ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Един от най-често повтаряните рефрени от синдиката на българските учители е този, че размерът на средствата, които България заделя за образование, е прекалено малък. Вярно е, че разходите на българската държавата за образование като дял от БВП са най-малките в ЕС, но този факт сам по себе си не е достатъчен, за да ни убеди, че окаяното състояние на образованието се дължи на недофинансиране и само повече разходи могат да подобрят качеството му.
Докато в свободния пазар, за да расте една фирма тя вече трябва да предлага относително по-качествен продукт, то при държавата важи точно обратният принцип – всяко искане за повече разходи е признак за реализиран провал.
Точно по този начин трябва да интерпретираме и последното настояване на синдиката на българските учители за повече разходи за образование. Въпреки че през 2013 г. тези разходи са с 5.9% (160 млн. лева) повече спрямо миналата – очевидно и те не са достатъчни, за да видим подобрението в качеството, което учителите обещават още от началото на 20 век.
В типичния за синдикатите стил на конфликт на интереси, Янка Такева – председателят на българския учителски синдикат, ни увещава, че за да стане образованието по-добро, трябва преди всичко да се увеличат учителските заплати. Явно държавният монопол в областта не е толкова проблематичен (ако въобще).
Такева не пропуска да охули и т.нар. система на делегирани бюджети, които според нея влошили психоклимата в училищата. Делегираните бюджети бяха въведени с идеята да увеличат конкуренцията между отделните училища, като се обвърза размерът на училищния бюджет с броя на учениците, които са записани в него. Конкуренция наистина се появи, но не от търсения вид.
Поради нежеланието и невъзможността на директори и учители да предлагат по-добър продукт те разбираемо се позоваха на желанията на най-ниския деноминатор сред учениците и така всъщност качеството се срина още повече. С решението си учителите дадоха картбланш на учениците да правят каквото си искат, защото един ученик по-малко би означавало и по-малък бюджет. Това обстоятелство предизвика влошаване на „психоклимата“ сред учителите през последните години, но те могат да се сърдят само на себе си, защото избраха варианта на никакви допълнителни усилия, но пък винаги с усмивка без причина.
И всъщност доста на брой хора вече разбират (съзнателно или не съвсем), че образованието, предлагано от държавата, няма как да се промени към много по-добро и съответно са избрали да поемат нещата в свои ръце. Според последни данни от проучването на НЦИОМ, излезли вчера, от 41% през 2010 г. броят на младежите плащали за частни уроци се увеличава на 46% през 2013 г.
И дано повече хора се събудят за реалността, така ще изгубят много по-малко от времето и усилията си в посредствената и остаряла институция на държавното образование.
Имам няколко забележки за статията Ви:
Първо стереотипизирате …. стереотипът поставя всички под един общ знаменател!
Мислите ли, че някой учители (поставям себе си в това число) не разбират и не осъзнават крайната нужда от функционална реформа в българското публично образование? Живеем в 21 век , а сър Кен Робинсън сме го чели, слушали, разбрали!
За разлика от Сергей Игнатов! И Клисарова … или може би го разбират, но нямат думата!
Разбираме я, друг е въпросът дали има кой да ни чуе! И какво по-точно можем да направим с прилежащата в момента нормативна уредба: разбирайте ЗНП и правилника за приложение на ЗНП както и неговите прилежащи наредби! Както и няколко красиви наредби от Министерство на здравеопазването (24 от 06.09.2006) . Когато се запознаете с цялата документация ще разберете, че учителите имат най-малката вина, ако изобщо можем да говорим за вина! Да – Закона за народната просвета е морално, икономическо и историческо изкопаемо създадено през 1993 и кърпено хиляди пъти, но уважаеми господин Георгиев, когато ние пишем функционални предложения до МОН ни се включва автоматичната система за отговор и тя отговаря така:
„Благодарим за вашето предложение. Екипът и експертите на МОМН ще разгледат внимателно вашите предложения!“
И до там … а законодателят и експертите си пишат точно каквото им кажат!
Мога да дам поне десет примера от последните десет години за неща на които и аз и колегите ми откровено се смеем, но някак си с тъга. Смях през сълзи!
Второ: Радикалната идея за липса на държавно образование и наличие само и единствено на частни институции изпълняващи образователни функции и предлагащи такива услуги обрича част от най-бедните в момента на липса на всякакво образование, Дори и на лошокачествено такова. А ако трябва да избираме между никакво образование и лошо образование Кое е по-малкото зло? Особено за социално най-уязвимите слоеве! Което от една страна може би е много ефективно, но едва ли е много хуманно и прилежащо към Хартата за човешки права. А тя е нещо наистина хубаво!
