ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Наскоро излезе едно проучване на Morgan Stanley, резултатите от което може да намерите за леко смущаващи. Изследването цели да представи една по-цялостна картина на нивата на дълга към брутния вътрешен продукт (БВП) на няколко държави. Според резултатите, представени в таблицата по-долу, Великобритания е убедителен „победител”.
Според изчисленията на Morgan Stanley, съотношението на общия дълг (включващ държавен, частен, корпоративен и финансов) към БВП на Великобритания е почти 1000%. Разбира се по-голямата част от този дълг (около 600%) идва от Лондонското Сити в лицето на финансовите институции.
Огромните нива на дълга, натрупан преди началото на финансовата криза, бяха една от основните причини за колапса на много институции, което доведе до редица държавни интервенции. По този начин проблем срещнаха не само страни с голям размер на държания дълг като Гърция, но и страни с раздути пасиви във финансовия сектор (като Ирландия и Исландия). Един от проблемите с големите нива на дълг във финансовия сектор е, че реалната икономика зависи до голяма степен от него. Затова, когато една банка изпадне в ликвидни затруднения, държавата се намесва (с парите на данъкоплатците). Това означава, че дългът на финансовия сектор може много бързо да се превърне в държавен и да натежи на нашите рамене.
Ако трябва коректно да оценим, колко рискова е всяка една от страните изследвани в анализа на Morgan Stanley, трябва да погледнем какво стои от другата страна на баланса, т.е. активите. В момента това не прави ситуацията много по-розова за Великобритания, имайки предвид огромните количества активи седящи в банковите баланси, натрупани преди и по време на кризата, които сега никой не иска да купи. Според анализ на Гарет Гор от 26 ноември, публикуван в International Financing Review[1], в идните 3 години европейските банки ще трябва да се освободят от активи (основно заеми, ипотеки и недвижима собственост) в размер на 5 трилиона евро. Причината е, че тези институции започват да изпитват все по-големи затруднения да се финансират по стандартния начин, заради задълбочаващата се криза в Европа и намаляващата ликвидност на пазарите. Тази задача обаче ще бъде много трудна, имайки предвид желанието на банките да продадат тези активи на балансовата им стойност (с цел да не отчетат загуба) и нежаланието на купувачите да платят тази цена за тези не толкова привлекателни активи.
И въпреки тази тревожна статисткика, Англия продължава да се възприема от инвеститорите като убежище. Дори на 24 ноември тази година, лихвеният процент на 10-годишните английски държавни облигации падна под този на немските (считани за бенчмарк в Европа). Въпросът е докога инвеститорите ще имат такова доверие в Острова.
За мен статутът на Британия като убежище е главно повлиян от това, че имат централна банка, която стимулира икономиката и може да поеме задълженията на държавата и съответно и на банките. Същото не може да се каже за Франция или Италия, които са вързани с Германия с една централна банка. Иначе, останалата част от развитите икономики продължават да са убежища, с изключение на износителите на суровини естествено. Аз очаквам, че паундът ще падне доста от днешните си високи нива защото все пак тези активи на банките ще отидат за покриване на задължения и към чуждестранни кредитори, което предполагам ще дръпне паунда надолу спрямо еврото.
Браво Мето, супер статия си написал. Надявам се да продължиш да ни информираш за последните вести от кухнята на банковите среди в Лондон-а.
Косьо, съгласен съм с теб, че способността на Великобритания да води свободно своята парична политика оказва голям ефект върху доверието в страната и оттам върху цената да дълга. Друг фактор, който оказва влияние върху ниската цена на Великобританския дълг е добрата кредитна история на Острова. Спред една статия от блога на Георги Ангелов от 24 юни тази година [1] от 1340 до 1939 година Великобритания е „фалирала“ 3 пъти докато Франция, Германия и Испания са фалирали съответно 9, 5, и 18 пъти.
[1] http://www.economicarticles.eu/2011/06/1340-1939.html