“Кой ще се грижи за бедните?“ – отговорът на икономическата теория

Един от най-често изтъкваните аргументи в полза на преразпределението на средства от страна на правителството чрез т.нар. „държава на благоденствието“ гласи: „Ако няма държавни институции, които да събират пари под формата на данъци и след това да ги насочват към нуждаещите се (т.е. към бедните), вторите няма да могат да оцелеят.“ Вниквайки в тази логика лесно откриваме съдържащото се в нея имплицитно схващане, че относително по-бедните биха били излишни, ако трябваше да разчитат само на свободния пазар за препитанието си; все пак ако за индивидите, които изпитват емпатия към бедните, пазарът беше разумна алтернатива, те нямаше да настояват за преразпределение. В тази статия ще разгледаме внимателно този довод в подкрепа на намесата на социалните правителствени институции и трансферните плащания.

Първо трябва да направим някои важни уточнения. Тъй като относително по-богатите имат по-висок жизнен стандарт поради това, че икономически са по-производителни, дефиницията ни за „бедни“ е: индивиди, които имат относително ниска (включително и изключително ниска) производителност на труда.[1] В статията няма да разглеждаме маргинални и редки причинители на спад на стандарта на живот, като тежките природни бедствия, войните и различни видове други катастрофи, които водят до спад на производителността поради унищожаване на капиталовите ресурси на дадена територия. Освен това се абстрахираме от различните представи за „човешката природа“ и морала; т.е. не представяме действащите хора нито в светлината на идеята, че „човек за човека е вълк“, нито като оптимално емпатични индивиди, нито като нещо между тези две крайности. Фокусът на материала не е да оцени ефектите от съществуващите социални политики; част от тях сме разгледали другаде.[2]

Икономическите модели в защита на бедните

Едни от първите уроци, който всички студенти по икономика учат, е урокът за разделението на труда. Накратко той гласи, че когато отделните индивиди се специализират в производството на различни неща или процеси, материалното благосъстояние на цялото множество хора се подобрява. Може би в този момент някой би се запитал: „Добре, но какво значение има това за хората, чиято производителност на труда е ниска при все, че най-вероятно дори и на пазар, на който се наблюдава високо ниво на специализация на труда, те ще останат безработни?“

Нека разгледаме абстрактния пример, в който имаме двама индивиди: единият олицетворява производителен човек с висок жизнен стандарт (α), а другият – нископроизводителен работник с нисък стандарт на живот (Ω). В тази икономика имаме две стоки – стока А и стока B. Допускаме, че и двамата могат да произвеждат всяка от стоките, като разликата е само във времето, което им отнема да го направят. Производителността им (т.е. количествата, които могат да произведат за 1 час) е показана в Таблица 1.

Данните в таблицата показват, че за 1 час труд α може да произведе 160 единици от стока А или 80 единици от стока B (или някаква комбинация между двете), докато Ω е способен да произведе 20 единици от стока А или 20 единици от стока B (или по 10 от всяка, например). И с невъоръжено око се вижда, че по отношение на стока А α е 8 пъти по-производителен от Ω, а спрямо стока B – 4 пъти. Пред тези данни може би всеки би възкликнал: „При все че де факто няма база за сравнение между α и Ω, то е ясно, че за толкова малко продуктивен служител като Ω няма място на пазара.“

Само че нещата не стоят точно така през погледа на α и на потенциалния му работодател. Да, в абсолютно изражение α е несравнимо по-производителен от Ω. Но нека погледнем производителността през погледа на α. Ако той иска да произвежда стока B, в рамките на 1 час ще трябва да пожертва (т.е. да не произведе) 2 единици от стока А. Следователно алтернативната цена на α за всяка произведена единица от стока B са две непроизведени единици от стока А. Именно поради тази причина той ще се насочи към производството на това, в което е относително по-добър, а именно – стока А. По отношение на нея алтернативната му цена е много по-ниска и възлиза на 0,5 единици от стока B, които не биват произведени.

Същата логика е в сила за Ω. Той произвежда малко, но за сметка на това производството на 1 единица от стока B му коства пожертването (непроизвеждането) на 1 единица от стока А. Ако сравним производителността на двамата, въпреки абсолютното предимство на α Ω все пак има сравнително предимство в производството на стока B. Именно сравнителните, а не абсолютните предимства, са това, поради което в еволюцията на хората се създава разделението на труда. Заради сравнителните предимства и ниската производителност на труда в миналото децата също са работили, въпреки че в една еднотипна и тежка работа почти кой да е възрастен човек има абсолютно предимство по отношение на производителността си спрямо кое да е дете.[3] Ако горната логика не беше вярна, то в миналото много от децата може би нямаше да се използват за труд и респективно никога не биха доживели до зрялост.

