Общество без пари

Банкнотите и монетите в об­ращение са нещо, с което пред­ставата за пари на повечето хора се изчерпва. Всъщност, те пред­ставляват една много малка част от всички пари в икономиката, в зависимост от дефиницията, коя­то използвате. Повечето от ваши­те пари не се намират в семейния сейф, нито са скрити под матра­ка. Те се намират във финансовата система под формата на депозит в банката или друг тип задължение на конкретна финансова институ­ция към вас.

Нуждата от банкноти и монети все по-малко се усеща в ежедневи­ето, а тенденцията, все по- голяма част от плащанията никога да не напускат финансовата система, из­глежда трудно ще се пречупи. Само за периода 2008-2014 г. безкасови­те разплащания в 22 страни, следе­ни от Банката за международни разплащания, са се увеличили с близо 50%, като за 2014 г. достигат 883 трилиона долара.

Все повече страни се доближа­ват до момента, когато транзакци­ите в кеш ще бъдат само история. В Швеция, например, три от ос­новните четири банки (SEB AB, Swedbank AB и Nordea Bank AB) са спрели обслужването с банк­ноти и монети в 65% до 75% от своите офиси. В повечето градо­ве покупката на билет за градския транспорт става единствено с SMS идори бездомниците са оборудва­ни с POS терминал. В страната е приет закон, който гласи, че търго­вците имат право да откажат пла­щания в кеш и те се възползват от това. През 1661 г. Швеция за пръв път въвежда банкнотите в обраще­ние и може би не е толкова далеч моментът, когато страната първа ще се откаже от тях изцяло. Разби­ра се, Швеция е пример в екстре­мума, но отъпканият път лесно се следва.

В случая пазарът ден след ден гласува повече доверие на безна­личните разплащания. Те са по- удобни, спестяват време, нерви и усилия. Освен пазарните проце­си обаче, в последно време реди­ца държави приеха закони, които изкуствено ограничават разпла­щанията в кеш и ги санкционират под една или друга форма. На пре­ден план се лансира обяснението, че бидейки анонимни такива тран­закции улесняват финансирането на терористични структури, нарко канали и въобще организираната престъпност и криминалния свят.

Полемика, дали посочената по-горе причина е логически из­държана, е излишна, но е редно да насочим внимание към един не толкова популярен мотив – днешните правителства са ужас­но задлъжнели.

Финансирането на политическите обещания става все по-трудна задача. Например, през 2013 г., с цел да стегне кола­ните и да оправдае оптимистична­та прогноза за бюджетен дефицит от 3%, френското правителство на­прави неуспешен опит да прокара поправка в законодателството, чи­ято цел бе да ограничи позволени­те разплащания в кеш от 3000 на 1000 евро. След терористичните атентати в Париж от началото на 2015 г., в сградата на списанието „Charlie Hebdo“ и в местен супер­маркет, същата поправка бе приета с „нови аргументи“и влезе в сила по-късно през годината.

Примерът на Франция не е слу­чайност. От разгара на фискална­та криза в еврозоната през 2012 г. рестрикции върху разплащания­та в кеш са приели повечето стра­ни в Европа. В същото време за периода 2007-2014 г. средно дър­жавният дълг спрямо БВП е ско­чил с 42% в ЕС. Случва се така, че да притежаваш пари в кеш е зна­чително по-скъпо от това да имаш пари в банка. Представете си си­туацията, в която сте събрали 50 хил. евро в кеш и искате да заку­пите апартамент. Без да използва­те услугите на банковата система вие не може да изпълните легал­на транзакция. За да конвертирате своя кеш в пари по банка, ще са ви нужни време и разходи за такси по банковите транзакции. На практи­ка възможността на потребителя свободно да избере метод за пла­щане е отнета.

Още една схема, която наказ­ва съхранението на парите в кеш и го прави по-неудобно, е изтегля­нето от обращение на банкнотите с голям номинал. Днес най-голя­мата банкнота в щатски долари е 100 доларовата банкнота. Това не винаги е било така. През 1969 г. Федералният резерв изтегля от об­ращение банкнотите от 500, 1000, 5000 и 10 000 долара от съобра­жения, свързани с борбата с ор­ганизираната престъпност. Само две години след това, през 1971 г., тогавашният президент Ник­сън обявява най-големия техниче­ски фалит в историята, като къса окончателно връзката на долара със златото (до тогава 35 долара са купували 1 тройунция злато). Нас­коро, вече бившият секретар по финансовите въпроси на САЩ, чийто мандат съвпада с кризата от 2007 г., Лари Съмърс публику­ва статия, озаглавена „Време е да убием 100 доларовата банкнота“, в която аргументира изтеглянето от обращение на банкнотата, изкар­вайки на преден план борбата с ор­ганизираната престъпност. На 15 февруари тази година президен­тът на ЕЦБ Марио Драги загатна, че „се обмисля“ спирането от обра­щение на банкнотана от 500 евро, която на практика представля­ва 30% от стойността на всички банкноти в еврозоната. Съобра­женията са борба с престъпнос­тта. Още се лобира за изтегляне от обращение на банкнотите от 1000 швейцарски франка, 50 британски лири, 1000 норвежки крони и дру­ги.

