Ротбард бяха прави, то днес по тези данни бихме отсъдили, че преценката на горните съответно за Facebook и Google е крайно отрицателна (все пак са вътрешни хора) и затова практически нямат инвестиции в тях. Всъщност светът се е променил и никой не обръща внимание на подобни неща.
Дали това е по-добре или по-лошо не се наемам да съдя. Факт е, че е различно.
@Toto5
„Въпреки, че формално нямаш ограничения от държавата, то ако не членуваш в определени организации, нямаш някакъв сертификат или не си вписан в определен регистър на практика не можеш да упражняваш един куп професии.“
В горното няма нищо лошо. Пазарът има нужда от сигурност и си я търси с пазарни механизми. Не бих искал да ме оперира доктор без квалификация и присъствието му в една реномирана организация за мен е точно уверение, че има определен ценз.
Обаче: Когато тези организации не са направени от държавата (т.е. без насилие) те могат във всеки един момент да бъдат изхвърлени, заменени, променени или пък просто игнорирани. Един начинаещ лекар например би могъл а предложи животоспасяваща и много сложна и скъпа операция за нулеви пари, просто за да набере опит. При държавна организация на въпроса, то този болен човек друг избор, освен да умре или пък да се надява на милосърдие няма.
„Махни държавата и всички тези организации ще се развихрят с пълна сила.“
„Накрая вместо конкуренция и падане на цени ще получиш монополни структури и неофеодализъм.“
Не можеш да получиш току така монопол. Ако завишиш цените, то печалбите ще бъдат много високи и ще има много желаещи да се облажат. Когато станат достатъчно нищо не им пречи да си огранизират нова организация например или просто да не се съобразят с настоящата. Последното ще е възможно защото и клиентите ще искат същото. Защо да даваш три пъти повече пари за нещо, когато можеш да го получиш за по-малко, макар и с малко завишен риск.
Монополът е тясно свързан с насилието, т.е. с ограничаване на възможностите на индивида да действа, да се организира. Когато насилието липсва, то до монопол е много трудно да се стигне (има изключение, т.нар. естествен, разбирай установен само чрез пазарни механизми монопол).
„Парите по безсрочните депозити не могат да се третират като собственост, а като инвестиция. Все пак не плащаш на банката за съхранението на твоята собственост, а получаваш доход (лихва) от направената от теб инвестиция.“
Това което Димо Стефанов обяснява, е че при 100% резерв ти не само няма да получаваш пари от банката като лихва когато имаш безсрочен депозит, а ще трябва да и плащаш такси. И причината е, че това няма да е инвестиция (банката няма да има право да ги пипа), а услуга. За услугите човек си плаща.
@Toto5
„Ако се погледне на безсрочните депозити като собственост си прав. Ако се погледне като инвестиция обаче банката не ти е длъжна с нищо. Никъде никой не е пледирал, че в основата на свободния пазар е защитата на инвестициите.“
Проблемът е, че безрочните депозити не са правени за инвестиции и за такива не претендират. Когато искаш инвестиции, то си избираш срочен депозит. Използвайки безсрочен депозит, ти автоматично казваш, че искаш тези пари да са ти налични всичките, във всеки момент от времето и то безусловно (да не зависи от това дали други хора искат да си теглят парите). Именно това банките нарушават. Нарушението не е законово обаче. В момента когато със закон установиш, че кражбата е позволена, тя става легална и нямаш право да я наричаш кражба. Това обаче не я прави по-малко кражба.
@ΕΕ
„Проблемът е, че безрочните депозити не са правени за инвестиции и за такива не претендират. Когато искаш инвестиции, то си избираш срочен депозит. Използвайки безсрочен депозит, ти автоматично казваш, че искаш тези пари да са ти налични всичките, във всеки момент от времето и то безусловно“
А съгласявайки се да получиш доход, ти автоматично разрешаваш на банката да ги инвестира. Все пак имаш избор – сложи парите си на трезор, купи си диаманти или злато и също ги сложи в трезор и няма да бъдат пипани.