Дайте алтернатива на това ако обичате!
Вярно техен избор си е дали да учат или не, но държавата го гарантира като право в конституцията, която също е морално, икономическо и историческо изкопаемо, което е безкрайно неефективно в настоящата среда на глобализация и дигитализация на всяка сфера на човешка дейност!
Ми немската конституция, ми исландската … в тях просто е допусната възможността за грешка и са посочени пътища за нейното коригиране дори от индивидуалния човек, ако му стиска не е невъзможно. Тук обаче конституцията е непогрешима и непроменлива, а тя е пълна с много много неща дето имат нужда от ревизия!
Трето: Дискриминирате личността на учителя и неговата функционалност! Сигурно вие сам сте се научили да четете и пишете? Дано да е така! Лично аз съм поддръжник на идеята, че единственото образование, което може да съществува е самообразованието! Тоест ако искаш да учиш и имаш интерес към една сфера никой не може да те спре и така и трябва да е! Хубавото е, че библиотеките и Интернет предлагат много добри условия за самообразование и въпреки всичко, не бих си позволил да дискриминирам и омаловажавам тясната специализация на учителя в една сфера! Менторът, треньорът имащ огромен опит в подготовката на определени сфери на дейност! Работата на учителя е да систематизира и формулира и да отсее есенцията от изучавана информация в контекста на времето. Да филтрира и подбере най-ключовото и важното и да даде свобода за интерпретация, творчество, трансформация на информацията! И да бъде много в крак с времето …. това става не само с реформи, не само с информация, но и с пари. Друг е въпроса за ситото и как някой хора стават учители!
Финландия са намерили отговора на това, кой може да е учител и кой хора стават учители там! Най-добрите три до пет процента от завършващите ВУЗ!
Ситото, ситото господин Георгиев, но и парите! С това съм съгласен с Вас.
Четвърто: Синдикатите честно и откровено не работят! Синдикатите допускат огромна дискриминация вътре в самия образователен процес още от 2006 и техните юристи откровено казано имат поне десет основателни нарушения в образованието с което могат да съсипят държавата от глоби, обезщетения и съд на национално и международно ниво, но не го правят! А отделния човек няма силите и възможностите по юридически път да промени каквото и да е! Дори самият факт, че отделна личност няма право да сезира конституционния съд е красноречив, а какво остава да поеме разходите по такава битка! Само моля не създавайте стереотипа на неграмотния и неадекватен български учител, защото макар и да не сме безгрешни сме поставени в ситуация в която отделния индивид може да направи много малко, ако не и нищо … колкото и начетен, грамотен и волеви и да има желание за промяна на настоящата ситуация! Ще ви цитирам думите на човек с над 30 години педагогически стаж:
“ Системата на образованието е всеки срещу всеки! Учители срещу учители, учители срещу ученици, директори срещу учители, министерство срещу директори и в атмосфера на постоянна конфронтация! От която нищо добро не можете да очаквате!“
Пето: Не приемам наличието на това, което би било определено според някой като обществен интерес. Обществата са само имена. Съществуват на базово ниво само индивиди, а тези индивиди са жертва на културната и социална среда и техните ценности. Но имаше поговорка, която гласеше така :
Един управник трябва да знае три неща:
1. Че управлява хора.
2. Че ги управлява според законите.
3. И че няма да управлява вечно.
В този ред на мисли учителите сме изпълнители и ни управляват. Управляват ни според законите, а както беше казал Махатма Ганди:
„Трябва да е ясно на всички, че така както има несправедливи хора, така има и несправедливи закони!“
А вече имам чувството, че ще ни управляват вечно! И никой нищо не каза и не направи, когато 4 години се писа един закон, пълен с глупости и това отне огромно количество труд, нерви и хора и напразни надежди и накрая казват: Започваме отначало?
Мога да хвана бас, че ще пишат новия закон поне две години (ако са на власт) ще го обсъждат обществено още една и по времето, когато трябва да влезе в сила, нещо или някой ще се случи и нищо няма да се промени!
Защото не им трябват свободни, мислещи, творчески и амбициозни личности!
Не им трябват и УЧИТЕЛИ!
Трябват им неща за управление!
А ние всички овцедушно си блеем пред страх от ножа!
И няма гаранция от страна на държавата, че това няма да се повтори! Този закон не се пише от професионалисти, а от „експерти“!
А за последните 20 години, толкова много млади хора са съсипани от липса на възможности!