Нека от абстрактния пример се върнем към реалната икономика, в която няма само две стоки, а десетки хиляди, и в която уменията не са само две, а също са изключително разнообразни. В нея специализацията не се простира само до това едни да произвеждат една стока, а другите – друга. В действителност най-големите професионалисти са изключително специализирани в една тясна и конкретна област, като същевременно е много вероятно в други области от живота да са лаици. В една такава икономика ролята на хората, чиято производителност е по-ниска, изпъква още по-ярко. За един ядрен физик алтернативната цена на това да чисти преподавателската стая след всяка лекция е изключително висока. Президентът на една международна компания не би могъл да отделя по два часа на ден, за да готви за семейството си, защото цената (измерена в бизнес анализи, стратегии и оценки на фирмата му) е колосална. Тук на сцената се появят индивидите, които имат ниска производителност в абсолютно изражение, но сравнителни предимства в производството на конкретни стоки или в предоставянето на определени услуги; т.е. онези, които според общоприетото определение дефинираме като „бедни“. Изведнъж те не просто са ценени, но дори трудът им е от голямо значение за икономиката. Следователно можем да достигнем до заключението, че колкото повече нараства разделението на труда и тясната професионална специализация, толкова повече тези, които днес дефинираме като бедни, ще бъдат търсени.

Ще приключим тази част с някои важни пояснения. Първо, ниската производителност е състоянието, в което се раждаме по презумпция. Второ, никой не се ражда ракетен инженер; специализацията се придобива с ученето и опита. В този ред на мисли дори току-що завършилите висшисти като абсолютна производителност са по-малко производителни от опитните специалисти. Ако някой няма способностите да произвежда голямо абсолютно количество блага днес, той все пак има шанса да се развие кариерно, като в процеса на натрупване на опит подобрява и продуктивността си. Казано иначе, бедността и богатството (респективно производителността) са динамични категории. Затова когато гледаме данните за разпределението на богатството не бива да забравяме, че днешните бедните изключително често не са същите индивиди, които са били определени като „бедни“ в предишното съставяне на статистиката.

„Кой ще се грижи за бедните?“

Икономическата наука е категорична: хората, чиято производителност на труда поради някаква причина е относително ниска, по дефиниция не биват изхвърлени от пазара на труда. Точно обратното – техният труд е ценен за всички останали, защото благодарение на него всички ние (включително и те самите) можем да се радваме на по-охолен стандарт на живот. Това се дължи на факта, че благодарение на труда им други, много по-производителни от тях индивиди, могат да се заемат с производството на по-сложни капиталови и потребителски стоки. Всъщност, макар че мнозина не го забелязват, ежедневно ставаме свидетели именно на този феномен – той се проявява под формата на аутсорсинг, включително и в България, и на миграция на хора с по-различна производителност на труда между отделните страни.

Затова отговорът на въпроса „Кой ще се грижи за бедните?“ е: бедните нямат нужда от специалната закрила на държавата или от средствата, които тя насочва към тях. Това твърдение е в сила, ако на пазара на труда няма ограничения (като минималната работна заплата), ако компаниите нямат пречки, които ги спират да инвестират в относително по-бедни региони на света или отделните страни, и ако пред търговията няма ограничения. Казано иначе, бедните могат да се погрижат достатъчно добре за себе си, ако правителствата ги оставят да го направят.

[1] Изхождаме от логиката на икономиста и бивш преподавател в London School of Economics Питър Бауер (1915-2002 г.), чиито известен цитат гласи: „Няма причини за бедността; има причини за богатството“. Тъй като богатство в икономическия смисъл на думата се постига само посредством производство, то логически следва, че липсата на богатство се дължи на ниска производителност. Както допълва Томас (Том) Палмър в есето си Poverty, Morality, and Liberty: „Бедността е това, което следва ако производството на богатство не се извърши, докато богатството не е следствие от липсата на производство на бедност.“

[2] Относно ефектите от социалните политики върху самите индивиди и икономиката като цяло, виж: Мартин Търпев, „Носи ли държавната политика в България независим живот за хората с увреждания“; Стоян Панчев, „Фалитът на социалната държава“; проф. Алекс Токарев, „За войната срещу бедните“; Методи Цанов, „Защо нямаме гъвкав пазар на труда или как бедните стават още по-бедни“; Даниел Василев, „Политика за увеличаване на младежката безработица“; Робърт Хигс, „Деветнадесет пренебрегвани ефекта от редистрибуцията на приходите“ (част 1 и част 2); Георги Вулджев, „Директните икономически ефекти от минималната работна заплата“.

[3] Децата днес не работят не защото поради някаква причина хората в миналото са били по-малко грижовни родители, а защото производителността на труда ни позволява да живеем при по-висок жизнен стандарт, като същевременно полагаме по-малко и по-специализиран труд (особено във физическо изражение).

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!