БДЖивот на ръба

Момчил Еленков 19 декември 2011 Икономика 1 коментар

От финансовия отчет за първото полугодие на 2011 за БДЖ става ясно следното:

Информацията е по данни, публикувани на уеб-сайта на Министерство на Финансите. От нея се вижда, че приходите на държавната компания се равняват на едва 38% от всички субсидии и компенсации към 30.06.2011 г. Иначе казано, в немалкото 30-годишни вагони, сновящи по плачещите за ремонт железни пътища на страната, пътуват най-вече вашите пари, които малко по малко изхвърчат от пролуките на незатворените прозорци с развален механизъм. Пътниците, източник на приход за железниците, са все по-малко (конкуренцията играе своята справедлива роля) и вече за всички е ясно, че механизмът наистина не работи.

Последните седмици бяха наситени с обществени дискусии, свързани с бъдещето на БДЖ. Факт е, че някои от планираните мерки дават поводи за поне малко оптимизъм, но дори разделянето на пътническите от товарните превози и преструктурирането на огромните дългове не могат да решат дългосрочния проблем: държавната компания не само, че е на ръба на оцеляването – тя е в премълчаван, но явен технически фалит. Управленският екип на всяка порядъчна фирма от частния сектор би се усмихнал многозначително при презентирането на обсъжданите козметични промени – истинската реформа включва преразглеждане както на разходите, така и на приходите. И първата нелека задача, която помрачава усмивките, е оптимизацията. Броят на пътнически линии, мисленето и поведението на персонала и синдикатите, борбата със статуквото и качеството на предлаганите услуги са само някои области, подлежащи преди всичко на оптимизация.

И за да не звуча голословен, ще развия следната ситуация: аз използвам услугите на БДЖ. Съзнавам, че дружеството има и социални роля и няма как да бъде изцяло приватизирано, най-малкото поради политическата популярност на тази, макар и находчива, мярка. Въпреки това, съгласен съм да платя повече ако получа чисто място, хигиенизирани санитарни условия и бърз и безопасен превоз. За интернет достъпът и качеството на обслужване на персонала мога да затворя очи и дори да поставя като пожелателни условия.

За съжаление, към момента БДЖ не покрива никой от тези критерии. Но ако тяхното постигане изисква по-дългосрочна инвестиция, поне някои основни подобрения биха могли да постигнат съществен резултат: липсата на всякаква координация при продажбата на билети, например, е лесно поправима с прокарването на интернет-достъп или поне мрежова обвързаност между отделните каси в големите и разпределителни ЖП–гари. Абсурдна е работата на гише, при която служителят снове при всеки от колегите си, за да обмени информация за свободните места в даден влак (това се случва дори на Централна ЖП-гара София). Пътници в големи градове не могат да доплатят за седящо място (дори да желаят това!), т.е. няма яснота за броя заети места в идващия влак от предходната гара. В ерата на интернет и облачните услуги, а дори и при наличието на подходящ табличен софтуер с отворен код, задачата по консолидирането на тази информация съвсем не е толкова ресурсоемка. Волята за промяна и обучение на персонала, обаче, изглежда е основният проблем пред оптимизацията.

Това е ситуация, немислима за което и да е юридическо лице, целящо печалба и гладка оперативна дейност. Тогава остава въпросът какво цели БДЖ. Към момента щедрата държавна субсидия отива на вятъра. А може би всички тези стотици милиони подпомагане са натоварени в мистериозно изчезналите около 1000 вагона? Кой знае!?