Ако стигнем до Конституцията, там пише, че държавата носи отговорност за действия и последствия причинени от нея! Ама как? Кой да направи така, че тя да си понесе последствията? Хартиени илюзии и параграф 22!
Страсбург се намесва само ако са изчерпани възможностите на националното законодателство и съд, а ако самото законодателство и съдебна система са проблема? Какви решения имаме ние тогава? Да внимаваме кой си избираме да ни е законодател?
А имаме ли избор?
Марионетката отляво, отдясно или в центъра?
Или избор от няколко стотици марионетки?
А кой интелигентен и честен човек ще го направи това? Със самото си влизане в политиката той вече няма да е нито толкова честен, нито толкова интелигентен, нито толкова волеви!
Законите се атакуват на законодателно и съдебно ниво! Което е свързано с много пари! И ако писането в блог е почти безплатно – промяната струва пари!
Но предложете алтернативи и аз мога да критикувам много, мога дори да ви обясня десетте най-големи нарушения в българското образование, но съм си поставил друга цел … да създам алтернативи, а не просто да критикувам!
И в дух на градивна критика, не използвайте стереотипи господин Георгиев!
„Едно място за всяко нещо и всяко нещо на мястото си!“ – Българското възраждане започва с това … нещата да са на мястото си!
Ще си позволя да отговоря на част от засегнатите във вашия пост теми.
1. Лесно е да се обясни какво ще правят хората, които нямат възможност да посещават училище и това се е случвало десетилетия наред и в България – ще могат да се възползват от благотворителност. Да не забравяме, че преди държавата да наложи монопола си върху системата, големият брой училища са съществували с парите на частни благодетели – Априловска гимназия, Софийски университет, Академията в Свищов и т.н.
Още повече, пазарът има функцията да създава продукти и услуги за всички видове клиенти. Включително и за най-бедните – в момента частното образование е само от скъпия вид, защото само този тип клиенти го търсят – останалата част от бизнеса е била изтикана от държавата, заради нелоялната конкуренция на „безплатното“ (платено с данъци) образование.
Дори в момента, в най-бедните части на света, има много частни училища, които са предпочитани от хората там. Само една статия по темата: http://www.fee.org/the_freeman/detail/backing-the-wrong-horse-how-private-schools-are-good-for-the-poor
2. Не мисля, че отговорните и добри учители трябва много, много да се занимават с МОНМ. Дошло е време да се градят алтернативни образователни институции, извън захвата на държавата. И частното менторство е най-големият сектор от тях в момента.
@Стоян Панчев
„Да не забравяме, че преди държавата да наложи монопола си върху системата, големият брой училища са съществували с парите на частни благодетели – Априловска гимназия, Софийски университет, Академията в Свищов и т.н.“
Примерът, който давате не е съвсем точен.
1. Образователните институции които споменавате не са частни, а обществени. Т.е. частните лица са само дарители и благодетели, но не и собственици.
2. Въпреки благодетелите, създаването и издръжката на огромната част от училищата през възраждането се дължи не толкова на даренията, колкото на църковните и местни данъци събирани от населението. Документи за това има достатъчно.
В началото на 19 век, на територията на българското землище има изградена мрежа от обществени училища (към църкви и манастири), които са безплатни. Успоредно с тях и то доста по-разпространени, съществуват и частни образователни институции ( в истинския смисъл на думата), създадени не с идеална цел, а с цел печалба. И едните и другите са известни в историята като „килийни училища“
Какво е положението в навечерието на руско-турската война?
1. Обществените училища са успели да се модернизират, а средствата на благодетелите са насочени именно към тях.
2. Частните са изчезнали почти напълно.
Т.е. за около 70 години и при равен старт ( дори с известно надмощие), честното образование е изчезнало за сметка на общественото. Към този факт няма отношение нито българската държава (която все още я няма), нито османската империя.
Изводите са ясни – частното образование няма как да бъде доминиращо. Ролята която може да има в най-добрия случай е на допълване и/или коректив. Дори държавата да се оттегли напълно, то вакумът ще се запълни много бързо, но не от частната инициатива, а от всевъзможни институции мотивирани от цели, които нямат нищо общо с понятия като пазар, печалба и т.н. (така както ги разбираме ние).
@Toto5
„Т.е. за около 70 години и при равен старт ( дори с известно надмощие), честното образование е изчезнало за сметка на общественото. Към този факт няма отношение нито българската държава (която все още я няма), нито османската империя.“
Предполагам, че си прав за фактите (аз не съм запознат). Обаче от къде следва, че частните училища са изчезнали защото са нефункционални/неподходящи?