Грешка:
Google Inc. – PAGE LAWRENCE – Shares – 3,230 да се чете:
Google Inc. – BRIN SERGEY – Shares – 3,230
@Toto5
Има собственост и несобственост; има инвестиране и потребление(при неизменен кеш баланс). Бъркаш дефинициите и от там цялата ти логическа конструкция пропада. Всичко друго съм го обяснил по- горе.
@EE
Това, че банкнотата може да я пипнеш, а депозитът не, не прави депозитът по-малко реален и банкнотата повече реална. Икономистите се интересуват от съдържанието, а не от формата. Субститути са на всеприетото средство за размяна, което може да е стока, кредитни пари, fiat пари. Използвам терминологията на Мизес, Салерно има добра статия показваща някои заблуди сред Австрийците относно тази терминология.
Хиперинфлация ще има 🙂 ; какво ще се случи с удвоения баланс на ТБ 🙂 . и с всички раздадени кредити.
По въпроса за дефлацията съм казал какво мисля, виж и лекцията на Хулсман. В каменната ера ще стигнем по- бързо с хиперинфлация(което ще стане ако ЦБ удвои баланса на ТБ), отколкото с дефлация. По въпроса за количественото уравнение, също съм написал по- горе, не може да почерпиш никаква информация от него(това имам предвид с очевиден факт).
@Toto5
„А съгласявайки се да получиш доход, ти автоматично разрешаваш на банката да ги инвестира.“
Положението е доста по-сложно. Банката ги инвестира и за това ми дава доход от лихви от тях (доста ниски). И не ме пита дали искам да ги инвестирам. Ако искам само да я ползвам за услуга, т.е. да си държа парите и да плащам безналично, то нямам тази възможност. Ща не ща правя инвестиция. Много бих се радвал да се пръкнат фирми, които точно такава услуга ще ми предложат: да ми управляват плащанията срещу малка такса. Обаче няма шанс. Това ще е система с пълен резерв и изобщо банкова дейност и като такава попада под регулацията на БНБ, което значи, че няма да бъде позволено. И второ, при гарантирани доходи от лихви в банките, то как да се конкурират с тях такива институции? Още повече, че държавата ти е ОБЕЩАЛА (!), че парите ти в банките са сигурни. Никакъв шанс.
Банката и законите де-факто казват следното: Ти можеш едновременно да си имаш парите налични и да инвестираш. Т.е. хем вълкът сит хем агнето цяло или на английски “ to have your cake and to eat it too“. Ясно е, че няма как едни пари хем да са инвестирани някъде, хем да са налични, но банките точно това претендират да правят, И ОБЕЩАВАТ! Това е проблема, че лъжат, и че са законово защитени срещу тази лъжа.
„Все пак имаш избор – сложи парите си на трезор, купи си диаманти или злато и също ги сложи в трезор и няма да бъдат пипани.“
Когато парите ми са в трезор, то те не са налични и не мога да ги ползвам, както директно, така и за безналични разплащания (голямо удобство). Ако си купя диаманти или злато, то ставам неликвиден (това не са пари).
Между другото ето ти проблема от друга гледнат точка.
Чрез частичния резерв банките създават пари, които преди това не ги е имало в икономиката. Обаче срещу тези нови пари не стоят произведени нови стоки и/или услуги. Де факто банката е в положението на фалшификатор, който е създал нова банкнота и си е купил с нея нещо. Фалшификацията, както знаеш е наказуема и то с основание, а именно, че ти крадеш. Срещу една нищо и никаква хартийка купуваш труда на хората. Много гот: написвам няколко неща на едно листче и си купувам небостъргач.
Банките правят точно горното. Разликата е, че е позволено да го правят легално. Де факто държавата е двулична: забранява на хората да правят нещо лошо, което на нея обаче и е позволено.
Между другото, точно за това имаме инфлация. За това инфлацията е кражба.
@Димо Стефанов
„Това, че банкнотата може да я пипнеш, а депозитът не, не прави депозитът по-малко реален и банкнотата повече реална. Икономистите се интересуват от съдържанието, а не от формата.“
Горното е много общо и неясно. Честно казано не ми се спори, че ще затънем.
