Ще постави ли ФЕД началото на нова финансова криза?

С наближаването на месец септември, пазарните участници все повече тръпнат в очакване на решението на Федерлния резерв (ФЕД) за основния лихвен процент в САЩ. Ще покачи ли най-влиятелната централна банка в света основния лихвен процент, който от края на 2008 година стои в диапазона 0,0-0,25%? Как това ще се отрази на долара, чиято цена в момента е относително висока, особено спрямо валутите на развиващите се пазари? Как едно такова решение ще се отрази на финансовите пазари и икономическия растеж по цял свят? Много въпроси, които създават много неясноти относно бъдещето на световната икономика.

Как се стигна дотук?

Не трябва да забравяме, че именно ФЕД допринесе значително за състоянието на развиващите се пазари в момента, след като пусна своята печатница на пълни обороти в началото на Голямата рецесия с цел да затрупа с ликвидност пазарите и да поддържа изкуствено надута цената на финансовите активи. Освен намаляването на основния лихвен процент до 0%, ФЕД лансира няколко програми за изкупуване на активи, с което допълнително наля доларова ликвидност на пазарите. Развиващите се пазари в началото на Голямата рецесия се оказаха добър буфер срещу слабата икономическа активност в развития свят и бяха основен двигател на световния растеж. Сега обаче картинката е много по-различна. Не само нивата на дълг в развития свят са по-високи, отколкото бяха преди 6 години, но благодарение на високата доларова ликвидност външният дълг на развиващите се пазари (и държавният, и частният) е стигнал безпрецедентни нива. Една серия от повишаване на основния лихвен процент от страна на ФЕД ще бъде последния пирон в ковчега на пристрастените към доларов дълг развиващи се пазари, но и на световната икономика като цяло. Защото този път развиващите се пазари няма да могат да се притекат на помощ на по-богатите.

Единствено Китай все още има буфери, които може да използва, но състоянието ѝ е много по-лошо, отколкото беше през 2008 г. Страната увеличи многократно дълга си, а повечето от балоните там започнаха един по един да се пукат. Балонът на пазара за суровини вече се спука и цените са на 13-годишно дъно, а петролът продължава да потъва надолу поради растящото предлагане и стагниращото търсене. Финансовите пазари остават последната крепост, която за моя изненада успя да издържи много, повече отколкото очаквах.[1] Отдавна цените на акциите и облигациите не отразяват икономическата реалност поради постоянното печатане на пари от страна на централните банки, но едва ли това може да продължи вечно.

Ако ФЕД постави началото на серия от увеличения на основната си лихва през септември, то със сигурност дните на балона на финансовите пазари са преброени. Но лихвите едва ли ще бъдат повишени. Последните данни за икономиката на САЩ не са много положителни, инфлацията е ниска, а доларът е скъп. Добавяйки към това уравнение огромната експозиция към доларов дълг на развиващите се пазари и тяхното крехко икономическо състояние в момента, централната банка в САЩ едва ли ще си вкара автогол чрез затягане на паричната политика. По-скоро за пореден път неизбежното ще бъде отложено във времето. Както Япония ни показва вече 20 години, при наличието на богат арсенал от финансови трикове разрешаването на проблемите може да бъде отлагано дълго време.

[1] Но не бива да забравяме, че балонът на местния фондов пазар започна да се пука преди 2 месеца, след като неговото надуване започна със свалянето на лихвения процент наполовина през ноември м.г.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!