Между другото авторът правилно е написал:
Частните училища са в много лошо положение.
Те трябва да се състезават с цена за учене НУЛА. Т.е. за да съществуваш като частно училище то трябва да таксуваш учениците примерно 1000 лева на година. А в общественото училище : нула лева. А ходи после се конкурирай с цена нула! Особно при беден народ. Трябва да има ОГРОМНА разлика в качеството на обучение за да решиш да си платиш.
Също така частните училища трябва да плащат данъци (нали са фирми) и следователно една част от тези данъци отиват за обществените училища. Ти да си виждал бизнес, който е задължен по закон да си поддържа конкурентите? Ето виждаш един такъв!
Аз не виждам как при създалото се положение ще може скоро да има добри частни училища с добра база. В момента ако ти трябва лаборатория, чиста стая, университетска стая или просто добро оборудване, то ти трябва да си ги купуваш сам (ако си частно училище). Но ако си държавно: падат ти от небето. Подарък от обществото.
Без да знам нищо съм склонен да предположа, че има специалности, които изискват много капитал (за обучението), които едва ли могат да се преподават изобщо в частни училища в близкото бъдеще. Капитал бавно се трупа, особено при сегашното състояние на положението.
Накратко: Започваме състезанието с начален резултат 10:0 за държавните училища. И през време на играта взимаме точки от часните и ги даваме на държавните. Ти после се състезавай с тях. И когато не успееш ще те посочат с пръст и ще ти кажат: Ти си слабак, явно не ставаш за тази работа.
Сега се сещам: Вероятно има много държавни изисквания за това какво трябва да има като сграден фонд, учители и оборудване. Разбирай пари, пари и пак пари. Не може да си направиш едно по-евтино училище, но с възможно качествено образование. Примерно: да няма игрална площадка, басейн или зала за физическо. Сигурно искат и да си имаш и собствена сграда, т.е. не можеш да събереш просто деца в дома си и да ги обучаваш (много евтино излиза). Накратко: искаме европейско образование или никакво. Ако не е европейско (т.е. скъпо) не го искаме.
@Expendable
Хора като вас, които са в преподаването от много години според мен най-добре знаят какво и как трябва да се преподава, защото проблемите са им пред очите всеки божи ден.
Не се натискайте за нови закони, защото те няма как да са по-добри за вас. Вие трябва да си определяте учебния материал и изобщо всичко свързано с обучението. Тогава нещата ще тръгнат. За съжаление в обозримото бъдеще това няма да стане. Държавата тази власт НИКОГА няма да я пусне. И причината е, че чрез нея тя се самоподдържа. В училище те учат, че сегашното положение на нещата в държавта е най-доброто. Е, имало тук там някои недостатъци, но без това не можело!
Ако държавата се отдръпне от училищата, то тогава няма да има контрол на идеите които се преподават там. А тогава могат да се пръкнат идеи които са против нея (структура, цели и прочее). И какво да правиш с население, което примерно вика: Ние не щем народно събрание или пък МОН? Проблем! Затова обясняваш на 3то-4токласници как без народно събрание, МОН и прочее държавата не може. И децата попиват. Ха ходи после се опитвай да им обясняваш, че имало алтернативи.
Забравих да спомена следното:
Всеки трябва да плаща за държавното образование под формата на данъци, независимо дали го ползва ли не. Т.е. ако запишеш детето си на частно училище плащаш два пъти: на частното и на държавното. И ако не ти останат пари заради данъците, то за какво записване в частно училище става въпрос?
@ΕΕ
„Предполагам, че си прав за фактите (аз не съм запознат). Обаче от къде следва, че частните училища са изчезнали защото са нефункционални/неподходящи?“
Не, че са неподходящи, а просто нямат ресурса на обществените. При това, по това време (през възраждането) никой не им е поставял условия за съществуването им – да имат това или онова. Сега с различните регулации и изисквания мисията става практически невъзможна.
Образованието е особен вид услуга. Тук не става въпрос за нормална търговска дейност, а за битка за душите и мозъците на хората – т.е. това е средство за манипулация, контрол и от там ВЛАСТ. С една дума, място за пазар, текущи печалби и други чисто икономически категории тук няма. Така е било, така и ще бъде.
Освен държавата, различни частни групи и фондации, религиозни общности и т.н. също наливат пари в образование, без да се интересуват от директни печалби. В резултат към момента, огромната част от частните университети и колежи са институции с идеална цел и не генерират печалба – не им е това целта. Тези които работят като нормални търговски дружества или така наречените for-profit universities and colleges са малко на брой, много назад в класациите и практически нямат значение за образователната система.
