Промените в Наказателния кодекс или защо е добре да носим оръжие

Изглежда в БСП отново не са се разбрали точно какъв е планът (или както е модерно напоследък – опорните точки). Повод за това наблюдение дават двама от министрите в кабинета – на правосъдието Зинаида Златанова и на вътрешните работи Цветелин Йовчев. Темата на тяхното неразбирателство е проектът за нов Наказателен кодекс, предложен от Министерство на правосъдието преди няколко дни, и по-точно един от неговите текстове, който предлага разширяване на правата на гражданите да носят оръжие и да ги ползват при самоотбрана.

Новият закон допуска липса на наказателна отговорност в случаите на неизбежна самоотбрана в защита на живот или собственост, против което се обявиха редица граждански организации[1]. От своя страна, министърът на вътрешните работи се обяви против това предложение на своите колеги, позовавайки се на доста мъгливата идея, че българските граждани нямат „култура на насилие като тази в САЩ“ и че е „по-важно да се изгради система, която да гарантира сигурността на хората“.

Прав ли е обаче министърът като заявява, че носенето на оръжие не е решение на проблемите с престъпността? От чисто интуитивна гледна точка, аргументите против ограниченията на правото за носене и употреба на оръжие са идентични с тези против всички забранителни режими – от една страна, те поставят хората, които спазват закона, в неравностойно положение, тъй като няма гаранция, че останалите ще действат по същия начин; от друга, не съществува демократична система, която да е в състояние напълно да ограничи черните пазари на оръжие и по тази причина тези, които искат да се снабдят с такова, имат пълната възможност да го направят.

Свободното носене на оръжие обаче е и сред най-добрите методи за предотвратяване на престъпността. Не е необходимо да гледаме отвъд океана за примери, които потвърждават тази теза. Швейцария е интересен пример за държава с доста либерален режим на носене на оръжие, съчетан с почти пълно отсъствие на престъпност. Законодателството ѝ позволява на всеки, издържал прост изпит, законно да притежава и носи оръжие и в резултат на това на всеки 100 души в страната има 45 огнестрелни оръжия частна собственост или почти едно на двама души[2]. Едновременно с това, Швейцария има пренебрежимо малък брой убийства – едва 0,7 на 100 000 души[3], в сравнение с 1,2 във Великобритания (която се слави със стриктиния си режим по отношение на огнестрелните оръжия) и цели 5,2 в Естония. Сходно е отношението във Швеция – тук имаме около едно огнестрелно оръжие на трима души (31 на 100), а броят на убийствата е 0.6 на 100 000 души. Обратно, в „разоръжени“ страни като Бразилия (8 оръжия на 100 души) и Русия (9 оръжия на 100 души) броят на убийствата е значително по-голям – съотвено 21,8 и 10,2.

Международният опит очевидно сочи, че въоръженото население по-скоро се свързва с липса на престъпност, отколкото с  избуяването ѝ. Въпреки това главата на МВР предлага изграждане на по-добра държавна система за сигурност. Как ще се постигне това? Нека имаме предвид, че България вече е една от страните с най-голям брой полицаи в ЕС, което по никакъв начин не спомага за намаляването на престъпността. МВР не показва и никакви признаци за повишаване ефективността на работата си, а и най-вероятно това би станало с цената на все повече и повече инвестиции от държавния бюджет. По тази причина следва да приветстваме намерението с новия Наказателен кодекс да се даде повече възможност за самозащита на гражданите, а защо и да не се надяваме някой ден всеки от нас да се радва на правото да носи оръжие и да се чувства спокоен и защитен.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!