Новият председател на Фед или още от същото, което не работи

С наближаването на края на мандата на Бен Бернанке като председател на Федералния резерв въпросът каква ще бъде бъдещата политика на централната банка става все по-належащ. Ще продължи ли Джанет Йелън, номинирана да замени Бернанке от президента Обама, настоящата разхлабена парична политика на Фед или можем да очакваме постепенно оттегляне на огромната ликвидност налята в банковата система през последните 5 години?

Хилядите публикации в мейнстрийм медиите оставят впечатлението, че Йелън е по-скоро „ястреб”, или казано с други думи – изповядва консерватизъм при воденето на парична политика. Медиите също така цитираха изказвания на Йелън от годините преди началото на Голямата Рецесия, в които предполагаемо е предупреждавала за надуващия се имотен балон в САЩ.

Но цитираните изказвания са извадени от контекст. При прочит на пълния текст на нейните речи се разбира, че всъщност Йелън припознава съществуващите по това време опасения за балон в сектора на недвижимите имоти, без да уточнява дали самата тя споделя тези възгледи. Освен това, тя ясно заявява, че голямата стойност на инвестиции на резиденти в недвижимост е една от силните страни на икономическия растеж в САЩ в годините преди кризата. В една от своите речи Йелън изброява факторите, които според нея стоят зад високия ръст на цените на недвижимата собственост, като един от тях е ниският лихвен процент по ипотечните заеми. Именно зад този лихвен процент, изкуствено манипулиран от Фед чрез купуване и продаване на финансови инструменти на финансовите пазари, стои основният виновник за надуването и последващото пукане на имотния балон в САЩ. Причинно-следствена връзка, която Йелън очевидно не може или не иска да разбере.

В интервю за Форбс публикувано на 26 ноември 2013г., д-р Рон Пол, бивш конгресмен на САЩ, изразява опасенията си, че Йелън ще продължи разхлабената парична политика на Бен Бернанке и дори очаква тя да бъде по-агресивна в създаването на инфлация*. Повечето изказвания на най-вероятния бъдещ гуверньор на Фед доказват притесненията на Рон Пол.

Според Йелън програмата за изкупуване на активи на Фед, както и другите неконвенционални програми на централната банка, са помогнали и продължават да помагат за стабилизацията на съвкупното търсене и икономическото възстановяване в САЩ. Йелън също така смята, че безработицата в САЩ е циклична, което според мейнстрийм икономистите може да се коригира чрез държавна намеса с цел увеличаване на съвкупното търсене. В допълнение, Йелън признава, че индикаторът процент на безработица не измерва с точност състоянието на пазара на труда. Това подсказва, че дори да бъде достигнат таргета на американската централна банка от 6.5% равнище на безработица, Фед може да продължи със стимулите, ако прецени, че спадът в индикатора е по-скоро статистическа заблуда. От казаното дотук може да се съди, че Йелън е дори по-голям “гълъб” от Бернанке и едва ли ще пристъпи към намаляване на количествените улеснения.

В момента пазарът оценява като голяма вероятността Фед да започне да забавя програмата си за изкупуване на държавни и ипотечни облигации на стойност 85 млрд. долара на месец още през декември, но това надали ще се случи. Първият въпрос, който изниква на преден план е кой ще купи финансовите инструменти, които Фед спре да придобива? Дори и намаляването на стимулите да е от порядъка на 10 млрд. долара на месец, как това ще се отрази на цената на тези активи и съответно на лихвените проценти?

Публичният дълг на САЩ продължава да расте, а при размерите му към момента (над 17 трлн. долара) дори малка промяна в лихвените проценти ще увеличи значително държавните разходи за лихвени плащания. Относно ипотечните инструменти, логиката е същат, като едно евентуално повишение в лихвения процент на тези заеми ще доведе до края на повторно надуващия се жилищен балон в САЩ, политицитен надали иска да се стигне до това. Намаляването на стимулите на Фед също така ще доведе до пукането на множеството балони, които тези стимули надуха през последните 5 години – включително балоните на финансовите пазари в Азия, балонът на фондовата борса в САЩ (и не само) и др. Това ще рефлектира негативно върху икономическото „възстановяване” на най-голямата икономика в света, а това няма да се отрази добре на рейтинга на президента Барак Обама, който лично номинира Йелън за гуверньор на Фед.

С две думи, най-вероятно Йелън ще продължи да прилага същото лекарство, което беше прилагано досега и което очевидно не работи. На 11 ноември в The Wall Street Journal беше публикувано признанието на един бивш служител на Фед, според, който програмата за количествени улеснения е помогнала единствено на банките и големите корпорации. По-притеснителното е, че тази изповед най-вероятно е учудила повечето хора, а масата майнстрийм икономисти продължават да защитава такъв вид програми.

*Под инфлация тук се разбира увеличаването на паричното предлагане отвъд паричното търсене.

Източници:

http://www.forbes.com/sites/kitconews/2013/11/26/ron-paul-yellen-is-dangerous-for-the-economy/

http://www.youtube.com/watch?v=rfLlF1vtit8#t=1349

http://www.resourceinvestor.com/2013/11/26/yellens-past-as-indicator-for-future?t=precious-metals

http://online.wsj.com/news/articles/SB10001424052702303763804579183680751473884

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!