„Субститути са на всеприетото средство за размяна, което може да е стока, кредитни пари, fiat пари.“
Кое е това средство за размяна в съвременната икономика? Да разбирам ли (странно), че банкнотите са заместители (субститути) на fiat-парите. Ако банкнотите са заместители на тези пари, то къде и какво са самите пари?
„Хиперинфлация ще има ; какво ще се случи с удвоения баланс на ТБ . и с всички раздадени кредити.“
Ами това което ще се случи в описаната от мен ситуация (законово наложен 100% резерв, забрана на други валути) е, че някои кредити няма да бъдат върнати, други ще бъдат върнати и т.н. Общо взето нищо. Някои банки ще престанат да бъдат банки, други ще продължат да си работят. Както казах парите няма да могат да се увеличат (изискването е за 100% резерв). Как ще стане инфлация, когато парите не се увеличават? И то по време на криза, т.е. на намаляване на скоростта на парите в обръщение. А криза гарантирано ще има защото икономиката ще трябва да се преструктурира.
Между другото горното е просто вариация на описание на Дж. Райсман как да стигнем до пълен резерв. Той иска горното, но 100% резерва да е със злато. Т.е. да напълниш банките със злато по определен разменен курс, т.е. да покриеш депозитите им със злато.
“ В каменната ера ще стигнем по- бързо с хиперинфлация(което ще стане ако ЦБ удвои баланса на ТБ), отколкото с дефлация.“
Съгласен съм. При хиперинфлация парите на практика се отхвърлят изцяло, на практика ги няма. При дефлация, те поне съществуват.
Между другото да кажа, че ми е изключително приятно да говоря с човек, който явно е чел повече и се интересува повече от Австрийска икономическа теория от мен.
@EE
Първият въпрос е много добър. Ето статията на Салерно http://www.mises.org/journals/rae/pdf/rae8_1_4.pdf . В нея ще откриеш отговора на въпроса, който е много дълъг за обяснение във форум. Самият Мизес е бил много скептично настроен към съществуването на fiat пари, ако следваме стриктно терминологията му. Скептичен е и в „Парите и кредита “ и в „Човешкото действие“. Според него в съвременната икономика парите са кредитни, т.е. може да се регресира до момент, в който банките отказват да изплатят нужното количество стокови пари и са изплащали по- малко. Това прави и темата за fiat парите много интересна.
За хиперинфлацията, ще се опитам да обясня с пример. Нека една банка оперира при частичен резерв и използва 50% от депозитите си за кредити, нека депозитите са $1000, следователно кредитите са за $500. Лихвения процент за 1 г.- 10%; За 1 година банката реализира печалба от $50, които може да използва както намери за добре.
Ако ЦБ покрие всичките непокрити депозити, т.е. $500, то в края на годината ТБ ще е на печалба $550, които ще използва както намери за добре.
Както виждаш във втория случай пределната полезност на кеш баланса намалява и ТБ по един или друг начин ще наддава за ресурси в икономиката(или нейните клиенти). Това е увеличение на паричното предлагане, т.е. инфлация.
Това на Рейзман не съм го чел, но мисля че става въпрос за съвсем друго нещо. ЦБ да спре да печата пари, да започне да придобива в актива си единствено злато и в даден момент да фиксира курса и да изпълнява функцията на склад. Мизес има подобно предложение в допълнителната глава към „Теорията за парите и кредита“. Това ще спре увеличението на паричната база, но няма да спре оперирането с частичен резерв, все пак значително ще ограничи ТБ в създаването на циркулиращ кредит.
@Димо Стефанов
„Ето статията на Салерно http://www.mises.org/journals/rae/pdf/rae8_1_4.pdf . В нея ще откриеш отговора на въпроса, който е много дълъг за обяснение във форум.“
Как да го кажа по-фино. Аз съм във форума за да говоря с хора, а не за да чета статии. Накратко интересува ме мнението ти, а не какво е написал Мизес или някой друг.
