ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Четейки материал за предстоящите дебати по темата за „модернизирането“ на висшето образование в България, попаднах на текст, който ясно може да илюстрира същността на проблема[1]. В края на цитираната статия има зададени няколко въпроса, на които бих искал да обърна внимание, добавяйки няколко малки корекции (от мое име с италик и болд). Става дума за важни въпроси, на които евентуалните реформатори или законтворци трябва да отговорят, за да потръгне висшето образование.
1. Трябва ли да се променя формата на управление на висшите училища (фирмите за производство на мобилни телефони)? Ако ще се въвежда Унивесритетски борд (Контролен борд), то какъв трябва да е състава му, как да се формира, какви да са функциите му, пред кого да се отчита и каква отговорност да носи за решенията си?
2. Какво трябва да се промени в начина на финансиране и управление на висшите училища (фирмите за производство на мобилни телефони), така че да се стимулира висококачаственото образование (мобилни телефони), а не просто раздаването на дипломи (нискокачествени апарати) срещу внесена такса?
3. Как да се привлекат чуждестранни студенти (клиенти), които искат да получат в България образование (мобилен телефон) с европейско качество, а не само европейска (мобилен телефон) диплома? Как българските университети (производители на мобилни телефони) да бъдат подпомогнати, за да осигурят такова образование (такива GSM-и) ?
4. Каква е оптималната структура на висшите училища в България (фирмите за производство…), като бройка и по региони, и как да я постигнем, тръгвайки от настоящата ситуация?
5. Как да бъдат организирани и финансирани научните и иновативните изследвания във висшите училища (във фирмите за производство на мобилни телефони)? Как да се осигури най-добра ефективност на изразходваните обществени средства за наука и образование (производство на мобилни телефони)?
6. Трябва ли да има държавен „планов“ прием на студенти (планово производство), според заявките на бизнеса? Има ли други, неадминистративни форми за подобряване на приема и подготовката на студентите (за дизайна, производството и разпространението на мобилни телефони), с оглед на тяхната реализация?
Съпоставката трябва да е ясна, този (не напълно изчерпателен) лист от въпроси без отговори стои пред всяка централно-планова икономика. Разрешаването им, както икономическата теория и историческата практика са показали не може да бъде постиганото с действията на политици или бюрократи. И както ни се струва немислимо някой в Министерството на GSM-ите да казва каква бройка, за колко пари, с какви функции телефони да ползваме, защо мислим, че ще се получи някак си при образованието? Досега струва ми се, не съм чувал да има „публични дискусии“ колко завода трябва да имат Apple или Samsung или как Стив Джобс да вземе малко иновации да произведе.
Време е студентите да станат клиенти, а ВУЗ-овете да престанат да преживяват от субсидии и да започнат да предлагат истинска услуга.
[1] http://www.karieri.bg/biznes_obrazovanie/2256579_kakvo_triabva_da_vkljuchva_reformata_vuv_vissheto/
Подходът на съпоставяне и сравнение между „фирма“ и „университет“ (система за висше образование) е напълно погрешен и може да доведе до заблуди. Висшето образование е извън пазара такъв какъвто е описан в учебниците. Пазарният подход в тази сфера би довел почти всеки университет до директен фалит е затваряне.
Най-отчетливата разлика е, че абсолютно всички фирми работят за генериране на печалба. Университетите се издържат основно от данъци (държавните) и дарения (частните). Тук няма възвращаемост на капитала, печалба и дивиденти. Тези които работят с тази цел (генериране на печалба) са изключително малко на брой и маргинални като дейност. Качеството на услугите им е значително под средното, нямат влияние и обхват и на практика нямат значение за системата на висшето образование.
Ако трябва да се съпоставят с нещо университетите и дейността им, то това е църквата, а не фирмите. В края на краищата модерното висше образование е тръгнало от там, а не от занаятчийското обучение в средновековните гилдии. Харвард например не произвежда телефони и в близко бъдеще не се очертава да произвежда телефони – изобщо не му пука дали пазарът иска или не този продукт. Харвард произвежда мисионери.
@Toto5
“ Висшето образование е извън пазара такъв какъвто е описан в учебниците.“
Точно така е и това е проблема, а именно, че е извън пазара.