@Toto5
„Не, че са неподходящи, а просто нямат ресурса на обществените.“
T.e. горе долу това, което и аз казвам.
Гледам, че сме на едно мнение по отношение на промиването на мозъци, което ме радва. Да спомена, че това се отнася до социалните (не точните) науки. За точните науки проблем няма.
Мисля, че нещата са ясни. Съществуването на училища, които получават парите си така или иначе, независимо какъв продукт произвеждат, държейки цената на 0, унищожават всякакъв вид конкуренция.
Друг елемент от картина, който трябва да се отбележи е, че финансирането от църковни пари и местни данъци са били доста по-добре контролирани от обществото, които ги е плащало. Т.е. не са имали гигантска, централизирана държава, която да събира парите и да ги харчи. Напротив, местното настоятелство е имало контрол върху това какво се случва в килийните училища – за справка „Под игото“.
Освен това, данъците и налозите (ползвани за училища) в онзи период са събирани по доста по-различна система от сегашната.
@Стоян Панчев
„Друг елемент от картина, който трябва да се отбележи е, че финансирането от църковни пари и местни данъци са били доста по-добре контролирани от обществото, които ги е плащало.“
Съгласен съм напълно. Колкото по-локално е едно решение, на толкова повече информация се базира и толкова по-точно може да е то. Т.е. ако държавата решава (най-глобалния вариант) то това е най-лошо, ако решава общината/областта – по-добре, ако решава града – още по-добре, ако решава квартала – все по-добре, а най-добре е, когато решава конкретния индивид.
Колкото повече нагоре по властовите структури се движиш, толкова повече се губи съществена информация поради обощаването. Информацията винаги е локална.
Мисля, че по този начин може да се реши и стария дебат за пряката и представителната демокрация (кое от двете е по-добро (не толкова лошо колкото другото)). Ето има хора, които казват: Вижте в Швейцария пряката демокрация работи добре. Дайте да я въведем и при нас. Обаче в Швейцария решенията се взимат много по-локално отколкото в България например. Там всеки кантон (както съм чувал) има голяма законодателна самостоятелност. И когато се вземе едно решение, то то е в голяма степен локално, т.е. касае само хората, които директно са засегнати и си носят последствията от него.
Ако Швейцария реши да си въведе пряка демокрация на държавно ниво, то това според мен ще доведе до огромен хаос. Същото ще стане и ако си въведем пряка демокрация на общодържавно ниво в България. Информацията и отговорността се губи при увеличаване на групата. За това според мен е по-добре да имаме представителна демокрация на общо-държавно ниво, отколкото пряка. Поне има по-голяма шанс решенията да не са толкова хаотични и контрапродуктивни.
Накратко: пряката демокрация ще работи по-добре при по-малки групи (а при група от един индивид ще работи на 100% 🙂 ). Представителната демокрация ще работи при по-големи групи по-добре ( правилно е да се каже: не толкова зле). Това е моето преположение.
Да отбележа, че аз съм против демокрацията и демократичните решения изобщо. Просто дискутирам, кое и в кой случай според мен е не толкова лошо както другото.
Също да отбележа, че да си против демокрацията не значи да си за тоталитраизъм или пък хаос (бърка се често с анархия).
@Стоян Панчев
„Мисля, че нещата са ясни. Съществуването на училища, които получават парите си така или иначе, независимо какъв продукт произвеждат, държейки цената на 0, унищожават всякакъв вид конкуренция.“
Във Великобритания, където таксите за висшите учебни заведения съвсем не са ниски, да не би да има конкуренция на обществените университети от страна на частни? Колко изобщо е броят на частните университети в UK?
В САЩ, където образованието е изключително скъпо, колко от университетите работят for-profit и какъв е относителния дял на студентите които се обучават в тях? Могат ли изобщо for-profit университетите да се нарекат конкуренция на държавните и частните университети с нестопанска цел, ВЪПРЕКИ високите такси на последните.
В България, където таксата за компютърните специалности във ФМИ на СУ е изключително ниска – само 750 лева, да ни би да няма частна конкуренция? Има, при това на много високо ниво, при това на цена наистина кръгла 0 – Академията на Телерик. (естествено не for-profit).
Въобще да се говори, че образователни институции for-profit могат да бъдат някаква алтернатива на сегашната система е наивно и безотговорно. Те имат място на пазара, но само като подправка (овкусител, подобрител) – не и като основна съставка.
От друга страна, това че for-profit образователните институции са екзотика не означава, че липсва конкуренция. Напротив, тя е жестока, многопластова и разнопосочна.