Относно фиат-парите. Аз не съм на мнението на Мизес. Фиат-пари значи необезпечени пари, т.е. пари зад които не стои нещо ценно като злато, сребро и прочее. Няма никакъв проблем парите да са си фиат ако не се увеличават. Изобщо никакъв. Това с обезпечението със злато(примерно) също е лошо нещо (но много по-добро от всичко изпробвано до момента). Да не говорим за огромния и непроизводителен труд да се добива нещо, което после да забием в трезора на някоя банка вместо за да го използваме за евтини интегрални схеми или дори за проводници (среброто). През времето на завоюването на Америките е имало и инфлация дължаща се на влизащото в Европа злато. То било много и изпреварвало значително ръста на икономиката (доколкото може да се разчита на коментарите които четох).
Относно примера ти за хиперинфлацията. Не съм сигурен, че го разбирам. Да разбирам ли следното: Вложителите са вложили 1000 лева в банката на депозити, а банката е дала 500 от тях за кредити. И върху тези 500 лева е получила лихви от кредити 50 лева. Така ли? И от тези 50 лева трябва да плати лихвите на депозиторите си и да генерира печалба?
„Както виждаш във втория случай пределната полезност на кеш баланса намалява и ТБ по един или друг начин ще наддава за ресурси в икономиката(или нейните клиенти). Това е увеличение на паричното предлагане, т.е. инфлация.“
Това понятие „пределната полезност на кеш баланса“ нищо не ми говори. Че ТБ ще наддава за ресурси от икономиката също не ми е ясно какво значи. А паричното предлагане няма как да се увеличи защото просто нови пари няма от къде да се вземат, а няма къде да се вземат защото системата е вече (след покриването на депозитите с пари) със 100% резерв, а и ЦБ, която печата пари няма. Няма инфлация.
„Това на Рейзман не съм го чел, но мисля че става въпрос за съвсем друго нещо.“
Не става. Става въпрос как да преминем към златен стандарт със 100% резерв и без ЦБ без да скапем икономиката междувременно.
@EE
Който иска чете, който не иска не чете.
Fiat пари- пари наложени с декрет на държавата. Това за златото не е така. Добивът му е бизнес като всеки друг и това колко ресурси ще се насочат към него зависи от възвращаемостта от дейността, въпросният „непроизводителен труд“ е мит. Самата квалификация „непроизводителен“ е субективна оценка; например за мен цигарите нямат стойност, но това не значи че трябва да затворим цигарените фабрики, защото за мен са непроизводителни. Против fiat парите съм, защото са наложени със сила, което е нарушение на частната ми собственост и не ми дава възможност да използвам други пари. Против съм централните банки постоянно да променят стойността на парите ми, чрез фалшиви парични субститути. Това за инфлацията не мога да го обясня по- добре. Както всички стоки, така и парите които държим в даден момент имат пределна полезност, когато пределната полезност на парите е по- ниска от тази на дадена стока, индивидът е готов да размени парите за стоката и обратното.
@Димо Стефанов
„Това за златото не е така.“
Вярно е, че не е наложено със сила. Това обаче не го прави идеални пари.
„Добивът му е бизнес като всеки друг и това колко ресурси ще се насочат към него зависи от възвращаемостта от дейността, въпросният “непроизводителен труд” е мит. Самата квалификация “непроизводителен” е субективна оценка; например за мен цигарите нямат стойност, но това не значи че трябва да затворим цигарените фабрики, защото за мен са непроизводителни.“
Я да видим дали труда е производителен. Значи самата австрийска школа твърди, че един труд е безсмислен, ако от него не произхождат полезни за пазара блага. Т.е. да копаеш и закопаваш една дупка е труд, но безсмислен и от гледна точка на пазара и непроизводителен.