“ Пазарният подход в тази сфера би довел почти всеки университет до директен фалит е затваряне.“
И това е вярно. Обаче на една икономика и трябват университети, така че университети ще има. Дали ще бъдат изцяло нови такива или преобразували/реформирали се стари такива е без значение.
„Качеството на услугите им е значително под средното, нямат влияние и обхват и на практика нямат значение за системата на висшето образование.“
Мисля, че преди време дискутирахме темата и как не е на практика възможно да се конкурираш с конкурент, който предлага услугите си на цена НУЛА. Още повече, че ще трябва да плащаш данъци, с който да се поддържа конкурента. Т.е. нищо чудно, че частниците са зле. Най-учудени трябва да бъдем, че изобщо съществуват.
@EE
„на практика не е възможно да се конкурираш с конкурент, който предлага услугите си на цена НУЛА“
Всъщност цената няма никакво значение. Църквата предоставя безплатни услуги, но има и платени – например услугата „кръщене“. Какъв е шанса на едно търговско дружество да се конкурира на пазара за „кръщенета“ с църквата, дори и ако приемем, че предложи „кръщене“ със значително по-високо качество и на цена в пъти по-ниска от църковната ?
Ако си отговорим на въпроса „Коя точно е „Услугата“ (с главно У)“, предоставяна от университетите (същите тези които в момента не работят за печалба, а се издържат от данъци или дарения) ще разберем дали е възможно да се предостави подобна услуга от пазарен субект и дали има шанс пазарът на този тип услуги да се подчинява на същите правила на които се подчинява пазарът на телефони.
@Toto5
„Какъв е шанса на едно търговско дружество да се конкурира на пазара за „кръщенета“ с църквата, дори и ако приемем, че предложи „кръщене“ със значително по-високо качество и на цена в пъти по-ниска от църковната ?“
Ами в момента е нула. Причината е, че БПЦ е монополист. Иначе не би имало никакъв проблем. Имаше преди един алтернативен синод, но както знаеш го изхвърлиха със сила (естествено, че ЗАКОННО).
Между другото подобни аналогии, били те дори коректни и на място, нищо не доказват. Аналогиите по подразбиране не могат да са точни и за това аз лично ги използвам само за илюстрация на дадена мисъл. Доказателствената тежест на аналогиите е нула.
„Ако си отговорим на въпроса „Коя точно е „Услугата“ (с главно У)“, предоставяна от университетите “
Услугата е: Обучение. И тя дори и в момента се предлага платено на някои места.
Виж: Това, че ти нещо не можеш да си го представиш, защото не си го виждал, не занчи, че не е възможно.
@EE
„Ами в момента е нула. Причината е, че БПЦ е монополист. Иначе не би имало никакъв проблем. Имаше преди един алтернативен синод, но както знаеш го изхвърлиха със сила (естествено, че ЗАКОННО)“
Ето виждаш ли – въпросът ми беше за търговско дружество -ООД, АД и т.н. Даже не го отрази, изобщо не допусна подобна възможност. Да, алтернативен синод може да предложи подобна услуга, както и друго вероизповедание, но те всички си остават Църкви, а не са ООД-та.
„Услугата е: Обучение.“
Грешка.
Основните услуги са „пране на мозъци“, „завземане на души“, „Контролиране на мозъци“
т.е. ако интелекта на студента е нисък – изпиране
ако е среден – приобщаване, завземане
ако е висок – контролиране
Или с една дума ФОРМИРАНЕ на личността по начин който е удобен за елитите, а крайната цел е власт.
Ето какво казват от Станфорд:
And its purposes, to promote the public welfare by exercising an influence in behalf of humanity and civilization, teaching the blessings of liberty regulated by law, and inculcating love and reverence for the great principles of government as derived from the inalienable rights of man to life, liberty, and the pursuit of happiness.
А това е от УНСС:
Университетът за национално и световно стопанство е призван да формира високообразовани личности, които да водят обществото към един по-съвършен и хуманен свят.
Хората даже не го крият, а си го казват директно – „формиране“, „насърчаване“, „упражняване на влияние“ и т.н.. Няма обучение – обучение предлагат техникумите и занаятчийските училища.
