ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Първото заседание на Федералния комитет за операции на открития пазар (Federal Open Market Committee или FOMC) с участието на новия председател на Фед Джанет Йелън по-скоро изненада пазарите с изявлението от страна на Йелън, че до шест месеца (т.е. най-рано през март 2015) след приключване на настоящата програма на Фед за изкупуване на облигации може да пристъпи към увеличаване на основния си лихвен процент.
Освен това Йелън информира, че Фед намаля с още 10 млрд. долара покупките си на държавни и ипотечни облигации до 55 млрд. долара месечно, и занапред няма да използва процента на безработица като бенчмарк за определяне на паричната си политика, а ще се фокусира към по-широк спектър от индикатори, подобно на английската централна банка.
Последните две решения обаче не може да се каже, че бяха голяма изненада за анализаторите. Едва ли някой експерт е вярвал, че в момента, в който процентът на безработица достигне нивото от 6.5% (по последни данни безработицата е 6.7% през февруари) Фед ще започне на увеличава основния си лихвен процент предвид факта, че този индикатор сам по себе си не ни дава пълна картина на случващото се на пазара на труд. Да не забравяме, че до голяма степен спадът в безработицата през последните няколко години беше резултат на намаляващата работна сила, а повечето новосъздадени работни места в САЩ бяха на непълен работен ден (основно поради влиянието на Обамакеър върху относителните разходи за труд на фирмите).
Всъщност американската централна банка винаги е използвала широк спектър от индикатори в своя анализ дали да промени паричната си политика, просто сега тя обяви факта официално. И въпреки това, смяната на бенчмарка е доказателство, че Фед може да продължи печатането на долари до безкрайност, защото няма ясно определени и прозрачни критерии кога ще настъпи смяна на политиката на централната банка.
Но дали голямата група икономисти и доктори на икономическите науки, които работят за Фед са наясно във всеки един момент какво е състоянието на американската икономика? Очевидно не. В края на февруари Фед публикува протоколите от своите заседания, проведени в началото на 2008 г. – няколко месеца преди световната икономика да изпадне в най-тежката икономическа криза от Голямата депресия насам. От документите става ясно, че Фед не вижда опасност от рецесия пред най-голямата икономика на света, да не говорим за отрицанието що се отнася до идеята за балон в сектора на недвижимите имоти (на практика, до голяма степен продукт на политиките на самата централна банка).
Имайки предвид неспособността на Федералния резерв да предвиди Голямата рецесия няколко месеца преди нейното официално начало, за което се счита фалита на Лемън Брадърс от септември 2008 г., имаме ли някакво основание да вярваме, че под патронажа на Йелън централната банка ще успее акуратно да прецени кога е правилния момент за промяна на паричната й политика? Съответно трябва ли да очакваме, че след около година Фед ще започне да затяга количествените улеснения? Изглежда силно съмнително. Икономиката на САЩ през последните няколко месеца се забави и суровата зима беше набедена като основния виновник за това. Макар и лошото време да е оказало негативен ефект върху икономическата активност, съществуват много по-фундаментални причини да очакваме по-скоро негатитвният тренд да се запази и занапред.
Икономическата активност в големите развиващи се пазари започна сериозно да се забавя до значителна степен заради сериозните капиталови оттоци през последната година. Китай е изправен пред сериозни проблеми създавани с години от плановото управление на комунистическия режим в страната – особено в банковия сектор и при поддържаните от държавата предприятия. Русия, Европа и САЩ продължават да налагат икономически санкции помежду си, което допълнително ще доведе до намаляване на световната търговия. Ситуацията в Европейския съюз изглежда по-розова от преди една година, но както добре знаем там нещата могат много бързо да тръгнат отново надолу, имайки предвид, и че дълговете и на частно и на държавно ниво са по-високи от началото на дълговата криза на Стария континент, а необходимите структурни реформи все още липсват. От всичко това може да се направи извода, че Фед скоро няма да намали оборотите на своята печатница, а лихвените проценти ще останат на нива близки до нулата поне още няколко години. Отлична предпоставка за нови балони.