Сега да си зададем въпроса: Колко пари са необходими на една икономика да фунционира? Нека говорим за злато. Отговорът е: няма никакво значение колко, само трябва да не се увеличават. Защото това води до инфлация и общо казано е кражба. Хубаво,но златото се увеличава. Има миннни компании, които добиват злато. Т.е. това е лошо само по себе си. Обаче австрийците твърдят, че зад това злато стои положен труд и за това новото злато не е равно на новонапечатани фиат-пари. Дотук много хубаво. Обаче: за какво използваме новото злато: 90-95% за монетарни цели. Т.е. то стои в някой сеиф и мухлясва. Използваме ли го за нещо полезно? Не можем да го използваме добре защото поради факта, че има монетарна употреба цената му е висока и поради тази причина не може да се използва нашироко в икономиката. Т.е. ние сме произвели нещо, което НЕ ИЗПОЛЗВАМЕ за да стане животът ни по-добър (монетарното златото не се яде, пие, облича, носи като накит и т.н.). Ако това злато и сребро би било използвано за не-монетарни цели (примерно за проводници на ток), то нашия живот наистина би бил по-добър, защото труда за добиването му директно би ни бил от полза. В момента произвеждаме нещо без което спокойно можем да минем. Или може би ти смяташ, че ако сега златото за добиване свърши, то една икономика на златен стандарт не би могла да съществува? Т.е. че парите трябва да се увеличавават?
Накратко: докато при производството на фиат-парите труд де-факто липсва (хартиените струват части от цента, а компютърните на практика са безплатни), то при производството на злато кипи един 90% – безсмислен труд, че дори и контрапродуктивен (новите пари влизат в икономиката и я разбалансират).
Още по кратко: От новото монетарно злато полза не само че няма, а има загуба. Затова златото не е идеални пари, както явно Мизес си го представя.
За да избере пазара нещо за пари, то това нещо трябва да е подходящо за тази цел. От опит са били дефинирани следните критерии, че нещо е подхоящо за пари:
1. Да имат голяма стойност в малък обем за да са удобни за пренасяне на стойност (злато, сребро, платина)
2. Да са трайни (т.е. да не ръждясват, да не се разлагат и т.н.).
3. Да са делими (една крава не можеш да я разделиш и на части).
4. Да са хомогенни, т.е. една пара да е равна на другата винаги, така че те да са взаймозаменеми и да не се интересуваш с коя пара работиш. За това диамантите не стават за пари, но цигарите общо взето стават и са и били използвани за пари по затворите и между войниците от армията.
И петото изискване с което аз не съм съгласен, но ти би поддържал е:
5. Зад парите да стои нещо, т.е. това да са стокови пари.
Обаче защо искаме да стои нещо зад тях? Отговорът е: за да не могат да се създават с един удар върху клавиатурата на компютъра, т.е. да не се увеличават. В този смисъл сегашните пари се увеличават непрекъснато и това е лошо.
Обаче: ако можем да гарантираме, че парите няма да се увеличават по друг начин (примерно чрез конкуренция на различни пари), то какво значение има, че зад парите стои нещо? Никакво!
За това твърдя, че искането за стокови пари е грешно, лошо (виж използването на златото) и не е необходимо.
Тази точка трябва да гласи:
5. Парите, колкото и да, са трябва да са константа.
Искаш ли да ти кажа, кои пари най-много се доближават до горния идеал?
Според мен Биткойн. Има само един проблем там, а именно, че създателите са се погрижили да може и тези пари да се добиват, а именно като решаваш математически задачи с огромна сложност изискващи суперкомпютри. Последното е, както и при златото, абстолютно безсмислен и непродуктивен труд. Дори вреден.
Махни обаче тази възможност на Биткойн и имаш иделаните пари.
Точки от 1 до 5 автоматично са изпълнени. Пука ли ти, че зад тях не стои злато, когато те са константни?
По-добри пари ли би бил един такъв Биткойн от златото? Определено да. Златото не би могло да се конкурира с него. Съдаваме едни такива пари и забравяме за вечни времена да се занимаваме с пари вече. Създали сме ги за нула пари, а всичките си усилия сме вложили в това да произвеждаме стоки и услуги, които ни подобряват живота. Защо да се хабим за да ПРОИЗВЕЖДАМЕ ПАРИ?!
Забравих да кажа, че за да работим със златен стандарт,то трябва да харчим ресурси само и само за да съхраняваме и пазим златото. Т.е. златният стандарт изисква поддръжка. Необходимо е да има трезори, някой да ги пази и т.н. Т.е. пак храчим ресурси на икономиката за глупости. При един Биткойн това не би било така или пък ако има някакви разходи то те ще са точно миниатюрни (каквито са и разходите за ЦБ когато цъкват с пръст по клавиша на компютъра за да съдадат следващия милион долара).