За каква професия например се обучава един бакалавър по икономика в Харвард?
@Toto5
„Ето виждаш ли – въпросът ми беше за търговско дружество -ООД, АД и т.н. Даже не го отрази, изобщо не допусна подобна възможност.“
Църквата, предполагам, че знаеш, си е бизнес. И винаги е бил такъв. Че не го наричаме ООД е просто една подробност. Минава по друг параграф в закона. Де факто и те са частници. Даже такива с големи преференции спрямо другите. В този смисъл се изказах. Изобщо не съм се замислял дали има значение по какъв параграф един частник е регистриран (или не подлежи на регистрация).
„Услугата е: Обучение.“
„Грешка.
….
Или с една дума ФОРМИРАНЕ на личността по начин който е удобен за елитите, а крайната цел е власт.“
Прав си, но не напълно. Вземи за пример точните науки. Там не можеш да шикалкавиш и да караш хората да приемат твой произволни твърдения (например: “ Демокрацията е най-великата форма на управление“,
„Без социалната държава хората ще мрат по улиците“, „Ако не е държавата да пази работниците, то те ще бъдат експлоатирани“ и т.н.). Ако им преподаваш глупости, т.е. неща които не отговарят на действителността, то колата ти няма да върви, джи ес ем-а ти няма да работи и изобщо ще се намираме на нивото на каменната епоха.
Виж в сферата на обществените науки положението е точно както го описваш. Там се преподават съвременните вярвания, които поддържат статуквото. И да избягаш от това не можеш. Можеш само да ги приемеш. Виждаш, че са противоречиви на много места. Виждаш и че много често резулатите са лоши, но ги поддържаш защото с тях си израсал. За пример:
Древен Египет:“ Фараонът е представителя на боговете на земята. Как ще живеем без фараон? Не е възможно. Абсурд! Друга форма на управление не е възможна! Ако не е той да ни управлява, то ние ще загинем!“. По късно човечеството открило и изпробвало други форми на управление, но това какво ги е касаело древните египтяни? Те са знаели „ИСТИНАТА“ и са я преподавали на децата си. В момента се намираме в абсолютно идентично положение. Само отместени с хиляди години напред в бъдещето.
„За каква професия например се обучава един бакалавър по икономика в Харвард?“
За шеф на агениция на високо ниво в държавната администрация например. За политик и т.н. Накратко: Там се формира ръководния елит на държавата.
@EE
„Църквата, предполагам, че знаеш, си е бизнес“
И да и не.
Ако аз реша да конкурирам църквата с цел печалба и се държа като нормално търговско дружество нямам шанс. Или трябва да играя по правилата им – да убедя или принудя някой да ми плаща данъци или да ми прави дарения или отпадам от играта. Бизнес който се крепи на дарения и данъци не е нормален бизнес. Доближава се по-скоро до ролята и функцията на държавата отколкото на обикновеното ООД.
Ето ти един частен университет, основан с цел печалба -http://en.wikipedia.org/wiki/University_of_Phoenix
Цените му са по-високи от цените на щатските университети и значително по-ниски от частните в т.н. Ivy League. В случая обаче те нямат никакво значение.
Въпреки огромния брой на студенти който обучава, University of Phoenix не е конкурент нито на Харвард (частен издържащ се от дарения) нито на Калифорнийския (щатски). Освен с другите for-profit университети той не може да се конкурира с никой друг. Това са два различни свята – нямат пресечна точка. Ако го няма University of Phoenix или другите for-profit университети, 95% от
от студентите им няма да се обучават никъде. От тях не се интересува нито Принстън нито щатския колеж в Небраска.
Във висшето образование има толкова много мераклии да наливат пари без да се интересуват дали ще има директна печалба – държави, различни частни групи, религиозни организации и т.н., че пазарният механизъм спира да работи. Факт е, че for-profit институции за висше образование има предимно в САЩ, но и там оцеляват не благодарение на пазара, а на две държавни програми – за гарантиране на студентските кредити и за преквалификация на бивши военни. В Европа и в останалия свят няма подобни програми и тези институции са величина клоняща към нула.
Ако имаше нормален пазар нещата щяха да са съвсем различни.