В годините тегленето на пари в брой се е утвърдило като един от малкото начини хората да гласу­ват недоверие в банковата систе­ма. Банкирането с частичен резерв автоматично прави всяка банка не­платежоспособна, в случай че ней­ните клиенти решат да изтеглят парите си в кеш. Страхът от такъв сценарий донякъде принуждава банките да не раздуват баланса си с раздаването на лесни кредити. Банкнотите и монетите отдавна представляват пренебрежим дял спрямо всички финансови активи, което носи неизбежен риск, ако тълпата се засили към банкомати­те. В това отношение непазарното изтегляне от обращение на банк­нотите и монетите и форсирането на потребителите към финансо­вата система ощетява свободния избор. Другият вариант да излезе­те поне частично от финансовата система е да инвестирате в реални активи, като злато, сребро, недви­жима собственост или друг актив, представляващ ничие отсрещно задължение, което рискувате да не бъде уважено.

Докъде с контрола

Все пак последният вариант би бил труден за изпълнение, ако основните ви средства са във фи­нансовата система в кризисни ситуации. В такива случаи прави­телствата имат навика да налагат контрол на капитала под една или друга форма и е възможно да ви забранят транзакции, целящи по­купката на реални активи. Скоро на такива практики станахме сви­детели по време на Кипърската и Гръцката криза. Освен забраната да оперирате със собствените си средства, нараства рискът ваши­ят депозит да бъде конфискуван. През 2013 г. банките в Кипър бяха спасени с „bail-in” на 40% от нега­рантираните депозити във втората по големина банка, тогава „Laiki”. Bail-in представлява правото на регулиращия финансовата система орган да конфискува вашия депо­зит и да го конвертира в банков ка­питал. По този начин вие ставате пълноправен собственик на порт­фолио от необслужвани кредити. Малко след примера на Кипър, ев­ропейските законодатели приеха директива в края на 2013 г., която задължава всички страни в ЕС да инкорпорират „bail-in” клауза в за­конодателствата си до началото на 2016 г. Такава практика е въведена в приблизително същия период в страни като САЩ, Великобрита­ния, Австралия, Канада и др.

Елиминирането на кеш тран­закциите е добре дошло за цен­тралните банки. След кризата от 2007-2008 г. нулевата граница на лихвените проценти бе достигна­та много бързо. Страхът от дефла­ционна спирала и колапс в цените на финансовите активи обаче не е отминал. Редица централни бан­ки, в това число тези на Швеция, Дания, Швейцария и ЕЦБ, вече са преминали на отрицателни нива и по нищо не личи тенденция­та да се обърне. Наскоро към тях се присъедини и Япония. Според Bloomberg повече от 7 трилиона долара от държавния дълг предла­га отрицателна доходност, това са 29% от всички държавни облига­ции, които Bloomberg следи. От­рицателните лихви означават, че трябва да плащате на банката, за да съхранява парите ви. Целта е да се накара тези пари да се харчат за потребление и по този начин рас­тежа да се стимулира. Ако сте от тези, които смятат, че спестявани­ята са тези, които карат икономи­ката да се развива или просто не ви харесва някой да ви взима пари, за това че ви ползва парите, липсата на кеш ще отнеме една от възмож­ностите да изразите себе си.

Дните на плащанията в кеш изглеждат преброени и по всичко личи, че бъдещето принадлежи на новите технологии и безкасовите плащания. Държавата се опитва да форсира процеса, като от една страна се старае да ограничи из­ползването на банкноти и моне­ти, а от друга се противопоставя на нови решения, като например bitcoin, в които контролът вър­ху транзакциите отново липс­ва. Представете си, че сключвате сделка. Тя е между вас и държа­вата. Цената, която плащате, е ограничение на личния избор, на­среща получавате обещание за по­вече сигурност. Не забравяйте да прочетете общите условия, напи­сани със ситен шрифт в края на договора.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!