Не съм казвал никъде, че златото и идеал за пари. Конкуренцията на различни средства за размяна, без нарушаване частната собственост е оптимума. Златен стандарт не означава за пари да се използва злато, а именно конкуренцията между пари и в този смисъл този термин е използван от Австрийците.
Австрийската икономическа школа не казва, че „един труд е безсмислен, ако от него не произхождат полезни за пазара блага“. Няма такава единица пазар, която да мисли и да действа. Австрийската школа казва че стойността е субективна, „в очите на отделния човек“. Така че който иска да си копае злато да си копае и ние нямаме право да нарушим правото над труда му, само защото смятаме, че това е непроизводително.
Това за биткойн няма никакво значение, в този ред на мисли. Ако е по- добро решение от златото и настоящата система, то ще стане пари(защото още не е станало), ако не няма да стане.
В този ред на мисли, Австрийската школа не е против увеличението на паричното предлагане, продиктувано от пазара, но е против държавното регулиране, защото нарушава частната собственост. Всъщност Австрийската школа не е „ЗА“ и „ПРОТИВ“ нищо. Тя извежда логически закони и показва последствията от едно или друго действие. Ти може да си абсолютно наясно с Австрийската школа, но да си подъл политик, който иска да направи хората около себе си по- бедни и нещастни.
@Димо Стефанов
„Не съм казвал никъде, че златото и идеал за пари. Конкуренцията на различни средства за размяна, без нарушаване частната собственост е оптимума.“
Извинявай, ти не си го казал, но Мизес тази система поддържа доколкото съм чел. Да разбирам ли, че и ти смяташ, че Мизес греши?
„Австрийската икономическа школа не казва, че “един труд е безсмислен, ако от него не произхождат полезни за пазара блага”. Няма такава единица пазар, която да мисли и да действа.“
Да разбирам ли че според теб копаенето и закопаването на една дупка е производителен труд?
“ Така че който иска да си копае злато да си копае и ние нямаме право да нарушим правото над труда му, само защото смятаме, че това е непроизводително.“
Никога не съм искал да забранявам на хората да си копаят злато щом искат. Изтъквам, че златния стандарт няма да реши всички проблеми. И че тези които се натискат за него имат неправилна представа за това какво е той. Той има същите проблеми като сегашния фиат-стандарт, но много по-малки. Просто казвам следното: Златото е по-добрите пари, обаче не и най-добрите.
„Това за биткойн няма никакво значение, в този ред на мисли. Ако е по- добро решение от златото и настоящата система, то ще стане пари(защото още не е станало), ако не няма да стане.“
Аз съм на мнение, че една по-добра от златния стандарт система много отдавна би съществувала, ако правителствата се бяха дръпнали от контрола върху парите. Златото първоначално не е имало алтернатива, то е било най-подходящо за пари, После са се появили хартиените пари. Дори само с тях и без никакъв интернет би могло да се направи една идеална система (100% резерв и без нови пари), но това никога не е било позволено, защото държавата никога не е пускала контрола. Сега с интернет, криптографски алгоритми и т.н.имаме дори по-добри пари от хартиените. Чакам скоро да ги забранят. И гледам, че вече се напъват.
„В този ред на мисли, Австрийската школа не е против увеличението на паричното предлагане, продиктувано от пазара, но е против държавното регулиране, защото нарушава частната собственост.“
А би следвало да е, защото печатането на нови пари или пък предлагане на златни пари, но без нови стоки срещу тях си е де-факто кражба. И в двата случая се размива покупателната способност на хората които не получават новите пари или пък ги получават по-късно. Да не говорим, че новите пари (златни или не) кривят икономиката. И от там -кризи.
Накратко: Лицемерно е да си за увеличаване на златните пари , но не и на фиат-парите. Обаче дори и Джордж Райсман го прави (не съм съгласен с него разбира се).
А и както ти казах по-горе имало е случаи на „златна“ инфлация. И изобщо какво ще правим в бъдеще, ако се изнамери голямо находище на злато или пък изнамерим начин как да го трансформираме евтино?