@Toto5
„Или трябва да играя по правилата им – да убедя или принудя някой да ми плаща данъци или да ми прави дарения или отпадам от играта.“
Абсолютно си прав. Хората очакват църква и ти ще трябва да се държиш подобаващо. Т.е. да дадеш на пазара това, което той очаква.
„Бизнес който се крепи на дарения и данъци не е нормален бизнес.“
Да, не е типичен бизнес да се издържаш от дарения, но това не значи, че е лош бизнес. Има огромно количество частни фондации, които се издържат от дарения и от тях пазара и изобщо хората имат голяма полза.
„Във висшето образование има толкова много мераклии да наливат пари без да се интересуват дали ще има директна печалба – държави, различни частни групи, религиозни организации и т.н., че пазарният механизъм спира да работи.“
Много общо гледаш на нещата. Ако бяха толкова много и все желаещи, то защо държавта да си прави труда да дава пари за обучение, а? Как ще го оправдаеш пред електората?
А пазарния механизъм няма да спре да работи (ако му се позволи да действа както трябва). И причината е, че има различни желания на хората за обучение. Аз например не бих искал децата ми да отидат в университети от типа: християнски, държавни, със социалистически или фашистки уклон и т.н. И ако има наличен подходящ университет и имам достатъчно налични пари за това, то бих си платил за да ги запиша там. Затова ще има различни университети: такива преследващи цели на фондации (примерно християнски, с изучаване на религия) и такива отговярящи на пазара (примерно обучение само в областта на точните науки). Между другото не съм видял много частни институции с нефинансови интереси да се натискат да спонсорират в областта на точните науки. От там нефинансова печалба трудно можеш да изкараш (да си отгледаш поддръжници). Да не говорим, че някои видове образование са много скъпи (примерно лекарското такова, там трябва да практикуваш, т.е. да имаш не само зали и чинове, но и лаборатории, зали за упражения , апаратура и т.н.).
@EE
„Много общо гледаш на нещата. Ако бяха толкова много и все желаещи, то защо държавта да си прави труда да дава пари за обучение, а?“
Как защо? Че тя е най-големия мераклия за контрол над умовете на хората. Самата държава е създадена за това. Да не мислиш, че целта и е грижа за отделния човек?
„Аз например не бих искал децата ми да отидат в университети от типа: християнски, държавни …..
И ако има наличен подходящ университет и имам достатъчно налични пари за това, то бих си платил за да ги запиша там.“
ОК, но ако са решили да учат в Европа, шансът ти да намериш наличен подходящ университет, който е създаден с единствената цел да предлага качествено обучение и да печели от това са величина клоняща към нула. В САЩ е същата работа. Ще избереш някой от ivy league или някой от най-добрите щатски унита от рода на University of California, Berkeley.
Университетите от типа for-profit в повечето случаи изобщо не попадат в радара на хора със средни и над средни възможности. На практика за над 90% от средната и висша класа този тип учебни заведения не съществуват.
Например в Европа, повечето хора нямат нищо напротив (стига да имат възможности, финансови и интелектуални) децата им да учат в UCL, University of London (с всичките му подразделения), Cambridge, Oxford и т.н., но не вярвам някой да мечтае за диплома от BPP University.
Между другото почти всички for-profit университети предлагат достъпно онлайн обучение на прилично ниво. Така че който държи на такава диплома все пак има шанс. Не виждам обаче ползите от нея.
@Toto5
„Самата държава е създадена за това. Да не мислиш, че целта и е грижа за отделния човек?“
На едно мнение сме по горния въпрос, обаче все пак не си прав, че има достатъчно желаещи с нон-профит съображения в момента да финансират образованието изцяло.
„Университетите от типа for-profit в повечето случаи изобщо не попадат в радара на хора със средни и над средни възможности. На практика за над 90% от средната и висша класа този тип учебни заведения не съществуват.“
Да, а не би трябвало да е така. И не би било така при наличие на свободен пазар. Университетите са именно за средната и горната класа.
При свободен пазар образованието би намалило цената си значително. В момента това не е възможно поради държавни регулации, целящи разбира се “ по-високо, европейско качество“ на образованието.