ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Опасенията от избухването на финансова криза в Китай отново излезнаха на преден план след като малко преди края на 2013 7-дневните лихвени проценти на междубанковия пазар скочиха на нива от над 10% за втори път през последните 6 месеца. В отговор на това, централната банка да се намеси, инжектирайки около 55 млрд. долара в банковата система, за да понижи лихвените проценти и да спаси много банки от фалит. Някои обясняват липсата на ликвидност довела до този скок в цената на краткосрочните заеми с големите харчове покрай празниците и нуждата на местното население от паричен ресурс, решението на Федералния резерв да намали месечните си стимули за изкупуване на активи и опитите на китайската централна банка да забави растежа на кредитирането в страната. Други анализатори обаче са много по-песимистично настроени към състоянието на китайската икономика и предвиждат избухването на финансова криза сравнима с тази от преди 5 години след фалита на Лемън Брадърс.
Проблемите в китайската икономика се коренят в нейния модел на управление. Прекомерната държавна намеса в икономическия и личния живот на хората води до неефективно разпределение на ограничените ресурси, надуване на балони в определени сектори от икономиката за сметка на по-бавното развитие на други, както и облагодетелстване на определени групи в обществото, най-често такива с тесни връзки с политици и високопоставени държавни чиновници. Китайската комунистическа партия таргетира определено ниво на икономически растеж, за да поддържа все още сравнително бедното население на страната доволно от ръста на заплатите и да предотврати евентуален бунт, провокиран от ограниченията в сферата на личната свобода. Този модел обаче има своята цена. През последните 5 години китайското правителство заложи на инвестициите в инфраструктура като основен двигател на икономическия растеж в Китай в опит да компенсира спада във външното търсене на стоки, произведени във втората по големина икономика в света. Използвайки най-популярния индикатор измерващ икономическия растеж на една страна – БВП, и допускайки, че китайското правителство не манипулира данните (което е доста смело допускане), опитът на властите в Китай се оказа успешен имайки предвид, че икономиката на страната растеше с около 7-8% на година. Това създаде работни места, спомогна за урбанизацията на страната и повиши стандарта на живот в Китай, но това е само положителната част на картинката.
Растежът в Китай през последните 5 години беше съпроводен от акумулирането на огромно количество дълг. Относителното ниво на корпоративния и домакинския дълг в Китай се увеличи до 215%/БВП от 125%/БВП в края на 2008. Това е безпрецедентно увеличение имайки предвид и номиналния растеж на БВП (т.е. темпът на нарастване на дълга изпреварва значително икономическия растеж). Измерено в номинална стойност, натрупания дълг в Китай за периода 2008 – 2012 се равнява на около 15 трлн. долара, което е близо до размера на американската икономика. Голяма част от тези пари бяха наляти в ненужни инфраструктурни проекти с цел да се създават работни места и да се инфлира растежа на Китай. Резултатът е лесно видим в множеството „призрачни градове“ и опустели магистрали. И тъй като тези проекти бяха построени в резултат на централно планиране (т.е. без да бъдат съобразени с потенциалната им рентабилност), държавните строителни фирми сега срещат затруднения в изплащане на своите заеми, които биват постоянно рефинансирани от държавните банки с цел да се прикрие размера на необслужваните заеми в китайската финансова система. Именно в постоянно растящия размер на тези лоши заеми и все по-голямата трудност, с която китайските банки успяват да ги рефинансират, се корени причината за кратката ликвидна криза от юни и декември 2013. Това представлява сериозен проблем за китайските власти, които трябва да продължат да увеличават дълга в икономиката, ако искат да постигнат поставените цели за икономически растеж.
И така докато балонът не се спука. А тогава последствията за глобалната икономика ще бъдат огромни, имайки предвид размера на Китай и делът му в световното потребление на стоки и услуги. Но в крайна сметка така може би най-накрая ще се сложи началото на края на изкуствения икономически растеж, генериран чрез монетарни и фискални стимули. Крахът на китайската икономика ще е добър урок за централните плановици, които мислят, че свободния пазар е неспособен да доведе едно общество до забогатяване.
Източници:
http://www.bloomberg.com/news/2014-01-02/china-s-runaway-train-is-running-out-of-track.html
http://online.wsj.com/news/articles/SB10001424127887324906304579036592255182758
http://www.youtube.com/watch?v=pbDeS_mXMnM
Да-а, въпросът е не „дали“, а „кога“. Това, което на мене би ми било любопитно е как след сгромолясването на поредния опит за държавно регулиране на стопанството политиците ще оправдят собствените си недомислия, тесногръдие и безрасъдство. А какви нови измишльотини ще изфабрикува западно – европейското левичарство? Дали това ще промени Китай към по-пазарни реформи или отново ще се насочи към някакъв вид планово стопанство?
Китай страда от неправилно управление на неговата парична система. Ако не се допускаше тази грешка държавата нямаше да има сегашни дългове.
Все още обществеността не зачита вредното държавно поведение и болезнените злини се уголемяват.
Възможностите са:
1) При запазване на неправилното управление на паричната система – щетите се уголемяват.
2) При правилно управление на паричната система – подсигурява се устойчив обществен просперитет.